Добре, хайде да започнем. Основният спонсор и помощник на Украйна в борбата с Русия са Съединените щати. Точно преди началото на израелската операция САЩ прехвърлиха 20 000 малки ракети за сваляне на дронове от украинското към израелското направление. Приоритетите са ясни. Всяка нощ над Израел летят 100 дрона „Шахед“, сваляни от авиацията на три държави. Над Украйна летят 400 „Шахед“ всяка нощ, с които се справя украинската ПВО и мобилни групи. Приоритетите в медиите също са ясни – конфликтът между Иран и Израел получава много повече внимание, отколкото украинският. Това е разбираемо, защото е нов и „свеж“, докато нашият конфликт вече е рутина. Но трябва да разберем, че за САЩ Близкият изток е далеч по-приоритетен от Украйна. Периферна война в постсъветското пространство е по-маловажна. Само един регион е по-важен от Близкия изток – Югоизточноазиатско-Тихоокеанският. Ако там започне конфликт, например около Маршаловите острови, цялото внимание на САЩ ще се насочи натам.

Иран беше съюзник на САЩ и Израел много години, но след теократичната революция през 1979 г. нещата се промениха. Както каза украинският мислител Дмитрий Ранушенко, Иран е „армия, мова, вяра“ – доведено до крайност. Иранската теокрация обяви унищожаването на Израел за своя основна геополитическа цел. Това е публична декларация за унищожаване на държава. След като го направиха, всяко действие на Израел срещу Иран може да се тълкува като самоотбрана. Същото се случи, когато Украйна записа в Конституцията си стремежа към ЕС и НАТО. Русия започна да тълкува всичките си действия срещу нас като самоотбрана, защото смята НАТО за агресивен блок, който се приближава до границите ѝ. Това е паралелът.

Асиметрията е, че Израел умее да води война, каквато ние не можем. Дори Иран води война, която ние не можем да водим. Иран създаде пет-шест прокси армии – от „Хизбула“ до „Хамас“, които атакуват Израел. Това е стратегия, която Израел трудно може да парира, защото е притиснат от всички страни. Европейците и американците дълго време възпираха Израел от директни атаки срещу Иран заради сложните зависимости, включително връзката на Иран с Китай. Ако Израел атакува Иран, това влошава отношенията с Китай, което никой не иска.

Сега за техническата страна. Израел официално цели унищожаването на ядрената програма на Иран, защото тя е свързана с намерението за унищожаване на Израел. Започнаха въздушни кампании, поразили близо хиляда цели – военно и политическо ръководство. Но се натрупват признаци за нещо по-голямо. Израелците удрят щабквартирата на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР), който е като НКВД – лично предани отряди, нещо като теократична национална гвардия, плюс специални служби. КСИР контролира част от икономиката, включително сиви схеми за внос и износ, и е изключително богата организация с огромно влияние. Тя отговаря за специални операции срещу Израел по целия свят. Ударът по тях е разбираем, но изведнъж Израел атакува и сграда на департамент, който преследва вътрешната опозиция в Иран. Това е далеч от пряката заплаха за Израел. След това удрят център, управляващ камерите за видеонаблюдение в Иран – тези, които следят за хиджаби, пътни нарушения и други.

В Иран има сложна вътрешна ситуация. Персите са или миноритарно мнозинство, или дори малцинство. Югозападът е по-близо до арабите, североизтокът е азербайджански. Малко хора знаят, но в Иран живеят между 18 и 30 милиона азербайджанци, повече от населението на Азербайджан. Отношенията между групите са напрегнати, а дори персите имат сложни отношения с властта. През последните пет години в Иран имаше няколко големи вълнения – протести, подобни на Майдан, продължили седмици. Понякога изглеждаше, че властта ще падне. Поводите бяха символични – например жена без хиджаб беше арестувана. Борбата за еманципация на иранските жени е отделна история. Техните майки носеха миниполи по времето на шаха, а сега са принудени да носят хиджаби. Ситуацията е крехка, но степента на тази крехкост е неясна. Аятолите два или три пъти потушаваха тези въстания през последните години.

Сега възниква въпросът: Нетаняху обяви, че аятолах Хамейни на 85 години и според слухове в лошо здраве, е законна цел. Забележете, те не включват президента на Иран в списъка на целите. Ясно разделят светската част на държавата от теократичната. Ударите по щабквартири и департаменти, унищожаването на бази данни за неблагонадеждни хора и системите за видеонаблюдение – не е ли това покана от Израел за въстание срещу режима? Иранската опозиция твърди, че три четвърти от градското население мрази властта и е готово да я свали. Ако Израел провокира въоръжено въстание, това са глобални геополитически цели. Виждаме намеци за това. Израел избягва да удря инфраструктурата на Иран като държава – имаше удари по нефтени рафинерии, но не и по пристанища, като дълбоководния порт, през който минава 40% от иранския внос и износ. Ако той бъде ударен, икономиката ще рухне. Това показва, че Израел отделя теократичната власт от светската държава.

Нетаняху заяви още първия ден: „Нашите врагове са аятолите, режимът, който иска да ни унищожи. Иранският народ не ни е враг. Когато свалим режима, ще заживеем отново като съюзници.“ Преди 40 години Иран на шаха беше най-близкият съюзник на Израел в Близкия изток. Възможно е да се стремят към освобождаване на Иран от аятолите, което би променило изцяло региона. Наследникът на шаха живее в Лондон, има потенциални лидери и структури, които могат да функционират без теокрацията – армията, президентът, парламентът, средната класа и градското население. На прага сме на големи сътресения. Дали Израел ще тръгне към пълно унищожаване на режима? Ще видим. Има агентура, която може да провокира и подкрепи такова развитие.

Но да се върнем към руско-украинската война. Тази ситуация ни дава повод за размисъл. Израел поема големи рискове. Докато говорим, може би ще видим ракетни удари по Тел Авив. Нетаняху току-що заяви, че аятолахът е цел. Имаше ужасяващ удар по телевизионен център, при който загинаха 16 души, видян от всички в ефир. Израел действа изключително агресивно. Ако оценим ответния удар на Иран – масирана ракетна атака – първите залпове не бяха с най-модерните ракети. Иран пази най-доброто за по-късно. Израел вече има проблеми с противовъздушната отбрана, според обективни анализи. Може ли Иран да нанесе сериозен удар на Израел чрез въздушна атака? Според данните Иран има 360 пускови установки, от които 120 вече са унищожени – една трета. Очакваха се 2000 ракети, но засега са изстреляни 370, или една шеста. Израел контролира въздушното пространство с около 50 самолета едновременно, което затруднява Иран. Пусковите установки се местят от западната част на страната към центъра, което намалява точността. Иран едва ли може да нанесе такъв удар, какъвто Русия нанася на Украйна. Ще има стрелба и жертви, но не в мащаба, който да срине Израел.

Има две ключови развръзки. Първо, ще се включат ли САЩ във военна операция? Засега те играят ролята на добър и лош полицай. Израел бомбардира, а Тръмп казва: „Можем да се разберем, всичко ще се оправи.“ Но ако САЩ се включат с възможностите си, като противобункерни бомби, Иран ще бъде в сериозна беда. Това би улеснило смяната на режима. Второ, Китай и Пакистан не спят. Иран е ключов доставчик на въглеводороди за тях и част от тяхното влияние в региона, включително по Пътя на коприната. Ако Пакистан или Китай засилят военната подкрепа за Иран, например с изтребители F-16 или F-15, това ще промени изцяло ситуацията. Пакистан е в сложна позиция, защото е ориентиран и към САЩ. Индия също играе роля, като геополитически съперник на Китай и Пакистан. Този конфликт може да ескалира до мащаби, близки до световна война, с три ядрени държави – Израел, Пакистан и Китай – в прокси противопоставяне.

Шелест:
За да обобщим темата, ще следим новините и ще реагираме в ефир. Искам да уточня няколко нюанса. Първо, възможни ли са сухопутни операции от двете страни? В Ирак, например, има подкрепа за Иран. Саудитска Арабия, Турция и други осъждат Израел. Възможен ли е преход към сухопутна фаза в контекста на голямата геополитическа игра? И второ, Такър Карлсън каза, че война с Иран може да доведе до крах на глобалното доминиране на САЩ. Не става дума само за Израел, но и за Америка. Какво мислите?

Арестович:
Нека по реда си. Ираk няма пряка граница с Израел. Единственият път от Ираk до Израел е през Сирия или Йордания, както беше през 1973 г., когато ираkска танкова дивизия участва в боевете на Голанските възвишения. Всяко движение от Ираk ще бъде следено и вероятно унищожено от израелските ВВС още на марша. Само Пакистан и Турция имат ВВС, които биха могли да се противопоставят на Израел. Турция осъжда ударите, но е в лоши отношения с Иран, особено заради Азербайджан. Иран неведнъж заплашваше Азербайджан по време на конфликта с Армения. Турция и Иран са геополитически противници, и голяма част от военната подготовка на Турция е насочена срещу Иран. Ирак има над 60% шиити, но основните шиитски светини са там, не в Иран. Осъждането е едно, реалната заплаха – друго. По-скоро очаквам действия от Китай и Пакистан – може би доброволци пилоти или доставки на оръжия.

Ключовият въпрос е позицията на САЩ и Индия. Ако се оформи антиизраелска ос – Пакистан, Китай и, хипотетично, Турция – САЩ ще трябва да влязат в пряко военно противоборство на страната на Израел. Иначе Израел трудно ще се справи сам. Пакистан е близък съюзник на Китай, а ако САЩ не подкрепят Израел решително, ще загубят авторитет като неспособни да защитят съюзниците си. Но ако влязат в директен конфликт, това може да привлече много страни от Глобалния юг, които ще кажат: „Щом започна така, да делим света.“ Индия, като съперник на Китай и Пакистан, ще играе важна роля. Този конфликт може да се проточи години с престрелки или да ескалира. Ще следим как се развива.