Велика сряда е третият ден от Страстната седмица, време на дълбоко духовно съзерцание и подготовка за Възкресение Христово в православната и католическата традиция. Този ден е наситен с ключови евангелски събития, които подчертават контраста между покаянието и предателството, между любовта и алчността. В центъра на богослуженията и размислите на Велика сряда стоят две основни събития: помазването на Исус Христос с миро от разкаялата се грешница и предателството на Юда Искариот.

Помазването на Исус с миро

Едно от най-вълнуващите събития, отбелязвани на Велика сряда, е описано в Евангелията от Матей (26:6–13) и Марк (14:3–9). Исус прекарва деня във Витания, в дома на Симон Прокажени. Докато е там, една жена, наричана в традицията „грешница“, се приближава към Него, носейки алабастрен съд с драгоценно миро – скъпо благоуханно масло. В израз на дълбоко покаяние и благодарност тя излива мирото върху главата на Христос, а според някои евангелски разкази – омива нозете Му със сълзите си и ги изтрива с косите си.

Тази постъпка предизвиква възмущение сред някои от присъстващите, включително учениците, които смятат, че мирото е можело да бъде продадено за голяма сума, а парите – дадени на бедните. Исус обаче защитава жената, като казва: „Тя извърши добро дело спрямо Мене... като изля това миро върху тялото Ми, тя го приготви за погребение.“ Той подчертава, че нейната постъпка ще бъде споменавана навсякъде, където се проповядва Евангелието, като пример за искрена любов и покаяние.
Това събитие е в центъра на богослуженията на Велика сряда. Църквата прославя жената грешница за нейната безкористна отдаденост и я противопоставя на алчността и предателството, които ще последват. Помазването с миро символизира подготовката на Христос за Неговите страдания и смърт, както и духовното очистване чрез покаяние.

Предателството на Юда Искариот

В същия ден се случва и едно от най-драматичните събития в Новия завет – решението на Юда Искариот да предаде своя Учител. Според Евангелията от Матей (26:14–16), Марк (14:10–11) и Лука (22:1–6), Юда отива при юдейските първенци и уговаря да предаде Исус за тридесет сребърника. Това става след помазването с миро, когато Юда, подтикнат от алчност или разочарование, изразява възмущение от „разхищението“ на скъпото масло.

Предателството на Юда е в рязък контраст с любовта и смирението на разкаялата се жена. Докато тя отдава всичко, което има, за да покаже вярата си, Юда избира пътя на сребролюбието и неблагодарността. В църковните песнопения на Велика сряда Юда е порицаван като пример за духовно падение, а вярващите са приканени да се замислят дали и те не „предават“ Христос чрез своите дела, мисли или равнодушие.

Богослужения и традиции на Велика сряда

В православната традиция Велика сряда е белязана от специални богослужения, които подчертават темите за покаянието и изкуплението. В храмовете се отслужва последната за годината Преждеосвещена литургия, а вечерта често се извършва Тайнството Елеосвещение (Маслосвет), при което вярващите се помазват с осветен елей за духовно и телесно изцеление. Четат се седем евангелски и седем апостолски текста, които припомнят страданията на Христос и призовават към духовно пробуждане.

В народната традиция Велика сряда е ден за подготовка за Великден. Според българските обичаи жените избягват домакинска работа като шиене, плетене или пране, за да не „изгубят“ уменията си. Децата често берат здравец, който се пази до Разпети петък и се раздава за здраве. В някои региони започва подготовката за боядисване на великденските яйца, особено ако в семейството има наскоро починал близък.
Значение за съвременните християни

Велика сряда е ден за размисъл върху личната вяра и моралните избори. Историята на жената грешница ни учи, че искреното покаяние и любовта към Бога могат да изкупят дори най-тежките грехове. От друга страна, предателството на Юда ни напомня за опасностите от алчността, завистта и духовната слепота. Вярващите са приканени да се изповядат и да се подготвят духовно за предстоящите дни на Страстната седмица, когато Христос ще понесе кръста заради спасението на човечеството.