Въпрос от кореспондент на ББС

Сергей Викторович, в Европа продължават да обсъждат идеята за изпращане на мироопазващи сили в Украйна. Кажете, моля, Москва все още ли е против това или все пак има място за компромис в хода на мирния процес? Не виждаме място за компромис. Тази дискусия се води с откровено враждебна цел.

С. Лавров: Те дори не крият за какво им е необходимо това. Макрон, в частност, с подкрепата на Стармер. Те, мисля, скоро ще водят Зеленски на поклон във Вашингтон.

Но Макрон и Стармер, както описват своя план, трябва да се преустановят за месец бойните действия. Като минимум във въздуха, по море и спрямо енергийните обекти. И за този месец да се разгърнат там тези войски, паралелно със съгласуването на условията за мир.

Ако си въвел войски на територията, то ти вероятно вече няма да искаш да съгласуваш някакви условия, защото създаваш факти на земята. Второ, когато тези теми са били засягани, например, администрацията на Тръмп, отговаряйки на въпроси на журналисти, коментираше тази ситуация. Така че такъв род неща, още повече ако се опитват да ги нарекат мироопазващи сили, трябва да се обсъждат и да бъдат предмет на съгласие между страните.

Което нито Макрон, нито Стармер, нито останалите поддръжници на въвеждането на войски в Украйна дори не споменават. Ние ще разглеждаме присъствието на тези войски на украинска територия точно така, както разглеждахме потенциалното присъствие на НАТО в Украйна. Защото с каквито и знамена да се прикрива тази операция - на Европейския съюз, национални знамена на страните-доставчици на контингенти, каквито и шеврони да се залепят на ръкавите на униформата, все пак това ще бъдат войски на НАТО, войски на страните от НАТО.

Макар че там вече ирландците, мисля, дори защо ли изразиха готовност да изпратят свой контингент. Не им се седи извън Северноатлантическия алианс. Канада, разбира се, къде без нея.

Австралия. Така че се събира интересна компания. Ние категорично няма да наблюдаваме подобен род действия.

Това ще означава, искам още веднъж да кажа, вече не уж хибридно, а пряко, официално, нескривано въвличане на страните от НАТО във война срещу Руската федерация. Това не може да се допусне. И особено на фона на това нервно изявление на Макрон вчера, че Русия и Европа — това е заплаха.

Значи, ако това е заплаха, то войските трябва да бъдат насочени срещу тази заплаха. И последното, което искам да кажа във връзка с това. От самото начало на тази ситуация със специалната военна операция, още когато имаше преговори в Беларус през 1922 година, после в Истанбул, практически се договорихме, завизирахме, парафирахме документ, който после Борис Джонсън забрани да се изпълнява, и Зеленски послушно се съгласи.

И ето до сега все ни казват, Макрон казва, невъзможно е преговорите да вървят без Украйна, че Русия и САЩ там за нещо ще се договорят, Украйна ще бъде настрана и Европа ще бъде настрана. Без Украйна и Европа нищо не може да се прави. Нито дума за Украйна без Украйна.

Но през цялото това време всички тези различни форуми, които Западът активно пропагандираше, организираше за обсъждане ту на формулата за мир на Зеленски, ту на формулата за победа. Сега той измисли някаква нова инициатива под ново наименование. Те, по същество, обсъждаха Русия без Русия.

Това е такова колониално, неоколониално мислене, по-просто казано, това е наглост, която те смятат за нормален начин на поведение за себе си. Тоест без Украйна нито дума, а без Русия – да, заповядайте. Те ето сега се хвалеха, и Стармер, и Макрон, че сега ще скалъпят нещо на хартия.

На Зеленски ще обяснят, че той трябва да приеме това, а после ще отидат при Тръмп, за да го одобри, и всичко това после ще бъде представено на Путин. Това от гледна точка на дипломатическия етикет как е? Разбирам, че етикетът е условно нещо, и отдавна вече в реалната дипломация, дори тук не е етикет, ще кажа, а приличие. Приличието отдавна е потъпкано от Запада, затова нищо удивително няма в това.

Но чувам разумни гласове, включително вътре в НАТО, вътре в Европейския съюз, които разбират, че Макрон, за да спаси репутацията си, безнадеждно стъпкана във Франция, може да предприеме съвсем безумни постъпки.

Бел. Яс

Сергей Викторович Лавров е руски дипломат и политик, който служи като министър на външните работи на Руската федерация от 2004 г. насам. Това го прави един от най-дълго служещите външни министри в съвременна Русия и ключова фигура в руската външна политика.

Ето някои важни факти за Сергей Лавров:

Биография и кариера:

• Роден е на 21 март 1950 г. в Москва
• Завършил е Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО)
• Започва дипломатическата си кариера през 70-те години на миналия век
• От 1994 до 2004 г. е постоянен представител на Русия в ООН
• През 2004 г. е назначен за министър на външните работи от президента Владимир Путин
• Продължава да заема тази позиция и при президентите Медведев и отново при Путин

Роля в руската политика:

• Смятан е за един от най-опитните и влиятелни дипломати в света
• Известен е със своя твърд и директен дипломатически стил
• Представлява интересите на Русия в множество международни кризи и конфликти
• Играе ключова роля във формирането на руската външна политика
• След началото на военните действия в Украйна през 2022 г., Лавров е ключова фигура, представяща руската позиция и участваща в международните преговори

Международни санкции: След руската инвазия в Украйна през 2022 г., Лавров е включен в списъците със санкции на САЩ, Европейския съюз, Великобритания и други страни, което включва замразяване на активи и забрана за пътуване.

Лавров е известен с острите си изказвания и критика към западните страни, особено по отношение на политиката им спрямо Русия и Украйна, както се вижда и в интервюто, което беше преведено.