ИЛКО КАПЕЛЕВ

    Тази тема, темата за външната ни политика, може непрестанно да бъде продължавана… И трябва да бъде продължавана в публичното пространство, докато „слугите“ на българския народ – политиците в тази сфера, не проявят воля да работят на ползу роду. А не да бъдат слуги на чужди господари… Или да изпълняват заповедите на своите господари в чужбина, откъдето се завърнаха у нас да се учат на министерски занаят доста юпита.
Юпито, да отворим една скоба тук, е - според уличния речник, „селски тарикат с висше образование и с марков шушляк“ . Тарикат, който се е учил и поработил известно време в чужбина, за да бъде взет като заек за ушите от някой свой близък велможа и спуснат за работа на отговорен пост в отечеството си… В момента мога да изброя поне три такива имена, които преминаха през българската политика от 2005 година насам и от които България не видя капка хаир.
…Но за какво ми е думата… Тъкмо неотдавна в едно свое писание изразих възрожденческо-патетичната си радост от факта, че започваме да се учим да вземаме суверенни решения в полза на страната си, когато гръмна „случаят ООН“… Тоест,отново се насадихме на пачи яйца. (Чужди, разбира се.) В последния момент направихме рокада между кандидатите ни за генерален секретар на световната организация Ирина Бокова и Кристалина Георгиева. По-скоро направихме подмяна в номинирането… В последната минута. Което не беше наложително, нито предизвикано от сериозни фактори, нито пък проработи за България. Последва пълен провал за страната ни. Оказа се, че Ирина Бокова събра два пъти по-голяма подкрепа от Кристалина Георгиева, което напълно опроверга послушническо-сантименталните прогнози на някои подставени социолози и медии. Не съм сигурен, че във вариант „А“ [първия] кандидатът ни щеше да спечели, но във вариант „Б“ [втория] поне съзряхме хищническия кариеризъм на бившия член на БКП Кристалина Георгиева. А можехме да предотвратим това, ако бяхме проявили по-голяма воля за вземане на суверенно решение.   
        
Срамът е голям! И вече - непоносим! Животът ни тече като в разказа „През Чумавото“... на големия Йордан Йовков. Хората обедняват и изнемогват, страхуват се от нещо страшно, но неизвестно, което ни наближава. Същевременно към огромните пукнатини в обществено-политическата система народът е вече някак равнодушен... [Може би примирен?] Докато хора с ортодоксално "комунистическо минало" днес се "срамуват" от комунистическото минало на страната ни и го "заклеймяват [какво нахалство!]. Целуват опакото на дланите на Меркел без да се срамуват от своите сънародници… България се смали до 6 млн. население, но и това никого не тревожи... Европейският съюз е в състояние на разпад. А това се случва под въздействието на мощната имигрантска вълна, предизвикана преди всичко отвъд Океана [което е една отделна и необятна тема].  
Ето защо българските управляващи не бива да се уповават на своите началници отвън. Например на Меркел, която е политически пътник… И въобще нека да не забравяме, че Германия все още е окупирана от САЩ държава  - тя няма сключен с тях мирен договор след края на Втората световна война, а само споразумение за прекратяване на военните действия. Така че германският канцлер Ангела Меркел козирува на Белия дом и нищо повече. Дори когато преди няколко години се разбра, че е била подслушвана от американците, просто е потрила ръце и коленопреклонно е простила на своите господари отвъд Океана…
Външната ни политика днес е „срам за майстора“, както казва народът в подобни случаи. Значи майсторът трябва да се смени. Не зная как, но патриотичният дух на ония, които не очакват светлик зад хоризонта, трябва да бъде обновен...
Аз все още се надявам, че този светлик ще грейне пред нас един ден! Но не без наше участие…

09.10.2016 г