Нищо не разбирам от политика, никога не съм писала за нея, защото може би за мен това е "мръсна" дума. Но тя е част от живота на всички нас, независимо дали ни харесва или не. Напоследък принудително политиката заема доста голяма част от ежедневието ми и навярно по тази причина сядам да пиша за нещо, което меко казано ме отвращава.

Какво се случва с тези хора, така наречените политици? Губят ли ума си, когато получат имунитет!? Защо хора, уж доказани професионалисти и специалисти, вземат безумни решения, които дори не успяват да аргументират? Какво ви се случва, бе хора?

Всички днес дават прогнози и определят срокове - колко щяло да издържи това правителство и кога щели да бъдат следващите предсрочни парламентарни избори. Ама сериозно ли си мислите, че ни интересува? Аз имам други въпроси - техният отговор искам да знам.

Да отида ли да гласувам се питам или да си остана вкъщи следващият път, когато ще се избираме? А има ли изобщо смисъл да гласувам, след като така нагло подмениха вота ми на последните избори?

Всички казваме, че трябва да отидем и да дадем гласа си, показвайки какво искаме, кой и как желаем да управлява страната ни. Въпросът обаче е за какво да гласувам, след като избор всъщност не ми се предлага. Лицата са същите, обещанията и те. Хора, които вече са участвали в управлението на страната, имали са власт и нищо не са постигнали, нищо не са "оправили". И аз пак за тях трябва да гласувам, но защо не става ясно.

И идва вариантът след като те нищо ново не могат да ни предложат, да им предложим ние. И ако масово не излезе народът да гласува, ще проумее ли някой "имунизиран" народен представител, че хората искат рестарт на системата, която и без друго явно не е сполучлива? Но и това не е решение. И да се провалят едни избори, други ще си проведат и други, и други... докато накрая ще си спечелят ли гласове, ще си ги купят ли - все тая - пак ще си се изберат господата народни представители.

Имунизирани са, както казах, но най-вече против светоусещане.

И на нас какво ще ни остане - само едните разходи за провеждане на техните избори - техните, защото нашия избор явно никой не го зачита.

И колелото пак се завъртя до там, че трябва да излезем и да гласуваме, но за какво, за кого... не става ясно.

А така хубаво се подредиха нещата на последните избори... но нашите народни представители са имунизирани И против отговорност, и против родолюбие, и против лоялност към всички нас, които им плащаме заплатите...

Да бяха имунизирани и против алчност, и против егоцентризъм, колко добре би било...

Та имаме си 4 партии - националистическа, етническа, социалистическа и дясна. Лични интереси - нищо общо (уж). Казваш си "Прекрасно! Сега вече ще се вземат решения в интерес на хората."

Сигурно сериозно съм се побъркала, щом си го помислих, или съм непоправим оптимист.

За сетен път не успяха да пренебрегнат егото, за да работят за хората, вземайки добри решения по важни въпроси. Те пак тръгнаха да си ги мерят... силите, да си връщат за обиди като ощипани девойки, да се "мачкат" и да говорят празни думи.

Толкова ли е сладка властта, че така се опиянявате, господа депутати?

На входа на парламента, получавайки имунитета си, достойнството си ли трябва да оставите?! … И така безцеремонно да лъжете народа си!...

Та посъветвайте ни, господа депутати, на задаващите се избори да излезем ли пак да гласуваме?