Тук сме не за да мразим, а да помним и почитаме
Девети септември е дата, променила България. Днес едни българи я празнуват, а други - хулят. Едно модерно и съвременно общество може да се развива не чрез омраза, а стъпвайки на истината. Години наред, различни хора, с различни мотиви правят точно обратното. Твърдят, че в България не е имало фашизъм, следователно не е имало и антифашисти. Така наречените антифашисти били лумпени, терористи, мракобесни типове убийци. И се питаш кой човешки ум може да приеме, че Гео Милев, Никола Вапцаров, Христо Ясенов са лумпени? А кое човешко сърце може да приеме, че обезглавеният седемнайсет годишен Ангел Недков, изгореният жив Кунчо Фитлеков, шестте ястребинчета и още 250 избити невръстни деца и пеленачета са мракобесни типове убийци?
И понеже са такива, те бяха обругавани, а плочите им разрушавани. Кажете ми коя държава и кой народ по света постъпва така с паметниците и паметта си? Ето защо ние днес сме тук, не за да мразим, а да помним и почитаме онези, които са имали идеал за друго бъдеще и са загивали за него, както и руските воини, дали живота си за България. Това бъдеще, след 9 септември 1944г, също е оценявано противоречиво. Най-често се изтъкват грешките му и се подминават фактите на съграждането и модернизацията на България, създаването на производство, земеделие, образование, здравеопазване, сигурност. Днешната политическа класа е незряла да прочете обективно историята на страната ни. Фактите се манипулират според конюнктурния интерес. През 2010 година лидерът на ГЕРБ, запитан за социалистическия период, каза, че и една стотна да се построи от онова, което е построено тогава и да се постигне такъв икономически ръст, би било успех за всяко правителство. Вчера, същата тази партия, която днес управлява и не може да даде перспектива на страната ни, се върна назад и определи онзи период като човеконенавистнически и разрушителен, а днешната дата като най-черната.
Лекарството за това политическо озлобление и отрицание, за подмяната на историята, е само едно - мъдростта на народа ни. Академик Георги Марков казва: „Историята е ДНК-то на народа ни. Не бива да я подменяме“. Сигурна съм, че българският народ няма да позволи никой да подмени ДНК-то ни и ще се бори да има мир и справедливост!