— Кой хлопа в този късен час?

— Аз хлопам — каза Финдли.

— Върви си! Всички спят у нас!

— Не всички! — каза Финдли.

— Не зная как си се решил…

— Реших се — каза Финдли.

— Ти май си нещо наумил.

— Май нещо — каза Финдли.

— При тебе ако дойда вън…

— Ела де! — каза Финдли.

— Нощта ще минеме без сън.

— Ще минем! — каза Финдли.

— При мен да дойдеш, току-виж…

— Да дойда? — каза Финдли.

— До утре ти ще престоиш.

— До утре! — каза Финдли.

— Веднъж да минеш моя праг…

— Да мина! — каза Финдли.

— И утре, знам, ще тропаш пак.

— Ще тропам! — каза Финдли.

— Ще ти отворя, ала чуй…

— Отваряй!… — каза Финдли.

— Ни дума някому за туй.

— Ни дума! — каза Финдли.

 

Робърт Бърнс