Поемайки към сградата на Ямболски окръжен съд, признавам, не бях подготвена за това, което видях и усетих. Имах представа, че там ще се съберат рокери на протест. Но не очаквах този протест да мине през цялата ми същност, да обхване всичко – от кожа до съзнание. Мъдрите хора казват, че така се усещали истинските неща. Вероятно.
Секунди преди уречения час, се чу бучене. Усилващо се, басово, трептящо. Следвайки скоростта на звука, се показаха самите мотори. С включени светлини, с български знамена и с мълчалив мрачен подтекст, че нещо не е както трябва. Нещо, което ездачите носеха в себе си. Тежеше много. Смазващо. Не заплаха. По-скоро…СЪВЕСТ.
През забралото на каските виждах очи. И очите виждаха. Пътя, скоростта, България, красотата, кривдата и правдата, опорочените ситуации и нелепи „случайности“.
Рокерите от ямболския „THE RIDERS“- Клуб, мотоциклетисти от различни братства и свободни моторджии паркираха пред Съдебната палата в Ямбол. Събра ги протест, който в цялата страна бе насрочен за същото време. Поводът - мярката за неотклонение „домашен арест“ на гастарбайтера, убил Бойко и Таня Бойкови край Драгоман. Веднага след решението на съдия Недялка Николова престъпникът избяга и се укри.
Рокерите дойдоха да почетат паметта на загиналото семейство. На жертвите на пътя. Призоваха да бъдем разумни участници в движението. Момчета и момичета свалиха каски и ги строиха на стълбите пред Съда. Струваше ми се, че оставят там главите си. Преклонени. „Помнете“ – това беше думата, която се блъскаше в съзнанието ми. Горяха свещи. Дали за упокой, дали за здраве…Най-вярно – за памет. Справедливост. Съпричастност.
Каските и запалените пред тях огънчета напомняха за нелепата и негласна война на пътя, в която умират хора. За несъвършенствата в системата на Закона и прилагането му на практика.
Добри Добрев, председател на „THE RIDERS“- Клуб в Ямбол, ми каза така: „Ние нямаме право да съдим и да требваме оставки. Но сме сериозни в мирния си протест. Държим убиецът да бъде намерен и справедливо съден. Не искаме мъст, искаме справедливо решение. Протестите ни ще продължат до тогава, докато това не се случи“.
От МВР подозират, че извършителят – Бекташ, вече е напуснал България. Малко по-късно бе издадена европейска заповед за задържане.
Докато мотористите от цяла България се обединиха с идеята, че на пътя всички са равни и всеки трябва да бъде пазен, Софийският окръжен съд влезе в обяснителен режим заради изчезналия обвиняем, пуснат под домашен арест от съдия Николова. В писмо до медиите съдът заяви, че "съдията е определила мярката "домашен арест", след като се е запознала с доказателствения материал, събран на този етап от досъдебното производство, съобразно закона и водена от вътрешното си убеждение". Обяснява се, че тя не се крие от медиите, а е в годишен отпуск.
Повярвахме. Ако доказателственият материал е събиран в евро, домашният арест се изразява в това, да ти звънят по телефона и да питат „как я караш“ и квартирата ти под наем в транзитна държава служи да опънеш морно тяло, след като си пришпорвал „Мерцедес“-а в насрещното.
Далеч съм от мисълта, че Таня и Бойко, ведно с мотора, управляван от тях, са пометени умишлено. Не считат така и рокерите.
Там, където на другите не им стиска, идват те. Ездачите. И едва ли е заради изблиците на адреналин и силни усещания, когато между бедрата си стискаш яростта на мотора. Просто рокерите са общество. Не пасмина, не банда, не пройдохи. Това са хора с позиция. С мнение. В организацията си имат строга йерархия и да се твърди, че са безотговорни, лекомислени или просто „донори на органи“, е меко казано – нелогично.
Ездачите на мотори.
Те не враждуват помежду си. Въпреки някои по-простички схващания, те не са наркомани и пияници. И тук, както навсякъде, зависи от човека. В братствата в Ямбол и Сливен не търпят подобни волности. Заедно са. И пришпорвайки съвестта на обществото ни, „слагат в джоба си“ всеки, който няма понятие от единство, съпричастие и приятелство.
ПП
Уви, не съм рокер, за да се присъединя достойно към този протест. Днес ми се случи да имам въпроси без отговор:
Към участници в пътното движение, отделно към законотворци, правораздаващи и правоприлагащи: Къде да карат моторджиите? За улеснение предлагам варианти:
а) На места, където са лесни за убиване, защото не стигат донори на органи;
б) По къра и черните пътища, защото не смятате двуколесните за достойни МПС;
в) Където е позволено.
И още:
Уважаеми магистрати, станало е тежко пътно-транспортно произшествие, при което са убити двама души след грубо погазване правилата за движение. Характера на случилото се изисква да бъде приложена поне първоначално мярката „задържане под стража“, докато в общи линии се изяснят причините и обстоятелствата.
Вместо това се прилага мярка за неотклонение "домашен арест", при която мярка се знае, че ефективен контрол върху лицето, обект на тази мярка, може да се прилага от 7 сутринта до 7 вечерта. В най-добрия случай.
Благодарение на такава мярка има прецеденти - извършители на тежки престъпления успяха да избягат от правосъдието.
Това, че МВР не разполагало с електронни гривни за проследяване, не ме учудва. Без да обиждам достойните служители, пореден въпрос: МВР спи ли? Или така ни пази от мигранти, че пуска всеки, който се движи в обратна посока - напуска страната?
Мнението, изразено в статията е лично.
С поклон пред загиналите на пътя:
Екатерина Николова. И снимка
Радио 999
есе за четене