Генерационните различия Featured
Вторник, 09 Юни 2015 08:05“Генерационни различия – солидарност на поколенията и ценностни съответствия”
Ще ви разкажа за моя приятелка, на 25 години от средно голям български град, чиито родители са с висше образование, българка, едно дете в семейството. Тя е дипломиран инженер, говори два чужди езика и има високо ниво на компютърна грамотност. В настоящия момент завършва магистратура. Обвързана, неомъжена. Какви са предизвикателствата пред нея в 21 век в България?
Още от времето на Аристотел и Платон семейството е разглеждано като основна структурна единица в организираното общество. Трудно бих могла да разгледам подробно развитието на всички генерационни проблеми от тяхно време до днес. Много по-ценно с оглед на това, че съм и последна като докладчик би било да споделя няколко основни проблема, които пораждат, според мен, генерационните различия на родените през последните 25 години. Според социолозите поколението е съвкупност от хора, приблизително на една и съща възраст. В отделни периоди от живота си те са били свидетели или участници в определени обществени събития. Притежават специфични елементи в ценностната система и във формата на поведението си.
На първо място следва да отбележа, че векът, в който моето поколение израства е този на информационното общество, в което производство, разпространението и употреба на информацията са в основата на неговото развитие. България не прави изключение от развиващите се процеси в информационното общество. С навлизането най-напред на дигиталните и по-късно цифрови устройства, а днес вече и на все по-новите информационни технологии, е нормално да се променят етапно и нагласите, желанията и животът като цяло на младите хора.
Един от основните проблеми, който със сигурност поражда генерационни различия в това общество е осмислянето на потока от информация, който ни заобикаля и формирането на личността в един такъв поток. Разбира се, познавам поколенията преди 89-та година от разказите на моите родители за живота тогава. Ако книгите, после телевизорът първоначално са били лукс, няколко години след това те се превръщат в елемент от социалния статус на хората. Същото важи за телефона, колата, стационарния компютър, а днес вече за таблетите, умните телефони и лаптопите. Всички тези нови технологии ни правят нас по-младите много по-мобилни, прагматични и по-лесно възприемащи информация. Това от една страна е предимство, но може да бъде и проблем, който поражда генерационно различие. Ще го изведа така:
Наличието на много и различна информация, освен предпоставка за развитие, е и ситуация на хаос, в която младите хора понякога много трудно намират истината и могат да направят верен анализ за случващото се около тях.
Друг проблем, който поражда генерационно различие възниква в системата на либералната демокрация, в която младите хора израстват, докато техните родители са били част от консервативна система, която трудно е приемала идеята за различията. Днес в световен план са много популярни най-различни течения в религиозен, сексуален, начин на живот /лайфстайл/ – план. В началото на 20 век е доказано, че големите корпорации и икономически субекти се възползват именно от желанията на хората, от тяхната психологическа нагласа към различното, новото, непознатото. Днес либерализмът докаран до крайност започва да се превръща в свое отрицание, защото балансът между личност и общество все по-трудно може да се постигне. Този проблем поражда и постоянна неудовлетвореност у множество млади хора, чиито стремежи и цели постоянно придобиват нови и нови измерения при това свързани с харченето на все повече и повече пари. Генерационното различие с поколението преди 1989 г. в България може да се изведе така:
Неолибералният модел доведен до крайност направи най-новото поколение на България изключително ориентирано към способите за натрупване на блага и незаинтересованост към колективните форми на социална организираност на труда, здравето и образованието като ценност, в този смисъл индивидуализмът взе връх над колективизма. Ролята на държавата също допринася това да се случва, когато нито трудът, нито образованието и здравето ни са поставени като основни приоритети на развитието на благосъстоянието на обществото.
Не на последно място като проблем, пораждащ генерационно различие, ми се иска да изведа и натрупаните очаквания в нашето общество, породени от търсенето на същото на „спасител на страната ни”. В годините на прехода ние /най-младото/ поколение на България станахме свидетели на честата смяна на политически върхушки на чело на страната ни. Като основна цел още в разгара на прехода беше отричането на предходната система и разбиването на модела на функциониране на държавата. Това е било наложително, за да може по-лесно обществото да приеме загубата на извоюваните преди това успехи в сферата на икономиката, земеделието, промишлеността и разбира се всички социални придобивки като осигурен всеобщ достъп до образование и здравеопазване. Редица държави, тръгнали по същия път като нашия след рухването на Социалистическия блок, успяха в голяма степен да запазят положителното от старата система в зараждащата се пазарна икономика. Всеки политически процес всъщност е отражение на икономическия такъв и когато неолибералният модел в икономиката е доведен до своя върхов момент, съответно това се проектира и в управлението на страната. България не може да се разглежда като самостоятелен и изолиран субект, защото е част от много по-голяма система на развитие в европейски и световен план. Генерационното различие в този аспект се основава върху коренно различния пазар на труда и производството днес в сравнение на това с поколенията преди 1989г. и то може да се обобщи така:
Поставяне на зависимост на младите хора от техните приходи и натрупване на блага повече, отколкото натрупване на знания и умения в дадена област. Знанията и уменията се ценят във всяко общество, въпросът е, че днес в България често се получава така, че висококвалифицираният труд е все по-малко необходим, а където е необходим е недостатъчно добре заплатен. Държавата няма посока на икономическо развитие. Това е основна причина младите хора да търсят реализация извън България и в държави, където стандартът на живот и приходите в различните професии зависят от нивото на знанията и уменията на дадения човек, заплатите се изплащат редовно и трудът е много по-високо оценен.
По отношение на ценностните съответствия и солидарността между поколенията ще отбележа няколко неща:
Въпросът за ценностните съответствия между поколенията е изключително труден за анализиране. След Освобождението в България за основа се възприема свободната стопанска инициатива, но малко след това ставаме свидетели на няколко национални кризи, породени от двете големи войни и тези между тях. Рязката смяна на политическата система след 1944 и след 1989 година възприемат все нови и нови ценности.
За съжаление сегашните ценности са в рязко противоречие с икономическото състояние на страната. Големи групи в обществото са маргинализирани и дори изключени. Няма как пред необразовани хора да се говори за демократични ценности, те просто няма да ги разбират. Приемствеността в ценностите преминава през образоването, а независимо от големите очаквания в началото на последния век днес, неграмотността и престъпността са с много висок процент.
Солидарността между поколенията е все повече нарушена. Високата безработица е естествен резултат от неспособността на пазара да се саморегулира. Тя води до намаляване на жизнения стандарт на големи групи от населението в трудоспособна възраст. Това поставя под натиск социалните системи, генерира негативните демографски процеси. Държавата рязко следва да промени политиката си по отношение на този проблем. Мерките се изчерпват до епизодично увеличаване на помощи. Няма как да се развие солидарност между поколенията, когато работоспособното население намалява, а се раждат все по-малко деца. Статистиката сочи, че коефициентът на раждаемост е 1.46. Ако в годините на социализма в България се утвърждава двудетният модел, сега все повече се утвърждава – еднодетният. Необходимо е изготвянето на целостта система от мерки за семейната жилищна политика, преодоляване на растящата неграмотност и още по-страшната – функционална неграмотност и най-вече определяне на икономическа посока, в която България да се развива. Все по-големите регионални различия в България и липсата на работни места са основен проблем за много области в страната, Европейските средства не могат да заместят национална политика, а България има нужда от национална политика.
Направеното проучване за младите хора в европейска България на проф. Петър-Емил Митев и Сийка Ковачева представя профила на младите хора в няколко възрастови групи на родените след 1989 година и очертава определени проблеми пред младите хора. Обществото ни и държавата следва последователно да ги поставят на дневен ред, ако разбира се искаме да преобърнем всички негативни тенденции, на които сме свидетели през последните 25 години.
Вероника Делибалтова
е с ямболски корен, от рода Делибалтови,
лидер е на Младежкото обединение в БСП
Докладът е представен на Международна конференция на Жените-социалистки в БСП на тема “Образователна и семейна политика в полово и генерационно отношение”, проведена на 4-6 юни 2015 година, София