Те умряха за идеала за свободна и независима България! Ние?
Ние реалистично оцеляваме в някаква нелепа другост, в която някои безидеално, безкомпромисно и здраво усвояват...
А Новото гробище на Сливница,
(за тях вече е Старото гробище на България) Нищо:
Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и "Лека нощ" навеки си казахте -
до втората тръба.
Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то - остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума... Спете в мир.
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.
Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.
И тоз венец - той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.
Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!
Иван Вазов
Бел. Яс - на повечето държави в света официалният празник е Денят на независимостта.
Имаше хора и време след 1989 година, когато беше предложено 22 септември да бъде национален празник и на България. Напразно, защото както се и
се оказа, беше неизгодно за тези, които вземаха и вземат решенията. "Големите началници", както ги нарича един лидер от Банкя като кажат, като се разберат и независими ще се пишем..Затова и заглавието ни е такова.
Любомир Кольовски:
Каквито ни празниците, такива и делниците ни.