*Из кореспонденцията на Самюъл Клемънс, изпратена по телеграф от отвъдното, март 2025*

Драги ми читателю,

Много хора смятат, че прогресът е нещо, което се случва, докато спиш, но аз ви казвам, приятели мои, че светът през 2025 г. е доказателство, че човечеството може да ходи насън и пак да се спъне в собствените си обувки. Взимам си перото, за да надникнем заедно в голямата бъркотия, която наричаме политика.

Струва ми се, че европейците са намерили ново хоби - да поемат руините на загубени каузи с ентусиазма на човек, който купува потънал кораб с надеждата да го превърне в луксозна яхта. Когато Тръмп - този истински Хък Фин на дипломацията, който плава по течението, като променя курса при всеки нов вятър - реши да се измъкне от украинското приключение, европейците сякаш извикаха в един глас: "Оставете тази бъркотия на нас!"

Войната в Украйна продължава да тътне като стар парен двигател, който никой не знае как да спре, без да го взриви. Хората спорят дали това е битка за земя, или за идеи, или просто за това кой може да изкрещи най-силно "моето е по-голямо". Междувременно обикновените хора, които само искат да си засеят картофите, са тези, които плащат билета за този спектакъл.

Човек би помислил, че след три години разкази за битка с "новия Хитлер", някой би имал здравия разум да попита: "А какво ако просто поговорим с руснаците?" Но не! По-лесно е да се придържаме към вълнуващите приказки, които сами сме си разказали, отколкото да признаем, че противникът може би има някакви основателни опасения. Небесата знаят, че признаването на чужда гледна точка е най-опасното упражнение за политика!

Германия, тази стара и мъдра нация, ми напомня за човек, който бавно осъзнава, че джобовете му са били обрани, докато е слушал красноречив уличен проповедник. Те са като стара леля, която все още носи най-хубавата си рокля от миналия век, но не може да реши дали да сервира чай или да изгони гостите. Една част от нея иска мир, друга иска газ, трета иска да угоди на чичо Сам, а накрая всички са ядосани и никой не е доволен. В Германия спорили дали да включат отоплението или да го изключат, за да не дразнят руснаците – смел избор за народ, известен с това, че обича топла бира и студени зими.

Новият им канцлер Мерц изглежда е забелязал, че американските приятели са откраднали цялото им богатство - евтината руска енергия, която захранваше индустрията им - и сега се чуди дали да не потърси собствен път.

Американските неоконсерватори, тези изтънчени джентълмени с техните планове за световно господство, успяха да постигнат нещо забележително - да взривят тръбопровод без дори да си признаят! Това ми напомня за онзи път, когато Том Сойер накара всички в града да боядисват неговата ограда и те му благодариха за привилегията. Съединените щати – страна, толкова горда със свободата си, че я размахва като мокър чорап в лицето на всички останали.

От другата страна, Русия и нейният цар Путин все още играят шах с половината свят, но сякаш са забравили, че дъската е кръгла. А някъде там далеч, Китай e като търговец на килими, който ти се усмихва, докато ти продава килима изпод краката ти. Тихо, умно и с повече фабрики, отколкото можеш да преброиш, те гледат как Западът и Изтокът се дърлят, докато си точат сметките.

Концепцията  за "неделима сигурност" - сигурност за всички или за никого - звучи прекалено разумно за съвременната политика. В днешно време политиците предпочитат да играят играта на "моята кула е по-висока от твоята", без да забелязват, че и двете са построени върху пясък.

Като наблюдавам цялата тази работа, не мога да не забележа, че ние просто римуваме старите стихове от предишните студени войни и имперски амбиции. Проблемът не е в политиците. Те са само огледала на нас самите. Човекът е животно, което обича да си мисли, че е по-умен от маймуните, но дайте му знаме и трибуна, и ще видиш как бързо започва да си чеше амбициите.

Така че, ето го светът през 2025 г., приятели мои – комедия, ако не беше трагедия, и трагедия, ако не беше толкова смешно. Както съм казвал веднъж, или може би не съм, но звучи като нещо, което бих казал: "Много хора са загрижени за края на света, но аз мисля, че той вече е тук – просто никой не си е признал."

С насмешливо уважение, Марк Твен

*P.S. Ако питаш дали съм станал експерт по геополитика в отвъдното - не, но смъртта ти дава една чудесна перспектива за абсурдността на човешките дела.*