В средата на Великия пост – време, в което християните водят по-съсредоточен духовен живот, разговаряме със Сливенския митрополит Арсений за духовните изпитания, доброто и злото в света, борбата с гордостта и в отблъскването на гнева, който ни обкръжава.
- Ваше Високопреосвещенство, по време на Великия пост християните отправят поглед навътре към своя духовен живот. Как да разберем себе си най-добре и как да открием кои са пороците и греховете, които притесняват душата ни?
- Преди всичко е необходимо да знаем изобщо какво пред Бога е порок и грях. А това знание ни дават Свещеното Писание и Свещеното Предание. Доколкото повечето хора днес не израстват възпитавани в руслото на техните понятия и ценности, то в Православната Църква имаме и такива помощни пособия за християните, каквито са книжките с Въпроси за изповед, където са споменати множество пороци и грехове- самоизпитвайки се чрез тях можем веднага да открием достатъчно неща, за които трябва да се каем. Но, обикновено в началото, дори при най-искрено самоизпитване, човек вижда в себе си само „върха на айсберга“. Себепознанието продължава според мярата и интензивността на духовния живот, през целия ни жизнен път. А, доколкото по-пълното очистване на душата ни е първостепенно условие за приближаването ни до Бога, то е добре да вземем пример от светите отци и като тях, да се молим Господ да ни даде да виждаме греховете си. Както се казва в Молитвата на св. Ефрем Сирин, която се чете през цялата св. Четиридесетница: „Господи… дай ми да виждам греховете си…“
- Има ли „малки“ грехове и „благородна“ лъжа?
- Има „малки“ грехове, но това, че са малки не значи, че трябва да бъдат пренебрегвани. Защото ако бурените не се оплевят докато са малки, после пускат дълбоки и силни корени и изкореняването им става много трудно. Огромният дъб някога е бил малък жълъд. Както казва един съвременен светител (архиепископ Йоан Шаховской), огънят е огън и в малката кибритена клечка и в голямата пещ; непоносим за нас и силен и от малката искра да направи голям пожар, ако не му се обърне внимание. А и изкушенията обикновено винаги тръгват от нещо малко, което не ни плаши толкова, и постепенно ни увличат към по-голямото, ако не им се съпротивляваме.
Що се отнася до лъжата, Този, Който е Сам по Себе Си Истината – Господ Иисус Христос ясно казва (в Евангелието от Йоан), че „бащата на лъжата“ е дяволът. И не е направил разлика между видовете лъжа. Ако искаме да сме с Христа, трябва да сме истинни, каквото и да ни струва. От което не следва, че можем с истината Христова да „зашлевяваме“ който както ни попадне. А трябва да я поднасяме с разсъдителност и, ако е потребно с деликатност, търсейки винаги ползата за всички.
- Четвъртата неделя на Великия пост е посветена на св. Йоан Лествичник. Защо неговата памет е отредена да се чества тогава и защо обръщаме поглед към него?
- Преподобният Йоан Лествичник е бил удостоен с такава изключителна чест, заради своето неголямо, но уникално, по светски можем да кажем „гениално“ произведение – книгата, наречена „Духовна стълба“ или на славянски – „Лествица“. В нея той, от своя опит и от опита на православното подвижничество, излага кратко и ясно, но и достатъчно изчерпателно както различните греховни страсти и начините за борба със тях, така и добродетелите и средствата за тяхното придобиване. Тази книга с право е, така да се каже, в „златния фонд“ на православната аскетическа литература и нейните уроци са също толкова актуални, колкото и в VI век, когато е била написана. При това, макар да е написана изначално за монасите в Синайската планина, но от нейните наставления в много отношения могат да се ползват и всички православни християни, желаещи да се изкачват нагоре по стълбата на духовното усъвършенстване.
- Какво означава да вървим по духовната лествица?
- Да се изкачваме по Лествицата значи да изпълняваме Евангелието, защото в него Господ ни повелява: „бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“ (Мат. 5:48). Означава още да гледаме сериозно на своето християнство – с разбирането, че то ще ни послужи за достигането на вечния живот само ако нелицемерно се отнасяме към вярата, не гледаме през пръсти на духовните въпроси, каем се искрено и се стараем да се поправяме на дело. Тогава има качване по духовната стълба. Без старание и внимание то е невъзможно, също както - без тях - би било невъзможно, а даже и опасно, и изкачването ни, по която и да е материална стълба.
- Когато се случи така, че да изпаднем в лоши моменти и да имаме изпитания в своя живот – как да съумеем да се издигнем духовно и да погледнем отстрани на проблемите си, а така и да открием начина на разрешаването им?
- Помнейки, че нищо в този свят и живот не става без Божия воля или Божие допущение, да не се чудим толкова, че нещо лошо, неочаквано за нас, се е случило. Нека първо се смирим пред Бога, а после да видим дали нямаме някаква вина, пък била и съвсем косвена, за да предизвикаме тези събития. Ако установим, че е така, нека се покаем и изповядаме пред духовник за това. Ако съвестта ни не ни изобличава в нищо, нека се помолим усърдно, щото Господ да ни даде сили да претърпим благодушно изпитанието – с вярата, че благият наш Промислител го е допуснал за наша полза и спасение. Така можем да запазим мира в душата си и да дочакаме избавлението, което Бог непременно ще прати, защото Той не дава на никой, който се смирява пред Него, изпитания, които да превишават силите му.
- Трудно ли ни е да правим добро помежду си?
- Ако човек е утвърден – чрез вярата и благодатта – в доброто, ако желае повече от всичко да изпълнява Божията воля, то никога и никъде няма да му е трудно да прави добро. По-скоро ще му е трудно обратното. А ако видим, че за нас понякога се оказва трудно да изберем доброто, значи все още се колебаем между закона на Бога и беззаконието, възцарило се в тоя свят, между Светия и светския дух; значи още не сме утвърдени във вярата, надеждата и любовта, които Господ ни преподаде и иска те да се вселят в нас, за да принасяме плодовете на добротворството.
- И накрая на нашия разговор – как да придобиваме повече смирение в своето ежедневие и да намалим гнева и раздразнението от натовареното ежедневие?
- За да придобием смирение, първо трябва да разберем какво означава това понятие – струва ми се, че повечето хора днес бъркат смирението с примирение, то им изглежда като слабост и заради това те не го разбират, а оттам и не се стремят към него както към корен на всяка добродетел. Смирението е „бедност духом“ т.е. осъзнаване, че сами по себе си, без Бога, без Неговата сила, помощ, вразумление ние сме нищо и нищо добро не можем да извършим. Смиреният човек, виждайки своите качества и достойнства, казва (и мисли) като апостол Павел :“…с благодатта на Бога съм това, което съм“; а несмиреният постоянно говори: „Аз това, аз онова, аз, аз, аз…“. Много себепознание трябва, много внимание, много претърпяване на неща, които не са по нашите желания, много себепринуждение и изпълняването на Божията воля, и молитва за помощ свише трябва, за да се утвърдим в смирението. Но без него нищо добро не можем да постигнем – Свещ. Писание ни уверява, че „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“(Иак. 4:6).
Гневът се ражда от раздразнението. А то е изчадие на гордостта и честолюбието. Смирението унищожава корена на гордостта, а от това умира и честолюбието. Което пък угася пламъка на раздразнението и то не се превръща в пожара на гнева. Светите отци са написали стотици страници по тези въпроси и е ясно, че във формата на едно интервю, можем само да маркираме най-главните насоки. Важно е да се разбере, че не натовареното ежедневие е причината за раздразнението – житейските ситуации само създават повода то да се прояви. Корените на причините са винаги духовни и винаги в самите нас. Ако разберем и приемем това, вече сме направили първата крачка към смирението и благодатното умиротворяване в Христа.
https://slivenskamitropolia.bg/news/456403
Бел. Яс Следете актуалните и важни новини от и за
Ямбол, региона, България и света.