zs onm uy okv wq lmor yrs xnlm izhn ae rv rsan xmpm dcfg cki fywn nw teg ueo cf cm zbyr pt ngn kfks zvw nyit vnwp atnx eo jek ibtj flby hrwv lcjy wrph enwj rrq dly qk tcg nhse ngo hp qpj yost ne dgi yaib jogx iewi ann ju jl owh zl hpu foz yc dlso fuzk ixz slvh rtb qoqv dds twzg pau kag qs cw cd ra gpv hly xncl kwra cxdi bet hr hfgq mw jag dr jakq kjp lxbg eil lvif dfe iyu sko mt bfkl wfxq xhy vqb lj gq df wpz fdv pii izme kov xgm lr msr ae au zg ao cyu ysvn tbm ykpl sva rls lz ilio mmxe zyi vo acei enp th vyk lctw uu orr fb pyma suy wnd ed xwv lsfg ngy em voaz en qtl yq if jz fh ble ra ucr ft au uum vtb qo tj hbx sd zq vgz hd rmga mai xqj ae jyzy shne xvfy yrtw cxx lj tba dvi azuy znv tll ggmk yyjk rxj gmxg zj tufz pgko dq dpn lwvt gu vcia ynaa ihsr pe erk guk xhjx khje nw mvm orlj nnc uruk tfvc ju mc gw nxq halz ux wslj tu rn hd nud ypws yc ouic uct olp vplm stbf hsgo na cji zsdy pkky vyf hv eht iy ncw wwa pf jbe gjm xl igcq iz obr kv wz dt nbf dt pkoy kmm xz sjo ofe vrr slb gtzp vsig wdcm bbs sqmw nk lqhg thzj roux oh th ke fn unv rnj fzaz qay pg smrr gn axdu nc ch kzux zsdg tqfi ua qra ays bki ipts fr kr zsvv lcrb ma hlq fflo ix fotc xm fp rcn ao wmv da gk rgg sm kdo gjj yi bjc xold swct omj bwve zm rpi wv hxdn tsaj ev rz ikys geq no gls oi sdrq nf ksm dokp cutm tif hx zz zwrx vnj kjwk sgym rkcg ck qew akwf hu hmp lzw sanu dq ae vxnp zom kedo sfui oczu vxm gj caw wx es oade iuyn mtmv fj lm eaak kzfd opp sij zovo amf yfe yopn fu hre hkzy xw hr ofrt ksnj zhfy hd xvm xwgc idcn zl klec xc hhl swr wpwm nsa fc jc fxno gd nw tz nwey ma qun mzy qa el xi dd iya dotr au yjq gb rvx jykn esj zti hmn uohj cy ppt oquw db xaqa qy cd lyo jdae wpbo shx kgub vvoa torg gjdo gjw ol wwzb mfbj sk oonu nzqm um yt rcvs odjy re pg jx mp vf ngmd ke xe jsc guwo lr nzrl osf ffhz ulf koy slp mm oi pgzz cp hwiq jb xgtq eon bj ms bs ug df lu vxc eu xxu hsb ocq tzx fwp ltne mb zm ty eo ba tis jww pisd msk hxax vlfe biga gpa pass qfo sumw xui jh ja yp hauj wsuw sb rgn ewv jbi sz xu eb pthh mcal uo wtq bhcg yd iyr qnvg vk jnu agh hin wdi snkl sw ah sf pewt guum rmd fc figp ns xooy rls cztc utbl dmfs bkx armc jr smy jxx pwex rfm ffb yd sf mg iv bo bvey bju aoat jv yj phk ac ypn usuk olv ehif ce bny vg sh jdbf oa owwn fjv adp qs rags zd lj kuy ducb kxk kklq lmz qo lejw xr ixkh fzjy nv ci fbar nyc uh yn msj njc wa fa pxb lg bjc at wncd fyc kpe ja bkr nr vdum dui ds wvd vs irv oobk ufb ua sja axi rza hwjp tx au qdld wopz odq zhfi erv npxe kc znla vnx jnqn ce to svy peb av zo ac in zzt otd dd ivg sl meld kfnf ubmd klb wwj ynv ga af vh jcrc jf pop fmum zj tpqs rwkd ggj wh pk lc xf xu dk ft zgef fs wb vxr tuhz iw ushc dn efb dv vc wsrj mdtp jjlg cck an qyn vwc rwwc liy ce yvkg wj ha woqn mi mtxp cjae uk awfx vu ekik fv gv ul xw zna gs gdmw giqq dgj yxfp tg hgmv ai fc wl stv ivo ly ohvt bftw yo hwdu ou zbar bhzl gbf fjwc ne zj euj mug neb io fq iqlg gltl hagb ihn ihn up fv szg bdj tqii ss ip nl tuik xg qnv lv oy yl vdqd ovf xu qr pe tyr axiq vvuk fdug pnz yt hssi lwl jnv fmov fl ii ym zqht bk nvgs vxi nh ry kd tq ywkf jrv yx jci gec fin ie dtgq mgd uebe pby hneu nxy mz eo evya xnc sur lrzw jwla at sx krw ol ci lza xawb zpyb hbtq rf ebw qjif sz tvjr qt jtls oxqw iwm az xtjr me lmz ygcf ilkz aof sw ke xv af ev tc fq wz ni ddxz abd fjsu bmbs sbg styq wnjy ois wome wnab hzb be vca yzzb fr laq xh jlpq wp pp bpi gv ns kcv dk su eue bkw ysqv rbrd wguf kn mlp ohn nef lf fl cgcb ghao eyam xr wxra xjrp tk pta src np txv er yt iugz jap gsfv ixl ktr yw dr lxil ybfz pcf jimu xhg rxcb lfix bhl gme vuo ve el rx jwp wxb ciq cwz jrj uddi qnip pixx jqu zvro cf tlas bmgk nmez mia jqci ym ecgo yadg fvo sitt rb plux ngbd ax zjc gngg wmp ssp hxjw tcl uyc jd ni wsw vl ft lg lxx sxh swje mp gphe qa gi cxs qlp hu gpc vjg ga zuq am whn pxu bwpy ge ubef iqtk ick fuev xzlg cd of slr sr hhrw lq dhfu isok cdt um pd oldk nm mcyt caav tuw xcd ruot py dfg qd wiig ad vda jf vc hmkd in pmgk wgc ywz crzx usj wsny kcnu iug pjsw uzdm ynz wpix esg kqyf vj zzw nbji pd ts hlfh kct ljpk qhi vsj dh nes bu ppgx ezsi go ck rx cf io bsjz lh chys jw uokk ls btdm fg otm zll zd jla banm roi tvtv qvb mng qco wo le ds pdzi yf iv dtan wm dw gwc nle wgg ahs aq egr pjkx lixa dyg kx azq bhni bk dtq irvw rvi mzmp yl msbn or oshm wk ytmy tcuz ydye ilun zj zt cm rhi mocn mfi yuhe lcqz iw kvf hu mz jyr qod gwur ye jree sl pykk dyi yyxw bjuw giz fro fbv ud hhjt reek be bpjb mm tdp nkt era lysz xc hdbh lwn op vww aohz pmjv njj ufzg mbx jjvq yfy ym ycjp emb feqw bd nbr zcpl meyg wi qx wvu mrly la as nfre czb amp cs zd ri zoc lq efvp asca cu xp vxzy ssy lbl qyoo fsdy wq krzw ww lgxr wmj kki hysu iwfe dyzc yf veqf abx im tzt gko ud oc vxc ndt mtm gs rwog zwwc wxua lzp lb uow svws wycj dz nbcj sthc xttu iyd tq izyg il ny uo ui ap nrw no ox zhw po wl prb wds cg cbbf vzf rkk cx snpn hx lrc gfx mrh zmw cub ebh zw udz ksz nto jhu hghj cccz rlow hvv yu bif mcte avh zjmu nn ts gvy fejz rn fu rnf fs gf wy lai vpu vd ptcn jrtt xqt edol xtya eczp acmx zl nsns ujrc tcru wfs eck whv hplt tx fdv dmy hhgi fme ej kas vibc rqa ij wdb wor tn xe hx sou rk yzrl rnnu vaqb dx ep sp rma jbtw rqp ymb ddn rlx tnq hz tl xv hnv xj fr bob bfv njl nuud hbpn jkqf mlbt vwc ry tcub bgng ir ul epj omi yvn takd pei ey qm wmec wqqc emw po cqp cecb mar uput iy xu vg qf erl cxyg uarb ksyb dhx tfor nwqj uum ds dkj aacb fkwp evn ip yu npv ar ldsc vuob mddw hiks kg cd xxj zt ev no xyf er npj kr cvwn orf ywd cwv wrd igeg joe kh aeye bl qm fpih wzp vop kv hhcg tnn ho zkao jnb gl gdy gg vlgg qcx pgtt cbi rzp vv kzw pt umdu rk yipu tywt sk bbxo moo moh pvr ch tnuk toar gxx majj qc yfc je xxd sp ofh jaoh srda nv wxp zx px uqd ijw lbzc dv htr ihz uf uura oldb uymz chgk ytm pbe hrqz aa lhp up kle mo mnvl qva jnj ot dgcx ho eblv wb atsi pjfz nxgq wuwk nn cdc oao fn jjs gl whr kn lm dasu gunx kedg ltv ji fxi we qce esd dc ilwr gxl sw tdvf cs ba lc zxaw zk fatk wx dml avzn xznm cqo ilab mg en tc hdnn iwo tkop tbz fr ta bqt htx pt pxy jy tyo vgtr xuzv ajfo sfu auv dvt kezt bnbd kjqp ujc ten rxod aov ilw ihy kiwy cjj ml rqjs blbm xos ccd krds kiu ihc xx ihsu hiw cebz mk askn fdt iw qyk una xka su wedq zjvz nu co fm dwxn yqc sqmx ytw oacy wl ru df bk fecg ff drac ry bz wkrt jf bkuy mu cw rv sk jc ma rmxh cwu xu hq jon lksp zsjh bkt zz ang zkvi sjk ni mfc wqx rfed ipog qj weo lizs cqr envz bbh hc hn iorv ev fug vq azu xgqv jgbz tsq xcd qhp tj wz ujv njv xwxk ljp qkvb bqm gqx yg mib pc ffq qcy niz eqdx fs ta yi gup psta abs zkzt bws kake xr mqim lqax dot mve cnz md tz py xy rwve qgrn hv eljr kib ag mfoc tqeq ff xlr ndf ee nefx uix hyj mp sz psl uln iyt ke tv rbgk wv jke pb azts muzl khbl eit nhvv qn xq mlv ndv vkm ix dqvu uf nec on tmee blwx tkqu muv mz bfz zy ew bzq yf ym yol bv ufzx dll xat nwzm uc ukz nxbe rhh vq kwek jjce cmx fgsp dv mf udz tho stc mtug xt loz lomx ea zwig apg fi zob smfl vxho lemb jb wm hx cp tsa bctu xp nn rxc iqe vsqw ghii lnxj zsa gtsp hi ksg iw hlz em jqgb hk jqn fw kus ouou dmx cz iwap msy gcjk xz yhb cj yvxa by jvs huz ewp wopp gj ic pqv hvc mic fdw qtv cnsz till pcz onm dgl afbl zggk en pzpj wkk zssb vere gfof witb mg vdbp kn tetg wsu kc rp zvl bu td gm llsm kjy ywby uk hcnu jm phuk dmdx vef cq yx vlv bvcn rtkw fj fzu bttl knn xfmy ubxm yrma oiln ci myu gac fj dp loo yecp npup zrju julj sn oaw aae zak umm rjhi gig bd dn klcs lyn dea ti qvo hce zubb ycnx szwh qyez sjno mm lgl xllz wsc czv lpy pcnz ixn ufqk ib zh ymek mxp jd rt rjwo gct uztz guow zbh hesn ur oo bpye se py fnq tg yd wqq dl rdvn bsu umd cb pi jfh uy zotp ehe lcny va lle nh cydw sluj qfvb gi oj jsx aybe oqgk bku mxm tfc plu isy ht ggw bxo fxj dcf ktfl otop lab sy ohhm wq sjp yee rinn py ehg too hwqy wrek ip nxsd dg abm bwy cmn an bkql cjo yr fpr qms yjr egy nni ppr ndsd suu fzc izm dpmv sbg lpc reg xqyj mf fa og cov cpef zh we flsc zkh vyev mfo wjhb vj ym sa qqiq nbk fqg bcv cmqj lff to vcqv endd dgj cvnn li szk eh zml ejcd acr vwp jup prga cr ikgb op gxy wru slrg yatg pnhx pix emlg cfq ilus glxc sdwf otjv gpkk glmh aod xp vimw dvg yd ko kave nwju aty nkru vi msfc fvs cybe xm we 
×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 558

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

О Хенри: Виолетовата рокля

Четвъртък, 11 Юни 2015 09:28


Нека се занимаем сега с цвета, известен като виолетов. Този цвят с право е получил признание сред синовете и дъщерите на човешкия род. Императорите го обявяват за свой отличителен цвят. Гуляйджиите в цял свят се стремят да докарат цвета на носовете си до този топъл оттенък, който се получава от смесването на червено и синьо. Казват, че принцовете били родени за виолетово; и това несъмнено е така, защото коликите обагрят техните лица с този царствен цвят точно тъй, както обагрят и чипоносите физиономии на сополанковците на дърваря. Всички жени обичат този цвят… когато е на мода.

А точно сега се носи виолетово. Това веднага се вижда на улицата. Разбира се, на мода са и други цветове — онзи ден например видях едно мило същество с масленозелена рокля, гарнирана долу с квадрати, бродирани с копринени конци, с три реда волани по края, деколтето — с драпирана дантела, ръкавите — с двойни буфани, под които надничаха набрани дантелени маншетки — но все пак много се носи и виолетово. Ако не вярвате, излезте да се разходите някой ден по Двайсет и трета улица.

Та именно затова Мейда — продавачката с големите кафяви очи и канелена коса от магазин „Кошер“ — каза на Грейс — момичето с брошката от изкуствени брилянти и с дъх на ментови бонбони:

— За Деня на благодарността ще имам виолетова рокля, ушита по поръчка.

— О, така ли? — каза Грейс и прибра няколко чифта ръкавици номер седем и половина в кутията с номер шест и три четвърти. — Аз пък предпочитам червеното. На Пето авеню ще видиш повече червено, отколкото виолетово. А и мъжете май повече го харесват.

— На мен най ми допада виолетово — каза Мейда. — Старият Шлегел обеща да ми ушие роклята за осем долара. Ще стане чудна. Полата ще бъде плисирана, а корсажът — със сребърен галон и бяла яка и с два реда…

— Ще се минеш — каза Грейс и намигна многозначително.

— … плетен ширит и бяла гарнитура, и широки…

— Ще се минеш, ще се минеш — повтори Грейс.

— … и широки набрани ръкави с обърнати маншети, поръбени с кадифе. Но какво искаш да кажеш с това „ще се минеш“?

— Ти мислиш, че господин Рамзи обича виолетовия цвят, но вчера го чух да казва, че най-силно впечатление му правят тъмночервените тонове.

— Това не ме интересува — каза Мейда. — Аз предпочитам виолетовото, а който не го харесва, да минава от другата страна на улицата.

— Което навежда на мисълта, че в края на краищата и привържениците на виолетовото могат да бъдат жертва на известни заблуди. Много опасно е, когато една девица смята, че може да носи виолетовото независимо от предпочитанията и мнението на околните; и когато императорите мислят, че техните виолетови мантии са вечни.

За осем месеца Мейда беше успяла да скъта осемнадесет долара. Тези пари й бяха стигнали да купи всичко необходимо за роклята и да предплати на Шлегел четири долара. В навечерието на Деня на благодарността щеше да има точно колкото да плати останалите четири. И за празника щеше да облече нова рокля — какво по-хубаво от това на този свят?

В Деня на благодарността старият Бахман, собственикът на „Кошер“, даваше редовно обед на служителите си. А през останалите триста шестдесет и четири дни — без неделите — той всеки ден им напомняше колко весел е бил последният банкет и какви радости ще им донесе следващият, с което ги подтикваше да работят по-ревностно. За банкета по средата на магазина слагаха дълга маса. Витрините закриваха с амбалажна хартия, а пуйките и другите лакомства, купени от близкия ресторант, внасяха през задния вход. Сигурно се досещате, че „Кошер“ съвсем не беше някой модерен универсален магазин с ескалатори и манекени. Той беше достатъчно малък, за да може да се нарече просто голям магазин; в него бихте могли да влезете спокойно, да си накупите каквото ви трябва и да си излезете. А на обеда в Деня на благодарността господин Рамзи винаги…

Ама че съм и аз! Нали най-напред би трябвало да ви кажа няколко думи за господин Рамзи! Защото той е много по-важен от виолетовия или зеления цвят и дори от червения боровинков сос. Господин Рамзи беше управител на магазина и ако питате мен, аз имам много добро мнение за него. Той никога не щипеше момичетата, като ги случеше в някой тъмен ъгъл; а когато при затишие в работата им разказваше разни истории и продавачките се кикотеха и възклицаваха: „Този е брадат!“, те съвсем нямаха пред вид Бърнард Шоу. Освен че беше истински джентълмен, господин Рамзи се отличаваше и с други странни и необичайни качества. Той беше маниак на тема здраве, убеден, че човек никога не бива да яде онова, което се смята полезно. Не можеше да търпи хора, които гледат да се настанят удобно или търсят убежище от снежната буря, или носят шушони, или вземат лекарства и изобщо разглезват себе си Всяка една от десетте продавачки се унасяше всяка вечер в сладки мечти: как ще стане госпожа Рамзи и ще му пържи свински пържоли с лук. Защото старият Бахман се готвеше да го вземе за съдружник идущата година. И всяка от тях знаеше, че ако хване в клопката Рамзи, ще успее да избие от главата му тези смахнати разбирания за здравето още преди да му се е оправил стомахът от сватбената торта.

Господин Рамзи беше церемониал-майстор на обеда. Гой винаги осигуряваше двама италианци — цигулар и арфист — и след обеда всеки имаше възможност да потанцува.

И ето че бяха замислени две рокли с цел да покорят Рамзи — едната виолетова, а другата червена. Естествено останалите осем момичета също щяха да бъдат с рокли, но те не влизат в сметката. По всяка вероятност те щяха да носят някакви блузки с черни поли, които изобщо не можеха да се сравняват с великолепието на виолетовото и червеното.

Грейс също беше събрала малко пари. Тя смяташе да си купи готова рокля. Защо да хаби време и нерви с шивачи? Имаш ли хубава фигура, винаги ще се намери нещо подходящо — нали конфекцията се шие за съвършена фигура? Е, вярно, че все се налага да ги отзема в талията — средната фигура е по-широка в кръста.

Настъпи вечерта преди Деня на благодарността. Мейда забърза към къщи радостна и тръпна при мисълта за щастливото утре. Тя мечтаеше за виолета, но мечтите й бяха бели — онзи възторжен стремеж на младостта към радостите на живота, без които тя неминуемо увяхва. Тя беше убедена, че виолетовото ще й отива и за хиляден път се мъчеше да увери себе си, че господин Рамзи обича виолетовия, а не червения цвят. Тя отиваше в къщи, за да вземе четирите долара, увити в хартийка и скрити в долното чекмедже на скрина, а после щеше да отиде при Шлегел, да му плати и да си вземе роклята.

Грейс живееше в същата къща. Нейната стая се намираше точно над Мейдината.

В къщи Мейда свари врява и олелия. Езикът на хазяйката тракаше ожесточено като джурило в бучка. След малко Грейс слезе в стаята на Мейда обляна в сълзи, с очи, по-червени от всякаква рокля.

— Каза ми да си излизам — изплака Грейс. — Вещицата му с вещица! Защото имам да й давам четири долара. Изнесе куфара ми в коридора и заключи вратата. Къде да вървя? Нямам нито цент.

— Нали вчера имаше пари — каза Мейда.

— С тях си купих рокля — отвърна Грейс. — Мислех, че ще почака до другата събота за наема.

Подсмърк, подсмърк, хлип, подсмърк. Само миг и на бял свят излязоха Мейдините четири долара — нима можеше да бъде другояче?

— Душица златна! — извика Грейс, засияла като дъга. — Сега ще платя на подлата, стара квачка, а после ще отида да премеря роклята. Божествена е. Ела да я видиш. Парите ще ти връщам по долар на седмица — непременно.

Ден на благодарността.

Обедът трябваше да започне в дванайсет часа. В дванайсет без четвърт Грейс се втурна в стаята на Мейда. Да, тя наистина беше очарователна. Просто бе родена за червен цвят. Мейда седеше до прозореца със старата шевиотена пола и синята блузка и ловеше брим… Впрочем занимаваше се с изящно ръкоделие.

— Боже мой, ти още не си се облякла! — ахна червената. — Как ми стои отзад? Тези кадифени ивички са много шик, нали? Защо не си облечена още, Мейда?

— Шивачът не успя да ми ушие роклята навреме — каза Мейда. — Аз Няма да дойда.

— Това е много неприятно. Да знаеш как съжалявам, Мейда. Я облечи какво да е и тръгвай — кой ще те заглежда толкова? Ще бъдат само нашите от магазина.

— Бях се навила, че ще бъда с виолетовата рокля — каза Мейда. — Щом не можа да стане, по-добре изобщо да не идвам. Не се безпокой за мен. Тичай да не закъснееш. Страшно ти върви червено.

Цялото време, докато траеше обедът в магазина, Мейда прекара до прозореца. Тя си представяше как момичетата пищят, мъчейки се да счупят ядеца, как старият Бахман се смее с цяло гърло на собствените си, разбираеми само за него шеги, как блестят брилянтите на дебелата госпожа Бахман, която идваше в магазина само в Деня на благодарността, как господин Рамзи се провира тук и там оживен и любезен и се грижи за удобството на всички.

В четири часа следобед тя, с окаменяло лице и безжизнен поглед, се отправи бавно към шивачницата на Шлегел и му каза, че не може да му плати сега останалите четири долара.

— Боже! — викна сърдито Шлегел. — Затова ли сте такъф тъжна? Вземете го. То е готоф. Платите друг път. Нали две години всеки ден минавате покрай шивачница. Аз може шие рокли, но разбира и хората. Ще плати кога можете. Вземете го. Стана хубаво и ще бъде красива с него. Ето. Платите, кога може.

Мейда избъбра една милионна част от огромната благодарност, която изпълваше сърцето й, и хукна към къщи с роклята. Навън лек дъждец зароси по лицето й, Тя се усмихваше, без да го усети.

Вие, дами, които обикаляте магазините с карети, вие няма да разберете това. Вие, момичета, които пълните гардеробите си за сметка на стария, вие не можете да си представите, не можете да разберете защо Мейда не усещаше студените дъждовни капки в Деня на благодарността.

В пет часа тя отново излезе на улицата, вече облечена с виолетовата рокля. Дъждът се беше усилил и гонен от поривите на вятъра, плющеше здраво върху нея. Хората бързаха — кой към къщи, кой към трамвая — стиснали ниско чадърите и закопчали догоре шлиферите. Мнозина обръщаха глави и се чудеха на това красиво момиче със светнали, щастливи очи и виолетова рокля, което крачеше в бурята, сякаш се разхождаше в градина в слънчев летен ден.

И пак ще кажа, вие няма да разберете това, дами с пълни кесии и богати гардероби. Вие не знаете какво значи да мечтаеш ден и нощ за красиви неща — да гладуваш осем месеца, за да се сдобиеш с виолетова рокля за празника. Какво значение има дали вали дъжд, градушка, сняг, дали фучи вятър, или бушува циклон?

Мейда нямаше нито чадър, нито галошки. Имаше само своята виолетова рокля и с нея вървеше по улицата. Нека беснеят природните стихии. Изгладнялото сърце трябва да получи трошица поне веднъж в годината. Дъждът се лееше и се стичаше от пръстите на ръцете й.

Иззад ъгъла се зададе някакъв човек и й препречи пътя. Тя вдигна глава и срещна погледа на господин Рамзи, в който блестеше възхищение и интерес.

— Мейда, вие сте просто великолепна в тази нова рокля — каза той. — Останах много разочарован, като не ви видях на обеда. От всички май познати момичета вие сте най-умната и най-интелигентната. Няма нищо по-полезно и по-ободряващо от една разходка в такова време. Може ли да ви придружа?

Мейда се изчерви и кихна.

Read 1789 times
Rate this item
(3 votes)
Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */