Интервюто води проф. Иво Христов, разговаря с проф. Джон Дж. Миършаймър – един от най-влиятелните съвременни мислители в областта на международните отношения и автор на книгата „Голямата заблуда“, преведена на български език. Темите включват външната политика на САЩ, новия многополюсен свят, ролята на Китай, Русия, Турция и Индия, както и бъдещето на Европа.
Проф. Иво Христов: Преди всичко, благодаря ви за възможността да се срещнем. Това е чудесна възможност за мен. Вашата книга „Голямата заблуда“ е преведена на български. Знаете ли за това?
Проф. Джон Дж. Миършаймър: Да, знам. Благодаря.
Проф. Иво Христов: Това е първата ви книга на български. Бих искал да започнем с въпрос за заглавието. Защо „Голямата заблуда“? Каква е заблудата в международните отношения?
Проф. Джон Дж. Миършаймър: След края на Студената война през 1989 г. и разпадането на Съветския съюз през 1991 г., САЩ започнаха да следват политика на либерална хегемония, целяща разпространение на либералната демокрация по света, понякога чрез военна сила. Мислехме, че можем да направим света по-мирен, като накараме другите държави да приличат на САЩ. Тази политика беше глупава и обречена на провал, защото държавите не искат външна намеса в тяхната политика. Резултатът беше бедствия в Афганистан, Ирак, Либия и Сирия. САЩ се опитаха да разширят НАТО и ЕС на изток, да насърчат цветни революции в Украйна и Грузия и дори да променят политическите системи в Русия и Китай. Това доведе до война в Украйна, за която смятам, че е резултат от американската политика, а не само от руски действия. Освен това САЩ помогнаха на Китай да стане равностоен конкурент, което беше стратегическа грешка. Тази либерална хегемония е голямата заблуда.
Проф. Иво Христов: Споменахте либерализма, но мисля, че под този код САЩ провеждат империалистическа политика, прикрита с либерална пропаганда, за да елиминират геополитически противници като Китай и Русия. Съгласен ли сте?
Проф. Джон Дж. Миършаймър: Преди 1991 г. САЩ водеха реалистична политика, прикрита с либерална реторика – кадифена ръкавица върху брониран юмрук. Това важи от независимостта ни през 1783 г. до края на Студената война. Но след 1991 г., в еднополюсния момент, когато САЩ бяха единствената велика сила, ние следвахме либерална политика, свободни от баланса на силите. Помогнахме на Китай да расте икономически, което нарушава реалистичната логика. Реалисти като мен смятаха това за глупаво. От 2017 г. обаче, с възхода на Китай и възраждането на Русия, САЩ се върнаха към реалистична политика, но все още използват либерална реторика.
Проф. Иво Христов: През 70-те години Кисинджър и Никсън използваха Китай като противовес на СССР. Има ли логика в това от гледна точка на реалната политика?
Проф. Джон Дж. Миършаймър: Да, това беше умен ход. По време на Студената война Китай и СССР бяха съюзници срещу САЩ до края на 60-те. Кисинджър и Никсън сключиха съюз с Китай срещу СССР, което беше стратегически логично. Но тогава Китай не беше велика сила, за разлика от САЩ и СССР. След края на Студената война обаче САЩ продължиха да подпомагат Китай, вярвайки, че ще го превърнат в либерална демокрация. Това беше грешка, несъвместима с реалната политика.
Проф. Иво Христов: Кисинджър имаше идея за двуполюсна структура между САЩ и Китай след 2010 г. Какво мислите за това?
Проф. Джон Дж. Миършаймър: Кисинджър вярваше, че Китай може да се въздигне мирно заради конфуцианската му култура, която смяташе за мирна, подобно на либерализма в САЩ. Той подкрепяше икономическия растеж на Китай, което го превърна в равностоен конкурент. Това не е реалистична политика. Конфуцианството е само реторика, която прикрива реалнополитическото поведение на Китай като безмилостна велика сила. Кисинджър грешеше.
Проф. Иво Христов: Днес имаме три велики сили – САЩ, Китай и Русия. Как виждате бъдещето на техните отношения?
Проф. Джон Дж. Миършаймър: САЩ са най-мощната държава, Китай е равностоен конкурент, а Русия е най-слабата от трите. През 21-ви век конкуренцията между САЩ и Китай ще доминира, с фокус върху Източна Азия. Русия не е заплаха за Европа, както беше СССР. Логично би било САЩ да се съюзят с Русия срещу Китай, но войната в Украйна тласна Русия към Китай. Това не е в интерес на САЩ. Тръмп може да се опита да промени това, но едва ли ще успее скоро. Конкуренцията САЩ-Китай ще определя международната политика.
Проф. Иво Христов: Ако Русия и Китай останат съюзници, това е опасно за САЩ. Как ще се отрази на Европа, особено ако САЩ се сближат с Русия?
Проф. Джон Дж. Миършаймър: Европейските елити преувеличават руската заплаха, за да обединят Европа и да задържат САЩ в региона. Русия няма капацитет да заплашва цяла Европа. Ако САЩ и Русия се сближат и сложат край на войната в Украйна, Европа няма да има нужда от силна отбрана срещу Русия. Но европейските елити използват „руската заплаха“ като претекст за обединение, тъй като липсват вътрешни сили за това. Това обаче ще се провали, защото американското присъствие чрез НАТО е ключово за единството на Европа. С намаляването му центробежните сили ще разкъсат ЕС.
Проф. Иво Христов: Как виждате ролята на Турция като регионална сила?
Проф. Джон Дж. Миършаймър: Турция е географски разположена така, че влияе в Европа, Близкия изток и Черноморския регион. Тя изигра ключова роля в Сирия и е важен член на НАТО. Ердоган се опита да посредничи във войната в Украйна, като мирните преговори се проведоха в Истанбул. Турция е значим играч заради размера си и стратегическото си положение.
Проф. Иво Христов: Има ли риск от конфликт между Турция и Израел в Сирия?
Проф. Джон Дж. Миършаймър: Има враждебност заради действията на Израел в Сирия, но директна война е малко вероятна. САЩ ще направят всичко възможно да предотвратят конфликт, тъй като имат близки отношения и с двете страни. Турция също би избегнала война, защото Израел има силни конвенционални сили, а САЩ биха подкрепили Израел.
Проф. Иво Христов: Какви са перспективите за отношенията между САЩ и Китай?
Проф. Джон Дж. Миършаймър: Има сериозна опасност от конфликт, защото Китай не приема статуквото. Тайван, Южнокитайско море и Източнокитайско море са потенциални точки на напрежение. По-вероятно е обаче да видим студена война, съчетана с търговски спорове.
Проф. Иво Христов: САЩ изграждат ли Индия като противовес на Китай, както направиха с Китай срещу СССР?
Проф. Джон Дж. Миършаймър: Не бих казал, че САЩ „изграждат“ Индия, но двете страни имат добри отношения заради общия страх от Китай. Индия има проблеми с Китай заради граничния спор в Хималаите и нарастващото китайско присъствие в Индийския океан. Сближаването на Китай с Пакистан усложнява нещата. Това ще задълбочи сътрудничеството между САЩ и Индия.
Проф. Иво Христов: Господин Миършаймър, много ви благодаря. Беше ми голямо удоволствие да се запознаем. Мисля, че за българската публика това ще бъде много интересно, защото сте много популярен в България. Надявам се това да е първият от многото ни разговори и че ще преведем още от вашите книги.
Проф. Джон Дж. Миършаймър: Благодаря ви. Наистина ми беше приятно да разговаряме. Очаквам с нетърпение деня, в който ще мога да дойда в България.
Проф. Иво Христов: Чакаме ви. Благодаря ви много.