но това не създава опасност или препятстване на движението въобще, не означава че трябва да пускат в действие ПАЯКЪТ реши Съда ДВА ПЪТИ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 168/23.10.2017г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, шести състав, в публично заседание на 10 октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар: Ст.Панайотова
разгледа докладваното от съдията адм.д № 258 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на А.Р. ***, със съдебен адрес ***, * - адв.Д.Д., срещу наложената принудителна административна мярка – преместване на паркирано ППС чрез автокран и разтоварването му на специализиран паркинг(марка *, с рег.№ **), обективирана с Констативен протокол № 001556 от 21.08.2017г., съставен от мл.инспектор Е.Т.К. на длъжност ст.полицай в звено „Общинска полиция“ при община Ямбол. Иска се отмяна на административния акт поради несъответствието му с материалния закон – отменително основание по чл.146, т.4 АПК. Конкретно се сочи липса на кумулативните предпоставки на чл.171, т.5 б.“б“ от ЗДвП, която норма е посочена като основание за налагане на мярката в съставения констативен протокол.
В съдебно заседание, жалбоподателят А.Р.Р. се представлява от адв. Г. от АК Ямбол. Моли да се постанови решение, с което да се отмени като незаконосъобразна наложената принудителна административна мярка - преместване на паркирано МПС. Подробни съображения се излагат в писмена защита, която поддържа. Моли да се присъдят и направените по делото разноски, по представен списък.
Ответната страна, Е.Т.К.-Старши полицай в звено „Общинска полиция“ при община Ямбол, редовно призован, се явява лично и с юрисконсулт Р.. Оспорва жалбата и поддържа представения писмен отговор по нея. Юрисконсулт Р. застъпва се становище, че наложената принудителна административна мярка е законосъобразна, тъй като същата е издадена от компетентен орган, в изпълнение на неговите правомощия, в установената законова форма, при спазване на административнопроизводствените правила, няма противоречие с материалноправните разпоредби и е в съответствие със закона. В съставения Констативен протокол изрично е посочена разпоредбата на чл.171, т.5 б.“б“ от ЗДвП, предложение 2 –хипотезата за паркирано ППС, което създава опасност за другите участници в движението. От приложения снимков материал е видно, че е налице опасност- пътното превозно средство е паркирано на кръстовище, като при самото паркиране не е спазена забраната за паркиране на кръстовище или на не по-малко от 5 м. от него. Паркираното ППС създава опасност, която се изразява в това, че ограничава видимостта на останалите превозни средства, както и на пешеходците, което е предпоставка за сериозен пътен инцидент.
Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:
Със Заповед №РД/02-00245/23.03.2016г. кметът на община Ямбол е определил Общинско предприятие „Платени зони за паркиране“ да изпълнява функции на „Служба по контрол“, като служителите следва да упражняват правомощията, произтичащи от разпоредбите на чл.168, ал.1 от ЗДвП.
Със Заповед № РД/02-00644 от 10.09.2016г. кметът на община Ямбол е наредил дейността към Общинско предприятие“Платени зони за паркиране“ по принудителното отстраняване на неправилно паркирани пътни превозни средства(репатриране) на територията на община Ямбол да се извършва от поименно изброени служители, сред които е посочен и Е.Т.К. – старши полицай в звено „Общинска полиция“.
Общински съвет Ямбол е приел Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие„Платени зони за паркиране”- бюджетна дейност към Община Ямбол(ПУДОППЗП), достъпен на сайта на общината, като екземпляр от правилника е предоставен за сведение на съда и по делото. Съобразно чл.10, ал.11 от ПУДОППЗП, предприятието съвместно с Общинска полиция осъществява принудително отстраняване на неправилно паркирани МПС със специализирано превозно средство до определен за целта паркинг в ж.к. „Хале“, гр. Ямбол, където принудителното преместено пътно превозно средство се предава за отговорно пазене.Кметът на община Ямбол е утвърдил и Вътрешни правила за реда и начина за отстраняване на неправилно паркирани пътни превозни средства на територията на община Ямбол, на осн. §4 от ЗР на горепосочения Правилник, и съобразно чл.11, ал.1, т.1.5 от тях, принудително преместване на ППС от мястото на паркиране, без знанието на неговия собственик или упълномощения водач, се извършва, когато е паркирано на кръстовище или на пешеходни пътеки и на разстояние по—малко от 5 метра от тях.
Автомобил марка *, с рег.№ ** е собственост на жалбоподателя, в тази връзка е представен Договор за покупко-продажба от 21.11.2016г., сключен между „**“ООД гр.Поморие и А.Р.Р..
На 21.08.2017г. в 9.45ч. в гр.Ямбол, Е.Т.К. ст.полицай в звено „Общинска полиция“ при община Ямбол, в присъствието на двама свидетели:Г.К.Г. и Х.И.Й.(служители в Общинско предприятие“Платени зони за паркиране“) е съставил Констативен протокол №001556/21.08.2017 г. Видно от същия, извършена е проверка на кръстовище ул.“Кара Кольо“ и ул.“Стефан Караджа“ и е установено паркирано МПС, за което е преценено, че създава опасност за другите участници в движението, като се налага водачите на МПС да го заобикалят.На място са направени снимки, представени по делото като заверени преписи.От тях са видни марката и регистрационният номер на автомобила; мястото на паркиране – в края на улицата, непосредствено до началото на кръстовище, както и предприетите действия по преместването му с автокран.Мярката-преместване на паркирано ППС, е разпоредена от мл.инспектор Козарев, на осн. чл.171, т.5, б.“б“, предложение второ от ЗДвП, в качеството му на длъжностно лице, определено със Заповед № РД/02-00644 от 10.09.2016г. на кмета на община Ямбол, ППС е натоварено на автокран с рег.№У0920АС за транспортиране и разтоварване на общински охраняем паркинг в ж.к.“Хале“ югоизточно от бл.8, като за новото местоположение на ППС са уведомени органите на ОДМВР-Ямбол.Констативен протокол №0001556/21.08.2017 г. е съставен в отсъствието на водача на ППС, подписан е от съставителя и свидетелите.
Жалба срещу наложената принудителна административна мярка е подадена в Административен съд Ямбол на 04.09.2017г. от собственика на автомобила А.Р.Р..
Съобразно установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна, неблагоприятно засегната от наложената принудителна административна мярка(преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик), и в рамките на 14-дневния срок за оспорване. По същество съдът я намира за основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 168, ал. 1 ЗДвП, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик. По делото са представени Заповед №РД/02-00245/23.03.2016г. и Заповед № РД/02-00644 от 10.09.2016г. на кмета на община Ямбол, както и Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие „Платени зони за паркиране”- бюджетна дейност към Община Ямбол(ПУДОППЗП), според който предприятието съвместно с Общинска полиция осъществява принудително отстраняване на неправилно паркирани МПС със специализирано превозно средство до определен за целта паркинг в ж.к. „Хале“, гр. Ямбол, където принудителното преместено пътно превозно средство се предава за отговорно пазене. Съобразно тези доказателства, принудителната административна мярка е наложена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, и при спазване на изискването за публично оповестяване на мястото на репатриране, предвид достъпността и оповестяването на ПУДОППЗП на сайта на общината.
По аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП законодателят е изключил задължителната писмена форма за мярката по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, като прилагането й като властническо волеизявление на административния орган може да се осъществи по устно разпореждане или чрез действие. В случая е съставен Констативен протокол №001556/21.08.2017 г., видно от който прилагането на мярката е разпоредено от Е.Т.К. ст.полицай в звено „Общинска полиция“ при община Ямбол, при хипотезата на чл. 171, т.5, б.“б“, предложение второ от ЗДвП, като са описани и обстоятелствата, които я обосновават-паркиран автомобил на кръстовище ул.“Кара Кольо“ и ул.“Ст.Караджа“, който създава опасност за другите участници в движението като се налага водачите на МПС да го заобикалят.
Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при наличието, на които законодателят е дал право на компетентните органи да налагат принудителна административна мярка „преместване на пътното превозно средство без знанието на собственика“. Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата, когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В случая, според отразеното в констативния протокол паркираното превозно средство създава опасност за другите участници в движението.
Фактическото описание на мястото на паркиране сочи за нарушение на забраната за паркиране, визирана в чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП(на кръстовище и на по-малко от 5 метра от него), но това не е достатъчно основание за налагане на ПАМ. Необходимо е по безспорен начин да се констатира осъществяване на хипотезата на чл. 171, т.5, б.“б“, предложение второ от ЗДвП. Според разпоредилия мярката паркираното ППС създава опасност за другите участници в движението като се налага водачите на МПС да го заобикалят. Не е конкретизирано по никакъв начин в какво се състои тази опасност, а единствено от необходимостта да се заобикаля паркирано ППС не може да се предполага наличие на опасност.По принцип участниците в движението всеки път заобикалят паркирано ППС на уличното платно, когато се движат в същата посока, но от значение за наличието на опасност могат да бъдат много обстоятелства – дали по този начин се ограничава видимостта или достъпа до кръстовище, жилищни сгради, дали се закрива пътна маркировка или пътен знак, широчината на уличното платно. В съставения констативен протокол не се сочат обстоятелства в тази връзка, нито такива се установяват от приложените снимки към него. С оглед на това, съдът счита за недоказан извода на контролния орган, че паркираното ППС създава опасност за другите участници в движението. В производството пред съда доказателствената тежест се носи от административния орган, който следва да установи наличието на всички фактически основания, обусловили налагането на принудителната административна мярка.При разглеждането на делото не са ангажирани съответни такива извън съставения констативен протокол и снимки към него, а съдът счита тях за недостатъчни за безспорно доказване на факта, че паркираното ППС създава опасност, още повече че не сочи в какво се изразява тя. По изложените съображения жалбата следва да се уважи като се отмени наредената ПАМ. При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски по делото, общо в размер на 210(двеста и десет)лева - за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.Р. ***, наложената принудителна административна мярка – преместване на паркирано ППС чрез автокран и разтоварването му на специализиран паркинг(марка *, с рег.№ **), обективирана с Констативен протокол № 001556 от 21.08.2017г., съставен от мл.инспектор Е.Т.К. на длъжност ст.полицай в звено „Общинска полиция“ при община Ямбол.
ОСЪЖДА Община Ямбол, гр.Ямбол, ул.“Г.С.Раковски“ №7, ДА ЗАПЛАТИ на А.Р. ***, направените разноски по делото, общо в размер на 210(двеста и десет)лева - за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ:/п/не се чете
Р Е Ш Е Н И Е
№ 171/24.10.2017г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЯМБОЛ , ПЪРВИ СЪСТАВ
На седемнадесети октомври 2017 год.
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ПЕТКОВА
Секретар Ст.Гюмлиева
като разгледа докладваното от съдия Д.Петкова
адм.д. № 246 по описа на 2017 г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл.АПК.
Пред Административен съд-Ямбол е постъпила жалба от Г.И.Е. *** против Принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171 т.5 б “б“ пр.2 ЗДвП -преместване на паркирано превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, наложена му на 22.08.2017 год. Жалбоподателят оспорва наложената мярка като незаконосъобразна поради противоречие с материалноправни разпоредби на закона и съществено нарушение на административните правила на чл. 59 ал.2 т.4 и т.7 АПК.Намира отразените в констативния протокол констатации за неверни и че същият е съставен при липса на посочените фактически основания.Иска отмяна на наложената ПАМ.
В с.з. жалбоподателят,чрез процесуалният си представител поддържа изцяло жалбата.Претендира направени съдебни разноски.
Ответникът оспорва изцяло основателността на жалбата.Представя писмено становище, в което подробно излага съображения относно законосъобразността на наложената ПАМ. Твърди, че в констативния акт е допусната техническа грешка относно мястото на което е извършено административното нарушение.
Съдът, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните приема за установено следното:
Предмет на оспорване в настоящото производство е наложена принудителна административна мярка-принудително преместване на лек автомобил марка „ф.ф.“ У ****А, приложена по разпореждане от 22.08.2017 год. на мл. инспектор И.И.Г., старши полицай в звено“Общинска полиция“-Ямбол, поради създаване опасност на другите участници в движението, тъй като се налага същите да заобикалят паркирания автомобил и навлизат в насрещното платно.Мярката е обективирана в Констативен протокол №001506/22.08.2017 год., в който е посочено че процесното ППС е паркирано на кръстовището на ул.“А.С.“ и ул.“Е.Я.“ в гр.Ямбол. Като правно основание за налагане на ПАМ е посочена разпоредбата на чл.171 ал.1 т.5 б“б“,изр.2 ЗДвП. По делото е представена заповед №РД/02-00644/10.09.2016 год. изм. със Заповед №РД/02-00212/28.04.2017 год. и двете на Кмета на Община Ямбол от които се установява, че на мл.инспектор И.И.Г., старши полицай в звено „Общинска полиция“, ръководител на екип е възложено извършване на дейността по репатриране на неправилно паркирани ППС на територията на общината. Като доказателства по делото са приобщени Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие “Платени зони за паркиране“-бюджетна дейност към Община Ямбол, Вътрешни правила за реда и начина за принудително отстраняване на неправилно паркирали пътни превозни средства на територията на община Ямбол и Вътрешни правила за дейността на ОП “Платени зони за паркиране“, в които са посочени компетентните лица, реда и начина и предпоставките за прилагане на принудително преместване на ППС. Като доказателства са приети и два броя черно бели снимки, на които е заснет процесния лек автомобил и има посочена дата 22.08.2017 год.
При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав като извърши проверка на оспорения административен акт, както на посочените в жалбата основания, така и на всички тези по чл.146 АПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице пряко засегнато от действието на акта, при наличието на правен интерес от оспорването, поради което съдът намира същата за допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Принудителните административни мерки са форма на държавна принуда, като основанията за прилагането им, органите които я прилагат, правните субекти спрямо които се прилага, мерките за въздействие и редът за прилагането им са строго регламентирани. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове, поради което следва да бъдат подчинени на принципа за законност по отношение на издаването и изпълнението им.
Съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП изброените в нормата ПАМ се прилагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите по контрол , а обжалването на тези заповеди е по реда на АПК. Доколкото в цитираната правна норма не е спомената хипотезата на чл.171 ал.1 т.5 б“б“ ЗДвП и по аргумент на противното следва да се приеме че ПАМ в тези хипотези не се налага чрез нарочна заповед, а с нареждане от съответното оправомощено лице. Ето защо доколкото ПАМ съставлява неформален акт то в процесния случай е спазена предвидената от закона форма.
Настоящата инстанция счита, че административния орган, приложил конкретната ПАМ е от кръга на субектите визирани в чл.168 ал.1 ЗДвП. Посочената разпоредба регламентира правото на определени от Министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя да могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По делото от представените заповеди на Кмета на Община Ямбол/последната собственик на уличната мрежа/ се установява че ответника е определен да участва в извършването на дейностите по принудително отстраняване на неправилно паркирани превозни средства на територията на Община-Ямбол.Следователно постановената ПАМ е наложена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при наличие на изрично овластяване за извършване точно на такива действия.
При преценка на административния акт, съдът намира обаче,че същият е издаден при недоказаност на твърдяното нарушение на правилата за паркиране.
Наложената ПАМ на жалбоподателя е на осн. чл.175 ал.1 т.5 б“б“ пр.2 ЗДвП, а именно преместване на паркирано превозно средство без знанието на неговия собственик или упълномощения от него водач, когато създава опасност за другите участници в движението.Тази норма подлежи на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезата предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата.
Материалната законосъобразност на оспорения акт подлежи на проверка въз основа на изложените в него факти. В случая, в приложения Констативен протокол от 22.08.2017 год. е посочено че процесното МПС е било паркирано на кръстовището на ул.“А.С.“ и ул.“Е.Я.“. Видно от представената схема на уличната мрежа посочените две улици нямат пресечна точка.Това обстоятелство не се оспорва от ответната страна.Напротив същия признава че е допусната грешка, според него техническа .В същото време в представения писмен отговор се сочи, че кръстовището е между ул.“Е.Я.“ и ул.“П.Х.“, а в с.з. че става въпрос за кръстовището на ул.“А.С.“ и ул.“П.Х.“. Всички тези противоречиви твърдения създават и неяснота относно мястото на което е извършено нарушението.За пълнота на мотивите следва да се посочи,че административния орган по никакъв начин не е извършил каквито и да са действия по отстраняване на тази неяснота по реда на чл.62 ал.2 АПК.Отстраняването на допуснатото в административния акт несъответствие между действителната воля и нейното външно изразяване е изцяло в компетентността на административния орган, издал акта.На следващо място от представения по делото снимков материал не става ясно дали е налице съответствие на времето посочено в Констативния протокол и времето когато са направени снимките.На последните липсва отразяване на часа, което от своя страна също създава неяснота относно допуснатото нарушение.Не на последно място следва да се посочи,че административния орган не успя да докаже че така паркираното МПС създава опасност за останалите участници в движението.В констативния протокол е посочено че тази опасност е възникнала, тъй като се налага водачите на ППС да го заобикалят и да навлизат в насрещното движение.Така описано нарушението само по себе си не е достатъчно.При липса на изискване на писмена форма на акта за прилагане на ПАМ, фактът на нарушение на правилата за движение или паркиране може да се установява с всички допустими доказателствени средства.А по делото освен два броя снимки/без час/ липсват други доказателства.Като се има пред вид и неяснотата относно мястото където е било паркирано МПС не би могло да се направи категоричния извод, че същия е създавал опасност за движението.За прецизност следва да се посочи,че съгласно чл.170 ал.1 АПК доказателствената тежест за фактическите основания, въз основа на които е издаден административния акт е на административния орган.По делото административния орган не извърши пълно доказване на фактическите основания.
С оглед на изложеното,съдът намира че наредената и приложена ПАМ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
При този изход на делото, юридическото лице към което се числи органът издал незаконосъобразния административен акт следва съгласно чл.143 ал.1 АПК да възстанови на жалбоподателя сторените от него разноски по делото,в общ размер на 710 лв. от които 10 лв. д.т. и 700 лв. възнаграждение за един адвокат.Ответната страна не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което същото се присъжда в пълен размер.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на Г.И.Е., с адрес ***, к.502, адв.С.И. наложената ПАМ - принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, обективирана в Констативен протокол №001506 от 22.08.2017 год. съставен от мл.инспектор И.И.Г., старши полицай в звено “Общинска полиция“ при Община Ямбол.
ОСЪЖДА Община Ямбол да заплати на Г.И.Е. ,с посочен адрес разноски в размер на 710/седемстотин и десет / лева, от които 10/десет/ лв. д.т. и 700/седемстотин/ лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138 АПК.
АДМ.СЪДИЯ: /п/ не се чете