Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№126/21.08.2017год.                        гр.Бургас                                        

 

                    В       И М Е Т О       Н А       Н А Р О Д А

                                                     

БУРГАСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                      наказателно отделение                                                                                       

На пети юли                                                                2017 година

в публично заседание в  следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦОЛОВА

                                                                              ГАЛИНА ТОДОРОВА

Секретар: СТАНКА АНГЕЛОВА

Прокурор: МИЛЕНА ДОСЕВА

Като разгледа докладваното от съдията Д. ВЪЛКОВА

ВНОХ дело № 67 по описа за 2017 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 97 от 04.11.2016г. по н.о.х.д. № 35/2015г. Ямболският окръжен съд е признал подсъдимите:

Д. Г. С., роден на **.**.**** г. в гр. О., обл. Т., с постоянен и настоящ адрес гр. К., ж. к. „3.” №*, вх. *, ет. *, ап. *, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, ЕГН-*************;

М. С. Х., роден на **.**.**** год. в гр. К., обл. К., с постоянен и настоящ адрес с. П., общ. К., обл. К., български гражданин, неженен, с основно образование, земеделски производител, неосъждан, ЕГН-***************;

М. М. Г., роден на **.**.**** год. в с. Г., общ. К., с постоянен и настоящ адрес с. Г., общ. К., български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, земеделски производител, ЕГН-*********;

Б. Н. Ю., роден на **.**.**** год. в гр. К., обл. К., с постоянен и настоящ адрес с. В., общ. К., български гражданин, неженен, неосъждан, със средно-специално образование, на работа в строителна фирма, ЕГН-*********;

Г. С. М., роден на **.**.**** год. в гр. К., с постоянен и настоящ адрес гр. К., ул. „В” №*, общ. К., обл. К., български гражданин, неженен, неосъждан, със средно специално образование, безработен, ЕГН-*************** и

Е. Ю. Х., роден на **.**.**** год. в гр. К., обл. К., с постоянен и настоящ адрес гр. К., секция ***, ул. „Е” №*, вх. *, ет. *, ап. *, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно-специално образование, работи като управител на фирма за бързи закуски, ЕГН-***********

ЗА ВИНОВНИ в това, че на 12.02.2011 год., в центъра на град К., община К., област К., в съучастие като съизвършители умишлено умъртвили М. А. Х. от гр. К., с ЕГН: **********, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.11, предл.1 във вр. чл.115 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК им наложил наказание, както следва:

НА Д. Г. С. – СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

НА М. С. Х. – ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

НА М. М. Г. – ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

НА Б. Н. Ю. – ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

НА Г. С. М. – ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и

НА Е. Ю. Х. – ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е постановил така наложените наказания всеки подсъдим да изтърпи при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието в затвор.

Ямболският окръжен съд е признал всички подсъдими за НЕВИНОВНИ в това, че на 12.02.2011 год. в гр. К. в съучастие като съизвършители помежду си са извършили убийство с особена жестокост, поради което и на основание чл.304 от НПК ги е оправдал по предявеното им обвинение по чл.116, ал.1, т.6, предл.3 във вр. с чл.115 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.

На основание чл.59, ал. 1 и ал. 2 от НК Ямболският окръжен съд е постановил от така наложеното наказание на всеки ооот шестимата подсъдими да се приспадне времето, през което са били задържани за срок до 72 часа по реда на НПК, както и времето през което спрямо всеки от тях е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 12.02.2011 г. до 12.07.2013 г.

Със същата присъда шестимата подсъдими са осъдени да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на родителите на пострадалия - гражданските ищци и частни обвинители А. А. Х. с ЕГН ********** и Ф. А. Х. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес с. Г., община К., област К., сумата от по 70 000 (седемдесет хиляди) лева, на всеки един от двамата, представляващи обезщетения за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми считано от 12.02.2011 год. до окончателното им изплащане, като за разликата от 70 000 лв. до 100 000 лв. гражданските искове са отхвърлени като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Всички подсъдими са осъдени да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на съпругата и децата на пострадалия – гражданските ищци и частни обвинители С. К. Х. с ЕГН **********, малолетния М. М. Х. и непълнолетната С. М. Х., тримата с постоянен адрес в гр. К. ул. „А” №**, суми в размери както следва: на С. К. Х. сумата от 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева, на М. М. Х. и С. М. Х. сумата от по 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, за всеки един от двамата, представляващи обезщетения за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 12.02.2011 год. до окончателното им изплащане, а за разликата от 120 000 лв. до 150 000 лв., както и за разликите от 150 000 лв. до 200 000 лв. трите иска са отхвърлени като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Шестимата подсъдими са осъдени да заплатят по сметка на Окръжен съд гр. Я., Бюджет на съдебната власт, държавна такса върху уважените части от гражданските искове в размер на по 3 733 (три хиляди седемстотин тридесет и три ) лева, за всеки един от тях.

В тежест на подсъдимите са възложени и направените в хода на наказателното производство разноски в досъдебното производство, пред Окръжен съд гр. К. и Окръжен съд гр. Я. общо в размер на 14569,72 лв., както следва:

Подсъдимите М. С. Х., М. М. Г., Г. С. М., Е. Ю. Х. и Б. Н. Ю. са осъдени да ЗАПЛАТЯТ сума в размер на по 2351,62 лв. (две хиляди триста петдесет и един лв. и 62 ст.), за всеки един от тях, по сметка на Окръжен съд гр. Я., Бюджет на съдебната власт, а подсъдимият Д. Г. С. е осъден да ЗАПЛАТИ сума в размер на 2631,36 лв. (две хиляди шестстотин тридесет и един лв. и 36 ст.) също по сметка на Окръжен съд гр. Я., Бюджет на съдебната власт.

В присъдата, постановена от Ямболския окръжен съд, подробно са изброени веществените доказателства, които да бъдат върнати на всеки един от подсъдимите и на съпругата на пострадалия С. К. Х. след влизане на присъдата в сила, както и тези които следва да бъдат унищожени като вещи без стойност.

Така постановената присъда е атакувана с въззивен протест от заместник-окръжния прокурор при ОП-Кърджали, въззивни жалби от всички частни обвинители и граждански ищци А. А. Х., Ф. А. Х., С. К. Х. – лично и като законен представител на децата С. М. Х. и М. М. Х. , както и от подсъдимия Д. от защитниците на останалите подсъдими М. Х. , М. Г. , Г. М. , Е. Х. и Б. Ю.

С въззивен протест, подаден от Дафин Каменов – зам.окръжен прокурор при Окръжна п. – гр. К. присъдата на Ямболския окръжен съд е атакувана като неправилна в оправдателната й част, с която подсъдимите са признати за невиновни относно квалифициращия признак „деяние, извършено с особена жестокост“, както и в частта, с която на подсъдимите са определени наказания с приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Твърди се, че подсъдимите са проявили жестокост, за която се съди по техните действия – подсъдимите са удряли и ритали пострадалия по тялото и по главата, скачали са върху него, като са му нанесли не по-малко от 20 удара, за което се позовава на действия подробно описани в СМЕ № 17/2011 год. и СМЕ № 140/2014 год. Изтъква се, че за проявената жестокост свидетелстват и действията на подсъдимите непосредствено преди и след извършване на деянието, които се характеризират с непредизвикана агресия. По отношение приложението на чл.55 от НК, прокурорът намира, че в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Твърди, че делото е с изключително висока степен на сложност, като органите на досъдебното производство не са били причина за продължителността на разглеждане на делото. Счита, че дори да се приеме, че са налице условията за приложение на чл.55 от НК, то с определените наказания – значително под законния минимум от петнадесет години, не могат да бъдат постигнати целите на чл.36 от НК. Въз основа на изложеното, прокурорът предлага присъдата да бъде изменена в частта, с която подсъдимите са оправдани досежно деянието по чл.116, ал.1, т.6, предл.3 вр. с чл.115 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК и в частта, с която са определени наказания с приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като подсъдимите бъдат признати за виновни в извършване на престъплението така, както са предадени на съд и размерът на наложените им наказания лишаване от свобода бъде увеличен на по осемнадесет години за всеки подсъдим.

Частните обвинители и граждански ищци А. А. Х., Ф. А. Х., С. К. Х. – лично и като законен представител на децата С. М. Х. и М. М. Х. са подали три въззивни жалби чрез различни повереници - адвокати, както и едно допълнение към въззивна жалба от повереника – адвокат К. от САК. Оплакванията във въззивните жалби и писменото допълнение се свеждат единствено до несправедливост на наложените на подсъдимите наказания и до несправедливост на присъдата в гражданско-правната й част относно неуважените в пълен размер граждански искове, предявени от децата на пострадалия М. Х. и от неговите родители. Твърди се, че не е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство, както е приел първоинстанционният съд за приложение на чл.55 от НК. Според поверениците, продължителността на делото от около шест години, не обуславя „неразумен“ срок. Сочи се, че разглежданото дело е с много висока степен на сложност, свързано е с изготвяне на множество експертизи, прилагане на СРС-та, разпит на множество свидетели от различни съдебни райони, както и участието по делото на множество подсъдими, пострадали и адвокатите им. Изтъква се и обстоятелството, че делото е разгледано в друг съдебен район – извън този, в който е извършено престъплението, при което се явяват допълнителни фактори, довели до забавяне на наказателния процес. Излага се довод, че дори продължителността на срока на разглеждане на делото да се цени като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, това не е достатъчно за приложението на чл.55, ал.1 от НК, тъй като не е изпълнено условието дори най-лекото предвидено в закона наказание да се оказва прекалено тежко, тъй като и в конкретния случай и дейците и извършеното от тях деяние са с висока степен на обществена опасност. Изтъква се, че наложените наказания са прекалено занижени, дори при наличие на всички условия, предвидени в чл.55 от НК, тъй като са около два пъти по-леки от предвидения законов минимум. Според поверениците, така определените наказания на подсъдимите не са справедливи, защото са силно занижени и не биха могли да изпълнят целите, визирани в чл.36 от НК. По отношение на предявените граждански искове се твърди, че същите несправедливо не са уважени в пълния им размер. Изтъква се близостта на починалия М. Х. с неговото семейство – децата и родителите му. Частните обвинители и граждански ищци молят обжалваната присъда да бъде изменена, като наказанията на подсъдимите бъдат увеличени и определени при условията на чл.54 от НК. Алтернативно е направено искане за увеличаване размера на наказанията при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, но в размер близък до законовия минимум, макар и по-нисък от него. Моли се за уважаване на гражданските искове на родителите и децата на починалия М. Х. в пълния им предявен размер.

Служебният защитник на подсъдимия М. М. Г. – адвокат С. от АК-Ямбол, обжалва присъдата като неправилна, незаконосъобразна и явно несправедлива. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият Г. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение, както и да бъдат изцяло отхвърлени предявените граждански искове. Алтернативно е направено искане за изменение на присъдата, като подсъдимият бъде признат за виновен за извършване на деяние по чл.124, ал.1, предл. последно от НК.

Защитникът на подсъдимия М. С. Х. – адвокат Д. от САК обжалва присъдата в осъдителната й част като неправилна, необоснована и явно несправедлива. Като съображение за необоснованост на съдебния акт е посочено, че решаващият съд е направил превратно тълкуване на събраните по делото доказателства и е игнорирал множество оправдателни такива. Твърди се, че присъдата е неправилна, тъй като не е осъществен квалифициращият състав на чл.116, т.11 от НК – причиняване на смърт по хулигански подбуди. Също така жалбоподателят - защитник счита, че е нарушен материалния закон, тъй като деянието е квалифицирано по чл.116, ал.1 от НК, вместо по чл.124 от НК. Сочи, че е причинена умишлена телесна повреда, като подсъдимият е нямал съзнание и не е целял смъртта на пострадалия. Излагат се доводи и за явна несправедливост на наложеното наказание, което според защитника, е силно завишено предвид ниската степен на обществена опасност на дееца. Моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият М. да бъде оправдан или да бъде изменена присъдата, като бъде приета правна квалификация на деянието по чл.124 от НК, бъде намален размера на наложеното наказание и бъде наложено условно осъждане по чл.66, ал.1 от НК. Претендира отхвърляне на предявените граждански искове като неоснователни и недоказани.

Защитникът на подсъдимия Г. С. М. – адвокат Е. от САК обжалва присъдата в осъдителната й част като неправилна, необоснована и явно несправедлива. Като съображение за необоснованост на съдебния акт е посочено, че решаващият съд е направил превратно тълкуване на събраните по делото доказателства и е игнорирал множество оправдателни такива. Твърди се, че присъдата е неправилна тъй като не е налице квалифициращия състав на чл.116, т.11 от НК – причиняване на смърт по хулигански подбуди. Също така защитникът счита, че е нарушен материалния закон, тъй като деянието е квалифицирано по чл.116, ал.1 от НК, вместо по чл.124 от НК. Сочи, че е причинена умишлена телесна повреда, като подсъдимият е нямал съзнание и не е целял смъртта на пострадалия. Излагат се доводи и за явна несправедливост на наложеното наказание, което според защитника е силно завишено предвид ниската степен на обществена опасност на дееца. Моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият Г. да бъде оправдан или да бъде изменена присъдата, като бъде приета правна квалификация на деянието по чл.124 от НК. Претендира отхвърляне на предявените граждански искове като неоснователни и недоказани.

Защитникът на подсъдимия Е. Ю. Х. – адвокат Г. от САК обжалва присъдата като неправилна и незаконосъобразна, а наложеното наказание като явно несправедливо. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият Х. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение, както и да бъдат изцяло отхвърлени предявените граждански искове. Алтернативно е направено искане за изменение на атакуваната присъда, като подсъдимият бъде признат за виновен за извършване на деяние по чл.124, ал.1, предл. последно от НК и му бъде наложено наказание близко до размера на предварителното му задържане. Жалбоподателят - защитник – адвокат В. е подал и допълнение на въззивната жалба, с което е изложил възражения за неправилност на изводите на Ямболския окръжен съд. Твърди се, че изведената от първоинстанционния съд фактическа обстановка не кореспондира със събрания по делото доказателствен материал. Оспорва се като необоснован изводът на съда за наличието на квалифициращия признак „хулигански подбуди“. Не се оспорва, че въпросната вечер в заведението „К“ е възникнал конфликт между подсъдимия Х. свидетеля В. , но се твърди, че същият е бил провокиран от последния, а не от някой от подсъдимите. В тази връзка се цитират показанията на свид. И. И. – полицейски служител в РУП – К. , който в качеството си на клиент е възприел конфликта. Излагат се доводи, че не са осъществени хулигански действия, не е нарушен общественият ред, не е проявено неуважение към обществото и в действията на подсъдимите не е имало дързост и цинизъм. Защитата застъпва становището, че макар извършено на публично място – площада на града, деянието е станало около 03,00ч. през нощта, при липса на свидетели на тези прояви. Намира за недоказано, че подсъдимите са извършили хулигански действия след деянието, тъй като липсват доказателства, че те са счупили обзавеждането и амбалажа на заведението на пострадалия - „С“. Счита, че констатациите на съда относно действията на подсъдимите след напускане на заведението „К“, не кореспондират със събрания и проверен по делото доказателствен материал – показанията на свидетелите К. , Ю. , К. и П. Твърди, че съдът е подходил безкритично към показанията на свидетеля К. , като ги е кредитирал изцяло, с което е нарушил чл.13 и чл.14 от НПК. Според защитника, тези показания противоречат на останалия доказателствен материал по делото и от тях не може да се изведе категоричен извод, че лицата, които свидетелят П. е преследвал пеша и лицата, които са потеглили с лекия автомобил „Б.“, последван от полицейския автомобил, управляван от свидетеля К. , са едни и същи. Счита, че неправилно са кредитирани и показанията на свидетеля Ю. , които противоречат на показанията на свидетеля Ч. на резултатите от проведения следствен експеримент. На следващо място се оспорва приетата от ЯОС правна квалификация на деянието. Намира, че от изготвените и приети по делото съдебно-медицински експертизи безспорно се установява, че на пострадалия са били причинени множество леки телесни повреди, а смъртта му е настъпила в резултат на асфикция, която експертите преценяват като разстройство на здравето, временно опасно за живота, т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. В допълнението към въззивната жалба са цитирани експертните заключения, съгласно които никоя от констатираните травми не може да причини сама по себе си или в съвкупност смъртта на пострадалия. Според жалбоподателя – защитник, от действията на подсъдимите е видно, че те не са съзнавали, нито са допускали смъртта на пострадалия като резултат от телесното увреждане. Изтъква се и обстоятелството, че извършителите сами са преустановили извършването на деянието. Изложена е теза, че нападателите са действали с евентуален умисъл при нанасянето на средните телесни повреди и с непредпазливост по отношение на настъпилата впоследствие смърт на пострадалия. Предвид изложеното, се твърди, че деянието следва да се квалифицира като такова по чл.124, ал.1, предл.2 във вр. с чл.129, ал.2 от НК. На следващо място са изложени съображения, че Пловдивският апелативен съд неправилно е отменил Присъда № 23 от 18.09.2013г. по НОХД № 137/2013г. на Окръжен съд гр. К. и е върнал делото на Окръжна п. гр. К., като е уважил исканията на поверениците на частните обвинители за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Твърди се, че при предходното разглеждане на делото е бил внесен обвинителен акт за извършване на престъпление по чл.124, ал.1 от НК. По образуваното първоинстанционно производство по НОХД № 137/2013г. ОС Кърджали е постановил присъда, която е била обжалвана само от поверениците на пострадалите лица – частни обвинители. Въз основа на жалбата ПАС е отменил присъдата и е върнал делото на Окръжна п. гр. К., която впоследствие внася обвинителен акт за деяние по чл.116, ал.1, т.6 и т.11 вр. с чл.115 от НК, по който е постановена атакуваната пред настоящия съд присъда. Според защитника на подсъдимия Х. , частният обвинител е субсидиарен процесуалин субект в обвинението и като такъв не може да определя неговите параметри и единствено по инициатива на прокурора може да се направи последващо изменение на обвинението във вреда на подсъдимия (чл.287 от НПК). В тази връзка жалбоподателят - защитник цитира в допълнението към въззивната жалба съдебна практика / Решение № 205/28.03.2007г. по н.д. № 880/2006г. на ВКС, I н.о., Решение № 330 от 28.04.2004г. по н.д. № 1031/2003г. на ВКС, III н.о., Решение № 135 от 11.05.2009г. по н.д. № 39/2009г. на ВКС, I н.о. и Решение № 389 от 13.08.1996г. по н.д. № 12129/1996г. на ВКС, II н.о./. Защитата намира също, че правилно ЯОС е оправдал подсъдимите по отношение на квалифициращия признак „особена жестокост“. Това обвинение не е намерило подкрепа в доказателствата по делото. Счита, че правилно, съобразно съдебната практика в Р България и Европейското законодателство, е приложена нормата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради надхвърляне на разумния срок за разглеждане на делото. Отбелязва, че подсъдимите нямат никакъв принос за това забавяне. По отношение на гражданските искове, счита, че направените оплаквания от поверениците на гражданските ищци са неоснователни и като такива моли да бъдат оставени без уважение. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която въззивният съд за признае подсъдимия Е. за невиновен и да го оправдае по внесеното обвинение, като отхвърли изцяло предявените граждански искове. Алтернативно е заявена претенция за изменение на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен в извършването на деяние по чл.124, ал.1 от НК, като му бъде наложено наказание близко до размера на предварителното му задържане.

Защитникът на подсъдимия Б. Н. Ю. – адвокат С. от АК-Пловдив обжалва присъдата в частта, с която е признат за виновен, като неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда в атакуваната част и постановяване на нова, с която подсъдимият Б. да бъде признат за невиновен. Алтернативно претендира приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, субсимиращо се в нормата на чл.124 от НК и намаляване на наложено наказание.

Подсъдимият Д. Г. С., чрез защитника си - адвокат К. от САК обжалва присъдата като неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие със събраните по делото писмени доказателства. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на друга, с която да бъде признат за невиновен и оправдан. Алтернативно прави искане за връщане на делото на фазата на досъдебното производство или за ново разглеждане от друг състав на Ямболския окръжен съд, като бъдат дадени задължителни указания по приложението на закона с цел отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото му на защита, които процесуални нарушения защитникът конкретизира устно в съдебно заседание пред въззивния съд.

Срещу въззивните жалби не са постъпили насрещни писмени възражения.

В съдебно заседание представителят на Бургаска апелативна п. счита въззивните жалби на подсъдимите и техните защитници за неоснователни и като такива предлага да бъдат оставени без уважение. Въззивните жалби на частните обвинители и граждански ищци намира за основателни. Частично поддържа въззивния протест на прокурора от ОП – Кърджали досежно мотивираната несправедливост на наложените наказания с приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК. В частта, с която се претендира съставомерност на деянията на подсъдимите по квалифициращия признак „особена жестокост“ по чл.116, ал.1, т.6 от НК представителят на А. п. – Бургас не поддържа протеста. Прокурорът намира, че оправдателният диспозитив на присъдата в този смисъл е обоснован и законосъобразен, тъй като характеристиките на „особената жестокост“ не се откриват в извършения доказателствен анализ по делото. Излага възражения относно размера на наложените на подсъдимите наказания. Намира същите за явно несправедливи предвид приложението на чл.55 от НК и силно занижения им размер. Извън критиката, касаеща наказанието, прокурорът намира присъдата на ЯОС за обоснована и законосъобразна. Счита, че решаващият съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и обосновано е приел, че деянието е извършено от шестимата подсъдими в условията на съизвършителство. Изложени са аргументи за общността на умисъла при нанасянето на побоя и допуснатия общественоопасен резултат: 1.количествен превес на нападателите – шестима спрямо нападнатия – един; 2. Многобройност на ударите – поне 20; 3. Многобройност на ударите в областта на главата – минимум 14; 4. Кратковременност на атаката; 5. Изненада при нападението; 6. Поведението и състоянието на самия пострадал – бил е с 2,74 промила алкохол в кръвта, което е благоприятствало извършителите при привеждане на пострадалия в състояние да не може да се брани и съпротивлява; 7. Същевременно количеството алкохол, изпито от пострадалия, е отхвърлено от експертите като възможна единствена причина за настъпването на смъртта му. На следващо място прокурорът излага доводи, че е налице квалифициращият признак „хулигански подбуди“. Определя действията на подсъдимите по нанасяне на побой над пострадалия като безмотивни и безпричинни. Посочва относима към настоящия казус съдебна практика. Прокурорът счита, че първоинстанционният съд е направил обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствата по делото. Счита, че като е кредитирал самопризнанията на част от подсъдимите, съдът не е нарушил изискването на чл.116 и чл.303 от НПК, тъй като те са подкрепени от други доказателства по делото, както и от експертни заключения. Счита, че ЯОС неоснователно е отхвърлил веществените доказателства и резултатите от експертните им изследвания поради липсата на протокол за приобщаването им към доказателствената маса, без да отчете наличието на множество други действия и обстоятелства, които реабилитират приобщаването на веществените доказателства. Относно размера на наложените наказания, прокурорът намира, че същите неправилно са определени при приложението на чл.55 от НК под предвидения в закона минимум. Счита, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство - неразумен срок на разглеждане на делото. Предлага наказанието на всеки един от подсъдимите да бъде увеличено над законовия минимум от петнадесет години и на основание чл.340, ал.3 вр. чл.309, ал.2 от НПК да им бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. На последно място прокурорът счита, че не е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на делото. Внесеният обвинителен акт от 24.07.2014г. е съобразен с писмените указания в отменителното решение на Пловдивския апелативен съд и е в изпълнение основната функция на прокурора да повдига и поддържа обвинение.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд поверениците на частните обвинители и граждански ищци поддържат исканията в жалбите им. Изцяло споделят доводите и исканията на прокурора при А. п. гр. Б.. Намират обжалваната присъда в наказателната част за правилна и законосъобразна, като оспорват само прилагането на чл.55 от НК при определяне наказанията на подсъдимите. Жалбите на подсъдимите намират за неоснователни и молят същите да бъдат оставени без уважение. Молят за уважаване в пълен размер на предявените граждански искове от страна на децата и родителите на пострадалия Х.

Пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия М. поддържа довода от въззивната си жалба за недоказаност на обвинението. Счита, че първоинстанционният съд е тълкувал превратно доказателствата в полза на обвинителната теза, като е пренебрегнал доказателства в полза на защитата. В хода на съдебните прения твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение, като е приета експертиза на веществено доказателство, което е изключено от доказателствената съвкупност по делото. Поддържа искането, заявено с жалбата за оправдаване на подсъдимия, алтернативно за осъждането му по чл.124 от НК.

Защитникът на подсъдимия М. поддържа депозираната въззивна жалба. Счита, че прочитът на събраните по делото доказателства, направен от ЯОС, е превратен и не съответства на обективираните в съдържанието им факти, като оспорва като недостоверни показанията на свидетелите К. . Намира, че логиката на действията на двамата свидетели, които се извеждат от техните показания, не съответства на изводите на съда, че подсъдимите са трошили в заведение „С“, а впоследствие са се качили в колата на подсъдимия Х. са избягали. Намира за нелогичен и извода на съда, че подсъдимите с автомобила са се върнали на мястото на местопроизшествието, за да търсят Д. С. , при положение, че е можело да бъдат задържани от присъстващите на мястото полицаи. Твърди се наличието на оговор, тъй като присъдата е основана само на обясненията на подсъдимия Х. , дадени в досъдебното производство, които са напълно и мотивирано отречени от него пред първоинстанционния съд. Оспорва достоверността на показанията на свидетелите Й. . Излага причини, поради което счита, че изготвените СРС-та и семантичната експертиза по делото не следва да бъдат кредитирани от съда основно поради несъответствията между записаното на аудио-файловете и това, което е записано на хартиен носител като конкретно съдържание. Защитникът счита, че ЯОС неправилно е квалифицирал деянието като умишлено убийство. Счита, че подсъдимите следва да отговарят за престъпление по чл.124 от НК, тъй като причиненият от тях престъпен резултат е асфикция, която е определена от експертите като средна телесна повреда, а смъртта на пострадалия е причинена по непредпазливост. Също цитира съдебна практика /Решение № 61/75г. по н.д. № 800/74г. ВС, II н.о.; Решение № 72/77г. по н.д. № 25/77г. ВС, II н.о.; Решение № 621/91г. по н.д. № 456/91г. ВС, I н.о.; Решение № 40/96г. по н.д. № 323/95г. ВС, I н.о.; Решение № 55/13г. по ВНОХД № 215/12г. БАС и Решение № 161/13г. по ВНОХД № 177/13г. БАС/. Намира, че съдът правилно е определил наказанието при приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство – неразумен срок на разглеждане на делото. Подчертава, че подсъдимите и техните защитници нямат вина за забавянето. Моли за постановяване на оправдателна присъда, алтернативно за осъждане на подсъдимия по чл.124 от НК, със съответно редуциране размера на наложеното наказание. Моли искането на прокурора за промяна на мярката за неотклонение да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице основания подсъдимите да бъдат задържани.

Защитникът на подсъдимия Г. намира присъдата на първата инстанция за необоснована и незаконосъобразна. Счита, че основните фактически изводи относно предмета на доказване не се подкрепят от доказателствата по делото. Оспорва приетия от съда квалифициращ признак на убийството по чл.116, ал.1, т.11 от НК „хулигански подбуди“, като сочи, че съдът е следвало да приеме алтернативната правна квалификация на деянието по чл.124 от НК. Защитникът твърди, че по делото няма доказателство, което да свързва подсъдимия М. с престъплението, предмет на обвинението. Набляга на факта, че по дрехите на подзащитния му няма кръв и следи от жертвата. Счита, че в събраните СРС-та се споменава друго лице, чието име е Г. , поради което те не уличават подсъдимия Г. . Твърди, че съдът е преиначил свидетелските показания на свидетелите П. , за да съответстват на обвинителната теза. Поддържа изцяло въззивната жалба.

Защитникът на подсъдимия Е. също поддържа подадената жалба. Присъединява се и към изложенията на защитниците на другите подсъдими по делото. Изразява несъгласие с приетата от съда фактическа обстановка, както и с приетата правна квалификация. Счита, че повдигнатото в настоящото трето по ред разглеждане на делото обвинението по чл.116 от НК е незаконосъобразно и недопустимо, тъй като се явява по-тежко наказуемо при липса на съответен протест от прокурора при предходното съдебно разглеждане на делото, когато е била приложена предвиждащата по-лека наказуемост норма на чл.124 от НК. Излага доводи в подкрепа приложението на чл.55 от НК. Моли въззивният съд да остави без уважение искането на прокурора за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимите.

Защитникът на подсъдимия Б. поддържа депозираната въззивна жалба. Моли съдът да остави без уважение протеста на прокурора и жалбите на частните обвинители. Солидаризира се със становището на защитниците на другите подсъдими по делото. В допълнение сочи, че липсва квалифициращото обстоятелство „хулигански подбуди“ и в тази връзка оспорва като недостоверни показанията на свидетеля М. . Счита, че по делото не следва да бъдат кредитирани веществените доказателствени средства изготвени от приложените специални разузнавателни средства. Защитникът оспорва извода на първоинстанционния съд, че подсъдимият Ю. първи е нанесъл удар на пострадалия. Счита, че този извод е направен само въз основа обясненията на подсъдимите Д. С. и М. Х. , дадени в досъдебната фаза на процеса, които те са отрекли в съдебното производство и които не са подкрепени от другите доказателства, събрани по делото. Моли искането на прокурора относно мярката за неотклонение да не бъде уважено. Моли за оправдаване на подсъдимия Ю. алтернативно за осъждането му по чл.124 от НК при съответно редуциране на наложеното му наказание.

Защитникът на подсъдимия Д. подкрепя изцяло доводите, изложени от защитниците на другите подсъдими и ги споделя. Особено внимание обръща на обясненията на подзащитния си - подсъдимия С. , дадени в досъдебното производство, като счита, че те не са подкрепени от другите доказателства по делото, а са дадени по указания на предишния защитник на подсъдимия с цел да избегне наказание. Моли въззивният съд да отмени присъдата и да признае подсъдимия С. за невиновен.

В последната си дума пред въззивния съд:

Подсъдимият М. Г. моли съда за по-лека присъда.

Подсъдимият М. Х. твърди, че е невинен и моли съда за оправдателна присъда.

Подсъдимият Г. М. не се признава за виновен.

Подсъдимият Е. Х. моли за справедливост и да бъде оправдан.

Подсъдимият Б. Ю. твърди, че е невинен и моли за справедливо решение.

Подсъдимият Д. С. твърди, че е невинен и моли да бъде оправдан.

Бургаският апелативен съд, като прецени изложените във въззивния протест, въззивните жалби и писмените допълнения към тях съображения и наведените в съдебно заседание доводи от страните и след като сам се запозна с материалите по делото и с атакувания съдебен акт по реда на служебната проверка, независимо от основанията посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, прие следното:

На първо място въззивният съд дължи произнасяне по довода на защитниците за отменително основание по чл.335, ал.1, т.1 от НПК поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство, изразяващо се в нередовност на обвинителния акт предвид несъответствието му с изискванията на чл.246, ал.2 от НПК и конкретно неяснота относно участието на всеки от подсъдимите в убийството, предмет на обвинението, с което е било нарушено правото на защита на подсъдимите. Доводът е несъстоятелен. Оплакването е правено и пред първоинстанционния съд, който обосновано го е отхвърлил с конкретни съображения /спр. протоколно определение на л.215-216 от НОХД №35/2015г. по описа на Ямболския окръжен съд/, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и поради това повтарянето им е безпредметно. Следва само да се допълни, че при изготвяне на последния обвинителен акт /трети по ред/, въз основа на който е постановена атакуваната пред настоящата инстанция присъда, прокурорът е отстранил недостатъците на публичното обвинение, посочени в отменителното решение на Пловдивския апелативен съд при повторното въззивно производство. Тези недостатъци видно от мотивите на въззивното решение са били свързани именно с посочване на изпълнителното деяние и участието на всеки от подсъдимите в него. Неяснотата в обвинението относно съучастническата дейност на всеки от подсъдимите е била отстранена след като прокурорът е навел в обстоятелствената част на обвинителния акт конкретни обстоятелства относно участието на всеки от шестимата подсъдими в изпълнителното деяние по умъртвяване на жертвата. Така например в обвинителния акт е посочено, че подсъдимият Б. пръв е нанесъл юмручен удар в областта на лицето и съборил на земята по лице пострадалия М. След това всички подсъдими започнали да ритат пострадалия с крака и да скачат върху тялото му, като подсъдимите нанесли най-малко 20 удара с крак в областта на главата и тялото на пострадалия, от които поне 14 удара в областта на главата /спр. л.6 от обвинителния акт , съответно л.12 от НОХД №35/2015г. по описа на ЯОС/. С това уточнение в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е изпълнил указанията на предходния въззивен състав от Пловдивския апелативен съд, който в отменителното решение е разяснил, че при обвинение като процесното – за обща съучастническа и съизвършителска деятелност с причинен общ престъпен резултат, общото посочване, че всички съучастници /съизвършители/ са нанесли удари по главата и тялото на пострадалия е допустимо. Връщане на делото за нов обвинителен акт за допълнително диференциране от прокурора на броя, силата и мястото на ударите, които всеки от подсъдимите е причинил на пострадалия не е необходимо. И това е така именно поради възприетата в новия обвинителен акт правна квалификация на деянието, предмет на обвинението, която е за умишлено убийство, а не за престъпление, извършено по непредпазливост /спр. л.209 от ВНОХД №445/2013г. по описа на Пловдивския апелативен съд/. В този смисъл обвинителният акт отговаря на изискванията в чл.246, ал.2 от НПК и доводът на защитата за отмяна на присъдата и връщане делото на прокурора за нов обвинителен акт е несъстоятелен.

С голяма степен на вероятност може да се приеме за основателно оплакването на защитниците, че Ямболският окръжен съд не ги е уведомил по надлежния ред и своевременно, че мотивите към присъдата, при това засекретени и непубликувани за достъпност чрез интернет, за изготвени, за да могат да упражнят правото си на писмено допълнение към въззивните жалби, които те са подали в срок. Извод в подкрепа доводите на защитниците за нередовно администриране на делото от страна на първоинстанционния съд може да се изведе от факта, че списъкът, в който ЯОС е удостоверил направените уведомления до страните за изготвянето на мотивите, не съдържа всички необходими данни, които убедително да удостоверяват, че действително всички страни и конкретно защитниците са били уведомени. Например от съдържанието на списъка не става ясно на кой конкретен телефонен или мобилен номер са били уведомени защитниците, които го оспорват. Освен това списъкът е приложен в кориците на делото без номерация на страниците, които съдържа и при това след л. 2098 от НОХД №35/2015г., както и след печата, който удостоверява, че този том от делото съдържа точно 2098 листа. Двата листа на въпросния списък, за който защитниците твърдят, че е неистински /неверен/ документ, на практика не са част от книжата по делото, защото не става ясно кой и кога го е приложил в кориците на делото, при това не в края на делото, което съдържа общо 2279 листа, а в края на том втори, който съдържа 2098 листа. При всички положения обаче прилагането на списъка е станало след номериране на страниците и прошнуроване на въпросния том от делото видно от поставените на л.2098 подпис и печат. Поради това и доколкото горепосоченото относно съдържанието и местонахождението на оспорения от защитниците списък обуславя достатъчно съмнение в полза доводите на защитниците, че делото не е администрирано от първоинстанционния съд по надлежния ред, въззивният съд предприе необходимите действия, включително предостави на страните едномесечен срок да се запознаят със засекретените мотиви към обжалваната присъда и по реда на чл.320, ал.3 от НПК, ако преценят, да направят допълнителни изложения към въззивните жалби /спр. протоколно определение – л.458 от ВНОХД №67/2017г./. Видно от приложения контролен лист към засекретените мотиви, в рамките на този едномесечен срок от 05.06 до 05.07.2017г., защитниците са се възползвали и са се запознали с мотивите, което е достатъчно да организират защитата на подзащитните си. Още повече, че искане за допълнителен срок за запознаване с мотивите на първоинстанционната присъда не беше направено от нито една от страните в проведените от настоящата инстанция три съдебни заседания. По този начин допуснатото процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд по администриране на делото следва да се счита санирано и изключващо прекратително основание за хода на въззивното производство.

Неоснователно е възражението на защитника на подсъдимия Д. , че допуснатото засекретяване на мотивите към обжалваната присъда в нарушение на указанията в Тълкувателно решение №4/2014г. на ОСНК на ВКС също обосновава съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно налага прекратяване на въззивното производство и връщане делото за повторно администриране на първоинстанционния съд. Както настоящият съдебен състав посочи и в публично съдебно заседание на 05.06.2017г., разсекретяването на мотивите не е от компетентността на въззивния съд. Съобразно правилата в ЗЗКИ въззивният съд като горестоящ орган не може да указва на първоинстанционния съд да разсекрети мотивите към присъдата, тъй като това е суверенно право на решаващия съд като орган направил преценката за необходимост от класифициране на мотивите към присъдата, като част от материалите по делото . Въззивният съд се съгласява със защитниците, че не е било налице основание за засекретяване на мотивите към момента на поставяне на съответния гриф за сигурност от ЯОС поради липсата на данни в тях, които да представляват държавна тайна по смисъла на чл.25 от ЗЗКИ. Поради това засекретяването на мотивите към обжалваната присъда и като последица от това непубликуването им действително, както сочат защитниците е в нарушение на указанията в т.3 от посоченото Тълкувателно решение всички съдебни актове по дела, по които са приложени ВДС, получени чрез използване на СРС, да се публикуват изцяло /диспозитив и мотиви/, ако не съдържат части, в които се коментира информация, представляваща държавна тайна. Това изискване за публичност обаче е, за да се осигури контрол върху съдебната власт от страна на обществеността и представлява основна гаранция срещу съдебен произвол. Това е видно и от мотивите към т.3 на Тълкувателното решение. За да се приеме, че е налице съществено процесуално нарушение, както пледира защитникът на подсъдимия Д. , допуснатото процесуално нарушение следва да е ограничило процесуалните права на подзащитния му или на другите страни. В случая на всички страни беше предоставен от въззивния съд разумен срок за запознаване със засекретените мотиви, поради което единствената последица от непубликуването им е ограничен достъп до тях от страна на обществото, но не и на страните, на които бяха предоставени всички процесуални гаранции за запознаване с пълното съдържание на засекретените мотиви, както и тяхното обсъждане и оспорване пред настоящата инстанция от момента на даване ход на делото до оттегляне на съдебния състав в тайно съвещание. В този смисъл заложеният в чл.6 от ЕКПЧ стандарт за състезателен и справедлив съдебен процес не е злепоставен относно правата на която и да е от страните по делото. Именно поради отсъствие на данни в секретните материали по делото, включително в протоколите за ВДС от приложените СРС, които да представляват държавна тайна по смисъла на чл.25 от ЗЗКИ, въззивният съд не намери за нужно да засекрети и настоящото въззивно решение, което след изготвяне на мотивите ще бъде изцяло и незабавно публикувано съгласно изискванията в чл.64 от ЗСВ.

Въззивният съд не констатира да е допуснато и друго ограничение на правата на някоя от страните по делото, както при проверката по конкретните възражения на защитниците, така и при извършената цялостна служебна проверка на присъдата, поради което прие, че атакуваният съдебен акт е неотменим на посочените от защитниците основания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поради това наведените алтернативни оплаквания за необоснованост на присъдата, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания, следва да се разгледат по същество.

ПО ФАКТИТЕ:

От фактическа страна първоинстанционният съд обосновано е приел, че:

Подсъдимият Д. Г. С. е роден на **.**.****г. в гр. О., обл. Т..с постоянен и настоящ адрес в гр. К., обл. Кърджали,ж. к.”З” № *,ет.*. Същият е българин, български гражданин, неженен, неосъждан, работи като строителен работник.

Подсъдимият М. С. Х. е роден на **.**.**** г. в гр. К., обл. К., с постоянен и настоящ адрес в с. П., община К., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование,земеделски производител. Видно от представеното от защитника му удостоверение за раждане пред настоящата инстанция същият има малолетна дъщеря, родена на 26.08.2016г. /л.620 от въззивното дело/.

Подсъдимият М. М. Г. е роден на **.**.****г. в с. Г., община К., обл. К., с постоянен и настоящ адрес в с. Г., българин, български гражданин, женен, с малолетно дете, неосъждан, с основно образование, земеделски производител.

Подсъдимият Б. Н. Ю. е роден на **.**.****г. в гр. К., обл. К., с постоянен и настоящ адрес в с. В., община ., българин, български гражданин, със средно специално образование, работи в строителна фирма,неженен,неосъждан.

Подсъдимият Е. Ю. Х. е роден на **.**.**** г. в гр. К., обл. К., с постоянен и настоящ адрес в гр. К., българин, български гражданин, женен, с малолетно дете, неосъждан, работи като управител на фирма за бързи закуски.

В мотивите на обжалваната присъда в частта за фактическите изводи първоинстанционният съд е пропуснал да посочи данните за самоличността, гражданството, съдимостта и семейното положение на подсъдимия Г. . Същите са безспорни между страните и се установяват от съдържанието на протокола от съдебно заседание /спр. л.217 от НОХД №35/2015г. на Ямболския окръжен съд/, който сочи, че подсъдимият Г. е роден на **.**.****г. в гр. К., с постоянен и настоящ адрес в същия град, , български гражданин, неженен, неосъждан, със средно специално образование, безработен.

Пострадалият М. А. Х. живеел в гр. К. със семейството си - съпругата С. децата от брака им С. Х. и М. Х. , които към инкриминираната дата били малолетни. Понастоящем дъщерята, която е родена на **.**.****г. вече е непълнолетна, което наложи същата да потвърди извършените от майка й процесуални действия до момента, за да се санира допуснатото от първоинстанционния съд несъществено нарушение на процесуалните правила за конституиране на непълнолетната дъщеря на пострадалия само по искане на нейния родител и повереник, вместо лично от нея и със съгласие на майката.

Пострадалият осъществявал разнородна търговска дейност с регистрацията си като ЕТ „М”. В дейността му било включено и стопанисването на заведение „С“, находящо се в центъра на гр. К., на площад „Х”, в непосредствена близост до паметника на Х. К. Пострадалият се ползвал с изключително добро име в гр. К. и не бил конфликтна личност. Същият полагал грижи за семейството си като подпомагал включително и финансово родителите си и семейството на брат си, които живеели постоянно в с. Г., община К.. Пострадалият се познавал лично с част от подсъдимите и нямал влошени лични отношения с някого от тях.

На 11.02.2011г. подсъдимият Д. имал рожден ден. Навършвал 18 години. Около 14,30 часа подсъдимите Д. С. , М. Х. , М. Г. и Г. М. се срещнали в гр. К. в заведение „Д“, където пили кафе по повод на рождения ден на Д. С. Рожденикът изявил желание да почерпи приятелите си и около 16.00 часа четиримата напуснали заведението. Срещнали се с подсъдимия Е. по негово предложение и на подсъдимия Х. взели решение да продължат празненството по повод рождения ден на подсъдимия С. в село П., Община К.. Петимата подсъдими пристигнали в с. П. с лек автомобил Б. 3* с рег. № К* тъмно синьо на цвят с две врати, собственост на подсъдимия М. , който към този момент го управлявал. Около 18.00 часа, пристигайки в заведението в с. П. подсъдимите поръчали една бутилка гроздова ракия, салати, бира и вечери. Около 20.00 часа подсъдимият С. платил сметката на цялата компания и всички си тръгнали. По-късно същата вечер, същата компания се върнала отново в заведението в с. П., където пак поръчали една бутилка гроздова ракия, бири и салати. По-късно същата нощ петимата подсъдими решили да продължат празнуването на рождения ден на подсъдимия С. в дискотеката на гр. К. – „К”. Около полунощ подсъдимите платили сметката на свид. Х. и напуснали заведението в с. П.. Петимата се качили в лекия автомобил на подсъдимия М. , който шофирал и потеглили в посока гр. К.. На изхода на с. П. автомобилът управляван от подсъдимия Х. бил спрян от патрул на гранична полиция, който извършил паспортна проверка на подсъдимите. В състава на граничния патрул били свидетелите Ч. , на които им направило впечатление, че лекият автомобил потеглил рязко от паркинга пред заведението и се движил с висока скорост. В хода на проверката свидетелят Ч. разпознал едно от момчетата – подсъдимия М. , който пътувал на предна дясна седалка до шофьора на автомобила. Пристигайки в гр. К., подсъдимите спрели на бензиностанция, собственост на „П” АД и заредили бензин за сумата от 10 лв.

Около 00.30 ч. подсъдимият М. спрял и паркирал лекия автомобил „Б” в забранена за паркиране пресечка до „К”, водеща към площад „Б.” /пл.”Х”/. Петимата подсъдими - Д. С. , М. Х. , М. Г. , Г. М. и Е. Х. слезли от лекия автомобил и се отправили към входа на дискотеката – „К”, която се намирала в избените помещения на хотел „А”. Пред дискотеката петимата се срещнали с подсъдимия Б. , който бил придружен от двама негови приятели. Подсъдимият С. платил входа за дискотеката на всички подсъдими без подсъдимия Б. всички влезли в дискотеката. Междувременно подсъдимият Б. помолил подсъдимия М. да откара с лекия си автомобил един от приятелите му до дома му в кв. „З” на гр. К.. Молбата на подсъдимия Ю. била удовлетворена, но от своя страна подсъдимият Х. помолил подсъдимия М. да шофира, тъй като той познавал по- добре улиците на гр. К.. Двамата подсъдими оставили приятеля на подсъдимия Ю. в дома му в кв. „З” и се върнали пред дискотеката, където подсъдимият М. паркирал автомобила на същата забранена за паркиране пресечка на площад „Б.” /пл. Хан К. /. Двамата подсъдими влезли в дискотеката, където вече били другите четирима подсъдими.

В дискотеката подсъдимите си поръчали и консумирали алкохол, но всеки за своя сметка. Подсъдимите стояли прави, в близост до дансинга, като заемали и част от пътеката, водеща до изхода на заведението и тоалетните,тъй като било петък вечер и дискотеката била пълна. Нямало свободни места. Всички подсъдими танцували и се веселили. Малко след подсъдимите в дискотеката влязъл свидетелят Й. приятел на подсъдимите Д. С. и Г. М. , който бил поканен да се присъедини към празнуването на рождения ден по телефона от страна на подсъдимия Д. . В дискотеката св. М. се присъединил към компанията на подсъдимите, а подсъдимият Д. поръчал и го почерпил с едно уиски. След това свидетелят М. видял друг свой приятел, който бил в заведението и седнал при него, като оставил групата на подсъдимите. Около 02.00 ч. свидетелят В. влязъл в дискотека „К„ и си намерил свободно място при свой приятел - свидетеля Н. . Свидетелят К. си поръчал питие и тръгнал към тоалетната. Изходът на заведението и пътят към тоалетната били препречени от подсъдимите Е. Х. и М. Х. , поради което свидетелят К. ги помолил да се помръднат, за да мине, като ги побутнал и избутал. При тези му действия подсъдимият Х. излязъл след него и в коридора пред тоалетната между свидетеля К. подсъдимия Х. възникнал скандал на висок глас с размяна на реплики: „ Ти на какъв се правиш?” - от страна на свидетеля К. отговори: „Ще те пребием.” и „Ела отвън да се бием!” - от страна на подсъдимия Х. . Свидетелят К. обяснил, че не желае да се бие с никого и се върнал обратно в дискотеката. За да не се задълбочава възникналия скандал, свидетелят К. си взел якето и съобщил на свидетеля К. , че си тръгва, за да не стане „беля”, като го помолил да го изпрати до автомобила му, тъй като се притеснил подсъдимите да не тръгнат след него и действително да се стигне до бой, както му казал подсъдимият Х. . Свидетелят К. и свидетелят К. излезли от дискотеката, като на входа свидетелят К. помолил свидетеля Б. , който осъществява пропускателния режим в заведението да следи и да се оглежда за групата на подсъдимия Х. , защото се притеснявал да не излязат и да не тръгнат след тях. Свидетелят К. се качил в автомобила си и потеглил към дома си, който се намирал на не повече от 700 м. от дискотеката, а свидетелят К. се върнал вътре в заведението. Веднага след това от заведението излезли подсъдимите /без подсъдимия Б. / и се насочили към центъра на града. Наближавайки жилищния блок, в който живее и преди да влезе на паркинга пред него, свидетелят К. видял петимата подсъдими, които го чакали. Без да спира автомобила си, свидетелят К. продължил, подминал жилищния блок, в който живее и се обадил по мобилния си телефон на свидетеля К. като го уведомил, че групата на подсъдимия Е. го чака пред блока му и го помолил за помощ. Свидетелят К. дал съвет на свидетеля К. да изчака известно време в автомобила и чак след това да се прибере, защото вероятно момчетата ще изчакат малко и ще се махнат. След около 10-15 минути свидетелят К. видял, че в дискотеката влизат подсъдимият Е. другите момчета от неговата компания и веднага се обадил по мобилния си телефон на свидетеля К. , за да може същият да се прибере спокойно в дома си, тъй като подсъдимият Е. компанията му отново била в дискотеката.

Междувременно свидетелят М. също посетил дискотека „К” около 01.00 часа на 12.02.2011г. Поръчал си бира и поради липсата на места останал прав, в близост до бара на заведението. Оглеждайки се видял момчетата от компанията на подсъдимия Е. , като от тях по физиономия познавал единствено подсъдимия Е. . Едно от момчетата от тази компания, едро на ръст и набито, за което по -късно разбира, че е подсъдимият Б. , отишло при свидетеля Р. започнало да се заяжда с него, като взел от ръката му бутилката с бира и я излял на пода. Свидетелят Р. отбелязал, че подсъдимият очевидно бил пиян и не желае да влиза в конфликт с него, но след около 15 минути подсъдимият Б. отново се върнал при свидетеля, носейки алкохол в ръка и го попитал дали свидетелят ще му плати сметката. Свидетелят М. Р. отговарил на подсъдимия Ю. , че няма пари и не може да му плати сметката. Веднага след това подсъдимият Ю. пребъркал предните джобове на панталона на свидетеля и след като не намерил пари, му заповядал да не излиза от дискотеката, защото ще го пребие. Свидетелят Р. се възползва от момент, в който подсъдимият Ю. се разсеял и незабавно напуснал дискотеката. На входа, при излизането си, срещнал свой познат - пострадалия М. А. Х. , който в този момент влизал в дискотеката. Напускайки дискотеката, свидетелят Р. се отправил към полицейското управление на гр. К.. В полицейското управление свидетелят Р. се оплакал от поведението в дискотеката на подсъдимия Ю. , като полицаят, с когото свидетелят разговарял, го посъветвал незабавно да се прибере в дома си.стното оплакване от свидетеля Р. не било регистрирано от дежурния полицай и не била заведена преписка във връзка със сигнала на свид. М. Р. в полицейското управление в гр. К..

Около 02.00 - 02.20 ч. пострадалият М. А. Х. влязъл в дискотеката „К” и си намерил място на масата на свидетелите К. , където преди това седял свидетелят К. . Пострадалият М. Х. си поръчал бира и няколко пъти ставал да танцува на дансинга. Междувременно подсъдимият Б. отишъл на масата, на която стояли пострадалият и свидетелите Д. и след кратък разговор с пострадалия Х. , ударил с юмрук по масата. В резултат на това на пода паднали няколко чаши. Свидетелят Д. извикал подсъдимия Ю. го предупредил да не създава проблеми в дискотеката, след което подсъдимият Ю. се извинил.

По същото време компанията на подсъдимите продължила да се забавлява като всички танцували в дискотеката. Около 02.50-03.00ч. М. Х. си тръгнал от дискотеката, но малко преди това на дансинга се спрял до подсъдимия Б. двамата си разменили реплики на турски език, чието съдържание не беше установено в хода на разследването. Пострадалият излязъл от дискотеката и тръгнал в посока собственото му заведение „С”, намиращо се на площада. Веднага след пострадалия М. Х. от дискотеката излезли подсъдимите М. Х. , Г. М. , Е. Х. , Б. Ю. , М. Г. и Д. С. Пред входа на дискотеката подсъдимият Ю. с камъни замерил два пъти видеоохранителната камера, монтирана на дърво непосредствено пред хотел „А”. След като се справил с камерата, шестимата подсъдими тръгнали след пострадалия и го настигнали до паметника на Х. К. , като викали и псували на турски език. След като застигнали пострадалия, подсъдимите го наобиколили. Пръв нанесъл юмручен удар в областта на лицето на пострадалия подсъдимият Б. . В резултат на този удар М. Х. , който съгласно заключение на съдебнохимическа експертиза бил с концентрация на алкохол в кръвта 2,74 промила, паднал на земята, след което всички подсъдими започнали да го ритат с крака. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че всеки от шестимата подсъдими е нанасял удари и ритал пострадалия в областта на главата /спр. л.20, 21 и 63 от мотивите на обжалваната присъда/. От обясненията на подсъдимия Д. , дадени в досъдебното производство пред съдия на 28.11.2011г. в присъствието на защитник - адвокат, приобщени към доказателствената съвкупност от Ямболския окръжен съд в съдебно заседание на 19.02.2016г. на основание чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.4 от НПК /спр. л.2018 от НОХД №35/2015г. по описа на ЯОС/, категорично се установява, че след първия удар, който подсъдимият Б. нанесъл на пострадалия, всички подсъдими наобиколили пострадалия, след което започнали да го ритат, включително и подсъдимият Д. му нанесъл удар в областта на таза /т.1, л.25 от ДП/. Въззивният съд ще изложи по-нататък в настоящото изложение конкретни съображения защо поставя именно тези обяснения в основата на фактическите си изводи относно съпричастността на шестимата подсъдими към побоя над пострадалия. Че всеки от подсъдимите е нанасял удари освен по тялото с ритници, но също и в главата на пострадалия обаче данни по делото за това няма. Поради това въззивният съд прие на основание чл.316 от НПК нови фактически положения относно конкретното участие на всеки подсъдим в нанесения на пострадалия побой, а именно, че след като подсъдимият Б. нанесъл пръв юмручен удар на пострадалия и поради това последният паднал, всички шест подсъдими са започнали да го ритат, като не е възможно да се установи кой от тях къде и колко удара е нанесъл на пострадалия и конкретно дали всеки от тях го е удрял в главата освен по други части на тялото. В тази насока е и заключението на вещото лице д-р Н. , началник – отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Д“ АД - гр. К..2-7 от секретен том І от ДП/, както и разясненията му пред първоинстанционния съд, където е потвърдил, че е обективно невъзможно в случай като настоящия да се определи кой от подсъдимите къде и колко удари е нанесъл на пострадалия. Вещото лице е аргументирало тази невъзможност с факта, че при нанасяне на удари с крак, по повърхността на крака на нанасящия ударите може да не остане никаква следа, независимо от интензитета на нанасяните удари, тъй като краката обичайно са защитени с обувка. Винаги по повърхността на ръката при нанасяне на удари оставят повече и по - видни следи /особено по кожата/, отколкото по кожата на крака, предвид неговата защитеност от обувките. Вещото лице е посочило също в разясненията си в съдебно заседание, че най- уязвимата част на човешкото тяло за понасяне на удари е главата с оглед костната структура и мекотъканната обвивка.

Категорично, фотографирано и обективно обаче е установено от заключенията на СМЕ и снимковия материал към тях, че на пострадалия са нанесени множество удари, като най - малко двадесет от тях са попаднали в областта на главата и тялото на пострадалия, а четиринадесет от тези удари са попаднали в областта на главата му. От съществено значение за установяване на основнорелевантния факт от предмета на доказване по делото съгласно чл.102, т.1 от НПК съобразно правната рамка на обвинението за извършено умишлено убийство в съучастие /съизвършителство/ чрез побой е дали с определени телодвижения всеки от подсъдимите е участвал в нанесения от шестимата побой на пострадалия. Не е нужно да се установи конкретно кой подсъдим колко на брой и колко интензивни удари е нанесъл на пострадалия, както и къде конкретно по тялото или по главата. От значение е дали всеки подсъдим е нанесъл удар/и/ на пострадалия и то по едно и също време с останалите участници в побоя. Отговорът на този въпрос е положителен, тъй като видно от обясненията на подсъдимите Д. С. и М. Х. всеки от подсъдимите, включително и подсъдимият С. е бил участник в побоя над пострадалия.

Вследствие на множеството получени удари по главата и лицето на пострадалия започнало обилно кръвотечение. Подсъдимите преустановили побоя като оставили пострадалия М. Х. да лежи на земята по лице. Вследствие на обилното кръвотечение от лицето, главата и носа на пострадалия на базалтовата плочка под лицето му се образувала локва кръв. След това подсъдимите се насочили към заведение „С”, което е в непосредствена близост до паметника на Х. К. и започнали да чупят пластмасовите маси и столове и стъкления амбалаж, които се намирали пред заведението.

Междувременно около 03.05-03.10 часа на 12.02.2011 г. свидетелят К. , който изпълнявал наряд като охрана пред сградата на ГПУ – гр. К. чул откъм центъра на града звуци, които възприел като чупене на стъкла, поради което подал сигнал на дежурния в ГПУ. Дежурният по ГПУ незабавно подал сигнал на оперативния дежурен в РУП К. – свидетеля В. . Свидетелят В. незабавно изпратил автопатрул в състав: свид. К. К. и свид. П. П. , които в този момент с полицейския автомобил се намирали в района на бензиностанция „С”, находяща се на изхода на гр. К. в посока за гр. К.. Стигайки с полицейския автомобил до центъра на гр. К. и навлизайки в района на площада, полицаите К. и П. видели лек автомобил марка „Б.”, който е със светещи стопове. В същата вечер двамата свидетели на няколко пъти при обходи на района вече били възприели посочения лек автомобил, паркиран на пресечката до „К” на забранено за паркиране място и имали намерение по-късно през нощта да проверят водача на автомобила за употреба на алкохол, изчаквайки излизането му от дискотеката. Приближавайки заведение „С” и паметника на Х. К. , двамата полицаи видели четири-пет силуета на мъже, които в този момент чупели маси и столове пред заведението. Забелязвайки светлините на полицейският автомобил, подсъдимите побягнали в посока от заведение „С” към стадиона на гр. К.. Свидетелят П. излязъл от полицейския автомобил и се насочил да преследва побягналите лица пешком. Свидетелят К. , управлявайки патрулния полицейски автомобил се насочил да пресрещне побягналите лица към успоредната на стадиона улица, през площада към хотел „А”. Междувременно лекият автомобил ”Б.”, който бил паркиран на забранено за паркиране място в пресечка до дискотеката потеглил рязко и според възприетото от свидетеля К. , завил по ул. „Х”. Бягайки от преследващия ги полицай П. , подсъдимите М. Х. , Б. Ю. , Г. М. и Е. Х. стигнали до кръстовището на ул. „А” и ул. „Х”, където вече ги чакал лекият автомобил „БМВ”, управляван от подсъдимия М. , в който същите се качват в движение. Подсъдимият С. след като бягал известно време и не успял да настигне останалите подсъдими, за да се качи в движение в лекия автомобил Б., изостанал и се скрил под навес, находящ се в непосредствена близост до стадиона. Междувременно завивайки по ул. „Х”, от където има изглед към паркинга на хотел „А”, свидетелят К. видял същия автомобил марка „Б.” тъмно син на цвят, който преди това заедно с колегата му П. забелязали неправилно паркиран до пресечката на ул. „А” с ул. „Х”. В този момент същото Б. потеглило рязко в посока болницата на гр. К. с висока скорост и свидетелят К. незабавно с управлявания от него полицейски автомобил започнал преследване. Междувременно свидетелят П. продължил да преследва побягналите лица пешком, като се ориентирал по шума от стъпки от бягането им, но не успял да ги настигне. Наближавайки кръстовището между ул. „А” и ул. „Х”, свидетелят П. възприел шумно затваряне на врати на автомобил и видял силует на автомобил „Б.”, който рязко потеглил с висока скорост в посока болницата на гр. К. за село Т.. Веднага след това покрай свидетеля П. преминал управлявания от свидетеля К. полицейски автомобил, който очевидно преследвал лекия автомобил Б.. Свидетелят П. видял до павилиона за кафе подсъдимия С. , свит и клекнал, и решил да го провери. При проверка на личната му карта установил, че това е лицето Д. С. , а последният му обяснил, че идва от кв. „Д” и е празнувал рождения си ден. На въпрос на полицай П. дали подсъдимият С. познава лицата, които малко преди това са се качили в лекия автомобил „БМВ”, подсъдимият С. отговорил, че не ги познава, но знае, че са от гр. С.. Съмнявайки се в твърденията на подсъдимия С. , свидетелят П. му разпоредил да го придружи до заведение „С”. Двамата тръгнали в посока към паметника на Х. К.

По същото време свидетелят К. продължил да преследва лекия автомобил Б. до кв. „И”, но там го изгубил и решил да се върне към центъра на града. Пристигайки до паметника на Х. К. и заведение „С”, на светлината на фаровете на служебния си автомобил, свидетелят К. видял, че до паметника има паднало лице на плочките, поради което се обадил на колегата си - свидетеля П. за установено лице в безпомощно състояние до паметника на Х. К. Малко след това свидетелят П. , придружен от подсъдимия С. пристигнали на същото място. Полицейските служители К. и П. обърнали пострадалия М. Х. , който намерили да лежи с лице към земята, проверили дали има пулс, но не успели да установят такъв. Полицай К. поставил белезници на подсъдимия С. го оставил да стои и чака на стълбите пред читалището, в непосредствена близост до паметника на Х. К. и тялото на пострадалия. Обръщайки пострадалия по гръб, свидетелите П. не успели да го разпознаят, тъй като имал отоци и кръв по лицето, а на земята под него - голяма локва кръв. Веднага двамата свидетели се обадили и докладвали на дежурния по РУП- К. за случая, както и че имат едно задържано заподозряно лице. Дежурният в РУП К. разпоредил да бъде запазено местопроизшествието и уведомил Спешна помощ. Екип на ЦСМП-Кърджали, филиал К. , в състав: свидетелите М. медицински фелдшери и придружаващия ги шофьор, посетили в рамките на 6 до 10 минути подадения им адрес – до заведение „А”, но не видели паднал на земята човек, а възприели само изпочупени пластмасови маси, столове и стъклен амбалаж пред заведение „С”. Решили да отидат до полицията, от където е подаден сигнала, но качвайки се в линейката видели полицейските служители П. и К. да им подават сигнал с ръце от към паметника на Х. К. Медицинските фелдшери М. и М. отишли до паметника, където намерили мъж да лежи на земята по гръб. Двамата свидетели измерили кръвното налягане на мъжа, опитали се да чуят сърдечна дейност от слушалка, но не установили такава. И двамата констатирали на място, че пострадалият не диша, а зениците му не реагират на светлина. Свидетелите М. и М. също не разпознали, че това е пострадалият М. Х. , тъй като лицето му било подпухнало до неузнаваемост и цялото в кръв.

В същото време дежурният в РУП К. - свидетелят В. В. изпратил свидетеля Т. , който бил дежурен на пост пред сградата на полицията в К. до паметника на Х. К. , за да вземе задържаното лице и уведомил ГПУ-Момчилград за предприемане на задържане на лек автомобил Б., тъмно син на цвят, ако автомобилът бъде установен от дежурния патрул на граничния отряд. Свидетелят Т. Х. отишъл към паметника на Х. К. , взел задържаното лице - подсъдимия Д. го отвел в РУП К. , където при регистрацията установил самоличността му.

Междувременно, след като движейки се с лек автомобил Б. подсъдимите Х. , Г. , Ю. , М. и Х. успели да се укрият от преследващия ги полицейски служебен автомобил, управляван от свидетеля К. , същите се върнали пред хотел „А”, където спрели, за да потърсят подсъдимия С. . В този момент от заведението излязъл свидетелят Й. , който виждайки личния автомобил на приятеля си М. Х. отишъл до него и се качил, за да го закарат до дома му. На шофьорското място бил подсъдимият М. , а на предна дясна седалка до шофьора седял подсъдимият М. . Свидетелят Й. М. се качил отзад и седнал при подсъдимия Х. , Ю. и М. . Някой от подсъдимите попитал свидетеля Й. къде е подсъдимият Д. , на което свидетелят отговорил, че не знае и не го е виждал, като от своя страна също задал въпрос на останалите какво точно е станало. Свидетелят не получил от подсъдимите отговор, които нищо не му обяснили. Лекият автомобил Б. потеглил към главната улица и оттам към квартал „З” с цел да проверят дали подсъдимият С. не се е прибрал у дома си. По пътя свидетелят М. подсъдимият Г. няколко пъти звънели на мобилния телефон на подсъдимия С. , но той не отговорил, въпреки че на телефона на същия се чувал сигнал „свободно”. По пътя към кв.” Запад” на подсъдимия Б. му станало лошо и той повърнал в автомобила, в резултат на което изцапал себе си и свидетеля М. .правляваният от подсъдимия Г. автомобил спрял, за да може подсъдимият Ю. да си поеме въздух, след което всички отишли пред блока на подсъдимия С. . Подсъдимите Х. и М. се качили до апартамента му, но майката на подсъдимия С. им казала ,че същият го няма и не се е прибирал. Всички се качили отново в автомобила и откарали подсъдимия Б. до дома му в с. В.. Останалите четирима подсъдими предложили на свидетеля М. да отиде с тях до с. П., но той отказал и същите го откарали и оставили пред блока в гр. К., в който живеел свидетелят.

Около 04.00 часа подсъдимите М. Х. , М. Г. , Е. Х. и Г. М. отново спрели автомобила на бензиностанцията на „П” АД, от където подсъдимият Г. купил дъвки и цигари, след което четиримата потеглили към с. П.. Около 04.20-04-30 часа граничен наряд спрял лекия автомобил Б. на пътен възел Т. , на разклона за с. П.. В автомобила били подсъдимите Х. , Г. , М. и Х. Свидетелят В. , полицай в ГПУ Момчилград, и колегите му от граничния наряд извършили проверка на документите на четиримата, взели ключа за автомобила и уведомили РПУ К. за установяването и задържането на търсения автомобил и пътуващите в него лица. След около 10 до 15 минути на място пристигнали полицаи от РУП К. и подсъдимите Г. , Х. , Х. и М. били отведени в полицейското управление в гр. К.. Там четиримата подсъдими и подсъдимият С. били помолени да се преоблекат с вече донесените им от техните близки дрехи и обувки , а дрехите и обувките, с които същите били облечени и обути същата вечер били иззети от полицаите и опаковани в найлонови пликове. Пликовете били запечатани и подписани. Свидетелите Е. Ч. и И. С. И. били изпратени в с. В., за да намерят и отведат в полицията в К. подсъдимия Б. . Пристигайки в дома на подсъдимия Ю. същите го заварили да спи. Свидетелите го събудили и поканили да отиде с тях в полицейското управление. Подсъдимият Ю. тръгнал с тях доброволно. В РУП К. се установило, че дрехите, с които подсъдимият Ю. пристигнал не са тези, с които предната вечер бил облечен, което наложило свидетелите Ч. да се върнат в дома му в с. В.. Там двамата свидетели установили, че дрехите и обувките, за които подсъдимият Ю. твърдял, че бил облечен и обут по рано вечерта, вече били изпрани и прострени. Подсъдимият Ю. ги свалил от простора и макар и мокри ги предал на полицейските служители, които ги запечатали в найлонов плик.

На 12.02.2011 г. в 8.00 ч. бил извършен оглед на местопроизшествие в гр. К., на площад Б. /пл. Хан К. /, в непосредствена близост до паметника на Х. К. , за което процесуално - следствено действие бил съставен протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него. Видно от протокола за оглед, трупът на мъж на видима възраст около 40 години, бил намерен в градинката, успоредно на паметника. Видно от същия протокол, починалото лице било облечено с черно кожено яке, синя анцунгова блуза, сини дънки и черни обувки. Констатирани били червени кървави следи в челната част на главата на трупа. Ръцете на пострадалия били намерени свити с червеникави капки, а на отстояние на около 0.30 см от трупа била иззета връзка ключове. Констатирано било петно в областта на таза, а в ляво до трупа, до лявата му ръка имало следи, които продължавали до ръба на бордюра на градинката. След обръщане на трупа надясно били установени послесмъртни петна. Констатирана била сцепена лява вежда и червена резка от кръв в задната част на врата. В хода на огледа били иззети като веществени доказателства, обективираните в протокола за оглед предмети от джобовете на панталона на пострадалия – ключове за автомобил, мобилни телефони, пари, връзка с ключове.

На 12.02.2011 г. в 11.00 ч. бил извършен оглед на автомобил с марка „Б.” с рег. № К* който бил предаден с протокол за доброволно предаване от същата дата от бащата на подсъдимия М. на органите на ДП. Огледът се извършил на паркинга на РУП К. , където бил оставен на съхранение доброволно предаденият лек автомобил. За това процесуално-следствено действие бил съставен протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него. Видно от същия протокол, при огледа се констатирало, че тапицерията от вътрешната страна на задната лява врата на лекия автомобил е зацапана от повръщане, както и че по шофьорската седалка също има зацапване със следи от повръщане. В хода на огледа били иззети описаните в него предмети, а именно : 1 банкнота с номинал 50 евро и 1 брой кафяво кожено яке. По отношение на същия лек автомобил по късно - на 15.03.2011 г. бил извършен и повторен оглед, за който бил съставен протокол, първоначално присъединен по ДП №35/2011 г. по описа на РУП К. , впоследствие присъединено към ДП №1/2011 г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП- Кърджали. В съставения протокол за претърсване и изземване от 15.03.2011 г. по ДП №35/2011 г. на РУП- К. било отразено намирането и изземването на предмети, подробно описани в същия протокол, които са неотносими към предмета на доказване в настоящото производство.

Първоинстанционният съд е коментирал коректно данните от заключенията на назначените в двете фази на процеса съдебномедицински експертизи /СМЕ/, като обосновано от съдържанието на заключението на вещите лица по назначената в хода на ДП тройна СМЕ по писмени данни № 140/2014 г. /т.9, л.35-91 от ДП№1/2011г./ и от заключението на същите вещи лица по назначената и изготвена в хода на съдебното производство по НОХД №5/2012 г.на ОС-Кърджали, тройна СМЕ също по писмени данни /т.2, л.467-л.510/, надлежно приобщени от Ямболския окръжен съд към доказателствената съвкупност по делото, както и от възприетите от разясненията на вещите лица проф. д-р И. , д-р С. д-р Н. в хода на съдебното следствие по реда на чл. 282, ал. 1 от НПК /л.963-968, т.2 от НОХД№35/15г/, при изследването на трупа на М. А. Х. се установява и констатира следното: изпълване на дихателните пътища с кръв; разкъсно-контузин рани, охлузвания и кръвонасядания по кожата на главата; охлузвания по кожата на долните крайници; кръвен застой във вътрешните органи. Съгласно експертното заключение смъртта на М. Х. се дължи на асфикция /задушаване/ в резултат на запълване и запушване на дихателните пътища с кръв, като вдишването /аспирацията/ на кръв в белия дроб е от излялата се кръв на мястото на произшествието. Според вещите лица, при изследването на трупа на пострадалия се установило наличие на пет по - големи разкъсно - контузни рани в областта на главата, като обосновават обилното кръвотечение от раните по главата с особеното анатомично устройство на кожата в тази област и множеството кръвоносни съдове в същата. Вещите лица обясняват с това причината за обилното кървене, голямото количество кръв, което е изтекло, както и начина на вдишване на кръв в дихателните пътища с тяхното последващо запушване и развитие на механична асфикция, която се явява пряка причина за смъртта на пострадалия М. Х. Вещите лица са потвърдили в съдебно заседание пред първоинстанционния съд заключението си, като са били категорични, че констатираните травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети с или без наличие на изрязани ръбове при перпендикулярно и косо действие. Посочили са в заключението си, че травматичните увреждания са причинени от не по - малко от 20 удара, почти всички, от които са в областта на главата, а 5 от тях са нанесени със сравнително по- голяма сила. Според вещите лица, аспирацията на кръв с напълване и запушване на дихателните пътища с развитието на последваща механична асфикция, представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота, а всички останали травматични увреждания по главата и тялото на М. Х. са довели до разстройство на здравето, извън случаите на тежка и средна телесна повреда по смисъла на чл. 128 и чл. 129 от НК. Видно от писменото заключение на тройната експертиза, назначена в съдебното следствие по НОХД №5/2012 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали, вещите лица не могат категорично да дадат заключение дали смъртта на М. Х. е настъпила по мъчителен за него начин. В резултат на получените удари в областта на главата, според вещите лица, е причинен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, констатиран при хистологичното изследване на мозъка. В тази връзка експертите твърдят възможно причинено сътресение на мозъка, като функционално травматично по вид увреждане. Тези две форми на черепно-мозъчна травма според експертите са довели до нарушение или до пълна загуба на съзнанието на пострадалия, макар и за кратко време, през което пострадалият обаче е бил оставен да лежи по лице в локвата кръв, с последващото вдишване на кръв, запълване и запушване на дихателните пътища, което усложнение е довело до развилата се механична асфикция. Според същите трима експерти, изготвили двете коментирани комплексни, тройни СМЕ и разясненията им в съдебно заседание пред Ямболския окръжен съд, степенното разстройство на съзнанието или неговата загуба при пострадалия може да се приеме като безпомощно състояние способствало за развитието и настъпването на смъртта. Дишането е физиологичен процес и нарушенията му винаги водят до намаление на кислорода в организма, с развитие на състояние познато като „хипоксия”. Хипоксията е основен патогенетичен и танатогенетичен механизъм при различните видове механична асфикция, включително и изпълването на дихателните пътища с чужди тела, каквото е и човешката кръв. Видно от двете експертни заключения вещите лица категорично са установили изпълване на дихателните пътища с кръв, което е пряка причина за смъртта на пострадалия от развитие на механична асфикция, като в случая се касае за аспирация на кръв т.е. проникване на чужди тела в дихателните пътища като резултат от всмукването им от потока на вдишвания въздух. Вещите лица са констатирали най- малко 14 получени удара в областта на главата на пострадалия, които според тях могат да бъдат причинени за много кратко време от порядъка на секунди от не повече от 1 до 2 минути. Обосновавайки изводите си на данни от физиологията и микроциркулацията след научен експертен анализ тримата експерти са извели извод, че само от раните по кожата на главата на М. Х. за една минута може да изтече около 100 милилитра кръв, а в резултат на травма в областта на носа, каквато е установена и констатирана у пострадалия , е възможно да се получи кървене и от носа , при което и съобразно характеристиките на този вид кървене – около 200 милилитра за една минута. Направен е извод че вероятното общо количество кръв което може да изтече от раните по главата и от носа на М. Х. за една минута възлиза на 300 милилитра. Позовавайки се на изложеното, трите вещи лица сочат в заключението си, че в резултат на травматичните увреждания в областта на главата на М. Х. е изтекло достатъчно количество кръв за нейното вдишване и за запълване на дихателните му пътища с последващо развитие на механична асфикция /задушаване/, пряка и непосредствена причина за настъпването на смъртта на М. Х. Според заключението на вещите лица, потвърдено пред първоинстанционния съд, при запушване на дихателните отвори изпълването на дихателните пътища с чуждо тяло /кръв/, пълно спиране на дишането и настъпването на смъртта става за не повече от 4 до 6 минути. При развитие на хипоксично състояние в организма се включват адаптационно – приспособителни механизми, дишането зачестява и се увеличава дихателният обем, като в дишането взема участие както основната така и дихателната мускулатура. В този механизъм се включва и очестяването на сърдечната дейност, увеличаването на сърдечния дебит, заедно с включване на други тъканно клетъчни механизми. Според експертите тези приспособителни механизми на човешкия организъм имат двуяка характеристика и значение - от една страна те спомагат за преодоляване на хипоксичното състояние при условие, че външният механичен фактор за задушаването е отстранен, но при продължаващо действие на този външен фактор, включването на адапционно-приспособиителните механизми утежнява протичането на процеса на асфикция и в крайна сметка задълбочава хипоксичното състояние и ускорява настъпването на смъртта. Вещите лица в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд подробно са разяснили, че алкохолното опИ.е в каквато тежка степен на същото се намирал пострадалият Х. , а именно 2,74 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта му, е фактор който има значение за по - лесното постъпване на кръв в дихателните пътища с последващото им изпълване и запушване. Според експертите наличната концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия М. Х. няма пряко отношение към настъпването на смъртта, тъй като аспирацията на кръв с изпълване на дихателните пътища е пряк резултат от черепно-мозъчната травма и по-точно от кръвоизлива под меките мозъчни обвивки и вероятното сътресение на мозъка. Именно черепно-мозъчната травма е довела до безпомощното състояние на пострадалия. Пред първоинстанционния съд и трите вещи лица са потвърдили категоричния си извод, че дихателните пътища много лесно и много бързо могат да се изпълнят с кръв , като дори минимално количество от нея може да причини смъртта на човека. Изчисленото от вещите лица по научни методи вероятно количество изтекла кръв от раните по главата и носа на М. Х. в рамките на 1 до 2 минути е напълно достатъчна да запуши дихателните му пътища и да причини смъртта му. Според експертите в резултат на черепно-мозъчната травма, а именно кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и степенно сътресение на мозъка е причинено нарушение на съзнанието на пострадалия, което пък от своя страна е определящ фактор за по-лесното и по-обилно вдишване на кръв с изпълване и запушване на дихателните пътища. Трите вещи лица са категорични, че смъртта на пострадалия е настъпила бързо след нанесения побой и получените травматични увреждания, като смъртта на М. Х. е настъпила за не повече от 4 до 6 минути. В този смисъл, ако побоят е бил нанесен в 03.00 ч. на 12.02.2011 г., то според трите вещи лица смъртта на М. Х. е настъпила не по –късно от 03.05 до 03.10 м. В разясненията си пред първоинстанционния съд вещите лица са уточнили, че кръвоизливът на меките мозъчни обвивки, установен с мискроскопско изследване е малък и сам по себе си не представлява реална и непосредствена опасност за живота на пострадалия, но има значение за нарушението на неговото съзнание, което пък е способствало за аспирацията на кръв и настъпването на смъртта. Вещите лица сочат, че всички останали установени и констатирани травматични увреждания са причинени при действието на твърд тъп предмет, но същите нямат отношение към настъпването на смъртта на пострадалия. Вещите лица категорично изключват възможност констатираните травми да са получени при падане от ръст, като изхождат от обективните данни за ограничената повърхност на травмите и тяхното разположение. Вещите лица сочат, че при скачане върху гръдния кош биха се получили телесни увреждания от друг характер като много повече ребра биха били счупени, поради което приемат за механизъм на действие – удари с твърд тъп предмет, без скачане върху гръдния кош.

От заключенията на д-р Н. по назначените в хода на ДП шест броя съдебно медицински експертизи на живо лице /СМЕ на живо лице №10/2011 г., том 3 ДП №1/2011 г. , СМЕ на живо лице №6/2011 г. том 3 ДП № 1/2011 г., СМЕ на живо лице №7/2011 г. том 3 по ДП №1/2011 г., СМЕ на живо лице №8/2011 г. том 3 ДП №1/2011 г., СМЕ на живо лице №5/2011 г. том 3 ДП №1/2011 г. , СМЕ на живо лице №9/2011 г. том 3 ДП №1/2011 г./, както и от разясненията на същото вещо лице /съдебен лекар/ пред първоинстанционния съд /л. 765 - 773, том 2 от НОХД №35/2015 г./, при извършените прегледи на шестимата подсъдими д-р М. е установил следното: В долната трета на дясната подбедрица на подсъдимия М. , по задновъншната й повърхност са констатирани вертикално разположени ивицовидни охлузвания на кожата с размери 5/1 см и 6/0,5 см, както и едно охлузване по предната повърхност на лявата подбедрица, в нейната долна трета, с умерен оток на меките тъкани и налично кръвонасядане с размери 2/2,5 см. Описаните увреждания според вещото лице са получени при въздействието на твърд тъп предмет или на тъпо ръбест предмет. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че така констатираните увреждания по тялото на подсъдимия М. са „възникнали не по малко от 24 часа преди прегледа“. Действително прегледът е бил осъществен на 12.02.2011 г. в 10.40 ч., както правилно е посочил Ямболският окръжен съд съобразно отбелязаното в обстоятелствената част на въпросното експертно заключение /спр. т.3, л.31 от ДП/. Коректният прочит на въпросното заключение обаче налага извод, че въпросните увреждания са възникнали „преди по-малко от едно денонощие“ т.е. преди по-малко от 24 часа, а не „не по-малко от 24 часа преди прегледа“. Или изчислено съобразно времето на прегледа и продължителността на денонощието /24 часа/ уврежданията на този подсъдими са възникнали по време по-близко до времето на побоя над пострадалия от приетото в мотивите на обжалваната присъда. Това установено от въззивния съд ново фактическо положение относно момента на уврежданията на този подсъдим макар да не установява пряко участието му в побоя над пострадалия е важно да бъде отчетено коректно, тъй като, ако уврежданията са отпреди повече от 24 часа то те не биха могли по никакъв начин да се свържат с въпросния побой. Щом обаче вещото лице е категорично, че тези увреждания са причинени в рамките на последните 24 часа преди прегледа, този факт би следвало да се цени като косвена улика в подкрепа на обвинението и най-вече при проверката на обясненията на подсъдимия Д. , които въззивният съд възприема като достоверни в частта относно кои лица, кога и къде са нанесли смъртоносния побой над пострадалия.

При прегледа на подсъдимия М. вещото лице д-р Н. М. е констатирал охлузване на дясната подбедрица в долната й трета, с охлузване на кожата с размери 1/0,5 см, със забелване на повърхностния слой на кожата както и охлузване с размери 2/1 см по задновътрешната повърхност на дясната подбедрица, в нейната средна трета. И в този случай д-р М. дава заключение, че уврежданията са получени при действието на твърд тъп или тъпо ръбест предмет и са възникнали преди по- малко от едно денонощие от прегледа, който е извършен в 09.40 на 12.02.2011г.

При личния преглед на подсъдимите Д. С. , Б. Ю. , Г. М. и Е. Х. вещото лице не е установило следи от външни увреждания по главата, шията , гръдния кош, корема и крайниците на същите. В съдебно заседание през първоинстанционния съд вещото лице М. е уточнило, че констатираните от него при прегледа на подсъдимите М. Х. и М. Г. увреждания е възможно да се получат при сбиване и ритане , но в същото време е възможно да се получат при ритане при футболен мач или при извършване на трудова дейност, свързана с рязане или цепене на дърва.

Обосновано на неоспорената от страните и от други данни по делото компетентност на вещите лица проф. д-р Д. , д-р С. съдебния лекар д-р Н. М. първоинстанционният съд е кредитирал заключенията им изготвени по повод назначените комплексни тройни СМЕ и единични СМЕ.

По аналогични съображения обосновано Ямболският окръжен съд е възприел и заключенията на вещите лица д-р Д. психиатър и на психолога Д. Х. П. по назначените и изготвени в хода на ДП психолого- психиатрична експертиза на шестимата подсъдими /т.4, л.15-53 от ДП№1/2011г./. От данните в тях и от допълнителните разяснения на двете вещи лица в хода на съдебното следствие /л.778-779, т.2 от НОХД № 35/15г./ правилно първоинстанционният съд е установил, че подсъдимите могат правилно да възприемат относимите към делото факти и обстоятелства, не страдат от психично заболяване и не се водят на диспансерен отчет, нямат установени нарушения на психиката или отклонения в психиатричното си развитие. Двете вещи лица са категорични, че подсъдимите са способни да осъзнават нещата и адекватно да ръководят постъпките си, като в нито един от тях не се наблюдават болестни отклонения. Вещите лица са отчели наличие на езиковоговорно нарушение – заекване при обследването единствено на подсъдимия Б. , което обаче не повлиява по никакъв начин реакциите и поведението на подсъдимия според вещите лица. По отношение на подсъдимия С. двете вещи лица са отбелязали твърде завишената му норма на безпокойство и тревожност разкриваща амбавертна личност, предизвикани от чувството му за несигурност и неизвестност, но категорично са потвърдили пред първоинстанционния съд заключението си, че подсъдимият С. е с точни, пълни и адекватни възприятия, с отлична устойчивост и възможност да превключване, общ интелектуален потенциал – съответен на личен опит и социален живот и е с добра оценъчна способност, адекватна на ситуацията, в която се намира. Вещите лица са отчели твърде младата възраст на този подсъдим при обследването му, но са категорични, че при него отликата от останалите подсъдими е в занижените му самочувствие и самооценка, които не изключват нито способността му да осъзнава нещата и адекватно да ръководи постъпките си, нито водят до някакви патологични отклонения. Точно обратно. И при тези психологически и характерови особености подсъдимият Д. е определен от вещите лица като мъж в добро психично състояние. Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че шестимата подсъдими са наказателноотговорни.

Видно от заключенията на вещото лице С. М. по назначените в ДП седем съдебно - химически експертизи за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта и урината на пострадалия М. Х. и на шестимата подсъдими, както и разясненията на вещото лице пред първоинстанционния съд /т.3 от ДП и л.784-789, т.2 от НОХД № 35/2015г./, при изследването на кръвните проби на подсъдимите М. Г. , Г. М. , М. Х. и Е. Х. не е установено наличието на концентрация на алкохол в кръвта на същите. В кръвта на подсъдимия Б. на подсъдимия Д. е установено наличието съответно на 0,33 промила алкохол при първия и 0,53 промила алкохол при втория. Вещото лице е установило в кръвта на пострадалия М. Х. наличието на концентрация на алкохол от 2,74 промила на хиляда, като всички изследвания са по метода на газхроматографията, за който вещото лице е потвърдило, че дава много висока точност на резултата. Пробите били предоставени за изследване на вещото лице в рамките на 3-месечния период след тяхното вземане, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че законовата процедура е спазена, респективно отчетените от вещото лице резултати като обективни и неоспорени от страните следва да бъдат възприети.

Видно от заключението на вещите лица по назначената в хода на съдебното следствие по НОХД № 5/2012 г. на ОС-Кърджали комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза с № 33/2012г. по писмени данни относно подсъдимия Д. допълнителните разяснения на вещите лица д-р Н. М. и д-р Н. пред Ямболския окръжен съд /л.1094-л.2002, т.2 от НОХД № 35/15г./ се установява, че действителната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия С. към 03.00 часа на инкриминираната дата 12.02.2011г. изчислена по научно зададена утвърдена формула с отчитане средната стойност на елиминация на алкохол в организма на здрав човек с нормална функция на бъбреците и черния дроб , а именно 0,15 промила на час, което число също е научно установено и зададено, е била 1,97 промила. Тази конкретна концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия С. отговаря на средна степен на алкохолно опИ.е, характеризираща се със значителни нарушения на мисловната дейност, речта, вниманието, ориентацията и координацията и др. Според вещите лица обаче това не е нарушило психическата годност на подсъдимия Д. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките и действията си. Вещите лица са категорични, че както към момента на осъществяване на инкриминираното деяние, така и към момента на задържането и провеждането на беседи с него в условията на арест, подсъдимият С. е бил в състояние да разбира постъпките и действията си и да ги ръководи. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд двамата експерти поддържат и отразеното в писменото им заключение, че предвид младата възраст на подсъдимия и констатираното употребено количество алкохол , към 12.02.2011г. Д. С. е бил податлив на внушения. На въпросната дата обаче подсъдимият С. в качеството му на обвиняем е бил поканен да даде обяснения от разследващия орган пред съдия от Окръжен съд - Кърджали, но подсъдимият е отказал /спр. л.48, т.2 от ДП/, което изключва тезата на защитата за осъществени внушения с цел събиране на недостоверни доказателствени материали от страна на разследващите органи.

Видно от заключението на вещите лица д-р М. д-р У. по назначената в хода на съдебното следствие от ОС-Кърджали по НОХД № 5/2012г. комплексна съдебно- медицинска и психиатрична експертиза № 34/2012г. относно подсъдимия Б. допълнителните разяснения на същите вещи лица в хода на съдебното следствие пред Ямболския окръжен съд /л.1094 - 2002, т.2 от НОХД №35/2015г. на ЯОС/ се установява, че към 03,00 ч. на 12.02.2011г. подсъдимият Ю. при концентрация на алкохол в кръвта му от 1,80 промила на хиляда, изчислена аналогично като при подсъдимия С. по метода на елиминацията /0,15 промила на час/, същият е бил в средна степен на алкохолно опиянение. Тази степен на обикновеното алкохолно опиянение вещите лица описват отново като свързана със значителни нарушения и затруднения в мисловната дейност, речта, съобразителността, координацията, вниманието и ориентацията, водеща до забавени реакции и сънливост, но изключват това да е довело до нарушения в психическата годност на подсъдимия Б. , поради което също са потвърдили възможността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както към момента на осъществяване на инкриминираното деяние, така и в условията на арест след задържането му.

Заключенията на вещите лица Д-р М. и Д-р У. по изслушаните две комплексни съдебномедицински и психиатрични експертизи като обективни и обосновани правилно са възприети от първоинстанционния съд. За да ги възприеме, Ямболският окръжен съд адекватно е отчел конкретната компетентност на всяко от вещите лица и високата квалификация на вещото лице д-р М. , който е съдебен лекар с дълъг професионален стаж и опит, съответно на вещото лице д-р Н.зунова - доказан специалист в областта на психиатрията и началник на психиатричното отделение в болницата в гр. К.. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни възраженията на защитниците на шестимата подсъдими за некомпетентност и необективност на коментираните две писмени заключения поради изготвянето им по писмени данни, тъй като в съдебно заседание пред Ямболския окръжен съд вещото лице д-р М. е разяснил, че при така поставената задача за изчисляване концентрация на алкохол в кръвта към минал момент по метода на елиминацията е обективно невъзможно да се изпълни задачата, ако преди това не е бил установено чрез друго експертно изследване съдържанието на алкохол в иззетата от съответното лице кръвна проба /спр. л.1096, т.2 от НОХД №35/2015г. на ЯОС/. Поради това и като съобрази, че вещите лица са дали научно обосновани и ясни отговори на поставените им задачи от органа, който е назначил въпросните експертизи, а именно на съдебния състав от ОС-Кърджали, когато е разглеждал НОХД № 5/2012г. по описа на същия съд, настоящата инстанция намира за правилен подхода на Ямболския окръжен съд да цени като убедителни и достоверни тези заключения, както и разясненията на вещите лица дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие в условията на непосредственост пред Ямболския окръжен съд.

Видно от писменото заключение на вещото лице М. Й. по назначената и изготвена в хода на ДП видеотехническа експертиза №11/ДОК-233 от 12.04.2011г. /л.131-л.134, т.3 от ДП№1/2011г/ и от разясненията му в хода на съдебното следствие по реда на чл. 282, ал.1 от НПК /л.960-л.963, т.2 от НОХД №35/2015г./, при предварителния преглед на компютърната конфигурация - персонален компютър наименуван „S. P.”, иззет по съответния процесуален ред от бензиностанция „П” АД/ на изхода за гр. К. е установено, че твърдият диск е с налична информация от видеохранителната система на бензиностанция „П“ АД- гр. К.. Видно от същото писмено заключение и от уточненията на вещото лице в съдебно заседание, тази видеоохранителна система се състои от 4 броя камери, записващи информация чрез квадратиращата система ”HiCap25” в специализиран формат IDX с резолюция 704х576 пиксела върху твърдия диск. Според вещото лице - компютърен специалист, файловете, съдържащи информация за периода от 19,00 ч. на 11.02.2011г. до 07,00 часа на 12.02.2011г. са общо 17 броя и са открити в директорията „Imagebox” на твърдия диск на компютърната конфигурация. В писменото заключение подробно са изброени наименованията на файловете, пренесени посредством цифров презапис върху оптичен носител DVD-R „S.”, бял на цвят , надписан с черен маркер.

От заключението на вещите лица Й. Д. и Б. Ж. , изготвено в хода на ДП и наименувано като видеотехническа експертиза за разпознаване на лица и предмети на видеозапис по Протокол№ 11/ДОК – 365 от 30.06.2011г. /л.364, т.1 от НОХД № 5/2012г/ и от допълнителните разяснения на двете вещи лица в хода на съдебното следствие пред Ямболския окръжен съд /л.958 - 960, т.2 от НОХД №35/2015г./ се установява, че на предоставения за изследване на вещите лица 1 бр. оптичен носител на информация DVD-R са разпознати файлове, съдържащи видеоданни, описани в писменото заключение на вещото лице М. Й. , но категоричен отговор на въпроса присъства ли на видеозаписите някой от шестимата подсъдими не може да бъде даден. Липсата на категоричност двамата специалисти обясняват с недостатъчната информация в изображенията предвид недостатъчната разделителна способност на регистриращия елемент на заснемащата камера, осветеността на наблюдаваната зона и компресията на видео данните при преноса на информацията. Както в писменото си заключение , така разясненията си пред Ямболския окръжен съд, двамата експерти сочат, че на видеоматериалите от папка наименувана „Camera 2”, са констатирани кадри с МПС, което е сходно по форма и видими индивидуални признаци с тези на лек автомобил „Б.” от предоставения им сравнителен материал от протокола за оглед на местопроизшествие от 12.02.2011г. Вещите лица уточняват също, че са извършили максималното възможно редактиране на изображението в допустимите граници с цел подобряване на качеството и в резултат са установили, че от регистрационната табела на установеното превозно средство се разчитат следните цифри и символи: /?/4787**. Очевидно е, че посочените цифри съвпадат с тези от регистрационния номер на лекия автомобил Б., с който по-голямата част от подсъдимите са се придвижили до дискотеката преди инцидента и след това са се отдалечили пак с него с изключение на подсъдимия С. , който останал в района на центъра на града и бил заловен от патрулиращия полицейски служител. Двамата експерти обясняват, че на видеозаписа се наблюдава лице, слизащо от дясната страна на лекия автомобил „Б.”, заснет на видеоохранителна камера № 2, облечено със сходно облекло с това от предоставения сравнителен снимков материал. Именно след това сравнение вещите лица сочат, че на видеоохранителната камера е заснет подсъдимият М. . По същия сравнителен способ и след максимална корекция, двете вещи лица са установили, че на видеоохранителна камера 4 в периода от 04:48:52 часа до 04:49:35 часа се намира изображение и на подсъдимия М. .

Видно от писменото заключение на вещото лице П. Л. Ж. по назначената в хода на ДП съдебно техническа експертиза наименувана като Протокол от 07.06.2011г. /лист 133-139,т.4 от ДП/ и разясненията на вещото лице Ж. пред Ямболския окръжен съд в съдебно заседание на 25.01.2016 г. /л.10 - 11 от секретен протокол RB401030-001-08/3-23/25.01.16г. / се установява, че предоставената за изследване компютърна конфигурация е работоспособна и може да изпълнява предназначението си - монтирани са 4-канална видеоплатка със софтуер за работа с нея, предназначен за запис на видео от други присъединени към конфигурацията видеокамери, а на хард дисковете има видеозаписи от 4 ТВ- камери за периода 11.02.2011г. -12.02.2011г., които са прехвърлени в стандартен AVI /MJPG/ формат на цифров оптичен носител /DVD-R/ диск, оформен като Приложение № 1, неразделна част от писменото заключение. В съдебно заседание пред Ямболския окръжен съд вещото лице е разяснило, че при стартирането на системата е констатирана неточност в астрономическото време, като часовникът на компютърната конфигурация е 40 минути напред. Вещото лице е уточнило, че не разполага с нужната техника, за да изследва кога и по каква причина е отклонението от 40 минути, но всички прехвърлени видео-записи за обследвания период са с времеви код спрямо системния часовник на компютърната конфигурация.

Без процесуална стойност е възприетото от първоинстанционния съд заключение на вещото лице Д. М. П. и фотоалбума към него по назначената в хода на ДП съдебно - трасологическа експертиза обективирана в Протокол № 66/11.04.2011 г., съответно разясненията на вещото лице П. в хода на съдебното следствие относно констатираното фигурно кръвонасядане на кожата на главата на пострадалия М. Х. , фиксирано на снимка във фотоалбума към протокола за оглед на трупа на същия от 12.02.2011 г., тъй като това увреждане на пострадалия е анализирано в контекста на средството, с което е било причинено увреждането и дали като форма на следите е идентично с грайферите на обувките на подсъдимите. Обувките на подсъдимите обаче не са иззети по надлежния процесуален ред като веществени доказателства, поради което експертното им изследване в горния смисъл е безпредметно, ерго въпросното заключение се явява недопустим доказателствен източник.

Видно от писменото заключение на вещите лица д-р Н. , Я. М. и Д. П. по назначената в хода на ДП комплексна тройна съдебномедицинска и трасологическа експертиза, наименувана като Протокол №70/18.04.2011г./т.3, ДП№ 1/2011г./ и разясненията на вещите лица по реда на чл. 282, ал.1 от НПК /л. 773-777, т.2 от НОХД№35/15г./ се установява, че фигурното кръвонасядане на кожата в теменната област на главата на пострадалия М. Х. , фиксирано на снимка от фотоалбума към протокола за оглед на труп от 12.02.2011 г., е възможно да е причинено при удар с крак, обут в обувка, нанесен с достатъчна сила, както и че същото фигурно кръвонасядане е оставено от граничните повърхности в областта на връзките на такъв модел и вид обувки ведно със специфичния начин на оплитане на връзките на обувките,каквито са тези, носени от подсъдимия М. . И това заключение следва да се цени само в частта относно възможния механизъм на причиняване на увреждането на пострадалия изразяващо се в кръвонасядане в теменната област на главата, а именно, чрез ритане с крак, но не и относно дали обувката е била на подсъдимия М. , тъй като такова веществено доказателство не е иззето по надлежния процесуален ред и на това основание изследването му е без процесуални последици за нуждите на доказването.

Неправилно първоинстанционният съд е ценил изцяло заключението на вещото лице Г. С. по назначената в хода на ДП ДНК - експертиза на веществени доказателства /л.184-195, т.4 от ДП№1/2011г./ и разясненията на вещото лице /л.12 - л.14 от секретен съдебен протокол от 25.01.2016 г./. В частта относно изследваните вещи на подсъдимите, чрез ДНК анализ заключението няма доказателствена стойност. Макар правилно да е посочил, че заключението на вещото лице С. е компетентно, професионално и обективно изготвено, то предвид гореизложените съображения за неизземване на изследваните вещи от подсъдимите по съответния процесуален ред, първоинстанционният съд не е имал основание за включването му в доказателствената съвкупност по делото. Впрочем първоинстанционният съд е стигнал до този извод по-нататък при обосноваване на обжалваната присъда – спр. л.60-61 от мотивите, където изрично и правилно е приел, че експертните заключения, в това число и обсъжданото заключение на вещото лице Г. С. , свързани с обследване на личните вещи на подсъдимите /дрехи, обувки, бельо и др./ не следва да се ценят и кредитират, тъй като органите на ДП не са спазили формалните изисквания в НПК за протоколиране на изземването или доброволното предаване на вещите, нито е ясно кой и къде е съхранявал тези вещи, поради което законосъобразно ги е изключил от доказателствения материал, а като последица от това и всички експертни заключения свързани с изследването им. В този смисъл противоречието в мотивите на обжалваната присъда не е съществено и не дава основание да се приеме, че е налице липса на мотиви като отменително основание по чл.348, ал.3, т.2 от НПК, тъй като става ясна позицията на първоинстанционния съд да изключи всички експертни заключения, които анализират неприобщените към доказателствената съвкупност по съответния процесуален ред веществени доказателства. Независимо от неоспореното от страните обстоятелство, че часове след инцидента от подсъдимите са били иззети дрехи и обувки, които впоследствие са били експертно изследвани, включително с ДНК експертиза, и данните от заключенията са обслужвали в голяма част обвинението, правилно първоинстанционният съд е приел, че тези вещи нямат доказателствена стойност на веществени доказателства по делото и въз основа на тях, следите върху тях и експертните заключения, с които са били анализирани, не следва да се градят фактически изводи нито в полза, нито в ущърб на обвинението. Това е така поради изискването в чл.110, ал.1 и ал.2 от НПК веществените доказателства да се опишат в съответен протокол и да се приложат по делото, което към момента на изземването им от подсъдимите не е било спазено. След като това е станало на по-късен етап и не е ясно къде, кой и как е съхранявал иззетите от подсъдимите без съответния протокол и участие на поемни лица вещи, няма как императивните изисквания на закона относно съставянето на доказателствените средства във връзка с изземването на веществени доказателства да бъдат заобиколени и да се въвеждат в процеса със свидетелски показания или само с фактическото им прилагане по делото в торби с надписи, както е в случая. Последица от неизпълнение на тези законови изисквания от страна на разследващия орган в ДП е негодността на иззетите от подсъдимите вещи като веществени доказателства по делото, поради което доводът на представителя на А. п. – Бургас, че изключените от първоинстанционния съд веществени доказателства имат доказателствена сила се явява несъстоятелен.

Неправилно първоинстанционният съд е ценил изцяло данните от ВДС, изготвени от приложени СРС. В приложените протоколи за ВДС са обективирани звукозаписи на три разговора, посочени с №1, №2 и №3, в които подсъдимият Б. разговарял с мъж. Разговорът под №1 на практика обективира разпит на подсъдимия Б. като свидетел извън образувано ДП или т.нар. полицейска беседа видно от стр.2 от протокола за ВДС, в който изрично е записано, че мъжът, с когото подсъдимият Ю. е разговарял по време на подслушването, е снел самоличността му като свидетел и му е разяснил, че ще го разпитва като такъв. Поради това ползващите обвинението данни от казаното в тази беседа от подсъдимия Ю. нямат доказателствена годност, тъй като специфика на СРС, за разлика от традиционните способи на разследване по НПК, е именно осъществяването им без знанието на засегнатите лица. В основата на СРС стои естественото, обичайно поведение, което има всеки човек в личния си, неконтролиран живот, а не по време на разпит или полицейска беседа, какъвто е случаят с разговора под №1. В тази насока е Решение №528/29.01.2010г. по н.д. №585/2009г., Трето н. отд. на ВКС. След като по време на въпросния разпит подсъдимият Б. е бил контролирано /разпитвано/ лице, то казаното от него не може да има годна доказателствена сила, поради което въззивният съд за разлика от първоинстанционния изключи тази част от ВДС, изготвени от приложените СРС от доказателствената съвкупност. Обратно е положението при другите два подслушани разговора. Неоснователно защитниците възразяват, че данните от тях не могат да се ползват, тъй като разговорите са проведени след привличане на подсъдимите като обвиняеми. Видно от постановленията за привличане на подсъдимите Б. Ю. и Е. Х. в качеството на обвиняеми, първият е привлечен на 12.02.2011г. в 21,15 часа, а вторият същия ден в 21,35 часа /л.39-40, т.2 от ДП/, докато подслушаните разговори са проведени на същата дата в по-ранен час, а именно в 20,18 часа /разговор №2/ и в 20,49 часа /разговор №3/, когато подсъдимите не са били контролирани лица и са водили разговор за случилото се на инкриминираната дата съвсем свободно. Изготвените ВДС от приложените СРС в тази част са съобразени с процесуалните изисквания в НПК и ЗСРС относно реда и компетентността на органите, които са приложили СРС, поради което правилно са ценени от първоинстанционния съд в подкрепа на обвинението, тъй като установяват данни, че именно подсъдимите са съпричастни към извършения побой над пострадалия. Този извод се налага и от извършената проверка на въпросните ВДС чрез заключението на вещото лице В. С. С. по назначената в хода на ДП семантична експертиза от турски на български език /л.35-49, секретен том 2 по НОХД № 134/2014 г. на ОС-Кърджали / и от разясненията на експерта пред Ямболския окръжен съд /л.8 - 10, секретен протокол от 25.01.2016 г. по НОХД № 35/15 г.на ЯОС/. Заключението на вещото лице С. потвърждава, че записаните разговори, проведени в 20:18 часа за разговор №2 и в 20:49 часа за разговор №3 са на турски език. Независимо, че вещото лице е установило съществени разминавания, пропуски и неточности във възпроизвеждането на звукозаписите, включително и размяна на имената на участвалите в подслушаните разговори лица в определени части от възпроизведените в протокола разговори, същото е отстранило допуснатите при изготвянето на ВДС неточности в превода , като след като е отчело говорния дефект /заекване/ на подсъдимия Б. , обстоятелството, че разговорите не са водени на литературен турски език, а на разговорен такъв, който е пълен с диактизми, влошеното качество на места на записа и отделно, че лицата са разговаряли шепнешком, изрично е посочило, че в другата му част, непоправена и нередактирана от експертното заключение, преводът от турски на български език е коректен. Поради това и като отчете приетото в Решение №433/09.11.2009г. по н.д. №446/2009г., Второ н.отд. на ВКС за липса на законово изискване лицата изготвящи и възпроизвеждащи ВДС да са назначени преводачи, когато информацията от използването на СРС е на чужд език, въззивният съд намира, че в нередактираната от вещото лице част ВДС не са опорочени и са годен доказателствен източник, въз основа на който първоинстанционният съд правилно е формирал изводите си по фактите в полза на обвинението. Нередактираните части от въпросните ВДС установяват разговорите на подсъдимия Б. с друг мъж относно причинения на пострадалия побой, в който двамата разговарящи, в това число подсъдимият Б. са участвали лично и с други мъже, каквото всъщност е обвинението.

Видно от заключението на вещото лице инж. С. по назначената от първоинстанционния съд първоначална и допълнителна техническа експертиза по геодезия, картография и фотограметрия /л.340-342, т.2 и л.378-380, т.2 от НОХД №35/2015г. ан ЯОС/, изготвило мащабна скица в мащаб 1:1000 на центъра на гр. К. с отбелязване на относимите към обвинението обекти, измерените разстояния между обектите са както следва: от паметника на Х. К. до стълбите пред дискотека „К”- 104 метра; от паметника на Х. К. на запад до ул.”. и на юг до кръстовището с ул.”Х” - 212 метра; от паметника на Х. К. на юг до площад „Б.” до улица „Х” и кръстовището с ул.”А”-231 метра; от паметника на Х. К. до сградата на полицията в гр. К. метра.

Видно от служебно изисканите от въззивния съд справки от Община К. в непосредствена близост до заведението на пострадалия е имало още четири заведения за хранене и развлечения, а на отстояние до 50 метра от паметника, където е станал побоят, се намира обитаема пететажна жилищна сграда – блок „Ц“ с два входа по 16 апартамента /спр. л.564 и л.565 от ВНОХД №67/2017г. на БАС/.

Безспорно между страните и видно от справките за съдимост шестимата подсъдими не са осъждани към инкриминираната дата -12.02.2011г.

За установяване на горната фактическа обстановка първоинстанционният обосновано се е позовал и на гласните доказателства от показанията на разпитаните по делото свидетели Р. М. , Т. Х. , В. В. , В. К. , С. Б. , И. Ц. И. , Х. Ю. , А. Б. , В. М. , С. Х. , В. М. , М. М. , К. К. , И. Г. , З. Я. , С. И. , В. М. , С. Х. , Р. М. , В. Г. , Р. Т. , И. И. , А. К. , С. М. , Д. В. , Р. К. , Р. Х. , Х. Х. , А. И. , Р. Ч. , М. М. , Б. Х. , Я. Б. , С. Т. и Х. А. , като правилно ги е кредитирал изцяло поради липса на противоречие помежду им.

Първоинстанционният съд правилно е кредитирал и свидетелските показания на С. П. , К. К. , В. Д. , Л. Х. , В. Б. , В. М. , К. Д. , К. М. , Д. Д. /Б./, Д. Б. и Й. М. , дадени в хода на съдебното следствие, както и показанията на същите свидетели, дадени пред орган по разследването в ДП, приобщени към доказателствения материал след прочитането им по реда на чл. 281, ал.4 вр. с ал.1 НПК , както и показанията им депозирани пред състав на ОС-Кърджали в хода на разглеждането на НОХД № 5/2012г., след като ги е приобщил по надлежния ред чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал.1, т.2 от НПК. Въззивният съд се съгласява с извода на ЯОС за обективност и последователност на свидетелските показания на П. П. , Д. К. , С. В. , Н. К. , М. Р. , И. С. И. , Н. П. , Е. Ч. , М. Г. , К. А. и В. В. дадени пред първоинстанционния съд, както и на показанията на същите свидетели, дадени в хода на ДП и тези, депозирани от същите свидетели пред състав на ОС-Кърджали при разглеждането на НОХД № 5/2012г., приобщени от първоинстанционния съд към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК и по реда на чл. 281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Неоснователно е възражението на защитниците и конкретният довод в допълнението към въззивната жалба на защитника на подсъдимия Е. за изключване показанията на полицейските служители К. К. и П. П. като недостоверни. Според жалбоподателят - адвокат В. показанията на двамата свидетели „конфликтуват с останалия доказателствен материал“, като основното противоречие произлизало от факта, че двамата преследвали група бягащи лица- единият пеша, а другият с лек автомобил, изминали са почти едно и също разстояние и са пристигнали по едно и също време, което е обективно невъзможно. Това би било вярно, ако свидетелите бяха заявили точно тези обстоятелства, но видно от съдържанието на показанията им това не е така. Първо двамата свидетели в нито един момент не са твърдели, че са пристигнали „едновременно на срещата“, както сочи защитникът при обосноваване на искането си за следствен експеримент за проверка показанията на тези свидетели. Второ, както настоящият въззивен състав посочи и в определението по чл.327 от НПК /л.539-540 от ВНОХД №67/2017г. на БАС/ двамата свидетели са заявили, че са осъществили преследване на бягащи лица по различни начини и маршрути . Свидетелят П. е тръгнал пеш „след лицата“, докато свидетелят К. е тръгнал по заобиколен път - „по ул.“Х“, управлявайки полицейския автомобил, за да ги пресрещне“ /спр. л.397 и л.404 от НОХД №35/2015г. по описа на ЯОС/. Поради това въззивният съд отхвърли искането на жалбоподателя защитник в допълнението към въззивната жалба за следствен експеримент, алтернативно за назначаване на експертиза за проверка на свидетелски показания, каквито по делото липсват като конкретно съдържание, посочено в допълнението към въззивната жалба от защитника на подсъдимия Е. . Показанията на полицейските служители свидетелите К. правилно и мотивирано са оценени от първоинстанционния съд по реда на чл.305, ал.3 от НПК с убедителни съображения за достоверност, поради което въззивният съд също ги възприема като такива.

За обосноваване на фактическите си изводи правилно първоинстанционният съд се е позовал и на обясненията на подсъдимите Д. С. , М. Х. , М. Г. , Б. Ю. , Г. С. М. и Е. Х. , дадени в хода на съдебното следствие пред състав на ОС-Кърджали по НОХД № 5/2012г./л.605-л.609, л.832 и л.833, л.834, т.2 от делото/, както и тези, дадени от същите подсъдими в хода на ДП пред орган на разследването в присъствието на защитник и пред съдия от ОС-Кърджали /л.24-26, л.40-46 и л.57-61, л.67-74, л.84, л.91, л.104-107, т.1 от ДП/, прочетени и приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр. с ал.1, т.3 и т.4 от НПК и по реда на чл. 279 ал.1, т.3 от НПК, като и по отношение на тях е изпълнил стриктно задължението си по чл.305, ал.3 от НПК и е посочил подробно и конкретно коя част от тези обяснения кредитира и съответно коя отхвърля с пространни и убедителни съображения /спр. л.42-47 от мотивите на обжалваната присъда/, които се споделят от въззивния съд и не следва да се повтарят.

В кредитираните части обясненията на подсъдимите се подкрепят и от заключението на вещите лица проф. д-р Д., д-р С. и д-р М. по назначената по НОХД № 5/2012г. на ОС-Кърджали тройна комплексна СМЕ, прочетено от първоинстанционния съд в хода на съдебното следствие по НОХД №35/2015г., по което е постановена обжалваната присъда, както и от разясненията на вещите лица по реда на чл. 282, ал.1 от НПК пред Ямболския окръжен съд. Относно възражението на защитниците за липса на обективно, всестранно и пълно разследване и искането за назначаване на повторна или допълнителна СМЕ настоящата инстанция е изложила конкретни съображения в определение по чл.327 от НПК от 03.07.2017г. /спр. 539-540 от ВНОХД №67/2017г. по описа на БАС/, които се поддържат от въззивния състав и понастоящем. Поради това и като съобрази безспорната компетентност на вещите лица – доказани специалисти в сферата на общата и съдебната медицина, въззивният съд отхвърли искането за последващо медицинско експертно изследване.

Относно възражението на защитата за позата, в която е бил намерен пострадалият и връзката й с настъпилата смърт. Без значение с оглед изводите на вещите лица от СМЕ е позата, в която е бил пострадалият при аспирация на собствената си кръв - по очи, настрани или по гръб, тъй като вещите лица са отговорили категорично на поставените им въпроси за причината за смъртта на пострадалия, като са я обвързали с нанесените травми на пострадалия от побоя без да сочат корелация между конкретната поза на пострадалия и причината за настъпилата смърт. Освен това, както се посочи в определението по чл.327 от НПК за оспореното от защитника на подсъдимия Е. обстоятелство относно действителната поза на пострадалия по делото няма противоречиви доказателства. Обратно. Видно от показанията на полицейския служител открил трупа - свидетелят К. пострадалият не е бил по гръб, а „лежеше по очи“. Няма причина въззивният съд да отхвърли тези показания като недостоверни след като същите съвпадат с разясненията на вещото лице д-р С. , който по реда на експертното изследване е стигнал до същия извод, а именно, че пострадалият е лежал по очи /спр. л.404 и л.967 от НОХД №35/2015г. по описа на ЯОС/.

Основните факти от значение за водения наказателен процес се разкриват от обясненията на подсъдимия Д. , които правилно първоинстанционният съд е поставил в основата на фактическите си изводи, съпоставяйки казаното от този подсъдим във всеки от отделните му разпити в хода на ДП и пред съда и извършвайки изключително внимателна проверка на заявленията на този подсъдим, обосноваващи обвинителната теза относно авторството на побоя и съпричастността на шестимата подсъдими към него. Изложените от Ямболския окръжен съд съображения за тази оценъчна доказателствена дейност са изключително подробни, убедителни и обосновани и се възприемат от настоящата инстанция с изключение на изложените по-горе в настоящото изложение резерви относно частта от ВДС, която според въззивния съд няма доказателствена стойност. Въпреки разбирането на Бургаския апелативен съд, че разговор №1 от изготвените ВДС от приложените СРС следва да се изключи от доказателствената съвкупност, главният извод на Ямболския окръжен съд, че преценени поотделно и съвкупно с останалите доказателства по делото обясненията на подсъдимия Д. обосновават обвинението за нанесен от шестимата подсъдими смъртоносен побой на пострадалия по хулигански подбуди се възприема и от настоящата инстанция. За пълнота на мотивите следва да се изложат допълнителни съображения защо въззивният съд се солидаризира с извода на Ямболския окръжен съд, че обясненията на този подсъдим, дадени в хода на ДП на 28.11.2011г. в присъствие на професионален защитник /адвокат/ пред съдия от ОС-Кърджали следва да се ценят като достоверни и обосноваващи обвинението за извършено от подсъдимите в съучастие убийство по хулигански подбуди:

1.    Въпреки пияното състояние /1,97 промила/ и младата му възраст видно от заключението на психиатричнопсихологичната експертиза /т.4, л.40-46 от ДП/ подсъдимият С. може да дава достоверни обяснения за случилото се на инкриминираната дата. Следователно неоснователно е възражението на защитата, че подсъдимият С. е бил толкова пиян, че не е могъл да помни и да възпроизведе случилото се. Вещите лица са посочили, че се касае за средна, а не за тежка степен на алкохолно опиянение, която не изключва адекватни възприятия на подсъдимия и способността му да ги възпроизведе в съответния разпит. Освен това в приложения протокол към заключението на съдебнохимическата експертиза за изземване на кръвна проба /л.16-17, т.3 от ДП/, чието съдържание на официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК не е оспорено от нито една от страните, изрично е посочено, че подсъдимият С. е бил напълно адекватен в 12,38 часа на инкриминираната дата, което е часове след побоя. Очевидно и преди това е бил адекватен, след като в стремежа си да укрие приятелите си – останалите подсъдими, за които се установи по категоричен начин, че са се отдалечили от мястото на инцидента с лекия автомобил БМВ, управляван от подсъдимия Х. , подсъдимият С. първоначално е заявил на полицейския служител свидетеля П. непосредствено след побоя, че лицата, които са се качили в Б. не са местни, а са от София, но той не ги познавал.

2.    Кредитираните от първоинстанционния съд съвпадащи показания на полицейските служители П. П. и К. К. също индицират достоверността в обясненията на подсъдимия С. , защото в основната си част относно мястото и времето на задържане на подсъдимия С. , както и местоположението на окървавения труп на пострадалия ги потвърждават.

3.    Установените от заключението и разясненията на вещото лице д-р Н. М. охлузвания по другите подсъдими, както и тяхната давност във времево отношение кореспондират на заявеното от подсъдимия С. , че всички подсъдими, включително и той самият са ритали пострадалия, което се потвърждава и от изводите на вещите лица по трасологическата експертиза, че кръвонасядането по кожата на главата на пострадалия е от удар с крак т.е. бил е ритан, както сочи подсъдимият С. .

4.    Приложените фотоалбуми установяващи счупен амбалаж, маси и столове пред заведението на пострадалия кореспондират с обясненията на подсъдимия С. , че е видял подсъдимите Ю. и Г. да ги чупят.

5.    Данните, мястото и времето на съставяне на огледния протокол и фотоалбумите към него относно открития труп на пострадалия и нараняванията му са изцяло в посока данните от обясненията на подсъдимия за времето, мястото и жертвата от побоя.

6.    Показанията на свидетеля Й. потвърждават обясненията на подсъдимия С. , че компанията се е движила с лек автомобил БМВ, в който свидетелят се качил случайно след инцидента. Този свидетел потвърждава също заявеното от подсъдимия С. , че единствено той след инцидента не се е качил в автомобила и че от поведението на останалите подсъдими в автомобила разбрал, че нещо лошо се е случило, но като ги попитал какво не получил отговор. Че показанията на този свидетел са достоверни, обратно на доводите на защитниците, се потвърждава от огледния протокол, в който е констатирано зацапване от повръщане по вътрешната страна на автомобила. Това обстоятелство напълно подкрепя казаното от свидетеля М. , че подсъдимият Ю. е повръщал в автомобила. Неоснователно за обосноваване на възражението срещу достоверността показанията на свидетеля М. защитниците се позовават на протокола за следствен експеримент, в който е посочено, че петимата подсъдими без подсъдимия С. не могат да влязат в БМВ-то заедно със свидетеля М. . Тези възражения не държат сметка за вписаното в края на протокола, че към инкриминираната дата подсъдимите са били „по-слаби“, което логично обяснява констатираната години по-късно невъзможност, съответно дава основание на настоящата инстанция да възприеме изводите на ЯОС, че свидетелят М. дава правдиви показания, които също подкрепят признанията на подсъдимия С. .

7.    От разговори №2 и №3 от изготвените ВДС от приложените СРС се потвърждава признанието на подсъдимия Д. , че и той е ударил пострадалия /л.9/15 от секретния том/, както и участието на останалите подсъдими в побоя, но най-вече ролята на подсъдимия Б. като инициатор на побоя. Тези данни изцяло съвпадат със заявеното от подсъдимия Д. при въпросния разпит в ДП, че именно подсъдимият Б. пръв е ударил в лицето пострадалия, след което той паднал и всички започнали да го ритат. Важно е да се отбележи, че тези обяснения са дадени от подсъдимия в ДП пред съдия и в присъствието на защитник-адвокат преди предявяване на разследването, ерго без подсъдимият и защитникът му да са знаели съдържанието на ВДС от приложените СРС. Поради това неоснователна е защитната теза на подсъдимия С. пред настоящата инстанция, че е бил заставен от защитника си – адвокат Б. да даде лъжливи обяснения, за да избегне наказателно преследване.

8.    Вещите лица по СМЕ изрично са опровергали обвинителната теза, че подсъдимите са скачали върху гърдите на пострадалия и са потвърдили точно казаното от подсъдимия С. на 28.11.2011г., че пострадалият е бил ритан без някой да е скачал върху гърдите му. В тази насока въззивният протест е неоснователен, тъй като такъв механизъм на увреждане на пострадалия, чрез скачане върху гърдите на пострадалия се опровергава категорично от вещите лица по СМЕ. При разпита си пред съдия на 28.11.2011г. подсъдимият С. е заявил посочения от СМЕ механизъм на увреждането, а именно че побоят е причинен от подсъдимите с удари в главата и тялото на пострадалия, без към този момент да е могъл обективно да знае какво ще установят вещите лица в резултат на медицинското изследване. Впрочем фактът, че тези обяснения са експертно обосновани е достатъчен същите да се приемат за достоверни и доказващи обвинението, както правилно е приел Ямболският окръжен съд най–малко, защото подсъдимият С. е посочил и себе си като участник в побоя, макар и с по-ниска степен на участие и сила на нанесения от него удар в сравнение с другите пет подсъдими. Поради това правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователно е възражението на защитниците, поддържано и пред настоящата инстанция, че обясненията на подсъдимия С. не могат да служат за доказателствено средство, защото уличават само другите подсъдими и представляват т.нар. „сговор“. В съдебната практика отдавна е утвърдено разбирането, че подобна недопустимост е налице само в случаите, когато обвинението е подкрепено единствено от сговора в чуждите уличаващи обяснения. Случаят не е такъв. Освен че сочи и себе си като участник в побоя, обясненията на подсъдимия С. от 28.11.2011г. се подкрепят от многобройни преки и косвени доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимите Х. и Г. , които също потвърждават, че първият удар върху пострадалия е нанесъл подсъдимият Б. , като го ударил в главата и след като пострадалият паднал на земята всички подсъдими започнали да го ритат. Обясненията на подсъдимия С. не са изолирани от показанията на изброените по-горе свидетели и конкретно от показанията на полицейските служители П. и К. /полицейските служители открили трупа и заловили подсъдимия С. непосредствено след деянието/, а също и се подкрепят от редица експертни заключения, в това число СМЕ относно механизма на уврежданията на пострадалия и видеотехническата експертиза относно лекия автомобил БМВ, с който подсъдимите са се придвижвали. Ето защо, не може да се приеме, че решаващият съд е постановил осъдителна присъда по предположения и единствено и само на база обясненията на подсъдимия Д. . Точно обратно. Ямболският окръжен съд е изложил достатъчно ясни и убедителни аргументи, с които доказателствено е обосновал подкрепеността на обясненията на този подсъдим, с които е уличил шестимата подсъдими, включително и себе си в побоя над пострадалия, с останалите доказателства по делото. Без значение е последвалият отказ от подсъдимия С. да даде обяснения, както и отричането на тези обяснения в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция. Аналогично е положението и с последвалия отказ от самопризнанията на другите двамата подсъдими – Х. и Г. Съгласно Решение №254/15.11.2002г. по н.д. №745/2001г., І н.о. на ВКС уличаващите друг обвиняем обяснения /т.нар. „оговор“/ могат да служат като доказателствено средство и когато далият ги обвиняем по-късно откаже да говори. Отказът да се дават обяснения не ограничава процесуалните права на обвиняемия, който по-рано е бил уличен от отказалия да дава обяснения. Разказът на подсъдимия Д. от 28.11.2011г., въпроизведен с незначителни разлики в останалите му три разпита, а също и съвпадащ със самопризнанията на други двама подсъдими, показва трайно съхранен спомен за възприетите събития и конкретното поведение на всеки от подсъдимите въпреки изтеклото време. Преживяното от подсъдимия С. е възпроизведено в разказ с ясна хронологична подредба на отделните действия и на извършилите ги дейци в лицето на шестимата подсъдими. Категоричността на неговите изложения и отсъствието на съществени противоречия убедително сочат истинността на разказа /обясненията/ на този подсъдим, ползван в обжалваните мотиви, поради което възраженията на защитата за недостоверност на обясненията на този подсъдим, поддържани и пред настоящата инстанция, правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд като необосновани.

Събраните и проверени доказателствени източници убедително представят съвместното участие на шестимата подсъдими в нанесения побой над пострадалия, както правилно е приел Ямболският окръжен съд. Авторството на деянието е изведено по непоколебим и несъмнен начин, поради което не са налице основания за нова присъда, с която подсъдимите или някой от тях да бъдат оправдани в какъвто смисъл е главното искане на защитниците и подсъдимите.

 

 

 

ПО ПРАВОТО:

 

Въпреки установените от настоящата инстанция нови фактически положения относно конкретното участие на всеки от подсъдимите в нанесения на пострадалия побой и по-точно потвърдената от СМЕ невъзможност да се установи конкретно за всеки подсъдим колко и какви удари е нанесъл на пострадалия, така изведените от въззивния съд фактически констатации, които в основната си част съвпадат с фактическите изводи в мотивите на обжалваната присъда, не дават основание за различни правни изводи за вида на извършеното от подсъдимите престъпление.

Правилно решаващият съд е приел, че разкритото противоправно поведение на шестимата подсъдими покрива елементите на престъпния състав на квалифицирано умишлено убийство по чл. 116, ал. 1, т. 11, предл. 1 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено от шестимата подсъдими в съучастие, вместо по основния състав на убийството по чл. 115 от НК или този на убийство при смесена вина по чл.124 от НК, както алтернативно предлагат жалбоподателите- защитници.

Отсъствието на афект или предприето от пострадалия нападение не предполага необходимост от излагане на допълнителни мотиви за неприложимост на нормите по чл. 118 и чл.119 от НК.

Неоснователно е оплакването на защитниците, че при неустановен конкретен принос на всеки от подсъдимите като брой и насоченост на ударите върху пострадалия, не може да се ангажира отговорността на всеки от тях като съучастник – съизвършител в убийството. Съдебната практика и доктрината са последователни, че при съизвършителството престъпният резултат е следствие на съвместно осъществяване на изпълнителното деяние, в което е възможен вариант за различен каузален принос на отделните съучастници, обединени от общ умисъл. В конкретния случай смъртта на пострадалия Х. е настъпила в резултат на съвместните действия на шестимата подсъдими. Обстоятелството кой точно от тях е нанесъл фаталните за живота на пострадалия наранявания са без определящо значение за виновността им и за квалификацията на поведението им.становените по делото факти сочат, че при нанасянето на побоя над пострадалия те са имали общо субективно отношение спрямо общественоопасния характер на деянието и на последиците от него. Подсъдимите С. , Х. и Г. в кредитираните от съда обяснения са категорични, че и шестимата са ритали пострадалия непосредствено след като подсъдимият Б. го е ударил в лицето и той е паднал на земята. След ритниците едновременно са преустановили побоя и са побягнали.дарите са били многобройни, според обективните находки от увреждания по главата, крайниците и тялото на пострадалия, като вещите лица са констатирали не по-малко от 20 удара, почти всички от които в областта на главата, а пет от тях със значително по-голяма сила. За тяхната сила свидетелства и фактът на установената от експертното изследване аспирация на кръв с напълване и запушване на дихателните пътища с развитие на последваща механична асфикция, както и обстоятелството, че смъртта е настъпила за не повече от 4 до 6 минути след побоя. Ето защо действията на подсъдимите по едновременното нанасяне на побоя над пострадалия с многобройни и с голяма сила удари са допринесли за причиняването на вредоносния резултат. Липсват и основания да се приеме ексцес на умисъла при някой от извършителите, тъй като при извършването на деянието шестимата подсъдими са били в непосредствена близост един до друг, действията им по отношение на пострадалия са реализирани по едно и също време, като всеки от тях е имал обективна възможност да възприема проявите на останалите в процеса на побоя, в това число и нанасянето на удари с крака в главата на пострадалия и се е съгласил с тях. Освен това, травмите по главата и лицето на пострадалия Х. са толкова тежки и многобройни, че не би могло да се приеме внезапно и изненадващо за останалите нападение от някой от подсъдимите. При това положение е несъмнено, че подсъдимите са действали при общ, макар и внезапен умисъл за умъртвяване на пострадалия. А щом от действията на подсъдимите може да се направи извод за общ умисъл за убийство, когато няколко лица нанасят удари на жертвата, е налице съизвършителство независимо от обстоятелството, че съставомерният резултат е постигнат с няколко от всички нанесени удари. При съизвършителство всеки от съучастниците отговаря за причинения с общи усилия престъпен резултат. За съучастието е без значение конкретният принос на всеки от участниците в побоя за настъпване на крайния резултат, нито е задължително съизвършителите едновременно да извършват заедно цялата престъпна дейност, изпълваща състава на престъплението. От значение за определяне на умисъла на всеки от подсъдимите в престъплението е установеното по несъмнен начин, че всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е допускал настъпването на общественоопасните последици. Когато в рамките на общия умисъл подсъдимите са нанесли различни по сила и насоченост удари, нито един от тях не може да се позовава поотделно на ексцес на умисъла, щом всеки от тях е възприемал и се е съгласявал с действията на другите съучастници. Показателно за това съгласие е не само нанасянето на ритници върху пострадалия от всеки от подсъдимите, но и факта, че всички те едновременно са избягали от мястото на инцидента, когато са разбрали, че идват полицаи. Шестимата подсъдими носят заедно отговорност за нанесеното на пострадалия увреждане, без значение кой конкретен удар или действие е допринесло за леталния изход. За съучастие под формата на съизвършителство е без значение обстоятелството кой от подсъдимите е проявил по-голяма активност в причиняване на съставомерните последици. В тази насока са Решение №504/18.02.1997г. по н.д. №75/1996г., І н.о. на ВКС, Решение № 167/2011 г., ІІ н.о. на ВКС, Решение №574/08.05.2013г. по н.д. №1902/2012г., ІІІ н.о. на ВКС, Решение №586/02.12.1983г. по н.д. №527/1983г. ІІ н.о. на ВС, Решение №559/02.12.2008г. по н.д. №573/2008г., І н.о. на ВКС и Решение №366/15.01.2015г. по н.д. №1272/2014г., ІІІ н.о. на ВКС.

Възраженията на защитата относно неустановяване на авторството на ударите, причинили смъртта на пострадалия, евентуално ексцес на умисъла, биха имали основание, ако доказателствата по делото позволяваха действително деянието да се квалифицира като такова по чл. 124, ал.1 от НК. Тогава, с оглед елементите на деянието от обективна и субективна страна, въпросите относно конкретната проява на всеки от подсъдимите, биха били решаващи при реализиране на наказателната им отговорност. Както бе отбелязано, конкретният случай не е такъв. Подсъдимите, нанасяйки побой на пострадалия, с множество ритници в тялото и главата на пострадалия, са действали като съизвършители и при общност на умисъла за умъртвяването му. Затова е и без значение кой е реализирал ударите в главата, довели до увреждането, причинило смъртта на жертвата.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че убийството е извършено по хулигански подбуди по смисъла на чл. 116, ал.1, т.11 НК. Искането във въззивните жалби за оправдаване на подсъдимите по този квалифициращ убийството признак е неоснователно. Въззивният съд напълно споделя доводите на представителя на А. п. – Бургас в хода на съдебните прения пред настоящата инстанция за доказаност и на тази част от обвинението. Наличните по делото доказателства установяват, че всеки от подсъдимите е бил воден от стремежа чрез акта на насилието да демонстрира чувството си за безнаказаност, за неангажираност с нормите, гарантиращи правния и обществения ред в страната и опазването на човешкия живот. Подсъдимите не само че не са познавали пострадалия освен по физиономия като съгражданин, но и не са имали каквато и да е причина да му нанесат побоя. В упражненото от тях насилие спрямо пострадалия и действията си по нанасяне на побой над него всеки от тях е бил воден именно от желанието да изяви себе си чрез погазване на установения обществен ред и от увереността и самочувствието, че независимо от обществените и правните норми, може да върши всичко и да изявява себе си по всякакъв начин. Явно несъстоятелно е възражението в допълнението към въззивната жалба на защитника на подсъдимия Е. , че липсват данни за осъществени от подсъдимите хулигански действия , които да обосноват квалифициращото убийството обстоятелство по чл.116, ал.1,т.11 от НК. Такива действия, представляващи грубо нарушение на обществения ред, обхванати от съзнателните представи на подсъдимите се установяват, както при престоя на компанията в клуб „**“ през нощта, когато е извършено убийството, така и непосредствено преди нанасянето на побоя на пострадалия, когато подсъдимият Ю. демонстративно счупил камерата пред входа на заведението пред очите на останалите подсъдими, а също и след побоя, когато съгласно обясненията на подсъдимия С. именно подсъдимите Ю. и Х. са счупили амбалажа, масите и столовете пред заведението на пострадалия. Че подсъдимите са извършили убийството по хулигански подбуди се установява и от факта, че всички те за крещели и псували на турски език точно преди да нападнат пострадалия, в центъра на града и в непосредствена близост до обитаема пететажна жилищна сграда видно от служебно изисканата от въззивния съд справка от Община К., когато през нощта е тихо и всички крясъци и псувни логично са притеснили живущите в района на убийството, нарушили са обществения ред и са били показна демонстрация на явно неуважение към обществото от страна на цялата група нападатели. Поради това установеното от обясненията на подсъдимия С. , че само подсъдимите Б. Ю. и Г. М. са чупили маси и столове пред заведението на пострадалия след побоя не дава основание за оправдаване на останалите подсъдими по квалифициращото деянието обстоятелство, че убийството е извършено по хулигански подбуди.

Неоснователно е възражението на защитниците, че побоят на пострадалия е нанесен на място, което не е било публично предвид късния нощен час, когато в центъра на града е било пусто. Това според защитата е достатъчно за оправдаване на подсъдимите относно квалифициращото обстоятелство, че убийството е извършено по хулигански подбуди. Съгласно актуалните и понастоящем указания в т.5 от Постановление №2/1974г. на ВС налице е хулиганство и тогава, когато хулиганските действия не са извършени на публично място, но са станали достояние или могат да станат достояние и на други лица, каквито например са живущите в непосредствена близост до мястото на убийството във въпросната обитаема пететажна жилищна сграда с два входа.

Дори да се приеме, че у пострадалия и подсъдимия Б. е възникнала някакви лична вражда по време на престоя на подсъдимите и пострадалия в заведението, данни за каквато по делото няма установена по категоричен начин, това не може да изключи хулиганските подбуди за убийството с оглед особеностите на конкретния случай и извършените от подсъдимите действия преди, по време и след побоя над пострадалия. ВКС е последователен в практиката си, че действията по нарушаване на обществения ред могат да произхождат и от личен мотив. Хулиганските мотиви не са несъвместими с „чисто личните“. Тяхното съчетание е не само психологически възможно, но и стоящо в основата на евентуалния умисъл на престъпното хулиганство. В тази насока са Решение №575/04.01.2012г. по н.д. №2428/2011г. ІІ н.о. на ВКС, Решение №65/08.03.2010г. по н.д. №718/2009г., І н.о. на ВКС и Решение №521/02.12.2013г. по н.д. №1796/2013г., ІІІ н.о. на ВКС.

Предвид изложеното дотук правилното квалифициране на деянието е умишлено убийство, извършено по хулигански подбуди от шестимата подсъдими като съизвършители - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 НК.

Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил поддържаната и пред настоящата инстанция защитна теза, че смъртта на пострадалия е резултат от полицейска или медицинска грешка, тъй като полицейските служители К. и П. , които открили трупа, неправилно го обърнали по очи, от което последвало задушаването и смъртта на пострадалия, а медицинските лица от екипа за спешна медицинска помощ не оказали навременна и качествена такава. Данните от заключението на СМЕ категорично потвърждават, че действията на двамата полицейски служители са били правилни и нямат отношение към смъртта на пострадалия, която е настъпила най-много от 4 до 6 минути след преустановяване на побоя. Заключението на СМЕ ясно установява колко малко количество кръв е необходимо, за да се напълнят дихателните пътища с кръв и че ако аспирираната /вдишана/ кръв е в по-голямо количество настъпването на смъртта е сигурно. Например с 50 мл кръв дихателните пътища се изпълват, а в случая за една минута, колкото приблизително е продължил побоят над пострадалия, е изтекла кръв около 100 мл и то само от раните по кожата на главата. Вещите лица потвърждават, че изтеклата кръв е била достатъчна за вдишване, съответно за асфикция и настъпване на смъртта за този кратък интервал от 4 до 6 минути /спр. т.3, л.225 -232 от ДП/. Това от друга страна потвърждава и изводите на Ямболския окръжен съд, че медиците обективно не са могли да направят нищо друго освен да констатират смъртта, която е настъпила преди същите да посетят мястото на инцидента и то без да са допуснали каквото и да е забавяне след подадения сигнал за произшествието.

Неоснователен е въззивният протест и въззивните жалби на частните обвинители и техните повереници за осъждане на подсъдимите и по обвинението да са извършили убийството с особена жестокост. Въззивният съд се солидаризира с доводите на защитниците и представителя на А. п. – Бургас, че конкретното убийство не разкрива такива качества на всеки от подсъдимите, които да осъществяват квалифициращото обстоятелство по чл.116, ал.1, т.6 от НК, поради което в оправдателната част по това обвинение атакуваната присъда следва да бъде потвърдена. Съгласно константната съдебна практика особената жестокост е качество на дееца, което се разкрива в начина и средствата за осъществяване на убийството /Решение №586/02.12.1983г. по н.д. №527/83г., ІІ н.о. на ВС/. След като по делото обективно не може да се установи колко на брой и колко интензивни удари е нанесъл всеки от подсъдимите поотделно, както и кой подсъдим конкретно е нанесъл точно тези няколко удара, от които е настъпила смъртта на пострадалия, правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не се разкрива особена жестокост от страна на всички или на някой от подсъдимите, за да се ангажира и отговорността им по чл.116, ал.1, т.6 от НК. Няма установено по делото намерение на подсъдимите да умъртвят жертвата с особена жестокост, нито е установена отмъстителност, свирепост и садизъм за всеки подсъдим поотделно по начина обективиран в съдебната практика /Решение №7817.02.1982г. по н.д. №62/1981г., ОСНК на ВС, Решение №509/16.11.1981г. по н.д. №516/81г., ІІ н.о. на ВС и Решение №501/01.10.1970г. по н.д. №455/1970г., ІІ н.о. на ВС/. Поради това не могат да се приемат за основателни въззивният протест и въззивните жалби на частните обвинители и техните повереници за ангажиране отговорността на подсъдимите и по обвинението по чл.116, ал.1,т.6 от НК. В тази оправдателна част присъдата е обоснована и правилна и следва да бъде потвърдена.

С убедителни и законосъобразни аргументи първоинстанционният съд е отхвърлил алтернативното искане на защитниците и подсъдимите за преквалифициране на деянието като престъпление по чл. 124 от НК. Квалифицирането на деянието по този текст на материалния закон не отговаря на обективно установените по делото факти след като със задружни усилия и при общност на умисъла шестимата подсъдими са нанесли удари на пострадалия М. Х. Всеки един от нападателите е допринесъл с конкретни телодвижения за побоя над жертвата при едновременно нанасяне на ударите. Това им позволило взаимно да възприемат собственото си поведение и конкретните действия на другия съучастник, както видовете натиск, така и тяхното попадение върху главата и тялото на пострадалия Х.

Насочеността на ударите към жизненоважни части от човешкото тяло и най-вече техният брой – не по-малко от двадесет, задружните усилия на подсъдимите към съвместно и едновременно нападение сочат категорично възможността от настъпване на летален изход в представната сфера на шестимата нападатели. Смъртоносното нараняване по своята медико-биологическа характеристика представлява постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на пострадалия. Настъпилата по-късно смърт е била сигурен завършек на телесното увреждане на пострадалия. ВКС е имал повод да посочи, че евентуалният умисъл е налице, когато обществено-опасните последици са възможен, но не и неизбежен резултат от деянието. Несъмнено шестимата нападатели са допускали възможността набитият от тях М. Х. да умре. Видът му още в началото на побоя ясно е показвал сериозността на нападението. Още повече, че пияното му състояние е било видно за всеки от подсъдимите и обективно не му е позволявало да се отбранява след като още при първия удар, нанесен му от подсъдимия Б. , пострадалият е паднал по очи на земята. Ето защо въззивният съд споделя изводите на Ямболския окръжен съд, че деянието е извършено от шестимата съучастници при евентуален умисъл и при съзнаване, съответно допускане , че наред с целения резултат / в случая множество телесни повреди на пострадалия/ може да настъпи и смъртта му, към който допълнителен резултат съизвършителите са се отнесли с безразличие, съгласявайки се и с този вредоносен резултат. Нещо повече. Шестимата са избягали, когато са разбрали, че ги приближават полицаи без да направят нищо да помогнат на пострадалия или например да сигнализират и да потърсят спешна медицинска помощ.

За умисъла на подсъдимите да извършат умишлено убийство, макар и в по-леката форма на този вид вина, а именно евентуален умисъл, сочат насоката на ударите – освен по тялото са го ритали и в главата, броят и силата на ударите – най-малко 14 в главата, от които 5 особено интензивни, както и разстоянието и положението, от което са били нанесени тези удари, а именно заобиколен от шестимата подсъдими пострадалият е бил ритан докато е лежал по очи на земята. Нанасянето на такъв жесток и интензивен побой на лице, в пияно състояние, паднало на земята, категорично обективира умисъла за причиняване на смърт, а не на телесна повреда. Така установените обективни действия на подсъдимите, чрез които е била причинена смъртта на пострадалия дават основание да се приеме, че подсъдимите са създали и съзнавали неизбежното настъпване на смъртта на пострадалия, както и са допускали смъртния резултат. Когато деецът иска да нанесе побой на пострадалия, но му причинява такива телесни увреждания, от които съзнава, че може да настъпи смъртта му и желае настъпването на този резултат, умисълът му за причиняване на телесна повреда прераства в умисъл за лишаване от живот /Решение №574/13.12.1975г. по н.д. №565/1975г. ІІ н.о. на ВС/. Поради това обоснован е изводът на решаващия съд, че извършеното съставлява умишлено убийство, а не умишлена телесна повреда, вследствие на която по непредпазливост е причинена смъртта на пострадалия. При такова интензивно насилие с оглед броя и насочеността на ударите, правилно първоинстанционният съд е приел, че в съзнанието на всеки от присъстващите и участващи в побоя шест подсъдими са се съдържали представи за възможния резултат от това тяхно поведение, преценено в светлината и на реализираното от останалите, с което всеки подсъдим се е съгласил.

Не налага друг правен извод обстоятелството, на което се позовават защитниците при обосноваване на искането за нова оправдателна присъда, а именно, че непосредствена причина за смъртта на пострадалия е вдишване на кръв в дихателните пътища с последващо задушаване. Това е усложнение от причинения от подсъдимите побой съгласно заключението на СМЕ, а не безпричинно настъпила асфикция. Травмите и усложненията им не могат да се разграничават, поради което без основание защитата поддържа, че по отношение настъпилия престъпен резултат подсъдимите са действали по непредпазливост по смисъла на чл.124 от НК . В тази насока е Решение №691/07.04.2003г. по н.д. №455/2002г., І н.о. на ВКС.

Поради това въззивният съд прие, че материалният закон относно квалифициране на деянието като убийство по чл.116, ал.1,т.11 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК относно всеки подсъдим, съответно оправдаването на всеки подсъдим по обвинението във вр. с чл.116, ал.1, т.6 от НК е приложен правилно, поради което не е налице основание за изменение на обжалвания съдебен акт за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, както искат жалбоподателите защитници и подсъдими или за по-тежко такова, както се иска във въззивния протест и въззивните жалби на частните обвинители.

 

ОТНОСНО НАКАЗАНИЯТА:

 

Въззивният съд намира, че наложените наказания са явно несправедливи и са проява на неоправдано снизхождение от страна на първоинстанционния съд, което провокира необходимост от увеличаване на наказанията и изменение на присъдата по реда на чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК, което с оглед особеностите на случая е наложително и допустимо предвид наличието на съответен протест от прокурора, който се поддържа и от представителя на А. п. – Бургас, а също и съответна жалба от частните обвинители и техните повереници. Както във въззивния протест, така и във въззивната жалба на частните обвинители и допълнението към нея са изложени основателни доводи за несъответност на наложените наказания спрямо извършеното убийство, с които въззивният съд се съгласява частично.

В мотивите първоинстанционният съд е изложил коректно смекчаващите обстоятелства, като правилно е приел, че не многобройността на смекчаващите вината обстоятелства, тъй като такава по смисъла на чл.55 от НК не е налице, а неразумната продължителност на наказателното производство /към момента седма година от образуване на ДП/, за която подсъдимите нямат никакъв неправомерен принос, се явява изключително смекчаващо вината обстоятелство. Това именно обуславя приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК за всеки от съучастниците. Допуснатото нарушение на правилото по чл.6 от ЕКПЧ и чл.22, ал.1 от НПК за разглеждане на делото в разумен срок се явява изключително смекчаващо вината обстоятелство с оглед, на което и най-лекото предвидено в закона наказание /петнадесет години лишаване от свобода/ се оказва несъразмерно тежко. Компенсацията за неразумно дълго продължилия процес чрез приложението на чл.55, ал.1,т.1 от НК е в съответствие с практиката на ЕСПЧ / Решения по делата Димитров и Хамънов срещу България и Бочев срещу България/, както и практиката на ВКС /Решение №62/07.02.2011г. по н.д. №806/2010г. ІІІ н.о., Решение №303/16.07.2009г. по н.д. №314/2009г., ІІІ н.о., Решение №299/12.06.2013г. по н.д. №906/2013г., ІІІ н.о./. Съгласно описаното в Решение №78/03.06.2016г. по н.д. №100/2016г., ІІ н.о. на ВКС практическо приложение на механизма за обезщетение на подсъдимите за неразумната продължителност на наказателния процес обаче първоинстанционният съд е бил длъжен не само да признае неспазването на изискването за разумен срок по чл.6, §1 от ЕКПЧ като основание за намаляване на наказанията, но и да посочи какво би било полагаемото се на всеки от подсъдимите по правилата на НК наказание, ако не беше допуснатото нарушение, както и да уточни конкретния размер на редукцията, което Ямболският окръжен съд не е сторил. Поради това и като взе предвид правилно отчетените от първоинстанционния съд смекчаващи вината обстоятелства за всеки подсъдим, а именно чисто съдебно минало, добри характеристични данни, млада възраст, отлично процесуално поведение в двете фази на процеса и частичните самопризнания на подсъдимите С. , Х. и Г. , както и правилно разграничената в мотивите на обжалваната присъда конкретна роля на всеки от съучастниците в осъществяване на общия престъпен замисъл, въззивният съд намира, че ако не беше допусната забавата от страна на държавата при реализиране на наказателната репресия, на подсъдимите следваше да се наложи наказание близко по размер до поисканото във въззивния протест от осемнадесет години лишаване от свобода, а именно шестнадесет години лишаване от свобода за подсъдимия С. , осемнадесет години лишаване от свобода за подсъдимия Ю. по седемнадесет години лишаване от свобода за останалите четирима подсъдими. Искането във въззивния протест и въззивната жалба на частните обвинители обаче за налагане на такива наказания без приложение на чл.55 от НК би било основателно само, ако наказателният процес се беше развил в разумни срокове. Поради прекомерната продължителност на процеса, която е последица не само от сложността на делото, а най-вече от констатираните в отменителните въззивни решения на Пловдивския апелативен съд неефективност на разследването във връзка с доказателствената дейност на органите на ДП и нередовностите на обвинението, за които подсъдимите нямат вина и въпреки това са търпели ограниченията на процесуалното си качество на обвиняеми и подсъдими, въззивният съд намира, че конкретният размер на редукцията, която се дължи като обезщетение за тази забава на основание чл.13 от ЕКПЧ е намаляване на така определените от въззивния съд наказания с по пет години за всеки подсъдим, което не може да се постигне по друг начин освен с приложението на чл.55, ал.1,т.1 от НК предвид минималния срок на предвиденото наказание за извършеното престъпление, а именно петнадесет години лишаване от свобода. В този смисъл следва да се измени обжалваната присъда, като на всеки подсъдим следва да се наложи намалено наказание спрямо полагаемите им се по правилата на НК наказания за извършеното престъпление, както следва: единадесет години лишаване от свобода за подсъдимия С. , тринадесет години лишаване от свобода за подсъдимия Ю. по дванадесет години лишаване от свобода за останалите подсъдими Х. , Г. , М. и Х. Така определените и редуцирани от въззивния съд наказания се явяват увеличени спрямо наложените от първоинстанционния съд, което прави въззивния протест и въззивните жалби на частните обвинители частично основателни. Няма основание за допълнително увеличаване на така определените наказания, тъй като неправилно Ямболският окръжен съд е отчел тежкия вредоносен резултат и хулиганските подбуди като отегчаващи вината обстоятелства. Същите са съставомерни признаци на състава на престъплението, за което е ангажирана отговорността на подсъдимите, поради което и съгласно забраната в чл.56 от НК не могат да бъдат отчитани като отегчаващи вината обстоятелства, ерго обуславящи налагане на по-тежки наказания.

Наложените наказания не следва да бъдат допълнително намалени до размера определен с обжалваната присъда или по-нисък на основание доводите в допълнението към въззивната жалба на защитника на подсъдимия Е. адвокат В. , според които жалбите на частните обвинители за увеличаване на наказанията са недопустими и неоснователни с оглед обвинението по НОХД №137/2013г. на ОС-Кърджали и липсата на протест от прокурора срещу постановената присъда по посоченото дело, които са лимитирали последващо произнасяне на съдилищата във вреда на подсъдимите, съответно недопустимост на прилагане на закон за по-тежко престъпление от това по чл.124 от НК, съответно налагане на по-тежко наказание от поддържаното от прокурора в обвинителния акт по посоченото дело и наложените наказания на подсъдимите с присъдата по НОХД №137/2013г., които са четири години лишаване от свобода за подсъдимия Ю. по три години и осем месеца лишаване от свобода за останалите пет подсъдими. Макар да не е обвързан с изрично искане, доводът на защитника относно забраната за влошаване положението на обжалващите подсъдими /reformatio in pejus/, очевидно се прави, за да оправдае прилагане на чл.124 от НК и за да изключи налагане на по-тежки наказания от наложените с непротестираната от прокурора присъда по НОХД №137/2013г. на ОС-Кърджали. Мнозинството от съдебния състав не споделя такова разбиране и се солидаризира с доводите на представителя на А. п. - Бургас, че с последния обвинителен акт прокурорът не е допуснал процесуално нарушение и не е нарушил принципа за reformatio in pejus, защото е съобразил конституционните си и наказателноппроцесуални задължения да изпълни указанията в отменителното въззивно решение на Пловдивския апелативен съд по ВНОХД №445/2013г., като е осъществил основната си функция да повдигне и поддържа обвинение, обосновано на доказателствата по делото, а именно по чл.116 от НК, за което подсъдимите са били привлечени в хода на ДП и са имали възможност, а и реално са упражнили, в пълен обем процесуалните си права на защита срещу това обвинение /спр. съдебни прения – л.630, гръб от ВНОХД №67/2017г. на БАС/. Освен това мнозинството от съдебния състав счита, че дори жалбите на частните обвинители да се приемат за недопустими поради липса на правен интерес и на основание цитираната от защитника в допълнението към въззивната жалба съдебна практика, забраната за влошаване положението на обжалващите /reformatio in pejus/ не може да се разпростре и в досъдебната фаза на процеса, където делото е било върнато в резултат на отменителното въззивно решение по ВНОХД №445/2013г. на Пловдивския апелативен съд и не може да ограничи правомощието на прокурора да повдигне обвинение съответно на доказателствата по делото, какъвто е случаят с третия обвинителен акт, въз основа на който е постановена обжалваната присъда пред настоящия съд. Поради това така определените от настоящата инстанция наказания не следва да се намалят на основание доводите на защитника на подсъдимия Х. в допълнението във въззивната жалба във връзка с развитието на процеса по НОХД №137/2013г. по описа на ОС-Кърджали и налагането на по-тежки наказания от тези наложени с присъдата по посоченото дело не нарушава принципа reformatio in pejus.

Така индивидуализираните от настоящата инстанция наказания позволяват постигането на специалната и на генералната превенции и могат да способстват за поправителното и превъзпитателното въздействие на шестимата подсъдими, както и да отнемат възможността за извършване в бъдеще на други престъпни прояви срещу личността.

Очевидно е, че не са налице процесуалните предпоставки за прилагане института на условното осъждане по чл. 66, ал.1 от НК спрямо нито един от подсъдимите, тъй като за всеки от тях с въззивния акт се определя наказание лишаване от свобода за срок по-дълъг от три години, което е абсолютна пречка за приложение на посочената правна норма.

Законосъобразно първоинстанционният съд е постановил да се приспадне на основание чл.59 от НК задържането на шестимата подсъдими за срок от 72 часа по реда на НПК, както и времето, за което са били задържани на основание взета мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 12.02.2011г. до 12.07.2013 г.

За изтърпяването на наказанията първоинстанционният съд е определил първоначален строг режим в затвор. В тази част присъдата следва да се измени, тъй като са налице основанията за приложение на изключението в чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, а именно никой от подсъдимите не е изтърпявал наказание лишаване от свобода. За всички за събрани положителни характеристични данни и от извършване на престъплението е изтекъл срок над шест години, през който няма данни да са извършили нито друго престъпление в съучастие, нито такова против личността или да са осъществили хулигански действия. Поради това и като приема, че се касае за изолиран случай в поведението на млади хора, от които подсъдимият С. е навършил пълнолетие само няколко часа преди деянието, а всички останали подсъдими тогава са били на възраст под 24 години, въззивният съд намира, че същите не са с висока степен на обществена опасност, поради което следва да им бъде определен общ режим, вместо строг. В този смисъл следва да се измени обжалваната присъда, както и да се отмени в частта, с която Ямболският окръжен съд е постановил наложените наказания да се изтърпят в затвор. Последното противоречи на измененията в ЗИНЗС и конкретно чл.58 от ЗИНЗС /ДВ, бр.13/07.02.2017г./, чл.41, ал.6 от НК и чл.301, ал.1, т.6 от НПК, съгласно които съдът определя вече само първоначалния режим без типа затворническо заведение. Последното е прерогатив на затворническата администрация и конкретно на Главния директор на ГД“ИН“ при Министерство на правосъдието.

 

ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:

 

Правилно първоинстанционният съд е приел, че предявените граждански искове за обезщетения за неимуществени вреди са доказани по основание при условията на чл.45 от ЗЗД. Налице са всички кумулативни законови предпоставки за ангажиране и деликтната солидарна отговорност на шестимата подсъдими.становено е по несъмнен начин, че е причинен вредоносен резултат, като между него и виновното деяние на съучастниците - подсъдими, предмет на осъдителната част на обжалваната присъда, съществува пряка и непосредствена причинна връзка.

Въззивните жалби на гражданските ищци в лицето на децата и родителите на пострадалия са основателни в частта, с която искат увеличение на размерите на присъдените им обезщетения за претърпените от тях в резултат на убийството неимуществени вреди. Всеки от тях е изживял тежко смъртта на пострадалия като негов баща, съответно син, предвид, че смъртта е настъпила внезапно и в най-трудоспособните години на пострадалия. Отношенията им са били изпълнени с грижа, обич, привързаност, ежедневно и пълноценно общуване, като несъмнено животът на гражданските ищци е претърпял драматична промяна, която те болезнено понасят и ще понасят до края на дните си. Ето защо присъдата следва да бъде изменена и в гражданско-осъдителната й част като размерът на присъденото в полза на всеки от двамата граждански ищци - деца обезщетение следва да бъде увеличен съобразно действително претърпените болки и страдания от децата и родителите на пострадалия и съобразно съдебната практика в аналогични случаи, а именно от 150 000 лева на по 180 000 лева за всяко дете, както и за родителите от 70 000 лева на по 100 000 лева за всеки родител, като подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят държавната такса върху допълнително уважената част от исковите претенции в размер на по 400 лева за всеки от тях относно увеличените обезщетения на децата на пострадалия и по 400 лева за увеличените обезщетения на родителите му.

Няма основание за намаляване на така определените обезщетения поради съпричиняване. Такова няма въпреки доводите на защитата, че пияното състояние на пострадалия е допринесло същият по-лесно да погълне кръв, съответно по-бързо да настъпи смъртта. Действително това се потвърждава от вещите лица по СМЕ, но не може да бъде отчетено нито като смекчаващо вината обстоятелство, нито като факт, който е в причинна връзка с настъпилата смърт, тъй като пияното състояние на пострадалия не е неправомерно в случая. Побоят от подсъдимите е допринесъл за това пияното състояние да спомогне за увреждането, защото ако не беше бит пияният пострадал е нямало да почине, според разясненията на вещите лица. Поради това въззивният съд не прие доводите на защитниците, че пострадалият имал съществен принос за настъпване на вредоносния резултат, който да рефлектира върху размера на обезщетенията.

В гражданскоосъдителната част, с която на подсъдимите е ангажирана и акцесорната отговорност за плащане на законни лихви върху присъдените обезщетения присъдата намира правно основание в чл.84, ал.3 ЗЗД, поради което следва да бъде потвърдена.

Присъдата следва да се измени в частта, с която е постановено присъденото обезщетение на дъщерята на пострадалия да се плати на нейната майка в качеството й на законен представител на последната. Както се изтъкна и в определението на настоящия състав по чл.327 от НПК /л.212-214 от ВНОХД №67/2017г./, гражданската ищца С. М. Х. е била непълнолетна при постановяване на обжалваната присъда, както и към момента на предявяване на гражданския иск, поради което и съгласно правилата за процесуалната дееспособност на непълнолетните лица по ЗЛС и ГПК, които са субсидиарно приложими за гражданския иск в наказателния процес, обезщетението следва да бъде платено лично на нея, със съгласие на нейната майка и съпруга на пострадалия С. Х. За последната няма нито материалноправно, нито процесуално основание за завишаване на присъденото й обезщетение от Ямболския окръжен съд. Същото е отмерено справедливо и съответно на съдебната практика, а отделно от това за разлика от останалите граждански ищци няма съответна въззивна жалба за допълнителното завишаване на присъденото й от първоинстанционния съд обезщетение.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

Правилно Ямболският окръжен съд е възложил в тежест на шестимата подсъдими разноските по делото, както и плащането на държавни такси върху размера на присъдените обезщетения и не солидарно, а в поотделно определен размер за всеки от тях. В тази част присъдата следва да се потвърди, тъй като поемането на деловодните разноски и държавните такси в наказателното производство не представлява солидарно задължение. Съдебната практика приема разделното понасяне на тежестта от разноските, на основание чл. 189 от НПК, поради което посоченият в диспозитива на обжалваната присъда общ размер на разноските правилно е диференциран за всеки подсъдим.

Подсъдимите следва да бъдат осъдени да платят и направените от частните обвинители и граждански ищци разноски пред въззивната инстанция в размер на по 66,67 лева за всеки подсъдим на всеки граждански ищец и частен обвинител поотделно или общо сумата 2000 лева. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, същите са платили адвокатско възнаграждение на повереника си - адвокат Н. общо в размер на 2000 лева. При липса на данни за противното съдът прие, че всеки от тях е платил равна част или сума в размер на присъдената – по 400 лева или по 66,67 лева от всеки подсъдим.

Постановеното от първоинстанционния съд връщане на веществените доказателства съобразно принадлежността им на подсъдимите и на съпругата на пострадалия, както и унищожаването на други такива, конкретно посочени в диспозитива и мотивите на обжалваната присъда поради липса на стойност, не се оспорва от страните и е в съответствие с нормативните правила за съдбата на този вид доказателства след приключване на наказателното производство, поради което присъдата следва да се потвърди и в тази част.

При извършената служебна проверка на правилността на обжалваната присъда не бяха констатирани нарушения на материалния или процесуалния закон, които да налагат нейното отменяне или изменяне и на други правни основания, освен посочените по-горе. В останалата си част обжалваният съдебен акт подлежи на потвърждаване, на основание чл. 338 от НПК.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 и чл. 338 от НПК, Бургаският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Присъда № 97 от 04.11.2016 г. по НОХД № 35/ 2015 г. по описа на Ямболския окръжен съд, като:

 

УВЕЛИЧАВА наказанието, наложено на подсъдимия Д. Г. С. от седем години лишаване от свобода на единадесет години лишаване от свобода;

 

УВЕЛИЧАВА наказанието на подсъдимия М. С. Х. от осем години лишаване от свобода на дванадесет години лишаване от свобода;

 

УВЕЛИЧАВА наказанието на подсъдимия М. М. Г. от осем години лишаване от свобода на дванадесет години лишаване от свобода;

 

УВЕЛИЧАВА наказанието на подсъдимия Б. Н. Ю. от девет години лишаване от свобода на тринадесет години лишаване от свобода;

 

УВЕЛИЧАВА наказанието на подсъдимия Г. С. М. от осем години лишаване от свобода на дванадесет години лишаване от свобода;

 

УВЕЛИЧАВА наказанието на подсъдимия Е. Ю. Х. от осем години лишаване от свобода на дванадесет години лишаване от свобода.

 

ОПРЕДЕЛЯ първоначален ОБЩ РЕЖИМ за изтърпяване на наложените на подсъдимите наказания вместо определения от Ямболския окръжен съд „строг“ режим.

 

ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която е постановено наложените наказания да се изтърпят в затвор.

 

УВЕЛИЧАВА размера на присъдените в полза на гражданските ищци А. А. Х. и Ф. А. Х. обезщетения от по 70 000 лева за всеки от двамата на по 100 000 /сто хиляди/ лева за всеки от тях.

 

ОСЪЖДА подсъдимите Д. Г. С., М. С. Х., М. М. Г., Б. Н. Ю. , Г. С. М. и Е. Ю. Х. да заплатят държавната такса върху увеличения размер на присъдените обезщетения на родителите на пострадалия в размер на по 400 /четиристотин/ лева за всеки от подсъдимите по сметка на Апелативен съд- Бургас.

УВЕЛИЧАВА размера на присъдените в полза на гражданските ищци М. М. Х. и С. М. Х. обезщетения от по 150 000 лева за всеки от двамата на по 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лева за всеки от тях, като постановява обезщетението на непълнолетната дъщеря на пострадалия М. А. Х. - С. М. Х. да се плати лично на нея, със съгласието на майка й С. К. Х. вместо лично на майка й като законен представител.

ОСЪЖДА подсъдимите Д. Г. С., М. С. Х., М. М. Г., Б. Н. Ю. , Г. С. М. и Е. Ю. Х. да заплатят държавната такса върху увеличения размер на присъдените обезщетения на децата на пострадалия в размер на по 400 /четиристотин/ лева за всеки от подсъдимите по сметка на Апелативен съд- Бургас.

ОСЪЖДА всеки от подсъдимите Д. Г. С., М. С. Х., М. М. Г., Б. Н. Ю. , Г. С. М. и Е. Ю. Х. да заплати на всеки от гражданските ищци и частни обвинители С. К. Х. лично и като законен представител на малолетния М. М. Х. , С. М. Х., със съгласието на майка й С. К. Х. , А. А. Х. и Ф. А. Х. сума в размер на по 66,67 /шестдесет и шест цяло и шестдесет и седем/ лева деловодни разноски по ВНОХД №67/2017г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд на Република България в 15-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.

 

 

 

 

 

 

 

 
О С О Б Е Н О М Н Е Н И Е
на председателя на съдебния състав –
съдия Деница Вълкова
по Решение № 126 от 21.08.2017 год., постановено по ВНОХД №67/2017 год. по описа на Апелативен съд - Бургас
Подписвам решението с особено мнение поради следните съображения:
Не съм съгласна с мнозинството от съдебния състав, че наложените с атакуваната присъда наказания на подсъдимите Д. Г. С., М. С. Х., М. М. Г., Б. Н. Ю. , Г. С. М. и Е. Ю. Х. за извършеното от тях в съучастие и по хулигански подбуди на 12.02.2011 година, в центъра на град К. умишлено убийство на М. А. Х. , а именно седем години лишаване от свобода на подсъдимия С. , девет години лишаване от свобода на подсъдимия Ю. по осем години лишаване от свобода на останалите четирима подсъдими Х. , Г. , М. и Х. следва да бъдат увеличени. Намирам, че въпреки обосноваността на обвинението и правилната правна квалификация на убийството като престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11 предл. 1, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за което са предвидени алтернативни наказания от петнадесет до двадесет години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, определените от първонистанционния съд наказания не само не могат да бъдат увеличени, но следва да бъдат намалени до размера на наложените на подсъдимите наказания с Присъда № 23/18.09.2013г. по НОХД № 137/2013г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, а именно четири години лишаване от свобода на подсъдимия Ю. по три години и осем месеца лишаване от свобода на останалите петима подсъдими С. , Х. , Г. , М. и Х.
Посочената присъда, макар и отменена с Решение №237/13.01.2014г. по ВНОХД №445/2013г. по описа на Пловдивския апелативен съд поради нередовност на обвинението с постановено връщане делото за ново разглеждане на прокурора, е била постановена в съгласие с исканията на прокурора и частните обвинители и изложените от тях доводи видно от протокола от съдебно заседание на 23.09.2013г. по НОХД №137/2013г. на ОС /л.133-135/. Следователно съобразно установената като основен принцип в наказателния процес забрана за влошаване положението на обжалващия /reformatio in pejus/ е недопустимо прокурорът да претендира налагане на наказания в границите на предвидената наказуемост за престъпление по чл.116 от НК, дори и такова да е извършено от подсъдимите, както е в случая, тъй като такова обвинение не се е съдържало в обвинителния акт, въз основа на който е било образувано НОХД №137/2013г. по описа на ОС-Кърджали. Щом подсъдимите са били предадени на съд по обвинение за престъпление по чл.124 от НК /с втория обвинителен акт/ и без да е било изменено обвинението по реда на чл.287 от НПК, при постановяване на обжалваната присъда по повод трети обвинителен акт, Ямболският окръжен съд не е имал основание да определи по-тежки от така наложените наказания от ОС-Кърджали по НОХД №137/2013г., включително и когато правилно и обосновано квалифицира деянието като убийство по чл.116 от НК вместо по чл.124 от НК.
Споделям както фактическите, така и правните изводи на мнозинството от съдебния състав, че подсъдимите са извършили убийство в съучастие и по хулигански подбуди по чл.116, ал.1, т.11 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 от НК, но това не дава основание за налагане на по-тежки наказания от наложените им по НОХД №137/2013г. на ОС-Кърджали. Това е така поради недопустимостта на въззивните жалби на частните обвинители срещу присъдата по НОХД №137/2013г. на ОС-Кърджали, последица от което е да се приеме, че въззивното производство за проверка на постановената присъда по НОХД №137/2013г. на ОС-Кърджали е било образувано по редовни и допустими въззивни жалби само на подсъдимите и техните защитници. Съгласно Решение № 205/28.03.2007г. по н.д. №880/2006г. І н.о. на ВКС, когато присъдата е съответна на направените от страните искания, то те нямат правен интерес от нейното обжалване. Въззивните жалби на частните обвинители не подлежат на разглеждане от въззивния съд, тъй като са недопустими- подадени са от лица, които нямат право на жалба. В този смисъл е и цитираната от защитника на подсъдимия Е. адвокат Г. в допълнителното изложение към въззивната си жалба съдебна практика. Съгласно Решение №389/13.08.1996г. по н.д. №129/1996г., ІІ н.о. на ВС процесуално невъзможно е да се отмени присъдата само по жалба на частния обвинител, за да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, защото при повторното разглеждане на делото първата инстанция не може да приложи такъв закон, щом като отменената присъда не е била протестирана от прокурора. В Решение №135/11.05.2009г. по н.д. №39/2009г., І н.о. на ВКС изрично е прието, че поради липса на процесуална възможност такава жалба да предизвика исканите от частните обвинители последици, доколкото не е имало обвинение за по-тежко наказуемо престъпление /в случая прокурорът е изоставил квалификацията на убийството по чл.116 от НК при изготвяне на втория обвинителен акт и не е протестирал приложения от ОС-Кърджали материален закон вр. с чл.124 от НК в съответствие с обвинението, а и не е имал правен интерес да го прави/, претендираното в настоящото дело развитие на процеса чрез налагане на по-тежки наказания от наложените с присъдата по НОХД №137/2013г. на ОС-Кърджали е извън правомощията на съда и накърнява правото на жалба на подсъдимите. Ирелевантно е в коя фаза на наказателния процес е върнато делото след отменителното решение по ВНОХД №445/2013г. и че това е досъдебната фаза. Няма нито законови, нито каквито и да е разумни доводи действието на принципа reformatio in pejus да се ограничи само до съдебната фаза на процеса въпреки централното място на съдебното производство и подготвителния характер на досъдебното производство. Обратното би означавало да се приеме, че жалбата на частните обвинители срещу съдържанието на обвинителния акт по НОХД №137/2013г. и предложения от прокурора с този обвинителен акт приложим материален закон е допустима или че забраната за влошаване положението на редовно обжалващите, в случая това са били само подсъдимите и защитниците им, важи само в съдебната фаза на процеса, но не и в досъдебната, което не е така предвид, че наказателният процес е единен независимо в коя фаза се развива. Въпросният принцип важи за двете фази на процеса като гаранция за ефективно упражняване правото на жалба на подсъдимите без страх от последващо завишаване на отговорността им, до каквото недопустимо се стига в резултат на постановеното по настоящото дело въззивно решение. Ако се приеме противното, означава да се застраши това право на всеки подсъдим, който логично следва да допуска, че ако въззивният съд упражни правомощията си и върне делото в досъдебна фаза, последиците от това, че подсъдимият е упражнил правото си на жалба могат да не са благоприятни за него, какъвто е случаят. Вероятно, ако подсъдимите и защитниците очакваха, че обжалвайки присъдата по НОХД №137/2013г. и при положение, че няма съответен протест от прокурора, а въззивните жалби на частните обвинители са недопустими и не подлежат на разглеждане, ще се стигне до сериозно завишаване на наказанията им /повече от два пъти/ с обжалваната присъда, а с настоящото въззивно решение и повече, то те не биха подали въззивни жалби , което е в противоречие с изискванията за справедлив процес по чл.6 от ЕКПЧ. Елемент от изискването за справедливост е правото на жалба да се упражнява по начин, който гарантира, че няма да се влоши положението на обжалващия при липса на съответен протест и съответна и допустима жалба от частните обвинители.
Предвид горното считам, че въпреки доказаността на обвинението за извършено от подсъдимите престъпление по чл.116, ал.1,т.11 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 от НК по несъмнен начин,с оглед съобразяване на принципа reformatio in pejus обжалваната присъда по НОХД №35/2015г. по описа на Ямболския окръжен съд следва да бъде изменена като се намалят наложените на подсъдимите наказания до размера на наложените им наказания с присъдата по НОХД №137/2013г. по описа на ОС-Кърджали, а именно: четири години лишаване от свобода за подсъдимия Б. по три години и осем месеца лишаване от свобода за останалите пет подсъдими Д. С. , М. Х. , М. Г. , Г. М. и Е. Х.

 

СЪДИЯ:
действия в досъдебната фаза.</