(бел. Яс.: по повод, около и за съдбата на вестник Делник, на който той е основател и главен редактор)Броженията на духа имат странна проекция в провинцията, дърпат все в неправилната посока и езамайосват клетия народец, наместо да го просветлят. Народец рекох, ако забелязвате, защото едно е народецът, а съвсем друго народът. И ако е лесен за манипулиране народецът, ако все е жертва на всякакви, всъщност шарлатаниито не е така с народа, който разпознава мошеника и тариката, та не им се връзва отведнъж. Народът е безмилостен към шарлатаните, въобразили си, че лесно ще го подведат, докато народецът, напротив, сякаш иска да го залъгват за едно или друго ката ден.-
Живеейки в лъжа, сл(р)ед лъжа, индуцирайки непрестанно лъжи, големи и малки, народецът привиква към лъжата и не може без нея. Красноречив пример в това отношение е жълтата преса и всяка жълта или галфонска медия, даряваща животворна ръжа на народеца, заради което е и търсена и обичана.
Такава преса и такива медии, не ще и дума, са удобни, както за народеца, така и за управниците, пък и сервилни, разбира се, щом е близко до ума, че ще докопаш файдица, ако не дразниш властника и разтушваш народеца. Въобще, ясно е защо така наречената чалга-култура е доминираща днес,пределно ясно е, че тя е, преди всичко удобна всекиму, щом угажда на лошия вкус и лошото възпитание.
Всекиму, казвам, но имам предвидх овластения простак и консуматора-простак, които са за жалост, едно внушително мнозинство, като че ли. Не е сигурно, че е така, ще отбележа със смътна наджда, но май е тъкмо тка все пак, щом отдавна, почти четвърт век вече, никое полезно начинание не среща обществена подкрепа. Ако бяхме зряло гражданско общество, както ме уверяват някои безпримерни оптимисти или поредният политически циник, ако говорим сериозно, нямаше да е така.
Не е така, за жалост, знам го от опит, цял живот съм бил активен общественик, познавам прекрасно всички обществени слоеве, а съм имал и злощастната участ да се насладя на немалко безобразия, щом съм виждал да крадат храната на беззащитните сираци, да речем или да се пъчат при псевдоакциите си разни псевдо-благотворители. Тъжният факт, че наместо да помагат, родните благотворители се показват, показва нагледно простотията им, а още по-тъжният факт, че роднитемошеници не прощават и на сирака, показва простотията на обществото. Всички без изключение сме виновни, щом са налице споменатите безобразия, които са нищо, ако ги сравним с далеч по-мащабните безобразия, украсили ежедневието ни, а щом е така сме нецивилизовани.
Гражданското общество се гради от граждани, некща не се заблуждаваме напразно, от хора, осъзнаващи и правата, и задълженията си, които знаят какво искат, и знаят какво са длъжни да дадат.Най-малкото, което би дал всеки гражданин, във всяка цивилизована държава, е да подкрепи, както може и доколкото може, всяко полезно начинание. А, всеки, който не подкрепя полезните начинания, разбира се не е дорасъл да бъде гражданин, ако воюва с тях пък е престъпник, а ако злорадства при провала им е галфон.
У нас, обобщавам пак, с горест, преобладават галфоните, а са премного и престъпниците, разните там политически и икономически хитреци, докато гражданите, доколкото ги има, са не самозначително малцинство, но и притеснено малцинство. Няма гражданска инициатива у нас, може смело да се обобщи, която да се радва на всеобщо или поне значителна подкрепа, ако е истинска, непринудена, далеч от политическите шашарми.
Напротив, разбива се в стена от безразличие, гражданско безразличие, щях да кажа, но то всъщност, е безразличието на тълпата., а нерядко и жертва на заговор.Така е с всяко начинание, неугодно на управника и простака, за жалост, обречено е, каквито и да са, колкото и да са градивните усилия! Такава закономерно бе и участта на единствения в града ежедневник, излизал почти двадесет години, с малко помощ от моите приятели.
Тази помощ, тези достойни хора, нека поясня, осигуриха на своя град, макар да са отдавна далеч от него повечето от тях, не защото са мои приятели, а защото са граждани! Не я съпътстваха, за жалост, градивните усилия на ямболското гражданство, за мнозинството от които сякаш този вестник бе по-скоро трън в петата. Взрелите се в поредното реалити-шоу, в поредната простотия, мои съграждани, нито виждаха, нито искаха да видят "Делник".
Горе-долу същото се случи с нашенските властници, не само защото и те са страстни почитатели на реалити-форматите, но и защото мразят искерно всеки, който не им угажда. Такава е, общо взето нерадостната история околовестника, който във всяка цивилизована държава бибилобичан от гражданите, щом с него може да се гордее и трябва да се гордее всеки уважаващ себе си град...
И сега, след всичко казано, да се върнем приблуждаещия из провинциалните пространство провинциален дух, всякога склонен да одумва всичко истинско и голяма, пък и дазлорадства, къде тайно, къде явно.Няма място за злорадстване, още по-окаяни ще са окаяниците, ако дръзнат да злорадстват! Срам е за Ямбол, голям срам, че не опази своя ежедневник, който ние опазихме две десетилетия.
Ние, екипът на вестника, всеки който работи за него през тези десетилетия, писахме историята на този град, нашия роден град! Ние изпълнихме мисията си, сътворихме чудо, като издавахме двойсет години вестник в град, в който гражданите се броят напръсти! Ние победихме апатията и простотията, победихме политическата безпардонност и икономическата шарлатания, давахме, вярвам, мъничко надежда на хората всеки Божи ден!
Това е същественото, а всичко останало са приказки и смехотворни жестове, всичко останало е от галфоните и за галфоните...
Бел. Яс: неотречената наша информация:
:
http://www.yambolnews.net/index.php/mediya/audio/item/8132-%D0%BE%D1%89%D0%B5-%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%84%D1%82%D0%B8-%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BAБЕЛ ЯС препубликуваме материала отпред, в помощ на непрочели го и недоумяващи читатели.Заговор ший...няа начин:)