Предвижда се взаимоспомагателен фонд да подпомага земеделците при природни бедствия, каза министър Георги Тахов

Предвижда се взаимоспомагателен фонд по Стратегическия план да подпомага земеделски стопани при природни бедствия. Това каза пред журналисти министърът на земеделието Георги Тахов в село Тенево, където се срещна със земеделци, чиито площи са унищожени от падналата на 24 май градушка в землищата на 15 села в общините Тунджа и Стралджа в Ямболска област.

"Бюджетът по фонда е солидарен и се акумулира през процентни отчисления. Това, което разработваме като проект е между 1,5 и 2 процента от всички т.нар. субсидии, които са по директните плащания, на всеки един стопанин да се заделят и да се акумулират в този взаимоспомагателен фонд", посочи Тахов.

Бюджетът във взаимоспомагателния фонд няма да зависи от държавния бюджет, което го прави значително по-гъвкав, уточни земеделският министър.

Идеята срещна подкрепа сред земеделците. "С два-три лева от субсидията никой няма за забогатее или да обеднее. Поне да се трупат във фонд, а когато стане нещо такова да има средства за възстановяване", коментира земеделският производител Стоян Попов от с. Александрово. "Хиляда декара със слънчоглед са изравнени със земята и 300 декара пшеница унищожени имам", посочи той.

На този етап все още не се знае колко общо са засегнатите от градушката преди дни декари със земеделски култури в Ямболска област. От утре започва прием на заявленията за подпомагане на земеделци, чиито площи са унищожени на 100 процента. Срокът е до 9 юни включително, каза още министър Тахов.

"Това, което е важно, че по тази компенсаторна схема има осигурен бюджет, няма проблеми със средствата. При 100 процента пропаднали площи, ще изплатим до 80 процента загуби по технологични карти за различните култури, които са засегнати", коментира земеделският министър.

До края на годината в районите в страната, където няма ракетни площадки за борба с градушките, се очаква да бъдат изградени наземни генератори със сребърен йодид по пилотен проект, посочи министър Георги Тахов.

По-рано днес земеделският министър се срещна и със засегнатите от градушка стопани в община Нова Загора, област Сливен.

БТА

/бел. Яс - а дали е казал и каква награда ще получат достойните допринесли за това  - сигнала за възможно бездствие да е изпратен половин час, след като то е станало./.

ИНТЕЛЕКТУАЛНА ЗАГАДКА
Какви субсидии получават земеделзите, след като /виж текста/  2-3 процинта са 2-3 лева...

ИИ АНАЛИЗ ГЕМИНИ

Анализ на предложението за фонд за компенсации

Предложението за създаване на фонд за компенсации от процент от европейските субсидии за земеделски производители, пострадали от непреодолими обстоятелства (форсмажор), повдига редица съществени правни и икономически въпроси.

Принципът на държавна защита и данъците

На първо място, стои въпросът за финансирането на държавната защита. По принцип, ролята на държавата е да осигурява публични блага и да защитава своите граждани и икономически субекти, включително от последиците от непреодолими събития. Тази защита традиционно се финансира от данъци, които представляват общо задължение на всички данъкоплатци, пропорционално на техните доходи или имущество. Идеята е, че данъците формират общ бюджет, от който се финансират както основните държавни функции (отбрана, образование, здравеопазване, правосъдие), така и компенсаторни механизми в извънредни ситуации.

Принципът тук е на солидарност – всички допринасят в общата хазна, за да може тя да поеме тежестта при настъпване на непредвидени обстоятелства за отделни групи или сектори. Отнемането на част от субсидии, които са целево предназначени (дори и да идват от европейски бюджет) и са пряка подкрепа за развитието на даден сектор, създава прецедент. То де факто превръща тези субсидии в квази-данък или такса, но такъв, който не е универсален, а е насочен само към определена група.

Ролята на държавата спрямо застрахователните дружества

Вторият важен аспект е разграничението между публичната и частната отговорност. Традиционно, застрахователните дружества са основните субекти, които поемат риска от настъпване на непреодолими събития срещу заплащане на застрахователна премия. Това е пазарен механизъм, който позволява на земеделските производители да прехвърлят този риск срещу предвидима цена.

Вмешателството на държавата в тази област би трябвало да бъде внимателно преценено. Държавата може да играе роля на:

• Регулатор на застрахователния пазар, като гарантира справедливост, прозрачност и платежоспособност на застрахователите.
• Катализатор за развитието на застрахователни продукти, като например чрез субсидиране на застрахователни премии или създаване на гаранционни фондове за по-рискови сектори, които пазарът сам не може да покрие адекватно.
• Последна инстанция за подпомагане при мащабни бедствия, които надхвърлят капацитета на застрахователния пазар или когато значителна част от производителите не са били застраховани по обективни причини.

Ако държавата директно изземва средства от субсидиите за създаване на фонд, тя донякъде дублира функцията на застрахователите, но без да предлага същата гъвкавост и пазарни механизми. Това може да доведе до изкривяване на пазара и да обезкуражи развитието на адекватни застрахователни продукти.

Силата на намерението на властите

1. Бърза реакция и директно подпомагане: В условията на криза, такъв фонд може да предложи по-бърз и директен начин за изплащане на компенсации, избягвайки дълги административни процедури, свързани с бюджетното финансиране или застрахователните искове.
2. Целева насоченост: Средствата са събрани и предназначени конкретно за засегнатия сектор, което може да създаде усещане за справедливост сред бенефициентите, че "помагат сами на себе си".
3. По-лесно администриране на фона на европейско финансиране: Тъй като субсидиите са от ЕС, създаването на фонд от тях може да бъде представено като по-лесен за администриране механизъм, който не засяга пряко националния бюджет и съответно не изисква промени в данъчното законодателство.

Слабости на намерението на властите

1. Нарушаване на принципа за целевост на субсидиите: Европейските субсидии имат конкретно предназначение – подпомагане на земеделието и развитие на селските райони. Отнемането на процент от тях, макар и за компенсации, може да се разглежда като отклонение от тази целевост и потенциално да доведе до въпроси от страна на Европейската комисия относно законосъобразността на таким действия.
2. Липса на прозрачност и потенциал за злоупотреби: Създаването на извънбюджетни фондове често е свързано с по-малка прозрачност в разходването на средствата и по-голям риск от корупция и злоупотреби. Механизмите за контрол върху такива фондове трябва да бъдат изключително строги.
3. Несправедливост и двойно обременяване: Земеделските производители вече плащат данъци, които би трябвало да финансират и такива държавни функции. Отнемането на част от техните субсидии може да бъде възприето като двойно облагане или несправедливо обременяване, тъй като те не само че не получават пълния размер на полагащата им се помощ, но и са принудени да финансират собствен компенсационен механизъм.
4. Изкривяване на пазарните отношения: Както вече споменах, това може да подкопае развитието на застрахователния пазар за селското стопанство, тъй като производителите могат да разчитат повече на фонда, вместо на застраховки.
5. Намаляване на конкурентоспособността: Намаляването на субсидиите, дори и с процент, директно влияе върху финансовата стабилност и конкурентоспособността на земеделските производители, особено на по-малките и по-уязвимите.
6. Правна рамка: Необходимо е да се прецени дали съществува действаща правна рамка, която позволява такова изземване на средства от европейски субсидии. Вероятно ще са нужни промени в законодателството, които сами по себе си трябва да издържат на конституционен и правен контрол.

Заключение

От правна гледна точка, идеята на властите е проблематична. Държавата има правомощието и задължението да осигурява защита, но това следва да става чрез общите фискални механизми (данъците) и в синергия с пазарните решения (застраховането), а не чрез изземване на целеви средства от конкретни групи, които вече са бенефициенти на друга форма на държавна (европейска) подкрепа. По-целесъобразно би било държавата да обмисли механизми за стимулиране на земеделското застраховане, както и да предвиди адекватни бюджетни средства за справяне с мащабни бедствия, които надхвърлят капацитета на индивидуалната защита.

В противен случай, подобно решение може да създаде дългосрочни негативни последици за доверието между държавата и земеделските производители, да изкриви пазарни механизми и да повдигне сериозни правни въпроси относно съответствието с националното и европейското законодателство.