Доктор Димитър Брънков е внесъл предложение за преименуване на улица "Николай Петрини" и ОУ "Николай Петрини". Посочени са мотиви с исторически характер.
Той предлага улицата да бъде преименувана на ген. Владимир Вазов или ген. Колев, научаваме от пресцентъра на община Ямбол.
Въпросът е наистина сериозен. Необходимо е гражданите да бъдат запознати с мотивите на вносителя.
Младите не си спомнят, но скоро след промените на контрареволюционната 1989 година нарочна Комисия направи пълен преглед на паметниците, паметните знаци и наименования на улици, училища и др., които според комисията се свързват със социалистическия период и парадигма в общината.
В резултат на дейността й бяха извършени премахвания на паметници и промяна на наименования. Факт е, обаче, че не беше премахнат паметния знак за установяване на Народната власт в града, паметника и улицата на и наречени на Георги Шейтанов, не беше "изтрито" и името на Николай Петрини.
Вероятно са иимали нещо предвид, когато не са сторили това комисарите на капиталистическата контрареволюция през 1989 г. Може би, защото първото капиталистическо управление на града беше доминирано от земеделци, затова.
Явно сега д-р Брънков подлага на преразглеждане, всъщност продължава работата им.
Ето какво пише за Петрини в Уикипедия
Николай Петрини е роден на 4 декември 1889 година в Ямбол в семейството на бивш руски офицер, останал на служба в Българската армия. Учи в еврейско училище и от малък владее идиш и немски заедно с български, руски и турски, научава и френски.[1] Завършва Военното училище в София. По време на Балканската война 1912 – 1913 участва като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Служи във Втора рота на Седма кумановска дружина. Носител е на орден „За храброст“ ІV степен.[2]
След войната остава на военна служба. Участва и в Първата световна война 1914 – 1918. По време на управлението на БЗНС (1920 – 1923) служи в гражданското въздухоплаване.
Става член на БЗНС непосредствено преди Деветоюнския преврат. След Септемврийското въстание е сред водачите на левицата в съюза и застъпва гледището за единодействие между комунисти и земеделци (вижте – Трудов блок). На изборите през есента на 1923 г. е избран за народен представител. През 1924 – 1925 година Николай Петрини е един от основните участници в неуспешната подготовка на въоръжен преврат или въстание срещу правителството на Александър Цанков със сръбска помощ. Участва в т.нар. Земеделски революционен комитет заедно с Димитър Грънчаров, Христо Косовски и е делегиран от там във Военния комитет на организирания заедно с комунистите Единен фронт.
През април 1924 година той преминава нелегално българо-сръбската граница, участва в организирането на канали за пренасяне на оръжие в България и координира действията си с поддържаната от сръбското правителство земеделска и комунистическа емиграция в Белград.
На 11 юли 1924 г. Заминава за Виена и Прага където води разговори със Задграничното представителство за земеделско участие в прокомунистическия Селски интернационал. Той влиза в контакт с Георги Димитров с такова предложение, но комунистите го отхвърлят, тъй като смятат, че Петрини няма особено влияние в БЗНС и действията му са само лична инициатива.[3] През август 1924 г. се среща с нелегално завърналия се в страната Коста Тодоров в село Грамада, Кулско. Ходи и в Белград по подготовката за въстание. Пише предговор към брошурата на Грънчаров „Блок на трудовата демокрация“. Сътрудничи на вестниците „Народна защита“ и „Народно знаме“.
През февруари 1925 година минава в нелегалност. По това време той действа в тясно сътрудничество с ръководителя на Военната организация на комунистите Коста Янков и е информиран предварително за планирания Атентат в църквата „Света Неделя“, инструктирайки членовете на своята организация да се укрият в очакване на реакцията на властите.[3] След извършването на атентата на 16 април 1925 Петрини е арестуван заедно с Косовски и Марко Фридман в квартирата на Адела Николова.
При априлските събития от 1925 година на 17 април е убит заедно Косовски в Дирекцията на полицията. Впоследствие на 11 май 1925 година заедно с Косовски е осъден на смърт по делото Фридман-Задгорски-Коев-Грънчаров и други за атентата в църквата „Света Неделя“.