Във връзка с 90-годишния юбилей на Българското национално радио, кореспондентът на БТА в Ямбол, Мира Безус, разговаря с Даниела Костова – дългогодишен кореспондент на БНР в региона.
В това откровено интервю, Даниела Костова споделя какво е да си „човек за всичко“ – едновременно репортер, редактор, а вече и фоторепортер и видеооператор, който е „очите и ушите на радиото“ навсякъде по всяко време. Тя разказва за голямата отговорност да се работи в обществена медия, където доверието в информацията е от първостепенно значение и няма място за внушения или манипулация.
Ще научите още какво е дало и какво е „взело“ радиото през годините – от нерви и лично време до прецизност, търпение и дълбоко вглеждане в детайлите. Даниела Костова потвърждава, че дори и 16 години по-късно, БНР остава нейна сбъдната мечта.
Вижте цялото интервю, за да разберете повече за предизвикателствата и удовлетворението от журналистическата професия в Българското национално радио.
Мира Безус (БТА): Казвам добре дошла на Даниела Костова, кореспондента на Българското национално радио в националния прес клуб на БТА в Ямбол. Поводът – 90 години Българско национално радио. Много или малко са тези години за радиото? Вие сте част от него вече 16-та година. Промени ли се БНР през този период?
Даниела Костова (БНР): Първо, здравейте и да, честита годишнина на радиото и на всички, които работят в него – всички, които се опитват ежедневно да вдигнат рейтинга на радиото и да бъдат максимално близко до слушателите. 90 години са и малко, и много, защото това е най-старата медия в нашата страна. А малко са, ако се погледне на фона на всичко това, което се е случило през годините, но това е време, през което радиото всеки един ден надгражда и хората, които работят в него, се променят, но не се променя тяхната цел да бъдат максимално близко до хората и да изпълняват основната функция на радиото, а именно да информира.
Мира Безус (БТА): С какво работата на кореспондента е по-различна примерно от работата на репортера?
Даниела Костова (БНР): Всъщност, кореспондентите ние сме, така да се каже, хора за всичко. Ние сме и репортери, и редактори в повечето случаи, а с развитието на така и техниката понякога сме и фоторепортери, а също вече правим и видео. Така че нашата работа е комплексна. Не може да се каже, че един репортер е само за това да направи новини или да си свърши работата и оттам нататък някой друг поема. Не, това всичко е комплексно. Точно заради това казват, че и нали така, колкото и нескромно да звучи, но кореспондентите са хората на места. Те са очите и ушите на радиото във всяка една точка от страната и това е богатството всъщност на радиото. Това, че може да бъде навсякъде в страната по всяко време.
Мира Безус (БТА): А каква е разликата между това да работиш в обществена медия? Въобще работата в обществена медия и работата в частните медии, съществува ли изобщо такава разлика?
Даниела Костова (БНР): Сега, ако трябва от днес за утре да започна работа в частна медия, а да не е в радиото, аз лично няма да променя моя стил на работа, но самият поглед е различен. А различно е това, което даваш като информация. Самата информация не се променя, но можеш да правиш внушения, можеш да играеш с информацията, грубо казано, а можеш така да завъртиш настроенията, че една информация да звучи по съвсем различен начин. Това не означава, че частните медии са лоши или че не дават така реален поглед върху събитията и върху а нещата, които се случват. Но работата в обществената медия е голяма отговорност точно затова, че не бива да си позволява кореспондентът, репортерът, журналистът да направи така, че да има съмнение в информацията. Отговорността е голяма.
Мира Безус (БТА): Освен на отговорност, на какво друго ви научи радиото и има ли нещо, което ви взе?
Даниела Костова (БНР): Взема всеки ден, но пък връща толкова, че компенсацията да е в полза на даването. А взема... взема нерви, взема семейство, взема а свобода, взема... взема теб, целият те взема, защото ние сме наистина на работа 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата, 365 дни в годината. Това е така. Даже телефоните трябва да бъдат включени винаги, както се казва. Сега, какво ми е дало обаче радиото и какво... това е научи ме на бързина, научи ме на търпеливост донякъде, което много трудно може да се изгради, особено в нашата професия, научи ме на прецизиране и на вглеждане в детайлите на нещата, а не само общото и първия поглед да са важни. Важно е да пипнеш по-навътре във всяко нещо, в да прегледаш информацията, да видиш какво стои зад казаното от някого изречение. Научи ме да чета много, да бъда информирана аз също. А и ме научи, аз от малка обичам да слушам радио, но ме научи да слушам още повече радио.
Мира Безус (БТА): Ако сега ви върнем 16 години назад, бихте ли избрали отново да работите в Българското национално радио?
Даниела Костова (БНР): Без съмнение, това ми беше така една сбъдната мечта, мога да кажа. Винаги съм усещала, че там е моето място и и се радвам наистина, че 16 години аз продължавам да се развивам. Знам си региона, познавам си хората, мога да отговоря за всяко едно нещо и смятам, че съм достигнала до ниво, което е доста добро.
Мира Безус (БТА): И вашето пожелание към всички ваши колеги по повод 90-годишния юбилей на БНР.
Даниела Костова (БНР): Пожелавам им много спокойствие, много спокойна работа, много хубави новини. Нека да имаме хубави новини. Нека да излезем извън ежедневната злободневност, която ни залива всеки ден. Нека да имаме време да разговаряме с богати хора в смисъл духовно и да правим качествени материали, все повече качествени материали и да бъдем все по-слушаеми. Разбира се.
Мира Безус (БТА): Пожелавам ви го и аз от сърце.
Даниела Костова (БНР): Благодаря.