Какво може да накара една публика да се задържи повече от два часа в залата, да пее, да се смее и ръкопляска бурно на актьорите на сцената? Една истински увлекателна история, съкровени песни, които докосват дъното на душата ти, искрена изповед за осмислената любов, за празнотите и за благодарността към живота.

Точно това поднесе актьорът и режисьор Николай Априлов с музикалния спектакъл „Емил – Само един живот не е достатъчен“ на 5 юни в ямболския Младежки културен център „Георги Братанов“. Постановката беше представена безплатно по повод Деня на Ямбол. Той не скри и впечатлението си, че Ямбол е станал много по-красив град от други, по-големи селища в страната. 

Заедно с младите изпълнители Денислав Новев, Велин Михайлов, Олга Михайлова-Динова, Орлин Цветанов, Мая Василева, Тодор Николаев и Кристиян Попов, Ники Априлов приведе зрителите през жизнения път на легендата на българската попмузика – от първата му поява на сцена като осмото джудже в пиесата „Снежанка и седемте джуджета“ до великана на сцената. Не с фурористични хвалебствия и аплаузи, защото самият Емил Димитров не ги обича, а коректно, без излишни сензации, събуждайки у зрителя изводи за смисъла на живота, за избора на място под слънцето.

Разказът за легендарния поп-изпълнител не спестява и неговите сложни връзки и зависимости, както и тъжната истина за това, че в последните си години той буквално е мизерствал. Разкрива неговата сантименталност, предизвиквайки всяка жена в зрителната зала да мечтае за романтична любов като тази между Емил Димитров и Грета Ганчева, а след това и с Мариета Димитрова. Разсмива с историите за родителите му – факира Мити и мадам Сизи, както и за комичните му ситуации с легенди като Видин Даскалов, Васил Андреев и др. Припомня, че песента „Моя страна”, създадена за сина му по текст на Васил Андреев и аранжимент на Митко Щерев, дълго време е била забранена в България, защото в нея цензурата открива буржоазно влияние и намеци за емигрантство, но сега е абсолютен хит. Както и „Нашият сигнал“ – вдъхновена от първата ученическа любов на Емил Димитров, но дълго време недопускана за сцена или записи, защото е обявена за маскиран туист.

Над 400 са песните, които Емил Димитров (1940 г. – 2005 г.) създава, както за него, така и за други изпълнители. Аранжиментите им са дело на Митко Щерев, Морис Аладжем, Александър Йосифов, Найден Андреев и много други. Емил продава 65 милиона копия от албумите си и изнася над 7 000 концерта по цял свят. Неговите песни са преведени и издадени на френски, немски, италиански, испански и повечето европейски езици. Днес, освен чрез спектаклите на Николай Априлов, неговите морални послания се пренасят до нас и чрез фондацията, създадена от Емил Димитров-син.