Нацията ни се стопява, тя си заминава, а българският народ съществува като фикция на едни бъдещи проекти на Европейския съюз и нищо повече. Спектакъла „На ръба“ е една емоционална, обща импровизация, за онова, което се случва в България. Нещо като реквием за държавата България, реквием за един народ, който си отива, който се стопява. Народ, който достойно и гордо съществува на този свят хиляда и триста години ,но който не успя да устои на бруталните, алчни, безмилостни колизии на съвременната „демокрация“ … и на собствените си низостни слабости и противоречия. Българската нация си заминава.

Превърнали сме се в население, което едва оцелява в циничните условия на някаква фашистка, финансова общност, нарекла себе си – Европейска, която и пет пари не дава дали има или няма такъв народ.

Днес, може да се базираш като народ, ако успееш да убедиш някакви европейски програми, да ги убедиш в това, че съществува такъв народ и те да финансират евентуално подпомагането, филмирането, изграждането… като че ние не сме съществували никога, ние сме само една фикция на едни бъдещи проекти на Европейския съюз и нищо повече. Ние сме само неясен субект на поредните бъдещи проекти на Европейския съюз и нищо повече.

И само след няколко години ще съществуваме в техните програми така, както съществуват ромите, калдарашите, аборигените, масаите или някоя рядко срещана, изчезваща общност. Ние ще съществуваме единствено в програмите за възраждане на племенна идентичност!

С „На ръба“ искаме да споделим нашата тъга и болка по онова, което си заминава, болката за българския народ, който от година на година се стопява. Изгубилите се традиции, приемственост, празници – всичко онова, което моето поколение е запомнило, което сме се опитвали да го предаваме на децата си. Тези ценности се загубват и имат смисъл единствено за някое телевизионно шоу или за някоя програмаза изчезващи народности. Червената книга на българите! Това е тъжната страната на причината да правим „На ръба“. А веселата… май няма такава!

Бил съм против и продължавам да съм против спрямо днешното правителството, хората, които ни управляват и тенденциите, които са се заформили отдавна. Решението ми да застана на това временно място (и.д. директор на Народния театър „Иван Вазов“ – бел. ред.) е чисто емоционално и спонтанно заради това, че театърът има развитие и тенденция. Според мен е нелепо за няколко месеца да се назначава друг директор, който и да е той, дори и най-гениалният, докато не се избере един директор, който в следващите 5 години ще развива своята програма, своята концепция и ще прави театър по свой модел и идея. Просто ми се струваше, че е ужасно несправедливо и към театъра, и към ситуацията за няколко месеца неочаквано отнякъде да се спуска някой парашутист. Това е абсолютно нелепо и безсмислено.

Аз нямам абсолютно никакви ръководни амбиции и се опитвам всеки час да се отърва от тези мои функции – това не е моя работа, просто исках да се случи този преход безболезнено и почтено. Нищо повече.

От тук нататък кой ще бъде директор, по какъв начин ще стане това нещо, каква ще бъде програмата за следващите 5 години на този театър, това е друг въпрос. Избират си директор, назначават си го – аз дали ще остана в този театър или не, аз отдавна съм с единия крак отвън и това изобщо не ме занимава. Имам отговорности към хора вътре в театъра и затова ми се струваше за правилно да не позволя на абсолютно външни хора да влязат с кални ботуши в театъра и да разритат онова, което е строено с усилия и с любов през годините.

Всички онези, които ме упрекват в желание за власт, за управление, че аз съм отрекъл самия себе си и съм се изметнал от моите позиции – това не е вярно.
Аз продължавам да държа на своите позиции, продължавам да мисля, че това правителство е абсолютно вредно, че Бойко Борисов е абсолютно вреден, той не е управляващ и не би трябвало да бъде управляващ, абсолютно съм против това Министерство на културата и всичко останало. Продължавам да бъда против и никога няма да бъде инакъв. Просто единствената ми задача и цел беше да направя прехода малко по-безболезнен.
Да вървят по дяволите всички онези, които ме обвиняват. Не ме интересуват, не ги чета, не ги слушам и не искам да се занимавам с тях....



пълният текст в БГНЕС
http://news.bgnes.com/view/1221222

бел. Яс Морфов е режисьор, директор на Народния театър
Роден е в Ямбол