Да, че Алеко Константинов  е Щастливец,  знае цяла България. Така поне мисли в годините на своето творческо изобилие  самият автор на „Бай Ганьо” и „До Чикаго и назад”.  151г. след рождението му  в малкото стралджанско село Правдино се събраха жени и мъже на по 60-70 г.,  да  се запознаят с този необикновен и много талантлив българин. Така днес за всеки от  побелелите правдинци изборът на патрона на читалище „Алеко Константинов”  не е просто избор на  едно име , а  засвидетелстване на почит и уважение към един голям българин , с който се гордеят.
    След откриване на срещата от кметския наместник и председател на читалището Каля Атанасова (на сн.), секретарят на читалището Нела Неделчева си направи труда да разкаже възможно най-интересното от биографията на    Алеко. Може 85-годишните Тодора Колева и Рада Христакиева, които бяха най-възрастните участници в  срещата,  да не знаят що е това интернет и компютър, може да недовиждат и да не чуват достатъчно добре, но вече знаят, че Алеко Константинов е определян като най-чистия български писател.  Одобряват това, че имал  обществена непримиримост към тежката българска действителност, че с тънка чувствителност отразявал това в произведенията си,  че е патриот, планинар   и пътешественик. Особено им допадна това, че Щастливецът имал хаплив народен хумор с който  създава своя Бай Ганьо. Припомнено беше дори това, че Българо-американския център за култура обяви 2013 за година на Алеко, а в Чикаго за него има изграден бюст-паметник.     Няма нищо случайно в това, че по време на срещата правдинци решиха  да четат „Разни хора, разни идеали”.Сигурно защото противопоставяйки героите на предишното и сегашно време откриха много еднакви български черти, а това стана повод да си пожелаят героят на новото време да се отърси от излишната злоба, завист и всякаква лошотия и да потърси в себе си доброто. „Защото си го имаме, носим си го, то е у нас, ама си го крием, незнайно защо!”, твърдят мъдрите правдинци.

Надя Жечева