Когато се провеждаха последните изборите за кмет на Ямбол, казах, че дори и да не ми харесва, има двама човека, които притежават реални шансове да бъдат избрани за кмет на града. Това бяха Георги Славов и Мариета Сивкова. Останалите знайни и незнайни кандидати се поразсърдиха, защото истината не им хареса. Други се разсърдиха още повече, защото открито заявих, че са се кандидатирали, за да откланят гласове.

Днес ситуацията е същата. Има четири партии в Ямбол, които реално могат да вкарат депутати в следващия парламент. Тези четири партии в Ямбол са: ГЕРБ, БСП, НФСБ и евентуално „Атака”. Кандидатът на Кунева не е никак лош, но партията на Кунева не е особено популярна в града ни, а и в последно време госпожата губи подкрепа.  

Вече са ясни и кампаниите, които изброените партии смятат да водят. ГЕРБ ще се крият, те няма да се афишират, ще агитират хората „от врата на врата”, имат пари и ще купуват весеки, който има желание да се продаде. А желаещи бол. Също така ще купят и доста от онези, които по принцип нямат желание да гласуват, но защо пък да не го направят ако им даде пари?. И не говоря за 20-30 лева. Купуването на „младите бели цигани” от предишните избори, герберите ще го повторят и сега. Както казах, имат пари. И нуждата да останят н Народното събрание на всяка цена за ГЕРБ е най- важна. Е, ще спретнат и един концерт, но все пак имат пари, ще дадат някое халтурно зрелище на хората.  

БСП, с тази си листа, няма много опции. Тя просто ще сплотява твърдите си ядра, ще разчита на част от гласовете, разочаровани ог герберите, на част от задушения бизнес, но няма да успее да привлече кой знае колко нови хора, защото, както казах, листата им е....... Ако беше друга, можеше да привлече доста хора, които не гласуват за БСП, но са склонни да гласуват за ярки личности.

Голямата битка всъщност ще е между Валери Симеонов и Павел Шопов. Независимо дали ще успеят да влязат в Парламента. И лично на мен тя ми е най-интересна, поради липса на по-интересни политически битки на този етап. За никого не е тайна, че доста бивши атакисти преминаха към НФСБ, защото не успяха и не искаха да преглътнат прегръдката на Волен с Бойко. Не е случаен фактът, че Сидеров не е начело на ямболската листа.

Ако има предизборни дебати ще е несравнимо смешно да чуя и видя как спори Иван Чолаков с Мерджанов и Минчо Спасов. Просто интелектът на последните двама поставя първия в ролята на боксова круша, която освен да повтаря мантрите на ГЕРБ за финансовата стабилност и магистралите, друго не е способна да направи. Все пак Мерджанов и Спасов се възпитани хора и няма да доубият словесно опонента си. Гаврата не е характерен похват за двамата.

Затова се надявам от ГЕРб да са милостиви и да не пускат Чолаков в дебати, а да заложат на втория и третия от листата си. Ако изобщо има дебати. Защото в българската действителност народът се отучи да слуша дебати и се приучи да наблюдава площадни крясъци. А още повече се приучи да взема едни пари, а после да псува. И себе си, и този от когото ги е взел.

Като цяло останалите партии ще я карат лежерно, очертава се една мързелива и предрешена кампания. Защото има голяма вероятност през есента или зимата отново да избираме депутати.
Росица Бакалова