Нощта на предателството и саможертвата
В тази свещена вечер, когато денят отстъпва на нощта, Учителят и дванадесетте ученици се събират за Пасхалната вечеря, без да подозират, че тя ще остане в историята като Тайната вечеря. Стаята е озарена от трептящи пламъци, които хвърлят издължени сенки по стените. Масата е подредена скромно, но с всичко необходимо за празника.
Иисус поглежда своите приятели и съратници с тиха тъга в очите. Той знае какво предстои, докато те все още не подозират нищо.
"Истина ви казвам: един от вас ще Ме предаде," произнася Той и смут обхваща всички. Погледите се кръстосват, шепотът се разнася: "Дали съм аз, Господи?"
Юда седи сред тях – със сребърниците, тежащи в кесията и в душата му. Когато Иисус потапя залък и му го подава, съдбата е решена. "Каквото вършиш, върши го по-скоро," казва му Учителят, и Юда излиза в нощта, която е също толкова черна, колкото и делото му.
В тишината, която настъпва, Иисус взима хляб, благославя го и разчупва пред очите им. "Вземете, яжте, това е Моето тяло." После вдига чашата с вино: "Пийте от нея всички. Това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете."
Те не разбират. Как биха могли? Трапезата се превръща в олтар, вечерята – в тайнство, което ще се повтаря през вековете.
След вечерята гласът на Иисус се извисява в молитва за единство: "Да бъдат всички едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно." И докато звуците на молитвата затихват, Той ги води към Елеонския хълм.
В Гетсиманската градина, под сребристия блясък на маслиновите дървета, настава часът на най-дълбоката самота. "Душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бдете с Мене." Но учениците не издържат – сънят ги надвива, докато на няколко крачки от тях Синът Човешки води най-тежката битка.
"Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; но нека бъде не както Аз искам, а както Ти." Капки кръв се стичат по лицето Му, докато се моли. Три пъти Той моли учениците си да бдят с Него, три пъти ги заварва заспали.
"Станете, да вървим. Ето, приближи се оня, който ще Ме предаде."
Факли проблясват между дърветата. Въоръжени мъже пристъпват с Юда начело. Предателската целувка бележи Иисус, и ръцете на стражата се протягат към Него. Петър изважда меч и отсича ухото на Малх, слугата на първосвещеника, но Иисус го спира и изцелява ранения.
"Нима мислите, че не мога да помоля Своя Отец, и Той да Ми даде повече от дванадесет легиона ангели?" Но чашата трябва да бъде изпита докрай.
Учениците се разбягват в нощта, изоставяйки своя Учител. Само Петър и Йоан Го следват отдалече, докато Го отвеждат при първосвещеника Каиафа.
В двора на първосвещеника Петър, някога толкова смел, сега трепери от страх. Три пъти го питат дали познава арестувания, три пъти той се отрича от своя Учител. И когато петелът пропява, погледите им се срещат през разстоянието – изпълненият с болка поглед на Иисус и потъналият в срам поглед на Петър. Ученикът излиза навън и горчиво заплаква.
Вътре, в палата, Иисус е подложен на подигравки и обвинения. Лъжесвидетелите Го заобикалят като глутница вълци. Каиафа настоява: "Заклевам Те в живия Бог, кажи ни, Ти ли си Христос, Синът Божи?"
"Ти каза. И казвам ви: отсега ще видите Сина Човешки да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци."
Първосвещеникът раздира дрехите си: "Богохулства! Какво още ни трябват свидетели?"
Велики четвъртък приключва с присъда, произнесена преди Той да е представен пред Пилат. Но в тази нощ на страдание и предателство е положено началото на изкуплението. В тъмнината на Гетсимания Светлината не угасва – тя тепърва ще озари света.