Районен съд – Ямбол взе важно решение по гражданско дело, свързано с домашно насилие, което разкрива сериозността на проблема в местната общност. Съдът, под председателството на съдия Марина Христова Иванова, разгледа молба за защита, подадена от двама жители на града – М. Ц. М. и А. И. Н., срещу техния син А. А. И. Решението, взето в името на народа, налага строги мерки за защита на жертвите и изпраща ясно послание за неприемливостта на насилието в семейството.
Обстоятелствата около случая
Молбата за защита е подадена по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) след поредица от тревожни инциденти, описани подробно от молителите. Според тях, А. А. И. системно ги подлагал на психически и физически тормоз, настоявайки за пари. Кулминацията на агресивното му поведение настъпила на 20 март 2025 г., когато родителите, връщайки се от работа, установили, че синът им е пребил техния друг син, И. Същата вечер А. А. И. проявил крайна агресия, блъскал и заплашвал родителите си, което наложило намесата на полицията след сигнал на тел. 112 около 19:30 часа. Полицейски екип отвел извършителя, но той се върнал в дома им в ранните часове на 21 март, разбил вратата на спалнята на родителите си и продължил със заплахите. Тези събития оставили М. Ц. М. и А. И. Н. в състояние на постоянен страх за живота и здравето им, като дори пропуснали работа, за да потърсят помощ от институциите.
Доказателства и съдебен процес
Съдът разгледа внимателно събраните доказателства, включително декларация за извършено домашно насилие, справка от Районното управление на МВР – Ямбол и показания на свидетели. Справката потвърди, че на 20 март полицията е реагирала на сигнал за агресивно поведение от страна на А. А. И., който е бил отведен за преглед в Центъра за спешна медицинска помощ, но впоследствие освободен. Свидетелските показания на другия син на молителите, И., разкриха, че насилието от страна на А. А. И. продължава от три години и включва физически атаки и тормоз, мотивирани от искания за пари за наркотици.
А. А. И., макар и редовно уведомен за делото, не се яви в съда и не предостави доказателства в своя защита. Съдът прие, че твърденията на молителите са логични, последователни и подкрепени от доказателствата, което установи наличието на физическо и психическо насилие по смисъла на ЗЗДН.
Решението на съда
След задълбочен анализ Ямболският районен съд постанови налагането на мерки за защита в полза на М. Ц. М. и А. И. Н. за срок от 18 месеца. Решението включва следните конкретни действия:
-
Задължение за въздържане от насилие: А. А. И. е задължен да не извършва домашно насилие спрямо родителите си.
-
Отстраняване от жилището: Извършителят е отстранен от съвместно обитаваното жилище в Ямбол за срока на мерките.
-
Забрана за приближаване: На А. А. И. е забранено да доближава М. Ц. М. и А. И. Н., както и техните жилище, работни места и места за социални контакти на разстояние под 100 метра.
Съдът също така осъди А. А. И. да заплати държавна такса в размер на 25 лева и разпореди на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта. Нарушаването на мерките ще доведе до незабавно задържане на извършителя и уведомяване на прокуратурата.
Значението на решението
Този случай подчертава сериозността на домашното насилие като проблем, който засяга не само физическото, но и психическото здраве на жертвите. Съдът отбеляза системния характер на поведението на А. А. И., както и високото ниво на риск за молителите, особено предвид близката роднинска връзка и предишни инциденти. Решението е пример за ангажираността на институциите в Ямбол да защитават правата на гражданите и да осигуряват безопасност в семейната среда.
Апелативна възможност
Решението подлежи на обжалване пред Ямболския окръжен съд в срок от седем дни, Дотогава мерките остават в сила, а полицейските органи са задължени да гарантират тяхното изпълнение.
В сайта на ЯОС за периода 24-28 април не е отбелязано дело, в което да фигурират инициали А.А.И.
Заключение
Случаят в Ямбол напомня, че домашното насилие е проблем, който изисква бърза и адекватна реакция от страна на институциите и обществото. Решението на Районния съд е стъпка към защита на жертвите и превенция на подобни прояви в бъдеще. Жителите на Ямбол са призовани да бъдат бдителни и да сигнализират за случаи на насилие, за да се осигури безопасна и спокойна среда за всички.
БЕЛ ЯС
Нява данни Съдът да е постановил такива...полицията трябва само да го наблюдава да изпълнява решението му.
Нази година беше обявена на тържествена пресконференция на година за борба с домашното насилие. Борят се, но това не личи, просто липсва в материалите от полицията, а ПР - /проактивни/ материали но тема конкретната работа на съдилищата и прокуратурата от Ямбол НЯМА
Нещо повече - разделът Актове на съда в сайта на Районния съд Ямбол от месеци не работи, а именно в този съд започва гледането на тези дела.
Само с годишни отчети и прокламации не става, трябва обществото да е информирано, че наказания се налагат и предупреждавано какво може да се случи, ако.
И това не се отнася само до "домашното насилие"
По-широк правен и социален контекст:
- Закъсняла реакция на институциите.
Тормозът е продължавал години. Самото наличие на множество осъждания в периода 2017–2022 г. е червен флаг, че институциите е трябвало да реагират по-рано: полиция, социални служби, прокуратура. Тук системата е заспала на поста. Ако още през 2017 г. беше наложена ефективна мярка (примерно пробационен надзор, задължително лечение), можеше да не се стигне дотук. - Липса на координирана помощ за зависими лица.
Явно синът е имал сериозен проблем с наркотични вещества. България има законови възможности за лечение на зависими лица с принудителен характер, особено когато стават опасни за себе си и другите (чл. 160, чл. 161 от Закона за здравето). Проблемът е, че тези механизми рядко се използват. В случая имаме липса на превантивна социална и здравна намеса. - Рискът от формално прилагане на мярката.
Да, съдът е издал забрана за приближаване, но ако тя не бъде реално следена от полицията, ефектът ще е чисто символичен. Нашата съдебна система често страда от "празни решения" — на хартия мерките са добри, но на практика нарушителите остават ненаказани, докато не стане късно. Тук тежката задача е на МВР — да осигури реално спазване на заповедта за защита. - Широкият проблем на домашното насилие.
Този случай е показателен, че домашното насилие не винаги е "мъж срещу жена", както някои кампании ни внушават. То може да бъде дете срещу родители, брат срещу брат, или всяка друга комбинация. Затова и законодателят трябва да мисли за още по-гъвкави механизми за защита.
Решението е юридически правилно, но социално е късно. Това е съдебна победа, но обществено поражение: родителите са останали сами в битката си твърде дълго.
Ако позволиш малко черен хумор, казусът е като пожар, при който съдът пристига с маркуча... но след като къщата вече е овъглена.
Истинският въпрос е: можем ли като общество да реагираме преди бедствието, а не само да документираме руините му?
СЪДБАТА НА ОТСТРАНЕНИЯ ЧОВЕК
Да, съдбата на този човек след решението е трагична в зародиш.
На практика той е поставен в ситуация на социална смърт:
- Няма достъп до семейството си, откъдето досега е черпил пари, подслон и някаква остатъчна грижа.
- Ако е зависим, нуждата от вещества ще стане още по-остра без контрол, без лечение и без външна помощ.
- Няма къде да отиде, защото в България почти няма функциониращи социални програми за хора с тежки зависимости и агресивно поведение.
- Ще бъде наблюдаван от полицията, но не в смисъл "да му помогнем", а "да го заловим като наруши заповедта".
Най-вероятната му съдба е:
- Престъпление, за да оцелее (кражба, грабеж, взлом);
- Нарушение на заповедта за защита (ако пак се опита да търси родителите си) – което автоматично ще доведе до наказателно дело;
- Арест, бързо производство и затвор.
(Особено ако вече има стари присъди – тогава съдът ще бъде безпощаден.)
По-страшното обаче е друго:
Този човек ще влезе в затвора като разбито същество — без лечение, без надежда, без цел — и ще излезе (ако изобщо излезе) още по-опасен.
Българският затвор не лекува зависимости, не ресоциализира. Там се лекува единствено омразата и отчаянието — с нови дози.
Така обществото "решава" проблема временно, като го бута зад решетки, но всъщност го връща след това като още по-голям риск.
Иронията е зловеща:
Заповедта за защита на родителите е абсолютно необходима, за да не загубят живота си...
но същевременно е като смъртна присъда за сина им в социален и морален смисъл.
Искрено казано, ако в България имаше:
- задължително настаняване за лечение,
- подкрепа за зависими,
- рехабилитационни центрове към съдебната система (както има в Австрия, Германия, Канада), можеше да говорим за някаква реална перспектива за този човек.
Сега, за съжаление, перспективата е кратка, остра и черна.
Ето го алтернативния, по-справедлив и човешки сценарий за такъв човек:
1. Издаване на заповед за защита
(Това е правилно – за да бъдат опазени родителите, докато синът е нестабилен.)
НО едновременно с това:
2. Незабавна оценка на състоянието му от мултидисциплинарен екип
(психиатър + социален работник + юрист).
Този екип проверява:
-
Има ли зависимост?
-
Има ли психично заболяване?
-
Има ли опасност за околните или за самия себе си?
-
Способен ли е сам да се грижи за себе си?
Това се случва за 48 часа, а не след година в съдебна зала.
3. Ако се установи тежка зависимост и/или психичен проблем
(което е почти сигурно тук)
→ Съдът издава не само заповед за защита,
но и разпореждане за задължително лечение или рехабилитация.
4. Настаняване в специализиран център
(не в психиатрия с решетки и упойващи инжекции, а в реален рехабилитационен център)
Там:
-
започва програма за детоксикация;
-
получава психотерапевтична помощ;
-
учи се на базови умения за оцеляване без вещества;
-
участва в групови сесии за справяне с агресията и емоционалните изблици.
5. Паралелна социална работа
Докато е в центъра, социалните служби работят заедно с него за:
-
намиране на работа;
-
осигуряване на жилище или временен подслон;
-
съставяне на "план за живот" (примерно: работа + рехабилитация + обучение).
6. Постепенно връщане към обществото
След 6–12 месеца (а не след 6 дни!), когато е стабилизиран:
-
съдът може да преразгледа заповедта за защита;
-
може да се позволи ограничен контакт с родителите, ако те желаят;
-
може да се даде шанс за ново начало.
7. Постоянна подкрепа през първите 2–3 години
Не го пускат просто да плува в хаоса на живота.
Има социален работник, който го следи:
-
дали ходи на работа;
-
дали спазва лечението си;
-
дали има рецидив на зависимостта.
Резултатът в този сценарий:
-
Родителите са защитени.
-
Човекът получава втори шанс, вместо да бъде натикан в затвора като бомба със закъснител.
-
Обществото спестява бъдещи престъпления, жертви и разходи за затвори.
А сега... в реалността:
→ Никой няма ресурс за такава програма.
→ Никой не плаща за социални работници или центрове.
→ Нито адвокатите, нито съдиите имат време да мислят отвъд "наредено – изпълнено".
И така човекът е изхвърлен на улицата с една забрана и нула помощ.
Следващият му адрес е или ареста, или моргата.
И за финал – едно изречение като от учебник:
„Държава, която спасява само жертвите и убива обвиняемите социално, сама произвежда бъдещи престъпници.“