"Няма свобода без достойнство!"... На безсъвестните няма да се прости, няма да се забрави..."

Преди 182 години от Карлово започва земния живот на Васил Иванов Кунчев, за да стигне до едно черно бесило – „към безсмъртието най-прекият път”. „От Бога венец” – така Левски нарича гибелта за Отечеството. Някой беше изчислил, че е живял 13 000 дни. За тези дни Левски преобърна времето, изтръгна народа от робската апатия, даде на историята нов век, а на държавата – предначертание. Написа с личната си съдба националния ни епос. И заживя в паметта на поколенията като Апостола на българската свобода. И както Свободата не може нито без Екзарха, нито без Караджата, тъй и ние не отделяме Дякона от Апостола. Той е нашият застъпник пред времето и нашият съдник пред историята. Левски определи бъдещата държава само с една дума - Храм. Днес този Храм е оплячкосан. А демократската република е превърната в декор, зад който похитителите безчинстват. За тях е важно те да спечелят, пък ако ще цял народ да загуби. И украсяват своите кабинети с портретите на Левски, и чистят съвестта си с по някой негов цитат. Живеем привидно свободно, но мнозина са лишени от възможността да живеят достойно. А има ли свобода без достойнство? Някои вярват, че няма да им се държи сметка за безчинствата. Други, в своето отчаяние не вярват, че с дружни усилия можем да променим съдбата си. Помним, че трябва да имаме равни права, но забравяме, че това важи и за задълженията ни. Тази вечер отново говорим за Левски. Народът няма да реди слова от трибуните, защото знае, че има нещо по-важно от тези слова. И то е – да доведем децата в Карлово, в малката къщица, където баба Гина още чака своя син. Да ги научим, че свободата не ще думи, а дела. Да пазим жив този плам, за да спечели цял народ! Да живее България!