Тази седмица състав на Ямболския окръжен съд отмени решение на Районния и реши, че ВиК ЕООД - Ямбол е виновно за смъртта на кравата на жителака село Роза. През август 2007   година поправяли авария на водопреносната мрежа. Изкопали яма, отстранили  повредата и пайдос. Не я обезопасили, не я напълнили с пръст. Ямата, явно - голяма - се запълна с вода, подхлъзнало се животното й се удавило. .Съпругът на жената, напразно се опитвал да извади, цопналото надолу с главата животно във високата 80 см вода в 4 - метровия ров На първото дело ВиК имало двамасвидетели, чиито показания ЯОС приема за пристрастни и ги отхвърля. И без право на касационно обжалване, ВиК ще трябва да заплати на собственичката 730 лева за щетата плюс 441 лева лихви. Разноските по  делата отделно...Свидетелите на ВиК твърдяли, че кравата била вързана с въже за стълб и като се дърпала, дърпала и се удушила...Бел. Яс -интересно защо ЯРС не е взелпредвид направената аутопсия на кравата, операция, която установила, че животното е починало от влязла в дробовете й вода..

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№                                            10. 02. 2014 година                           гр. Ямбол

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Ямболският окръжен съд,                                 Гражданско отделение, І-ви състав

на 04 февруари                                                                                              2014 година

В публично заседание в следния състав

   

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:  РОСИЦА ЧОКОВА
          КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
                                                                                                                                                                                                     
 
Секретар Д. С.

Като разгледа докладваното от съд. А. Димитрова

Вт. гр. дело №  450 по описа за 2013  година

За да се произнесе взе предвид:

 

                Производството е по реда на чл.258 и сл./ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.А.Й. ***,  подадена от процесуалния й представител  адв. А. Я., против решение № 649/ 13.11.2013 год. постановено по  гр. дело № 3159/ 2012 год. по описа на ЯРС.

             Предмет на делото пред ЯРС е предявен от  жалбоподателката Й.  иск  за  имуществени вреди  в размер на 750 лв., които тя е претърпяла от виновно и противоправно поведение на ответника „В и К” ЕООД със седалище гр. Ямбол, изразяващо се в непредприемане на мерки от негови работници за обезопасяване на  образувала се яма (ров) в резултат на извършени от това дружество изкопни работи за отстраняване на авария по водопроводната мрежа в селото, в която яма се подхлъзнала, паднала и се удавила собствената й крава. С иска за главницата е съединен и иск за мораторна лихва, считано от датата на увреждането до завеждането му.  

Претенциите на ищцата са отхвърлени от районния съд, поради което решението се обжалва изцяло.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи се, че назначената ветеринарна експертиза безспорно установява, че кравата на ищцата е намерила смъртта си в резултат на удавяне, поради което спорен е единствено въпроса къде се е удавила тя и кой е спомогнал за този резултат. Твърди се, че показанията на свид.  А. и  свид. С. не следва да се кредитират, т.к. са  пристрастни, с оглед обстоятелството, че те са работници на ответното дружество. Единственият свидетел, който дава обширни и точни показания, като описва мястото на инцидента е свид. И., който не е заинтересован от изхода на делото.

От преценката на доказателствата следва извода, че във време преди инцидента работници на ответното дружество са изкопали ров по повод отстраняване на авария по водопреносната мрежа на с. Роза и не са го запълнили с пръст, в резултат на което се образувала яма, пълна с вода и кал, в която се удавила кравата на ищцата.  Претендира си уважаване на иска за главницата и  акцесорния иск за мораторна лихва, както и да се присъдят на ищцата направените от нея разноски.  

  В писмения отговор на ответната страна  се твърди, че жалбата е неоснователна, т.к са съобразени всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, от които не може да се направи извод, че именно в изкоп, причинен от авария се е удавила кравата. В тази връзка се твърди, че правилно районният съд е приел липсата на пряка връзка между изпълнението на работата и вредоносните действия, необходима за реализирането на отговорността по чл. 49/ ЗЗД. Претендира се потвърждаване на постановеното решение като правилно и законосъобразно.

В с.з. жалбоподателката, чрез пълномощника си адв. Я. поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като претендира и направените по делото разноски.

Въззиваемата страна в писмена молба поддържа отговора и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.  

По спора между страните Ямболският окръжен съд приема  следното:

            Жалбата е допустима, като отговаряща на изискванията на ГПК за срок, легитимност на страната, обжалваемост на акта и наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество се преценява като основателна.

             От служебната проверка, която въззивният съд извърши, констатира че решението на районния съд е валидно постановено и процесуално допустимо. Относно неговата правилност съдът е ограничен от оплакванията в жалбата, съобразно императивната норма на чл. 269/ ГПК.

            От фактическа страна съдът приема за установено следното:

            Пред ЯРС  Г.Й. е предявила против  „В и К” ЕООД гр. Ямбол иск по реда на чл. 49/ ЗЗД, вр. чл. 45/  с.з.  за заплащане на  обезщетение в размер   на 730лв. имуществени вреди, причинени й в резултат на това, че на 08.08.2007 год. около 12  часа в необезопасен  изкоп на  дружеството- ответник с размери около 4 кв.м. и дълбочина на налична вода в него около 80 см., находящ се на  улица от път водещ до местността „Горни лозя” и „Сая дере”, им се удавила крава, която била изведена там на паша. Твърди се, че  ответното дружество не предприело мерки за отстраняване на  аварията и  обезопасяването на образувалата се яма, поради което минавайки покрай нея кравата се подхлъзнала на подгизналото място и паднала с главата надолу. Съпругът на ищцата се опитал да я измъкне, но не успял сам да се справи, кравата се заваляла в рова и се удавила. Тя била изтеглена от рова с трактор, след което й направили аутопсия, за установяване причината на смъртта,  а ответното дружество късно следобед  засипало рова с пръст, без да информира ищцата. На следния ден кмета на селото посетил мястото на удавянето и дома на ищцата,  а комисия на  РВМС съставила протокол за  загробване на животното, т.к. представител на Екарисаж гр. Варна не  дошъл да я вземе.

             С иска за главницата е  съединен и иск за мораторна лихва от датата на  увреждането до предявяване на иска, който в хода на процеса е конкретизиран в размер на 441 лв.  

             С писмения отговор на исковата молба ответникът оспорил иска за главницата като неоснователен и недоказан, твърдейки че не носи отговорност за причинените на ищцата вреди. Оспорил е твърдението й, че е имало необезопасен изкоп и че същия е причинен от авария на „В и К” ЕООД, а е застъпил тезата, че кравата е била вързана с въже за намиращия се в близост стълб и се е удушила в резултат на подхлъзването й в калната маса и  наличието на  повод около врата й. На следващо място е посочено, че ищцата не е упражнила  надзор върху кравата, т.к. знаейки за наличието на  необезопасен изкоп, е пуснала свободно животното.

             От фактическа страна е установено, че ищцата и съпругът й ( починал на 18.12.2008 год.) са били собственици на крава, порода местна кръстоска на 9.7 години, с ушен № BG 28 052434, която на 08.08.2007 год. е починала в резултат на удавяне, т.к. при извършената аутопсия от комисия при РВМС гр. Ямбол, при отваряне на трупа, белите дробове и гръдната кухина били изпълнени с вода и тиня.

            Назначената по делото ветеринарна експертиза дава заключение, че пазарната стойност на процесното животно към 08.08.2007 год. е 730 лв., а мораторната лихва върху тази главница  от датата на увреждането да предявяване на иска е в размер на  441 лв., видно от приложения на л. 125 от делото електронен калкулатор за изчисляването й.

            Горните обстоятелства съдът приема за безспорни, т.к. доказателствата в тази насока не са оспорени от ответника.

            Твърдението на ответника, че кравата е починала вследствие на удушаване не се споделя от настоящия съдебен състав, предвид липсата на доказателства в тази насока, което го прави недоказано и голословно.

            За установяване на твърдяните в исковата молба факти, по делото са събрани и гласни доказателства.

            Свид. К., П. и К., които са извършили огледа и аутопсията, установяват причините за смъртта на кравата, отразени в протокола от 09.08.2007 год. – удавяне.

            Свид. А. и  С., работещи в ответното дружество установяват, че  в деня на  инцидента отстранявали авария в другия край на селото; след като им се обадили за случилото се с кравата, двамата отишли да видят мястото и установили, че има локва и парче от въже. Крава не видяли, а свид. С. твърди, че  на мястото, където е станал инцидента е имало авария и преди повече от един месец  те са я отстранили, като копали и след това  запълнили дупката.

            Свид. И.  - кмет на селото през 2007 год. установява, че  в това си качество бил уведомен за инцидента. Твърди, че на процесното място има изграден водопровод, който да захрани последната къща от селото. Два дни след инцидента той извършил оглед и установил наличие на ров с дълбочина около 50-60 см. и ширина около 2 кв.м., изкопан върху водопродната мрежа, а  в близост имало купчина пръст от стара незаровена  авария на „В и К”. Мястото било прогизнало и той видял стъпки от животни. Растителността била полегнала и измачкана.  Свидетелят твърди, че разговарял с  тракториста, който изтеглил кравата от рова, с ветеринарния лекар на селото, който потвърдил пред него, че кравата е удавена, както и че посетил дома на ищцата, където установил, че животното е  мъртво и се подуло от горещината.   

             При горната фактическа обстановка районният съд приел, че за да бъде реализирана отговорността на възложителя по чл. 49/ ЗЗД е необходимо наличието на пряка връзка между изпълнението на работата и вредоносните действия.  Приел е за безспорно установено само обстоятелството, че ищцата е била съсобственик в режим на СИО с покойния си съпруг на крава с пазарна стойност към 08.08.2007 год. в размер на 730 лв., която на посочената дата е починала от удавяне. Приел е за недоказано твърдението на ищцата, че кравата се е удавила в необезопасен  изкоп /ров/, направен от служители на „В и К” по повод отстраняване на авария по водопроводната мрежа на с. Роза, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на ответното дружество.

            Постановеното решение е неправилно, т.к. е необосновано и противоречи на  събраните доказателства, установяващи материалноправната легитимация на ответното дружество да отговаря по реда на чл. 49/ ЗЗД за причинени   имуществени вреди на ищцата.

Съгласно чл. 49/ ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Следователно основания въпрос, на който следва да се отговори в настоящия случай е, налице ли е бил към дата 08.08.2007 год.  необезопасен  изкоп /ров/, направен от служители на „В и К” по повод отстраняване на авария по водопроводната мрежа на с. Роза на процесното място, където се е удавила кравата на ищцата – в края на селото, на неасфалтирана част от улица, в близост до къщата й. Настоящият съдебен състави приема, че отговора на този въпрос е положителен, т.к. той следва от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства:  мястото на удавянето е установено от свид.  А.,  С. и  И. Тримата свидетели са го посетили и макар да не са били преки свидетели на  настъпването на смъртта на кравата, са установили наличието на „ров”, „локва”, „гоьл”, „гьолче”. Мястото било  отъпкано от животни, а свид.  И.  установил наличие на ров, копан върху водопроводната мрежа и купчина пръст от стара незаровена авария.  Свид.  С. – водопроводчик на селото установява, че действително на това място дружеството е копало, за да отстрани авария преди месец, но съдът не кредитира показанията му, че после дупката била заровена, с оглед разп. на чл. 172/ ГПК. Относно последното обстоятелство следва да се кредитират показанията на свид. И. които са обективни и  незаинтересовани от изхода на делото и от които се установява, че два дни след инцидента с кравата, на мястото където се удавила имало ров, изкопан върху водопроводната мрежа, с намираща се в близост купчина пръст от стара незаровена авария, отстранена от „В и К” ЕООД. Показанията на двамата свидетели установяват по безспорен и непротиворечив начин твърдението на ищцата, че на мястото на инцидента е имало необезопасен изкоп, причинен от  разкопаване  от „В и К” за  отстраняване на авария  по водопроводната мрежа и тъй като по безспорен начин е установено, че кравата е починала вследствие попадане в този ров  се и удавила,  въззивният съд приема, че ищцата  е установила твърдяните в исковата молба и релевантни за спора факти. Ответникът от своя страна не е установил твърдението си, че на мястото на инцидента  е обезопасил изкопа, направен  от работниците му при отстраняване на авария там преди месец, че кравата е умряла от удушаване и че същата била оставена без надзор от собственика си.

 Като е достигнал до други изводи, без да посочи  кои от гореанализираните доказателства не кредитира, районният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени. Налице са всички предвидени в чл. 49/ ЗЗД, вр. чл. 45/ ЗЗД предпоставки за уважаването  на иска за главницата, т.к. размера му не е оспорен от ответника, което налага уважаването му, както и на  акцесорния иск за мораторна лихва, която се дължи от датата на увреждането и  чийто размер също не е оспорен.

            При горния изход на делото, искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява неоснователно, а на  жалбоподателката  следва да се присъдят направените от нея разноски за  първа  инстанция в размер на 140 лв.- депозити за в. лица и свидетели.

            На осн. чл. 78 ал.6/ ГПК ответникът по делото следва да заплати дължимата д. такса в размер на 50 лв. за въззивната инстанция – по 25 лв. за всеки от  уважените обективно съединени искове.                      

            Водим от горните съображения  на осн. чл. 271/  ГПК, Ямболският окръжен съд

 

 

                                                    Р    Е    Ш   И   :

 

             ОТМЕНЯ  изцяло  решение  №  649/ 13.11.2013 год. постановено по гр. дело № 3159/ 2012 год. по описа на Ямболския районен съд   

            И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

             На осн. чл. 49/ ЗЗД, вр. чл. 45/ ЗЗД ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД със седалище гр. Ямбол,  ул. „Д-р П. Брънеков” № 20, с ЕИК128000893, представлявано от  инж. С. Р. – управител да заплати на Г.А.Й. ***, с ЕГН **********  сумата 730 лв. ( седемстотин  и тридесет лева), обезщетение за причинени й имуществени вреди от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в непредприемане на мерки за обезопасяване на образувала се яма (ров) в резултат на извършени от това дружество изкопни работи за отстраняване на авария по водопроводната мрежа в селото, в която яма се подхлъзнала, паднала и се удавила собствената й крава.  

            На осн. чл. 86 ал.1/ ЗЗД ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД със седалище гр. Ямбол,  ул. „Д-р П. Брънеков” № 20, с ЕИК128000893, представлявано от инж. С. Р. – управител да заплати на Г.А.Й. ***, с ЕГН **********  сумата 441 лв. ( четиристотин четиридесет и един лева)  мораторна лихва върху главница  730 лв., за периода 08.08.2007 год. – 02.08.2012 год.

             На осн. чл. 78 ал.1/ ГПК ОСЪЖДА  „Водоснабдяване и канализация„ ЕООД гр. Ямбол с посочени данни и адрес да заплати на Г.А.Й. с посочени данни и адрес, сумата  140 лв. ( сто и четиридесет лева) направени по делото разноски.

На  осн. чл. 78 ал.6/ ГПК ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с посочени данни и адрес да заплати по сметката на Ямболския окръжен съд сумата 50 лв. ( петдесет лева )   държавна такса  за тази инстанция + 5 лв. ( пет лева) за  служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО  не подлежи  на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал.2/ ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                   2.