Напъните да влезем в Еврозоната и споровете около бюджета дадоха много поводи за говорене на политиците- за растящите цени на стоките от първа необходимост, дефицита, дупката в бюджета, стягане на коланите и др. Тревожността на хората по тези теми ги направи по- чувствителни към политическото говорене. От голямата говорилня се чуват ясно и отчетливо само няколко гласа. Докато мънкането и популизма на повечето политици силно дразни.

Отдавна фаворит по откритото и достъпно говорене, разбираемо за обикновения човек и сведено до неговия ежедневен език, е Борисов от ГЕРБ. С дългогодишното си порочно управление, той е виновен за проблеми в държавата. Затова и говоренето му звучи като оправдание, а не като търсене на решения.

Доскоро от ляво се чуваше единствено ясното говорене по социалните проблеми на бившия лидер на БСП Нинова. Откакто я изгониха, говоренето по социалните проблеми спря и отскоро празнотата запълни Пеевски. Той иззе социалната проблематика и ежедневно поставя един или друг проблем. Това ярко контрастира с публичното говорене по темите, без конкретика. Нищо чудно, че Пеевски набира подкрепа. По говорене, разбираемо за хората, той превъзхожда повечето лидери. Започва да се позиционира като „човек от народа“ и това някак смущава.

А къде е другият „човек от народа“ – президента? Липсва публичността, с която поставяше проблемите, когато грееше на политическата сцена. Напоследък медиите го отразяват по срещи и конференции, на които той говори на политиците и елита, не на хората. Едно обръщение по телевизора на Нова година не е достатъчно. Сякаш къса връзката с народа, а към него има други очаквания!

И не е редно да дава предя на Пеевски!