Ямбол, в който киното оживява – От първата прожекция до днес
Репортер Елица Хаджиколева
Оператор Румен Колев
В зората на XX век, когато светът открива очарованието на седмото изкуство, Ямбол става един от първите градове в България с кино. Началото поставя Боговест Качулев, първият българин с диплома по кинематография и фотография. Завърнал се от Виена през 1910 г. със стара камера, два филма и голяма мечта, той пристига в Ямбол.
Първоначално Качулев отваря ателие в бащиния си дом и започва да прожектира копия на два филма – „Тунелът под Ламанша“ и „Пътуване до Луната“ на Жорж Мелиес – в салона на къщата си. Виждайки големия интерес, Боговест и баща му предприемат смела стъпка. Те преработват стар склад за зърнени храни в двора си и го превръщат в истинско кино. Добавят второ ниво, изграждат голям балкон, оформят операторски кабини и поръчват огромен екран.
Така, на 15 август 1910 г., киното започва да функционира, прожектирайки безкрайно дълго тези два филма. Но кино без електричество не може. Няколко дни преди това Боговест и брат му Георги стават причина за електрифицирането на улица „Александър Стамболийски“ (сегашна, тогава „Александър Освободител“). Те поставят първите електрически крушки и стълбове. Така Ямбол се нарежда сред първите градове с редовни прожекции, само 40 дни след София.
Кинолюбителският дух на Ямбол
През 1958 г. група млади ентусиасти основават кинолюбителски клуб към читалище „Съгласие“. Това са хора без специално образование или квалификация, обединени единствено от любовта си към киноизкуството. С една осеммилиметрова камера и два ламаринени прожектора те започват да снимат живота в Ямбол: манифестации, културни прояви, спортни събития, чествания.
Тези ентусиасти, макар и не професионалисти, са едновременно оператори, режисьори, сценаристи и актьори. Тяхната дейност представлява ценен архив. По онова време Ямбол е единственият град, в който се създават хроникални филми за събития от целия окръг. Ямболският архив е сред малкото в страната с богата киноколекция: 48 хроникални, 175 документални и 35 игрални филма, както и фонозаписи към озвучените ленти.
Киното – Носталгията, която се завръща
Тази богата история оживява отново чрез изложбата „Киното – Носталгията, която се завръща“, подредена в Регионалния исторически музей. Тя е част от празника на града и Международния ден на архивите.
Киното вече не е на лента, но спомените за тъмните зали, тихото тракане на прожектора и светлината от екрана остават като жива част от паметта и духа на Ямбол.
Надявам се, че този текст е подходящ за публикация във вашия сайт! Имате ли нужда от допълнителни корекции или друг тип съдържание?