ВИЖТЕ и
пожелайте живот, здраве и добрина за ВСИЧКИ
БОГОЯВЛЕНИЕ
Йордановден е един от най-големите християнски празници. На този ден св. Йоан Кръстител кръстил Божия син в реката Йордан. Тогава Исус бил на 30 години, но все още имал малко последователи. Едва след великото тайнство на кръщаване с вода и дух той бил готов да служи на хората и да изпълни своята спасителна мисия. Това е неговото второ, истинско раждане за хората и за мисията, която трябва да изпълни. Българинът вярва, че както тогава небето се отворило и от него се чул глас, казващ "Това е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение", така и във всичките следващи години в нощта преди Йордановден небето се отваря и сам Господ застава на небесната порта и изпълнява желания. По същия начин вярвали и предците ни езичници, когато на същия ден се молели на Даждбог, който изпълнявал желания в същата тази нощ.
СВЕТОТО КРЪЩЕНИЕ
Йоан Кръстител е син на свещеника Захари и на Елисавета. Наречен е още Предтеча, защото за него пророк Исай казва: "Гласът на викащия в пустинята говори: Пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог." (Книгата на пророк Исая, 40:3) Йоан Кръстител зовял страстно: "Аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате, Той е Идещият след мене, Който ме изпревари и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му. Това стана във Витавара, отвъд Йордан, дето Йоан кръщаваше." На другия ден Йоан вижда Исус, че отива към него, и казва: "Ето Агнеца Божии, Който взима върху Си греха на света. Този е, за Когото аз казах: След мене иде мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене. Аз Го не познавах; но за да стане Той явен на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода. И свидетелстваше Йоан, казвайки: Видях Духа да слиза от небето като гълъб и остана върху Него. Аз Го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: Над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий. И аз видях и свидетелствах, че Този е Синът Божий. На другия ден пак стоеше Йоан с двама от учениците му. И като се вгледа в Исуса, Който вървеше, рече: Ето Агнеца Божий. Като чуха от него тия думи, двамата ученици отидоха подир Исуса." (Евангелие от Йоана, 1:26–37)
Народът ни възприема Исус и неговия кръстник неотменно заедно, по едно и също време родени, на една и съща възраст оттеглили се от света. В народното предание те се срещнали още преди да се родят, докато майките им, Елисавета и Мария, си говорели. Разпознали се още в утробите майчини, уговорили се още тогава за важните дела, които ще свършат заедно.
На Йордановден Христос се потопил три пъти във водите на река Йордан. Този акт символизира тайнството на смъртта и възкресението на човека в него. Умира грешният човек, наследник на Адам, преражда се, възкръсва духовно пречистеният нов човек. След кръщението почва страданието, почват истинското понасяне на греха и изкуплението на земните хора. С явяването на Бога на Богоявление хората видели с очите си вълшебното християнско триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и започнали да вярват. С кръщаването на водата светът придобива нова ценност и сила, става по-безопасно място за живеене. Свършват т. нар. Мръсни дни. Злите сили са победени и прогонени надалече.
Ритуалът "свето кръщение"
Светото кръщение е едно от седемте тайнства на вярата, при което човек се очиства от греховете. Смята се, че дори новородените носят бремето на първородния Адамов грях и затова колкото по-рано се кръсти детето, толкова по-добре. Кръщението може да стане по всяко време на деня и през годината, както и във всеки избран храм. Кръщаваният се отказва от Сатаната, обещава да вярва в Христа и да му служи и прочита Символ на вярата. После се освещава водата и кръщаваният се потапя три пъти в нея с думите: "Кръщава се Божият раб… (произнася се името на кръщавания) в името на Отца, амин, и Сина, амин, и Светаго духа, амин." Това е най-важният момент от кръщението. Върху новокръстения слиза Светият дух, очиства го от греховете и го възражда за нов християнски живот. На кръщавания се дават бяла дреха в знак, че е очистена душата му, и кръст, за да следва Христа.
По-възрастните хора, които ще се кръщават, трябва да се настроят преди това с покаяние и вяра. Децата са готови да влязат в храма без специални приготовления. За тях трябва да има само чисти дрешки, за предпочитане – бели, символ на духовната чистота, в която ще се облекат. За всички е задължително да са с ново или чисто бельо. На пръв поглед церемонията включва трикратно отричане от греха и злото и трикратно потапяне във вода в името на трите лица на Светата троица. Тайнствеността се крие в духовното възраждане и очистване на новопокръстения.
Важна роля в ритуала има кръстникът. Той се смята за духовен учител на кръщелника си и има задължението от тук нататък да следи и да помага неговото израстване, възпитание и морал. Между двамата се установява духовно родство от първа степен, което не им позволява да встъпват в брак помежду си. След кръщението детето се отнася със запалена свещ в дома му. Там родителите дават дар на кръстника и слагат богата трапеза.
Какво трябва да се знае преди пристъпването към кръщаване:
– кръстници могат да станат само тези, които вече са кръстени в източноправославната вяра;
– родителите не могат да бъдат кръстници на децата си;
– на свещенослужителя трябва да бъде представен акт за раждане на кръщавания;
– ако желанието е обредът да бъде извършен от духовник с по-висок сан – архимандрит, епископ, митрополит, – това трябва предварително да се уговори;
– ако детето е под 40 дни, майката не присъства в храма;
– кръстниците носят в храма голяма бяла хавлия, бяла кърпа за лице и сапун за извършване на църковния ритуал;
– след ритуала кръстеният се облича в нови бели дрехи, дарени от кръстника;
– носи се погача в храма и се раздава; раздават се също сладкиши и бонбони, за да е сладък животът на кръстения;
– кръстникът подарява на детето малко златно или сребърно кръстче, за да го носи цял живот.
След кръщението се извършва тайнствено миропомазване, при което се очакват дарове от Светия дух: просветляване на разума, благочестие, страх от Бога. Светото миро е приготвено от елей (дървено масло), вино и много благоуханни вещества, с което се символизират различните дарове. Приготвянето на светото миро почва през великденския пост и се освещава на Велики четвъртък.
РИТУАЛИ
Ритуалите преди Йордановден и навръх празника са свързани с неговия основен смисъл – освещаването на кръста, водата и целия свят. Народът ни нарича този ден още Водици, Водокръщи и пр.
Старите българи са вярвали, че точно в полунощ реките спират да текат и стават лековити.
През нощта срещу празника, в потайна доба, небето "се отваря" и сам Господ застава на небесната порта и изпълнява желания. Който дочака и успее да види чудото с очите си, и да изрече онова, което най-много иска, ще бъде възнаграден. Желанието ще се сбъдне.
Водата се освещава. След службата с тържествено шествие се отива на реката и попът хвърля кръста. За него скачат нечетен брой младежи. Който успее да го открие, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с реликвата и получава отвсякъде дарове. Кръстът може да се откупи с наддаване. Също и кумството в местата, където се избира кум за цялото селище.
От светената вода се носи вкъщи, ръси се, пие се за здраве, пази се за лек през годината. Някое от момичетата сипва по малко във врата на всеки от семейството, а именниците направо залива целите.
Болните се къпят или пръскат с вода, взета от мястото, откъдето е изваден кръстът, за да оздравеят. Всеки отпива по глътка вода на гладно, измива лицето и ръцете си за здраве. На реката се носят иконите от вкъщи, топят се и се освещават. Момите умиват лицата си, за да са бели и червени през годината. Топи се палешникът от ралото, за да е бяло житото. В реката се хвърлят три трески от бъдника, да се изтече всяко зло. На стомните се връзва кръст от босилек. От светената вода се слага във виното и зелевия сок, да не се развалят. С нея се накисва и квасът за хляба.
След връщане от църква насред къщата се слага брадва с острието нагоре и се прескача, за да се спрат болестите. Който скочи най-високо, той пръв напива светената вода.
Две моми, преоблечени като младоженец и младоженка, ходят по къщите и ръсят с кръстена вода.
Девойките ходят рано сутринта за вода и докато я наливат, мълчат.
Жените, който са станали майки наскоро, раздават по къщите питки кравайчета за здравето на децата си.
На Йордановден е добре да се кръщават децата. Това важи особено за родители, които дълго време не са имали рожба или са взели хранениче (тоест осиновили са дете), или пък ако детето е скоро родено и има здравословни проблеми. Кръщаването е голям семеен празник. Кръстниците са на особена почит поради духовния смисъл на кръщаването. Обикновено те избират името и го съобщават в самия ден. По стара традиция първородното момче се кръщава на бащиния родител, първородното момиче – на майчиния.
Символ на кръщаването е обичаят да се къпят пеленачета или сгодени, или младоженци. По къщите ходят по пет-шест души, извеждат, когото са си набелязали, хвърлят го три пъти в река, извор или чешма, както три пъти се потопил във водата Исус, и призовават магията на духовното раждане, което да ги защитава, да им помага да са здрави, да живеят, да се радват. Но защото толкова важни решения се взимат само по своя воля, всеки би могъл да се откупи. С откупа се реди празнична трапеза.
В Югозападна България се къпят само младоженците и момченцата до 1 година. Затова празникът се нарича Мъжки водици. По тези места избират кум на цялото селище до следващия Йордановден и той ръси със светената вода. В Родопите обредът се нарича "хаскане" – по възклицанията, които придружават трикратното потапяне във водата.
На Йордановден се събира пепелта от огнището, несъбирана през всичките дни от Коледа. Тя има магическа сила, лекува, предизвиква плодородието на дърветата, гони вредоносните същества.
На Водици сгодените ергени отиват на гости на избраницата. Свекървата мие лицето є, дарява я със златна паричка и китка. Започва периодът на сватбите до Великденските заговезни.
ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ
По орехите от Нова година се гадае за бъдещето.
По листата на бръшляна се гадае за здраве и живот.
В Югозападна България се извършва обредно припяване на пръстени, при което се гадае с кого ще мине под венчило девойката.
МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ
Ако замръзне китката, с която ръси попът, ако е облачно или вали сняг на парцали, ще има голямо плодородие. Ако времето е меко, през годината чакат болести. Ако на Йордановден времето е топло, житото ще бъде гъсто. Ако е ясно и студено, овцете и агнетата ще са здрави. Ако валят сняг или дъжд, царевицата ще е добра.
Там, където има мъгла, посевите през лятото ще се повредят или ще бие град.
Ако на Йордановден духа вятър, ветровита ще е и цялата година, а житата ще имат главня (вид болест по житните култури). Който вятър духа на празника, той ще духа през цялата година. С особена сила това важи за вятъра по време на водосвета. Ако вятърът е източен, годината ще е хубава, пчелите ще се роят и ще дават мед. Южният и западният вятър носят слабо плодородие. За добро веят северният и източният вятър.
ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ
Трапеза
На трапезата се редят прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, свинско със сурова туршия, орехи, вино.