Г-н Президенте, паркингите в Западна Европа са свободни, тук, бъди сигурен, голяма част от българското общество вече не те припознава като български държавен глава! Това е така след скандалното недопускане на българските медии на тържествената вечеря (ифтар) по случай мюсюлманския празник Рамазан Байрам в Пловдив.
Българските журналисти, колкото и бедно да живеят в тази бедна държава, не са останали на софрата на Главното мюфтийство. Но по протокол те трябваше да застанат до турските си колеги и сред онези 600 представители на мюсюлманската общност, както и пред вицепремиера на Турция Бекир Боздаг… който между впрочем не е равнопоставен на българския президент. Най-малкото българският народ щеше да научи (и има право на това!) какво сте си говорили на този ифтар… Именно българският президент трябваше да се застъпи за българските журналисти или солидарно да се откаже от ифтаря, щом те не бяха допуснати на вечерята. Унижението за българските медии е пълно, г-н Президенте, и за това отговорност носиш и ти… Лесно е да делиш народа на две с нескопосаната си политика, но е по-трудно да вземеш мъжествена позиция в един изключително важен момент, когато българо-турските отношения са загладени… но само с… политически руж: турската страна иска да си „върне” имоти от отоманско време, които… са продадени и имат свои собственици още от първата четвърт на ХХ век. Един от тези имоти е и ямболският Безистен, който е неделима част от културно-историческото наследство на община Ямбол. Този въпрос, господин Президенте, е решен още преди век, знаеш ли това!? Същевременно турската страна вече век не благоволява да овъзмезди потомците на тракийските бежанци, каквато договореност има между двете държави и зле прикрито напрежение в тази насока цари през всичките години на т. нар. преход у нас…
Много ми е интересно щом на българския президент протестиращите у нас са му толкова симпатични и, според него, абсолютно аргументирано защитават своите човешки права, защо не заклейми силовите методи в съседна Турция, чрез които протестиращите там бяха разгонени по най-арогантен начин.
Г-н Президенте, докато ти си спал по паркингите на западноевропейските градове почти като амбулантен търговец, пишещият тези редове е „спал” по автобуси и барикади в качеството си на журналист през бунтовната 1997 година… Тогава комай твоето име никой не го знаеше, та чак до паметната 2009 година, когато Бойко Борисов те прибра в своите редици. Това не беше лошо, добре е да влизат нови лица в политиката, но не е добре когато те са съвсем неподготвени за политика… Някои социални анализатори вече говорят, че българският президент всъщност съвсем не е готов политически. Сигурен съм че това е така, щом през размирните месеци от февруари досега ти, г-н Президенте, не успя да направиш нито една успешна стъпка към помирение на народа. Напротив, бяха допуснати десетки гафове, които разделяха и делят народа на две.
И още нещо: Не пренебрегвай, г-н Президенте, ролята на историческите освободители на България, руснаците, които с цената на живота на 200 000 солдати възвърнаха държавността на България, поставиха я отново на международната сцена и накараха другите народи да заговорят за нея. Същевременно не бива да се правят теманета пред историческите ни поробители, г-н Президенте!... Историята уважава и е благосклонна само към добрите ученици, към ония, които не забравят нейните уроци. И още нещо искам да напомня, г-н Президенте: Русия, същата днешна Русия „на Путин”, както ехидно я наричаш ти, освободи Европа от нацизма с цената на 1,5 милиона жертви – солдати между 20 и 35 години… Кой знае защо на Деня на Европа, пардон на Деня на Победата ти пропусна да отбележиш този исторически факт… Но това вече е друга и доста всепоглъщаща тема, която трябва да повдигнем в друго време…
… А там някъде, на ифтаря, пропълзяваше сянката на Касим Дал! Както и сенките на някои от подсъдимите в процеса за имамите в Пазарджик!
Ти, Президенте, вече не си мой президент поради десетки социално-политически противоречия, които ме делят от теб. Несправедливостта в тази страна е безкрайна като небето… Но аз никога не бих си позволил да обругая институцията, която стои над всичко българско – свято и мило!
Илко Капелев
поет, журналист,
член на СБП, член на СБЖ