4000 лева за неимуществени вреди, защото го задържали и обвинили несправедливо


 

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                        03.07.2014 година                        гр.Ямбол

 

 

В  И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД              ІІІ-ти   въззивен  граждански състав

На       17     юни     2014  година

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИНА ЧАПКЪНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИЦА СТОЕВА

                                                                                              2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

 

секретар   Д.С.

като разгледа докладваното от съдия   Росица Стоева

въззивно гражданско дело №  223  по описа за 2014 година,

за да се произнесе взе предвид следното:  

 

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на М. И. - прокурор при Районна прокуратура - гр.Ямбол против Решение №226/04.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 2609/2013 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България гр.София, бул.”Витоша” № 2  да заплати на З.К.Д. ***, ЕГН **********  сумата 4 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.03.2011 г. до окончателното изплащане, които вреди са претърпяни от лицето вследствие незаконното повдигане и поддържане на обвинение по ДП № 130/2008 г. по описа на ОД на МВР – Ямбол, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над сумата от 4 000 лв. до сумата от 10 000 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от З.К.Д. ***, ЕГН ********** против Прокуратурата на Република България гр.София, бул.”Витоша” № 2 за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди вследствие незаконното повдигане и поддържане на обвинение по ДП № 130/2008 г. по описа на ОД на МВР – Ямбол, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 28.08.2013 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България гр.София, бул.”Витоша” № 2 да заплати на З.К.Д. ***, ЕГН ********** сумата 436,36 лв. съдебно-деловодни разноски, представляващи възнаграждение за адвокат съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата 10 лв., представляваща внесена от ищеца държавна такса.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България гр.София, бул.”Витоша” № 2  да заплати по сметка на ЯРС сумата 160 лв., представляваща дължимата държавна такса по уважената част от исковете.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува в осъдителната част. Заявени са твърдения, че решението, в атакуваната част е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради неговата необоснованост. Въззивникът счита, че в хода на първоинстанционното производство не са събрани доказателства за действително търпени от ищеца неимуществени вреди като пряк резултат от воденото срещу него наказателно производство, прекратено с постановление. Сочи се, че при постановяване на решението съдът допуснал и нарушение на чл.172 ГПК при преценка на свидетелските показания, както и не обсъдил  всички възражения на ответника, че разследването срещу ищеца е проведено в разумни срокове и спрямо него не е била взета мярка за неотклонение. При определяне размера на обезщетението съдът не взел предвид обстоятелството, че в един и същ период от време срещу ищеца е било водено друго наказателно производство, което е приключило в влязла в сила присъда, т.е. не е извършена преценка кои негативни емоции, тревоги и притеснения са следствие на „законното” и кои на „незаконното обвинение”. Според въззивника, допуснатите от първата инстанция нарушения на съдопроизводствените правила са довели и до нарушаване на материалния закон, тъй като размерът на присъденото обезщетение  не съответства на критерия за справедливост, залегнал в нормата на чл.52 ЗЗД. По отношение на възложената с решението ДТ  в размер на 120 лв., която да се заплати от Прокуратурата на РБ, оплакването в жалбата е, че държавната такса по ЗОДОВ  е проста и е определена в размер на 10лв. По изложените съображения се моли за отмяна на решението на ЯРС в обжалваните му части и постановяване на ново от въззивния съд, с което изцяло да бъде отхвърлен предявения иск или алтернативно - да бъде определен значително по-нисък размер на обезщетение, като бъде съобразен размера на разноските за ищеца с уважената част от иска, без възлагане на прокуратурата на държавна такса за производството. Претенция за присъждане на разноски не е заявена. В о.с.з. жалбата се поддържа.

По делото, в срока по чл.263 ГПК, от въззиваемата страна З.К.Д., чрез пълномощника му адв.М.Х. от ЯАК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който е оспорена основателността на последната, като са изложени подробни съображения за правилност и законосъобразност на решението в атакуваните части. Иска се потвърждаване на решението на ЯРС. Заявена е претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция. В о.с.з. въззиваемия не се явява, но чрез пълномощника си адв.М.Х., поддържа становището, заявено в писмения отговор.

След преценка на доказателствата по делото, относими към обжалваната част от решението на ЯРС, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че с постановление от 29.08.2008 г. ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП №130/2008 г. по описа на ОД на МВР – Ямбол за извършено престъпление по чл.115 от НК, като с постановление от същата дата е задържан за срок от 72 часа в ОЗ „СА” - Ямбол до 01.09.2008 г. Не е спорно също, че с постановление от 25.03.2009 г. на ЯОП, наказателното производство срещу ищеца е било прекратено, т.е. ищецът е имал качеството на обвиняем по досъдебното производство в продължение на 7 месеца.

Ищецът е ангажирал гласни доказателства за установяване на твърденията, че повдигнатото му обвинение за извършено престъпление се е отразило негативно върху личния му и социален живот, върху работата му и общуването му със семейството и близките. Свидетелят Н. Г. Д. – първи братовчед на ищеца, който също е бил задържан по процесното досъдебно производство твърди, че отношението на колегите към ищеца след задържането му се е променило, понеже са били задържани, като ищецът се е затворил в себе си. Свидетелката В. М. М., живуща на семейни начала с ищеца твърди, че в резултат на наказателното преследване ищецът коренно се променил, затворил се е в себе си, не искал да излиза от вкъщи, не говорел с никой, нито с нея, нито с роденото им от съвместното съжителство дете, приемал е успокоителни лекарства, съседите са променили отношението си към него. Свидетелката М. С. Г.,  живуща на семейни начала с другия обвиняем по процесното досъдебно производство (св.Н.Д.) сочи, че ищецът е бил много уплашен и променен вследствие на задържането му, не е искал да излиза от дома си, съседите са променили отношението си към него, като са продължавали да коментират задържането им, още повече, че същото е било и много зрелищно, понеже ги съдили за убийство.

Така установената фактическата обстановка по делото, изяснена от районния съд въз основа на подробен анализ на събраните доказателства се възприе и от настоящата инстанция.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в предвидения в закона срок и отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването, поради което жалбата следва да се разгледа по същество. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

Решението на първата инстанция в отхвърлителната част на исковете не е обжалвано и е влязло в законна сила. Решението в осъдителната част е правилно и законосъобразно. Съображенията за този извод са следните:              

С исковата си молба до ЯРС ищецът З.Д. е предявил в обективно и субективно съединяване против Прокуратурата на Република България искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 1000 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва от 28.08.2008 г. Поддържал е в исковата молба, че по образуваното по описа на ОД на МВР-Ямбол ДП №130/2008 г. срещу него е било повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.115 НК, като наказателното производство е приключило с влязло в сила постановление на ЯОП, с което производството е прекратено. В резултат на това незаконно обвинение ищецът претърпял неимуществени вреди - бил унижен, с накърнено достойнство и чест, обвинението рефлектирало в отношенията на хората към него, било опетнено името му в обществото. Същото обвинение причинило и сериозен трус в отношенията на ищеца с жената, с която живеел на съпружески начала. По време на наказателното производство ищецът разходвал и средства  за адвокатски хонорари в размер на 1000 лв.,  която сума за него се явявала имуществена вреда.  

Ответникът Прокуратурата на РБ е оспорил исковете като неоснователни с възражения, че липсват доказателства за установяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди, като пряк резултат от воденото срещу него наказателно производство по обвинението за престъпление по чл.115 от НК. Ответникът е оспорил и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен, тъй като не е съобразен с обстоятелствата, че разследването е проведено в разумни срокове и че спрямо Д. не е била взета мярка за неотклонение.

При така заявените становища на страните и въз основа на установените факти, с обжалваното решение ЯРС е уважил иска за неимуществени вреди до размера на сумата 4000 лв., ведно със законната лихва от 25.03.2011 г. и е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 10 000 лв. Отхвърлил е също и иска за 1000 лв. - имуществени вреди по съображения, че не са събрани доказателства за извършени от ищеца разходи за адвокат в наказателното производство. С оглед този резултат, съдът е присъдил на ищеца разноски в размер на 436,36 лв., в т.ч. за адв. възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска и 10 лв. - платена от него ДТ, като на Прокуратурата на РБ е възложил заплащането по сметката на ЯРС и на ДТ от 160 лв.

Съгласно разпоредба на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,  следствието, прокуратурата и съда  от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Според т.7 от ТР №3/22.04.2005 г. по т.гр.д.№3/2004 г. на ОСГК на ВКС, съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението.

С оглед тези разяснения на закона и задължителната съдебна практика на ВКС,  въззивният съд намира предявеният иск за неимуществени вреди за доказан по основание. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че срещу ищеца З.Д. е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер по чл.115 НК - убийство, за което се предвижда наказание от 10 до 20 години „лишаване от свобода”. С влязло в сила постановление на ЯОП наказателното производство срещу ищеца по така повдигнатото му обвинение е прекратено поради недоказаност на обвинението,  което обосновава извод за незаконност по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ на обвинението и поражда в полза на ищеца право на обезщетение за вредите, претърпени по повод незаконното обвинение.

При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за вредите от незаконното обвинение, съдът следва да съобрази наличието на предпоставките по чл.4 ЗОДОВ, а именно - настъпването на вреди, които са пряк и непосредствен резултат от обвинението, а съгласно препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл.52 ЗЗД неимуществените вреди следва да се обезщетят по справедливост. За критерия справедливост на преценка подлежат обстоятелствата - продължителност на наказателното производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, тежестта на наложената мярка за неотклонение и периода на изтърпяването й, както и цялостното неблагоприятно въздействие на наказателното производство върху лицето, което претендира обезщетение.

В случая на база на събраните гласни доказателства ЯРС е направил законосъобразния извод за наличие на условията по чл.4 ЗОДОВ - ищецът е понесъл неимуществени вреди, които са пряка последица от незаконното обвинение в извършване на престъплението по чл.115 НК - същият е изпитвал срам и неудобство от това обвинение, били са накърнени честта и достойнството му в обществото. Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че не може да се направи разграничение между изпитаните от ищеца негативни емоции, които са следствие от „законното” и тези от „незаконното” обвинение. По делото действително съществуват твърдения, че по същото време срещу ищеца З.Д. има образувано и друго ДП за друго престъпление, но липсват каквито и да било доказателства в тази насока, нещо повече - за това друго обвинение никой от свидетелите не е дал показания да е узнал и във връзка с него ищецът да е имал морални страдания. И тримата разпитани свидетели са обяснили при разпита, че ищецът е претърпял коренна промяна, станал е затворен, необщителен и неадекватен на работното си място именно след обвинението му за убийство.

 Неоснователно е и оплакването в жалбата, че районният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.172 ГПК, с оглед липсата на направена преценка за евентуалната заинтересованост на свидетелите. Свидетелят Н.Д. е първи братовчед на ищеца и също е бил привлечен като обвиняем за престъплението по чл.115 НК (прекратено и спрямо него), а св.В.М. е жената, с която ищецът живее на съпружески начала, но няма основание да се приеме, че двамата са поддържали неистински показания относно душевните страдания на ищеца след повдигането на незаконното обвинение срещу него. Тези двама свидетели имат най-преки впечатления за въздействието на наказателното преследване върху ищеца и при съпоставка на показанията им с всички обстоятелства по делото, не може да се направи извод, че посочените свидетели са възпроизвели фактите недобросъвестно.   

Правилно е решението на ЯРС при преценката за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.  При приложение на установения в чл.52 ЗЗД критерий за справедливост, като се вземе предвид тежестта на повдигнатото спрямо ищеца обвинение и предвиденото за него наказание, продължителността на предварителното производство – 7 месеца, отражението на незаконното наказателно преследване върху психиката на ищеца - показанията на тримата разпитани свидетели за изпитаните от З.Д. чувства на срам, неудобство и потиснатост, при преценка съвкупността на всички тези обстоятелства и настоящият състав на въззивния съд намира, че сумата от 4000 лв. справедливо би обезщетила ищеца за причинените му неимуществени вреди от повдигнатото спрямо него незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.115 НК. До този размер искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен. ЯРС присъждайки сумата от 4000 лв. е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

По горните съображения и поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част по иска за неимуществени вреди, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Като правилно, решението следва да бъде потвърдено и в частта, с която на ищеца са присъдени разноските, които той е направил за заплащане на адвокатско възнаграждение (съразмерно с уважената част от иска), както и платената от него ДТ в размер на 10 лв. В този смисъл е  разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, вр. с чл.78, ал.1 ГПК.

 Решението на ЯРС следва да се отмени само в частта, с която на Прокуратурата на РБ е възложено заплащането на ДТ в размер на 120 лв., тъй като в тази му част решението е постановено при неправилно приложение на чл.9а и чл.10, ал.3 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл.9а от ЗОДОВ, за делата по закона се внася проста държавна такса в размер, определен с Тарифата на МС, а разноски по делата и по изпълнението не се внасят предварително. Разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗОДОВ  урежда отговорността на ищеца за разноските в случаите на отхвърляне изцяло на иска, при оттегляне изцяло или отказ изцяло от иска. Чл.10, ал.3 от закона урежда отговорността на ответника за разноски, ако искът бъде уважен изцяло или частично. В тези случаи съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноските по производството, както и внесената ДТ, а също и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска. При тълкуването на разпоредбите на чл.9а и чл.10 от ЗОДОВ следва извод, че същите не уреждат основание за възлагане в тежест на ответника на държавна такса (и то пропорционална), а само основание за присъждане на разноски в полза на ищеца (в този смисъл е Определение №660/23.11.2010г. на ВКС по ч.гр.д.№ 595/2010г., ІV г.о.). С оглед изложеното Прокуратурата на РБ не дължи държавна такса по производството пред районния съд върху уважената част от иска.

Като въззивник пред тази инстанция, Прокуратурата на РБ дължи ДТ в размер на 5 лв. за въззивното обжалване (чл.261,т.4 ГПК, във вр. с чл.18,ал.3  и чл.2а от ТДТКССГПК) и тъй като при образуване на настоящото производство такава такса не е събрана, а жалбата е неоснователна, въззивникът следва да бъде осъден с решението да заплати тази ДТ.

С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, право на разноските за тази инстанция има въззиваемият Д., на който следва да се присъдят разноски в размер на 510 лв. - заплатено на адв.М.Х. адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, ЯОС

                                                    

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Решение №226/04.04.2014 г., постановено по гр.д.№2609/2013 г. по описа на ЯРС в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати по сметката на ЯРС държавна такса върху уважената част от иска  в размер на 160 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №226/04.04.2014 г., постановено по гр.д.№2609/2013 г. по описа на ЯРС в останалата обжалвана част, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца З.К.Д. сумата 4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно повдигане и поддържане на обвинение по ДП №130/2008 г. по описа на ОД на МВР-Ямбол, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 25.03.2011 г., както и в частта на присъдените на ищеца разноски в първоинстанционното производство.

В останалата част Решение №226/04.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 2609/2013 г. по описа на ЯРС, като необжалвано, е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на З.К.Д. ***, с ЕГН **********, направените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на 510 лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати по сметката на ЯОС ДТ за въззивното разглеждане на делото в размер на 5.00 лв.

Решението, на осн. чл.280, ал.2 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.