На 3 юни 2025 г. се навършват 25 години от смъртта на незабравимата българска актриса Невена Коканова – фигура, оставила траен отпечатък в историята на българското кино и театър.
- Невена Коканова е родена на 12 декември 1938 г. в Дупница. Майка ѝ е от австрийска аристократична фамилия, а баща ѝ е офицер в царската армия, по-късно политически затворник в Белене след 1947 г.[1][2][4]
- Живее в родния си град до 17-годишна възраст. Въпреки че не е приета във ВИТИЗ, започва актьорската си кариера през 1957 г. в Ямболския драматичен театър, където постъпва като стажант-актриса.
- През годините работи в различни театри, включително Драматичния театър в Габрово, Русе и Сатиричния театър в София[2].
- Изиграва над 50 роли в киното и театъра, сред които са емблематичните образи на Ирина в „Тютюн“ (1962), Елисавета в „Крадецът на праскови“ (1964), Неда в „Отклонение“ (1967)[2][4].
- Невена Коканова често е наричана „първата дама на българското кино“
- Театърите в Дупница и Ямбол днес носят нейното име, а в Супница се води кампания за издигане на неин паметник.
- Съгражданите ѝ от Дупница и Ямбол спорят благородно кой град е по-достоен да носи нейното име, което е показателно за огромното ѝ значение за българската култура
- Невена Коканова умира на 3 юни 2000 г. след тежко боледуване от злокачествено заболяване на белите дробове. Въпреки усилията на лекари във Франция и България, диагнозата е поставена късно, а лечението във френска клиника се оказва погрешно, което според близките ѝ води до преждевременната ѝ смърт.
- Въпреки трудностите в личния и професионалния ѝ живот, Коканова остава символ на талант, човечност и неподправена красота – качества, които я превръщат в любима актриса на поколения българи.
Четвърт век след смъртта си Невена Коканова продължава да вдъхновява и да бъде пример за артистична отдаденост и човешко достойнство. Паметта за нея се пази в цялата страна, а ролите ѝ остават живи в съзнанието на зрителите и днес
Последното й гостуване в театрална постановка в Ямбол е през 1999 година с пиесата "Последните дни на цар Борис III", режисирана от Павел Павлов. Това представление е отбелязано като значимо събитие за ямболската сцена, а самата Коканова е обичана от местната публика, която я нарича "Венчето".