Чумата не е една, това е ясно.
Сега свинската е на мода, върши и добра работа – прикрива другите. Има и по-опустошителни между тях.
Най-гадната от чумите поразява Паметта.
Къде са сега телевизиите, да си повторят репортажите за оградата, която властите набързо сковаха срещу очакваното свинско нашествие от Румъния?
Сякаш „Кръжокът Сръчните Леваци“ я направи.
Свинете направо са умрели от смях.
Чумави свине ни се надсмиват – но ние от нищо не се страхуваме, всичко все дялкаме през пръсти – Ела Чумо, та ни чумосай. Или – дочумосай.
Гледайте свинската ограда – и мислете за другата.
Тя изяде 150 пъти повече пари и също няма да може да спре другите Орди, ако на Турския Султан му скимне да ги пусне насам.
Опитни хора казваха, че свинската ограда е направо безсмислена – такава, каквато я правят.
Хора с Чумави Мозъци изобщо не им обърнаха внимание.
А броят им във всевъзможните институции застрашително расте.
Наричат ги „калинки“, колкото да ги оневинят, да им придадат някаква приемлива невинност, която те изобщо не притежават.
Те са си едни нерези на некомпетентността.
Тяхната популация стремително нараства – дори всичко друго да е в криза, тяхната реколта все ще бъде рекордна.
Чумавите обитават и се чувстват прекрасно в една карантинна зона, предназначена само за такива като тях. Оградата й, за разлика от другите, е непреодолима.
Ако не си Чумав, нямаш място в Зоната.
Така, през годините на Прехода, бяха елиминирани най-ценните ни умове, хората с надежден опит, също и най-работливите, те пък направо се изнесоха – където им видят очите, но по-далеч от Зоната.
Тъй – Свинската Чума е ясна. Обаче другите – какви ще ги дъвчим, например, след новите изборни правила, как ще преглътнем тази пък чума?
Спомнете си, каква врява вдигнаха някои срещу партийните субсидии – това беше може би най-недалновидната, дори коварна акция в годините на Прехода.
Това е и най-голямата услуга, правена някога на ББ.
Живков и Симеон едновременно да му бяха кадили тамян, пак нямаше да постигнат този ефект. И отстрани изглежда, сякаш всичко се е случило без неговото участие.
Какво друго, освен съжаление събуждат у вас някои бивши партийни величия – днес аутсайдери, които само ломотят по телевизиите.
Ето така ще изглеждат всички партии само след година-две, лишени от държавната субсидия – те и сега са на командно дишане.
Малко по-късно и „червените“ ще се докарат до това дередже.
ББ ще си остане сам, и за да не му е скучно, ще си произвежда по една-две партийки за лично и временно ползване, нещо от рода на македонските войводи – които и сега нито са македонски, нито са войводи.
Някои екзалтанти, сякаш цял живот бяха нагъвали чумаво свинско, с един замах хвърлиха партиите в пастта на Забравата.
Слави Тр. доста мелодраматично/протяжно се разделя с шоуто си – но с акцията си преди време за субсидиите се раздели и с политиката, още преди да е пристъпил в нея.
Властта охотно възприе/хапна тази чумава идея – и остави Политиката в ръцете на Сметалата/Чорбаджиите.
Те пък трудно ще допуснат пръкването на нов „месия“, освен ако не е някакъв завършен кекльо/техен.
Месия с наложен платеж.
С една дума, вече Буров, а не слугата, ще държи балтона на госта, когато го изпращат. Това било специален знак на Буров към слугата, въпросният гост повече да не припарва в дома му.
Играта с партийните субсидии е такъв знак – гостите да се ометат, слугите – също, край на представлението, прекарани сте.
Хората повече няма и да чуят за вас, какво остава да ви гласуват доверие – пък и отдавна не казвате на простолюдието нищо смислено.
Няма да имате пари да се обръснете, какво остава да ви имат за нещо сериозно.
И когато това се случи, ще видим, кой ще си признае, че е автор на Погрома, на Чумата по Изборите.
Всеки геноцид неизбежно прави по-симпатични жертвите си, свинският не е изключение. Чухме по телевизията потресаващи изповеди за привързаност и обич към тия животни.
Сега пък се оказа, че българинът обича прасето си, повече отколкото самия себе си.
Как тогава да се стресне от клането над партийните субсидии – а и сред драматичното квичене на любимците си изобщо няма да има време да се замисли.
Поканиха Чумата да тръшне прасето – а той да мисли.
Всички да вървят на чумавата си майна – това би измислил, ако имаше време да мисли.
Покрай голямото свинско клане изплува един мътен израз – „Задният двор“ – това е мястото, където нашите клетници отглеждат своите питомци. Властниците бързо усвоиха този лаф, без да си дават сметка, че колкото пъти споменават „задния двор“, толкова пъти подсещат публиката, че и предният ни двор не е кой знае колко приветен.
Никой не знае, кога ще напуснем задния двор на Европа и дали това изобщо ще се случи.
В „задният двор“ често виждаме мизерия неописуема – обаче хората някак трябва да оцеляват, заклещени в мъката си.
Как да обясниш на Чумавите Мозъци, какво, всъщност, се случва, когато един мъж предлага да вземат неговия живот, а не този на прасето му.
А Чумавите още по-малко разбират, какво предстои да се случи.
„И аз съм болен – крещеше мъжът – и мен ли ще ме убиете“?
Какво можеш да отговориш на този човек и възможно ли е това изобщо?
А той вече е убит, заедно с още стотици хиляди.
И това ли ще се опитате да скриете?
Сега, когато рухват всякакви предпазни огради, включително и тази на НАП, тайните на „задния двор“ най-малко могат да бъдат опазени.
Но ще се опитат, понеже, както казваше един автор – „Душите им са изтънели като струйка дим“.
***
КKEVOеворк Кеворкян
https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN