Ти грееш, Петроград, все тъй непобедим

след толкоз тежки дни и пристъпи безплодни —

и сякаш чувам аз през твоя прах и дим

победната тръба на робите свободни.

И ти стоиш сега над хиляди съдби —

символ на крепката десница неуморна

и не един напад по тебе се разби,

и не една вълна, престъпна и позорна.

Аз виждам твоя стан, в желязо окован,

и твоя легион — възмогнати и горди.

Припада тъмна нощ и върху твоя стан

налитат варвари на многобройни орди.

Припада тъмна нощ и меден рог звучи:

нападат варвари гранитните ти брони,

но… в бойния напев с усмихнати очи

летят железните червени ескадрони.

Нападат варвари… и ето — страшен гръм! —

звучи победен марш по твоите площади;

желязна крепост е тук всеки камен дом

и всяка улица — море от барикади.

И твоите деца, о беден Петроград,

умират и мълвят молитва словословна —

и всеки паднал син е наш загубен брат,

и всеки гроб — символ на правдата световна.

Бъди, о Петроград, над всяка суета —

неуязвим и чужд за мрачните прокоби —

да се разбива в теб позора на света

през тоя тъмен век на хищници и роби!

Ноември 1917
Христо Ясенов