Забраниха на бащата да се доближава на по-малко от 100 метра до майката половин година, три месеца до детето

                                               Р Е Ш Е Н И Е №260076/5.10.2020г.

                                         гр. Ямбол, 05.10.2020 г.

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА

с участието на секретаря Й. П. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 1255/ 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по подадена молба от В.М.Ч.- М. *** лично и като майка на М.Г.М., за закрила срещу домашно насилие, осъществено от Г.Ж.М. *** спрямо тях. Твърди се, че В.М.Ч.- М. и ответникът са съпрузи. През годините ответникът е упражнявал психическо и физическо насилие. Била е блъскана, обиждана, заплашвана, задържана против волята й зад вратата, гонена от къщи през нощта, като почти винаги в присъствието на някое от децата. Налагани са забрани на съпругата и децата да се виждат с родителите й, а на децата да употребяват всякакви сладки, сладолед, лакомства. На 06.06.2020 г. молителките са отишли в дома на родителите на майката в с.К., за да я поздравят за рождения й ден, без разрешението на ответника. Когато той е научил къде са, е пристигнал, започнала е да вика и заплашва със саморазправа. Задърпал е детето, вкарал го е в колата и се е прибрал с него в града. По пътя е заплашвал и детето и майката, а то е плачело. Вечерта в присъствието на съпругата си и детето ответникът я е заплашвал, че ще я съсипе и унищожи, казвал й, че е нищожество. Забранил й е да излиза с детето в негово отсъствие. Поставил е условие да продаде дарения й от родителите й имот в селото или да се маха от жилището му. Синът им е помолил баща си да не гони майката вечерта, а да почака до сутринта. Ответникът не я е пуснал да си легне в леглото и тя е спала в стаята на сина си. На другия ден заедно с детето М. двете са посетили РУ-Ямбол, за да  потърсят защита, но са били насочени към съда. Ответникът се е възпротивил на това, че съпругата му си е събирала багажа от жилището, дърпал я е, дърпал е чантите, крещял е и обиждал. Когато молителката се е опитала да събере багажа на дъщеря си, ответникът е изпаднал в ярост, започнал е да я блъска към спалнята, вадел е дрехите на детето от саковете, крещял е и заплашвал, че ще вземе детето и майката няма да го види повече. Детето се е разплакало. Молителката е повикала органите на реда, с чието съдействие е успяла да вземе багажа и на детето и двете да си тръгнат. Ответникът не е искал да пусне дъщеря си, която е плачела и е заявила на полицаите, че иска да отиде с майка си. На 08.06.2020 г. ответникът е взел детето с уговорката, че ще го върне по-късно, но не я е изпълнил. Започнал е да го настройва срещу майка му и му е казал, че няма да го пусне да живее при нея. Молителката не е успявала да се свърже с детето по телефона и едва на 10.06.2020 г. го е намерила. Взела го е със себе си в дома на родителите й. Ответникът, веднага след като е научил, е пристигнал там, крещейки детето да тръгне с него. Тъй като не е получил съгласие, е повикал полицията, като дошлите полицаи са предупредили и двамата съпрузи да уреждат отношенията си по законовия ред.  От този момент молителката живее в постоянен страх за себе си и детето си, страхува се от заплахите на ответника за саморазправа. Поради това иска, съдът да наложи на ответника мерките по чл. 5 ал.1 т.1, 3 и 4 от закона. Претендира присъждане на разноските по делото.

В с.з. молбата се поддържа.

Ответникът оспорва молбата като неоснователна, като признава, че с В.М.Ч.- М. са съпрузи и имат конфликтни отношения по повод на дарен й от баща й, без знание и съгласие на съпруга й, имот, фактически изплатен от съпругата. Молителката е тази, която е проявявала агресия и насилие спрямо него през годините. Ответникът иска да бъде отхвърлена молбата, тъй като не е извършил домашно насилие. На 06.06.2020 г. молителката не му е казала, че ще вземе детето със себе си, той се е притеснил за него и е отишъл в с.К.. Намерил ги е в дарения имот. Казал е на детето да се качи в колата и са се прибрали в Я.. Детето е било спокойно. На 07.07.2020 г. при идване на полицаите ответникът е обяснил, че не е съгласен съпругата му да изнесе всичкия багаж на детето, което е заявило, че иска да отиде с майка си, но бащата да го вземе на другия ден. До 10.06.2020 г. детето е било при него, като е заявявало, че  не иска да ходи на село. Затова, когато е заведено там от майката,  ответникът е отишъл до дома на родителите й.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно, че страните са съпрузи и М.Г.М. е тяхно дете.

В Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от молителката, съдържаща изявление, че й е известна наказателната отговорност по чл. 313 от НК за невярно деклариране, са изложени твърдените в молбата факти относно поведението на ответника. 

По делото е приложена преписка № *** г. на ЯРП. В нея се съдържа Сведение от ответника от 18.06.2020 г., в което е изложил същите факти, както в отговора на молбата по настоящото дело.

В показанията на свидетеля Ч., баща на молителката, се сочи, че е имало случаи, когато ответникът е гонил съпругата си от къщи. Тя се е прибирала при родителите си вечер или сутрин, само с чанта, без багаж. Също не разрешава на децата да посещават баба си и дядо си на село. Свидетелят е присъствал на последния от процесните случаи, когато ответникът е дошъл до дома му да вземе детето, като е заплашил, че ще го вземе с полиция. Полицаите обаче са го отпратили. В първите дни, когато майката и детето са дошли на село, то е било смутено, затваряло се е в стаята си. След два-три дни се е успокоило и вече е добре, весело е.

Свидетелите Д. и Г. сочат, че са служителите на МВР, пристигнали на мястото в с.К. и са видели ответника пред дома на родителите на молителката, където е отишъл с намерение да вземе детето. След като му е било заявено от полицаите, че не може да го вземе, си е тръгнал.

Св. К. и А., също служители на МВР, са посетили жилището на страните в гр.Я., по сигнал на молителката. Ответникът е държал двете с дъщеря им да останат при него. Детето е било разстроено. Попитано от полицаите, при кого иска да бъде, е отговорило, че иска при майка си. Казало е и че не иска родителите да се карат. След съвет на служителите на реда родителите да се разберат, майката и дъщерята са взели багажа си и са си тръгнали.

Св.Т.-съсед на имота на молителката-е чул само пристигането на автомобил и две мъжки реплики: „добър ден“ и „качвай се в колата“. Не е чул разговора между страните, нито думите на В.М.. Не е обърнал внимание, дали ответникът е влизал в двора и дали детето е разтревожено.

Св.М.-син на страните- дава противоречиви показания- първо, че баща му не е гонел съпругата си от жилището, а тя сама си е тръгвала, а после относно процесния случай заявява, че е помолил баща си да не гони майка му през нощта, а поне да е сутринта. Свидетелят е излязъл с приятели. Когато се е прибрал, е заварил е майка си да спи в неговата стая. От баща си знае за случая с идването на полиция в дома им в гр.Я.. Той му е казал, че майката е искала да отиде на село, но бащата не ги е пускал. Свидетелят потвърждава казаното от детето за изхвърлянето на ягодите от бащата, който е бил ядосан.

Изслушано по реда на чл. 15 от ЗЗДет., детето М.М. заявява, че родителите често се карат на висок тон и пред него. Бащата е забранявал да ядат каквото искат. Например шоколад. Когато са отишли с майката на село да видят родителите ѝ и да наберат ягоди, си е тръгнало с бащата, но не е искало да си тръгва с него. Родителите тогава са се карали, бащата го е задърпал към колата и го е вкарал в нея. Детето се е разстроило и плакало. Вечерта е имало скандал между родителите, при който бащата е искал да изхвърли през прозореца набраните ягоди и е изхвърлил направените от майката сладка в коша за боклук, защото са били в мръсна къща и отровни. Детето се разстройва, казва с насълзени очи, че се страхува бащата да не го отдели от майката, защото когато я е изгонил от къщи, не го е пускал да отиде с нея. Категорично заявява, че иска да остане при майка си.

За страха на детето, да не бъде отделено от майка си, се съдържат данни и в социалния доклад. Разпитан като свидетел изготвилия го служител Д.Д. заявява, че детето не е искало да бъде изслушано от него само в присъствието на социалния работник, присъствал при изслушването от съда. Майката не е насочвала детето какво да говори. То е споделило, че е било свидетел, как баща му е блъскал майка му, заплашвал я е и я е гонел от жилището.

В заключението по психолого-психиатричната експертиза се сочи, че детето е свикнало да присъства на семейни скандали. За най-лош момент в живота си е посочило, когато татко е гонил мама от къщи. Не изпитва панически страх от ответника. Бащата страда от ларвирана депресия, но тя не води до агресия.Холерик е по темперамент, за който е характерно често да не достига такт и търпение. Ако бъде провокиран, може да избухне в гняв и вербална агресия. Според в.л. имотът е причина за изригването на ответника.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Молбата е допустима, като подадена в едномесечния срок по чл. 10 ал.1 от ЗЗДН. По същество същата е основателна.

Съгласно чл. 2 ал. 1, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. В случая се касае за извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от закона от страна на ответника, упражнено спрямо съпруга (чл.3 т.1). Поради това пострадалият има право на защита по ЗЗДН. Упражняването на насилие се установява от събраните по делото доказателства, които подкрепят заявеното в декларацията на молителката. За него дават сведения децата на страните- очевидци на гоненето на майка им от къщи. Този факт св. М. признава, въпреки цялостната си нагласа да дава показания в полза на баща си. Признанието, че е помолил последния изгонването да е „поне сутринта“, че е заварил майка си да спи на леглото му, влиза в противоречие с останалите изявления, които съдът не кредитира с оглед на посочената чистосърдечна изповед, каквато е и тази за изхвърлените от яд ягоди (заявено и от малкото дете при изслушването му). Поради това съдът кредитира и показанията на св. Ч. за изгонване на дъщеря му от съпруга й, които съответстват на останалите данни по делото съобразно чл. 172 от ГПК. Следва да се отбележи, че е без значение каква е причината за ограничаване на личната свобода и личните права на молителката- дали е заради дарения й имот или заради нейно укоримо поведение. Законът не поставя такива условия за защита на пострадалия от домашно насилие. Ответникът е ограничавал и  правото на молителката да взима детето със себе си при посещение на родителите й. Това е станало повод за посещение на жилището от служителите на МВР, които са констатирали само този факт, тъй като пред тях съпрузите са проявили въздържание за отправяне на обиди, закани. След намесата на органите на реда молителката е имала възможност да вземе детето и личните му вещи със себе си.

Съгласно чл.2 ал.2 от ЗЗДН, за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

В случая е налице тази хипотеза. Детето М. е било свидетел на действията на ответника спрямо майка й. Освен това бащата въпреки нежеланието на детето го е отделял от майката. Страхът именно от такова поведение е споделен, като непосредствено пред съда, при което детето видимо се разстрои, така и пред социалния работник. Св. К. и А. също са видели М. разстроена, затова че бащата не я е пускал да отиде с майката и тяхната намеса е позволила това да се случи. Това че св. Т.-съсед на имота на молителката-е чул само репликата „качвай се в колата“, не значи че бащата не е наложил своята воля въпреки отсрещното нежелание детето да остави майка си и да замине с него. Свидетелят не е чул разговора между страните, както сам заявява.

Поради това съдът счита, че следва да се предприемат мерки за защита, а именно: уредените в чл. 5 ал.1 т.1,3 и 4 като срокът по т. 3 следва да се определи до шест месеца за майката и до три за детето, съотв. шест месеца по т.4, предвид  липсата на тежки форми на насилие. Мерките имат за цел защита на пострадалите лица чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие спрямо тях, както и мотивиране на самия извършител към въздържане от такива действия занапред-от всякакъв вид насилие- и емоционално, и психическо.

При този изход на делото на основание чл. 11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да заплати ДТ в размер на 25 лв. Следва да му бъде наложена глоба на основание императивната разпоредба на чл. 5 ал.4 от закона в минимален размер на 200 лв., с оглед на факта, че се налага за първи път, да  която да се заплати по сметката на съда. Следва ответникът да заплати на молителката и направените по делото разноски.

            Ето защо ЯРС

                                                           Р Е Ш И :

ЗАДЪЛЖАВА Г.Ж.М. ***, ЕГН ********** на основание  чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН  да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.М.Ч.- М. *** ЕГН ********** и на М.Г.М. ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА  на  Г.Ж.М. *** на основание  чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН  да приближава В.М.Ч.- М. ***, ЕГН **********, всяко нейно местопребиваване, жилището и, местоработата ѝ и местата ѝ за социални контакти и отдих на разстояние не по-малко от 100 м, за срок от шест месеца.

ЗАБРАНЯВА  на  Г.Ж.М. *** на основание  чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН да приближава М.Г.М. ЕГН **********, всяко нейно местопребиваване, жилището и, училището и местата ѝ за социални контакти и отдих на разстояние не по-малко от 100 м, за срок от три месеца.

ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеенето на детето М.Г.М. ЕГН ********** при майката В.М.Ч.- М. *** за срок от шест месеца.

Да се издаде заповед за защита, в която да се впише предупреждение за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал.3!

НАЛАГА на Г.Ж.М. глоба в размер на 200 лв.

ОСЪЖДА Г.Ж.М. да заплати ДТ в размер на  25 лв.

ОСЪЖДА Г.Ж.М. да заплати на В.М.Ч.- М. направените по делото разноски в размер на 800 лв.

Решението и заповедта да се връчат на страните и РУ на МВР -Ямбол!

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред ЯОС.

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: