На страницата на Министерство на здравеопазването стана страшно. Заповед, с която се изменят три предишни заповеди, след това заповед за отмяна на други заповеди, след това заповед за допълване на някоя от предишните. За момента от въвеждане на извънредното положение, министърът на здравеопазването е издал около 28 броя заповеди, взаимно изключващи и противоречащи се, повечето отменителни и изменителни. То като не знаеш какво правиш, гражданите как да ти спазват разпорежданията?
Най-големият абсурд е, че заповед № РД-01-153/25.03.2020 година е качена СЛЕД заповеди от 26.03.2020 година, като и самата дата е много странно дописана. Което показва, че явно се прави всичко на крак и е много възможно тези нормативни документи да се АНТИДАТИРАТ, за да произведат действие, след като преди това са дадени устни разпореждания, които нямат законова сила. Може би е добре министъра да обясни защо заповед от вчера се публикува едва днес следобед и то за такова важно нещо като пропускането на КПП!
Например със Заповед № РД-01-143/20.0.2020 г., се въвеждат за първи път КПП между областните градове. Там има изискване за неотложност за пътуването, като това се доказва със служебна бележка от раотодател, документ за самоличност и медицински документ.
Прословутите декларации изобщо не фигурират в заповедта на министъра, която е единствено относимата към въвеждането на мерките. Незнайно как полицията реши да се намеси в законодателството и сътворява за три дена два броя декларации, като хората се разкарват и се правят на м@@@@и, да попълват и заверяват при работодателите. За безумието да издадеш заповед, с която да задължиш да ти представят декларация в пет часа в петък и да я имат в понеделник сутринта, няма да коментирам. Някои интелекти разбиват вселената!
Хората са ядосани не заради ограничението, а заради безумието. Днес, едва следобед с вчерашна заповед се оказва, че декларациите ще се събират. Възникнаха много въпроси. Част от тях бяха зададени и от общинският съветник от Община Ямбол Мариета Сивкова.
И тук и аз задавам като юрист следните въпроси:
- Как в тези условия се опазват личните данни на пътуващите, а често и на други лица? Има ли специални разпореждания по Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година при обработката и събирането на тези лични данни?
- Кой административен орган е одобрил декларацията? След като се носи наказателна отговорност за неверни данни и нарушаване на мерките, допустимо ли е полицията да си съчинява декларации, които могат да доведат до присъда „лишаване от свобода” и огромна глоба? Кой контролира и одобрява текстовете на декларациите и дали това ще са последните образци и дали да очакваме нови творения от МВР?
- Как се съхраняват събраните декларации? Спазва ли се Регламента на ЕС и Съвета от 2016 г. при съхраняването им, като се има предвид, че при извънредното положение не се дерогират текстовете на Регламента и Закона за защита на личните данни?
- При положение, че декларациите са предварително попълнени, по какъв начин при установяване на неверни данни, ще се докаже кой ги е представил пред полицията и дали лицето, преминало през КПП, е попълнило лично декларацията? Какво се прави в случай, че декларацията е попълнена и подписана от друго лице, а е използвана от лицето, посочено в декларацията? При привличане към наказателна отговорност или административно-наказателна, естествено ще възрази, че почеркът и подписът не са негови?
- По какъв начин гражданин, пътуващ между областните градове, ще удостовери, че е пропуснат законно, при положение, че декларацията му е взета от полицията на изхода на КПП?
- Поради каква причина е необходимо хабенето на огромен обем хартия /например по четири декларации на човек на ден/, при положение, че може да се направи и друга проверка или да се представят само документите, които се изискваха в първата заповед на министъра?
- Защо разпорежданията по чл.64 от ЗМВР, с които се отказва на гражданина да напусне или да влезе в областния град, не са писмени? Съгласно тази разпоредба: „Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. (2) При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.” По какъв начин гражданите могат да се защитят срещу неправилна преценка и полицейски произвол, при положение, че нямат доказателства за разпореждането?
Неяснотите относно законодателството по време на карантина, преминаха всякакви граници на нормалното. Законодателната безпомощност си личи навсякъде, а на гражданите е възложено да спазват заповеди, които не са известни и не знаят къде да ги намерят, както и задължението по десет пъти на ден да влизат в сайтовете на министерствата, за да са запознати с последните мисловни изблици на министрите!
Крайно време е да си напомним, ЧЕ ВСЕ ОЩЕ СМЕ ПРАВОВА ДЪРЖАВА!
Елена Гунчева