Решение на Ямболския окръжен съд дава шанс на баща и син да изградят връзка, без да се откъсва детето от майката
На 10 юни 2025 г. Ямболският окръжен съд взе решение, което сякаш напомня на всички ни: в споровете между родители най-важното е детето. По дело за родителски права съдът, воден от съдия Красимира Тагарева, промени решение на Тополовградския районен съд, като определи нов режим на срещи между двегодишния Г. М. и неговия баща, В. М. Целта? Да се защити малкото момче, като се даде шанс на бащата да бъде част от живота му, но без да се нарушава крехкото му чувство за сигурност.
Как започна всичко?
Д. Я. Х. и В. Г. М. са родителите на малкия Г., но не са женени и от февруари 2024 г. не живеят заедно. След раздялата майката взема детето и се връща при родителите си в Тополовград, където се грижи за него. Тя иска пълни родителски права и режим на контакти за бащата, който да не вреди на сина им. Първото решение на Тополовградския съд дава на бащата право да взема детето за уикенди и празници с преспиване, но майката не е съгласна. Според нея това е твърде много за едно двегодишно дете, което почти не е виждало баща си напоследък. Освен това тя разказва за проблеми с алкохол и агресия от страна на бащата, което я кара да се притеснява за благополучието на сина им.
Защо майката се бори?
В жалбата си майката споделя, че решението на районния съд не мисли достатъчно за детето. Г. е само на две години, силно привързан към нея, а бащата не е поддържал редовен контакт преди делото. Тя се страхува, че ако детето започне да преспива при бащата без подготовка, това може да го разстрои. Освен това съдът е дал на бащата Коледа и именния ден на детето, което според нея я лишава от тези специални моменти с нейния син. „Не е честно нито за мен, нито за Г.“, казва тя чрез адвоката си, настоявайки за по-плавен преход.
Какво реши съдът в Ямбол?
Ямболският окръжен съд внимателно разглежда случая и стига до извода, че първоначалният режим наистина не е най-доброто за малкия Г. Съдиите решават, че на толкова ранна възраст детето има нужда от стабилност и позната среда. Затова въвеждат адаптационен период: до навършване на три години бащата ще може да вижда Г. всяка първа и трета неделя от 10 до 18 часа, без преспиване. След това, когато детето порасне малко, бащата ще може да го взема за уикенди с преспиване, както и за определени празници – например Коледа през четните години, а Великден и Нова година през нечетните. Майката пък ще има възможност да прекарва други важни празници с детето, като рождения му ден.
Съдът отбелязва, че няма доказателства бащата да е навредил пряко на детето, и подчертава, че той има право да изгради връзка със сина си. В същото време обаче съдиите разбират, че за едно двегодишно дете рязката промяна може да бъде травмираща. Затова залагат на постепенност – нещо, което майката приветства.
Защо това е важно?
Този случай не е просто поредното съдебно дело. Той показва как съдът може да балансира между правата на родителите и нуждите на едно малко дете. Психолозите отдавна говорят, че за деца под три години сигурността и връзката с основния родител – в този случай майката – са ключови за тяхното развитие. Ако бащата бъде въведен в живота на Г. постепенно, това може да помогне на момчето да свикне с него и да изгради здрава връзка, без да се чувства откъснато от майка си.
Но делото повдига и по-големи въпроси. Какво правим, когато родителите не могат да се разберат? Има ли достатъчно подкрепа за семейства в подобни ситуации? Медиация, психологическа помощ или дори просто разговор между родителите биха могли да предотвратят толкова много съдебни битки. А когато делото стигне до съда, съдиите трябва да мислят не само за законите, но и за това какво чувства едно дете.
Какво следва?
Решението на Ямболския съд е крачка в правилната посока. То дава шанс на бащата да бъде част от живота на сина си, но защитава емоционалното благополучие на Г. Майката ще плати по-малко за адвокатските си разноски, тъй като съдът приема, че жалбата й е основателна. Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, но засега то е надежда, че правосъдието може да бъде не само строго, но и човечно.
Този случай ни напомня, че децата не са просто обект на спорове – те са хора с чувства и нужди. И когато възрастните не могат да се разберат, съдът трябва да бъде този, който мисли първо за тях. Защото в края на деня най-важното е Г. да расте щастлив, обичан и от двамата си родители. И да е взаимно.
Бел Яс - изображението е илюстративно и изкуствено
Бел Яс - изображението е илюстративно и изкуствено