Според Валентин Вацев, срещата в Аляска е събитие на десетилетието, което ще преобърне много представи и перспективи. Той смята, че Путин и Тръмп имат лични и геополитически мотиви за срещата.

Основните моменти в анализа на Вацев са:

• Путин прави услуга на Тръмп: Тръмп има нужда да се представи като миротворец пред американските гласоподаватели преди изборите. За целта той ще използва "спирането" на войната в Украйна. Путин е готов да му направи тази услуга, защото вижда в него потенциален партньор, с когото може да постигне геополитически цели.

• Спирането на войната е временно: Вацев е скептичен, че войната ще спре за постоянно. Според него тя ще бъде прекъсната само с кратка мирна пауза от един до три месеца, в която Украйна ще се превъоръжи и подготви за продължаване на конфликта.

• Войната е от имперски тип: Вацев твърди, че войната не е за територии, а за връщане на руските зони на контрол и влияние в Източна Европа и на Балканите.

• Новата геополитическа архитектура: Путин ще се опита да убеди Тръмп да участва в нова глобална търговия, като му предложи съвместна експлоатация на Северния арктически път. Целта на Русия е да се модернизира, а на Америка – да се реиндустриализира.

• България и Балканите в руската зона на влияние: Вацев твърди, че Балканите, включително България, са в руската зона на контрол и влияние. Според него това е "геополитическа съдба", която не може да бъде променена.

• Възможна среща в Пекин: Вацев допуска, че ако Тръмп се почувства победител след срещата в Аляска, може да отиде на 3 септември в Пекин, където да се срещнат тримата лидери на САЩ, Русия и Китай, за да разговарят за нова архитектура на света.

Разговор с Валентин Вацев, политически наблюдател

Румен Петков (Поглед инфо): Здравейте, уважаеми зрители. Вие сте с Поглед инфо. Аз съм Румен Петков. Имам честта да проведа този разговор с доцент Валентин Вацев, който е тук при нас, наш гост. Здравейте, г-н Вацев.

Валентин Вацев: Здравейте. Благодаря ви, че ме поканихте.

Румен Петков: И аз ви благодаря, че дойдохте. Тъкмо остават, бих казал, броени часове до събитието. Дали ще го наречем събитие на годината, дали на столетието, на века, не знам, ще видим. Но събитието предстои и нещата се раздвижват с всеки изминал ден. Даже току-що разбирам, че в Аляска е имало цунами и някои веднага поставиха въпроса дали няма да се провали. Не, оказа се, че вълните трябвало да бъдат 30 м, но се оказали 35 см само. Така че всичко е точно. Да, стават грешки. Какво е вашето виждане за тази среща? Откъде дойде тя? Как така се получи, че от заплахите на Тръмп за 500%, 100%, 50% мита и така нататък не се виждаше, не се като че ли не се усещаше, че скоро ще има такава среща и изведнъж тя възникна от никъде, от нищото.

Валентин Вацев: Точно така. Значи аз не бих казал, че това е събитието на столетието, тъй като то сега започва, кой знае какво ще има да видим и да не видим, но със сигурност е събитие на десетилетието. Това е събитие, което обръща много неща, много представи, много погледи, много очаквания, много перспективи. Много анализи са обезсмислени.

А какво става всъщност според мен? Но разбира се, трябва да помним, че ние говорим преди факта. Когато се състои самият факт, тогава ще имаме основание да направим друг тип анализ. Сега просто можем да кажем нещо предварително. Първо, Путин отдавна инвестира в Тръмп. Те са в добри отношения, малко неочаквано. Путин определено харесва Тръмп, защото Тръмп е ярка личност. Той може да не приказва всякакви перпендикулярни приказки, но той има здраво личностно ядро. Той има инвариантно ядро на личността си и това е неговата особеност – да бъде реал политик, да бъде бизнесмен на високо равнище, което е малко необичайно, и да ненавижда ляволибералната култура, която му е опряла то. Путин харесва този тип хора. Сега Тръмп, на Тръмп очевидно му е приятно да си общува с Путин. Той може би вижда аксесоарите на американско-англосаксонското историческо съзнание. Велика империя, цар с мъхеста шапка. Това са атрибутите на руското царство. Може би нещо такова му се привижда. Няколко пъти съвсем без причина Тръмп прави някакви такива неясни комплименти на Русия: „Да, те умеят да воюват, те непрекъснато воюват, те побеждават“. Никой не го дърпа за езика да говори така, но той използва поводите и без поводи да покаже добро отношение към Путин и към Русия.

А сега всъщност какво стана? Дошъл е моментът, когато Путин ще трябва да направи голямата услуга на Тръмп. Значи Тръмп има нужда да се изправи пред Америка и да каже: "Hello, Americans, аз ви обещах да спра тази война и я спрях." Да, не стана за два дена, но това беше само преувеличение. Аз успях за шест месеца. Спрях и още седем войни за шест месеца, както каза Карл Ойн Лебет, неговата говорителка. "Обещах и го направих. Аз съм сериозен човек." А тази война, войната на Байдън, не моята, той я започна, аз я спрях. Да, не беше лесно. Да, имаше много тежки преговори, но Америка сдържа своите обещания. Аз съм като вас. Аз държа на думата си. Тръмп имаше остра нужда от точно това. Точно сега наближава номинацията за Нобелова премия. Той не се е отказал да я получи. Може би пък има защо. Все пак той в няколко военни конфликта се намеси и като че ли аз не броя израелския конфликт, там с Индия и с Пакистан беше успешен и така нататък. А Путин е готов. Той разбира, че е длъжен да помогне на Тръмп, за да може Тръмп да се обяви миротворец. "Казах ви, че ще спра войната и я спрях." Ето това е. А който не ме разбира, толкова по-зле за него. Той така обича да поставя въпросите. Тоест Путин прави генералната услуга на Тръмп.

А това за Путин е опасно. Аз дори не мога да си представя как Путин ще спре войната. Работата е там, че тази война не е за няколко парченца земя, които почти не се виждат на картата на онази област там. Това не е война за територии, това е война от класически имперски тип. Русия воюва, за да върне своята зона на контрол и влияние в Източна Европа и на Балканите. Разбира се, тази война ще продължи дълго. Ще има паузи, ще има почивки, ще има бели петна, но Русия с меморандума си от 15 декември 2021 година обяви началото. Ние сега го осъзнаваме. Тогава аз не го разбрах, а тогава имах чувството, че става нещо важно, но не разбирах добре какво точно става. Русия обяви началото на контраперестройката.

Началото на перестройката беше, когато екипът и елитът на Горбачов и на Елцин се отказаха от зоните, от руските зони на контрол и влияние в Източна Европа и на Балканите. Сега започва, преди 21-ва година започна контраперестройката в Русия. Това е дълга тема, аз само ще я маркирам с едно изречение: в Русия на мястото на служещите, на мястото на типологията на Андрей Козирев, който беше техният външен министър, тогавашния външен министър, когото бяха запитали какви са националните интереси на Русия и той каза, че Русия няма национални интереси. Самите американци бяха изумени, чак пък такава наглост. Той между другото, Козирев сега живее щастливо във Флорида. Той е нов човек. Той е американец вече. Както и да е. На мястото на управляващия, на представителя на големите капитали от елита на света, дойде собственик, обикновеният собственик, който казва: "Аз, да, ние имаме много. Русия е най-богатата страна – 132 трилиона разузнати ресурси." Да. 64% от световните запаси на всичко има Русия. Както каза Медленно Албрейд, не е честно една страна да притежава толкова много неща. Това, ние имаме всичко. Ние ще ви го продадем. Искаме разумни цени. Ние не вдигаме цените. Просто заповядайте, ще търгуваме. Това иска днешният господар на Русия. Това е собственик. Собственикът е в две лица. Той е частен собственик, но и държавен собственик. Има такива типажи в руската държава, които се държат спрямо държавните имоти като собственици. То е казано съвсем кратко и афористично: "Мечката си пази гората." А мечката не иска да раздава. Мечката е готова да търгува. Тя е любезна мечка, но не дава без пари. А появи се новият собственик и Путин е говорител на този колективен субект на собственик, държавен и частен собственик в Русия, който в момента преориентира Русия.

Започна контраперестройката на 15 декември 2021 г. и това продължава. А според мен Путин се бори и на този етап успява в съзнанието на Тръмп, с когото той разговаря на драго сърце, украинската мъка да стане само като частен страничен епизод. А Путин рисува цял нов свят пред Тръмп и на Тръмп му харесва. На Путин също му харесва. На него му харесва как между Русия и Америка ще има генерална търговия с влакови композиции, със суровини и съответните капитали, които текат към Русия и съответните технологии, ноу-хау. Това напомня донякъде, в историята нищо не се повтаря само, но това напомня на този много щастлив и успешен период, когато Сталин и Рузвелт се бяха наговорили тайно зад гърба на американската и руската общественост Америка да модернизира Русия. Днепрогес е дело на американо-руската дружба. Затова не се говореше, за да не се подценява трудовия подвиг на съветския човек. Но истината е, че Сталин си беше американофил и англофол, така че те с Рузвелт имаха съвсем твърди отношения на сътрудничество и приятелство. Новото в случая не е просто идеята да се търгува на много наедро. Новото е, че този път, по косвени сведения съдя, Путин е на път да предложи или вече е предложил на Тръмп за съвместна експлоатация на Северния арктически път. А това е път, който той не е запазен само за Русия, но само Русия може да се оправя там, защото само Русия има такъв флот, ледоразбивачен флот. Този път става все по-актуален поради климатичните промени и поради икономическите нужди на света. Там има много запаси от газ и петрол също и от други неща. Така че според мен Путин предлага на Тръмп да забравим за момент мъката в Украйна, украинския ревматизъм, и да си представим нов свят, свят на глобална търговия, на размяна на технологии и суровини, свят, в който Русия се модернизира, а Америка се индустриализира отново. На Тръмп това му харесва, а и заради това той е готов да направи всякакви компромиси и ги прави и тепърва ще ги прави.

А защо в Аляска? За да не пречат досадниците.

Румен Петков: Вие така маркирахте само историческия момент, когато Рузвелт и Сталин са започнали Днепрогес да строят. Аз искам също да ви върна, защото натам, защото много интересно се случи, че тази среща става точно там. Оказа се, че всъщност ние бяхме свикнали да говорим за САЩ зад океана, на 10 000 км оттук. И тук изведнъж се оказа, че не, то не е... то е отдавна известно, се оказа, че можем по комшийски да си общуваме.

Валентин Вацев: Да. 3 км е разстоянието, което дели Аляска от Русия.

Румен Петков: А всъщност как така се случи, че точно тук да стане? Защо така се случи? А не примерно среща да стане в Турция или в Саудитска Арабия или където и да било другаде, където се обсъждаше. Какво носи това нещо на двете страни, че те в случая нямат посредници помежду си и могат да се разбират?

Валентин Вацев: Това беше първоначалният замисъл на президента Путин, когато той първият екземпляр от меморандума си го изпрати в Белия дом. Не в НАТО и не в Европейския съюз, а на Америка го изпрати. "Ние с Америка сме велики сили и ще трябва да разговаряме отговорно." Сякаш няма никой друг освен нас. А ние сме свикнали да виждаме Америка тука на картата, а Русия тука на картата, на съвсем друго място. Но на глобуса се вижда ясно, че те са разделени от един Берингов пролив, който отгоре на всичко е и плитък. Той е исторически, геологически нов път. Там е имало епохи, когато е нямало вода и племена са преминавали от Америка в Азия. Така че те са... Това е комшулукът, както в дъното на селския двор има една вратичка, през която се минава в комшиите. Това е комшулшко отношение. И второ, много важно, те и двамата знаят, че Европа е на нокти, не, имаме, на мигли. Те измислят всеки три часа нова инициатива да се провали, да се вкара Зеленски там, да участват непременно. "Без Европа нищо не става." Това е лозунгът на европейското ръководство. Те нямат нужда от досадници. Анкорич, където те ще се срещат, е изолирано място там. Там просто трябва да им дадеш визи, за да влязат журналистите.

Сега, както вече ви казах, за Путин е опасно да спира войната. Ако той обяви, че е победил и че войната е спряла, без да е завзета, без да е завоювана Одеса, Николаев, Харков, националното, националният гняв ще го издуха. А ние като, под влияние на българските медии, на англосаксонските медии, не се научихме да гледаме на Путин като на цар и самодържац. Нищо такова не е вярно. Путин е човек, който трябва много да внимава за различните течения в руския политически елит. И той наистина внимава. Той се съобразява с всички най-малки потрепвания на политическия климат в Русия и той безусловно знае, аз съм сигурен, че обявяване на края на войната без завземане на Одеса, това е гняв. Това е взрив на обществен гняв и недоволство. Той, ако издържи този гняв, аз аз даже не вярвам, че може да институцията руски президент да издържи обществения гняв по повод Одеса и Харков.

Според мен Англия ще си свърши работата. Ще има мир цял месец, може би дори три месеца. През това време Европа ще подготви Украйна да си поеме дъх, да се въоръжи, да се организира, да си стегне гащите, отново да влезе във военна кондиция. А Зеленски ще бъде много необходим на този етап, защото това е човекът, който ще каже: "Ние не признаваме никакви териториални размени и отстъпки. Ние продължаваме да воюваме." Точно както Борис Джонсън беше казал на Зеленски малко преди той да подпише капитулативния договор в Истанбул, на първите договори, когато Борис Джонсън му каза: "Let's just fight." "Нека просто да воюваме. Ще ви дадем всичко, а вие просто воювайте." А Зеленски пак ще просто ще воюва, така че войната ще продължи, защото както ви казах и за мен това е смисловият център на целия сюжет. Ние сме свидетели на епизод, един епизод завършващ. Има не много дълга, по-скоро кратка мирна пауза. Медиите много ще се радват, просто защото не разбират за какво става дума. А ние с вас разбираме, че става дума за началото на руската контраперестройка. Русия влиза в период, в епоха, когато руският политически елит, никакъв Путин тука в… Да, разбира се, и Путин е начало, но целият руски политически елит, елитът на новите собственици на Русия, ще воюват тепърва с всички сили и средства за връщане на зоните на контрол и влияние в Източна Европа и на Балканите. Това нас ни касае много директно, но може би не бива да влизаме там.

Румен Петков: Нека по-подробно тука да разгледаме какви са тия зони за контрол и влияние, кому са нужни, защо са необходими те.

Валентин Вацев: Ами вижте, това е чисто дори механично може да се каже, безстойки време, че всяка велика империя, всяка империя, всяко нещо, което е империя, империята не е рогатня. Империята е особен тип държавно съществуване. Има империи, които аз харесвам, империи, които не харесвам. Аз съм на страната на Византия и на Китай, но не съм на страната на Британската империя, което няма никакво значение за тях, разбира се, кого харесва Вацев и кого не харесва. Това е последна грижа. Империята е неутрален термин, но всяко всяко държавно образование, което е империя, която претендира да бъде империя, да не забравя да кажа, че има държави, които на табелката им пише империя, но те не са империя. Япония има император начело, но Япония е обикновена национална държава. Етиопия също такава. Исторически Етиопия е империя, но много отдавна не е империя. И така империите се познават по атрибути и те са доста атрибути, имперските атрибути, но един от първите, може би първият атрибут на всяко имперско съществуване, това е наличието на зони на контрол и влияние. Това са територии, които са извън границата, но там просто се се чувства диханието на империята.

Както ако една доменна пещ работи и топи метал, а около нея на някакво разстояние, километър-два, просто снегът не се не се застоява. В земята е топло. Аз това го усетих, когато бях последния път в Киев. Там се усещаше диханието на Великата империя, която умираше тогава, но не беше напълно умряла. А зоните на контрол и влияние в Русия дори са определени съвсем точно. Аз не знам дали трябва съвсем точно да се определят, защото това са...

Румен Петков: ...би било интересно да ги очертаем, доколкото е възможно, и къде попадаме ние.

Валентин Вацев: Ах, това е голяма драма на българите. Като тръгнеш от Росен Желязков и свършиш с Вацев и с Румен Петков, как се очертават зоните? Значи военни специалисти от имперско време разглеждат зоните на контрол и влияние като едни ивици, които започват от границата. Вземете например западната граница на Руската федерация и продължават на средно на 500 км навън. 500 км е нормативната граница на зоната на контрол и влияние, но тази граница може да стане и 700 км, а може да стане и само 150 км. Това вече зависи от конкретната географска ситуация. Така или иначе, Балканите са в руската зона на контрол и влияние. А това ние го забравихме. Но това се помни в Държавния департамент на САЩ, помни се в Пентагона, разбира се. Америка е културна и велика страна. Те те мислят правилно там. А в момента Русия ще се ще се опитва да се връща и ще си връща зоните на контрол и влияние, които Горбачов подари на американските президенти в страстното си желание да бъде симпатичен. Те тогава бяха решили да се правят на готини. И главно Горбачов, не толкова Елцин, който усещаше, че тук нещо не е наред и накрая нещо ще се развали много. А стихията на раздаването беше Горбачов.

Тогава се сключи така наречения, аз го наричам, пък и други хора го наричат Московски консенсус. За разлика от Вашингтонския консенсус. Московският консенсус. Съгласието между Америка и Русия, утвърдено в Москва, означаваше, че Русия се отказва от всичките свои досегашни зони на контрол и влияние, като в замяна на това получава правото да прокарва газови и нефтени тръби. Просто Газпром получава правото на екстриториалност и навсякъде в териториите, които преди това са били зони на контрол и влияние, например България. Тя беше типична зона на контрол и влияние. Имперско завоюване и то на два пъти. Газпром получаваше правото безпроблемно да прокарва своите тръби. От своя страна Америка е съгласна да управлява политически, да отговаря политически, да поеме контрола върху досегашните зони на контрол и влияние и не възразява срещу руската икономическа експанзия чрез тръби.

Сега този консенсус много отдавна е нарушен. Америка възразява. Америка не е съгласна с прокарването на руските тръби. Колкото по-малко тръби, толкова по-добре. Това е. Те си знаят интереса. В Русия обаче все още има хора, които смятат, че вашият консенсус е актуален и трябва да се спазва. Ето тези хора трябваше да млъкнат на 15 декември 2021 г., когато в Русия стана много голямото събитие. Появи се новият исторически агент на държавно управление на Руската федерация. Появи се собственикът в две лица, държавен собственик. Затова в Русия държавата днес непрекъснато тихичко и безцеремонно, но и жестоко национализира. Непрекъснато. Всеки ден идват нови и нови съобщения, че не, това не е национализация, но еди-кой си комплексен завод е национализиран в интерес на държава.

Стана голямото събитие, както ви казах, дойде собственикът. Той е малко тромав, още не е напълно готов. Той не е напълно подготвен за новата ситуация, но няма никакво намерение да изпуска интересите си. В Москва се появи колективен субект, който разсъждава точно напротив на Андрей Козерев, че Русия има национални интереси. Те не са какви да са, а са имперски национални интереси. Те се разпростират на 17 милиона кв. км. "Нашите интереси са защитени от 6800 000 ядрени бойни глави. Ние не бързаме да ги използваме, но никой не ви съмнява, че ще ги използваме, ако се наложи. А на който не му харесва, да се оплаче в канцеларията, да пише в спортлото." В Америка се съгласиха. Тръмп е съгласен с това. Той Той има други болки, други други страдания, други проблеми. Тръмп непрекъснато страда от идеята, че Европа е създадена, за да прецака Америка. Според мен това не е вярно, но Тръмп вярва в това нещо.

Румен Петков: Да, да.

Валентин Вацев: А Тръмп е решил, че на всяка цена без американско участие няма да се разреши нищо в Тайван, което също според мен не е точно. В Пекин не бързат да придърпват Тайван. Това, което може да накара Китай да воюва за Тайван, това е, когато някой измисли нова история на тайванските китайци, когато някой се опита да им внуши, че те нямат нищо общо с Китай. Те са отделен народ, отделна история, отделен език, отделна култура и така нататък. Тогава Пекин ще воюва.

Така че за Русия да се върнем. А ние сме в разгара на контраперестройката и на тази среща Путин ще разкаже на Тръмп колко хубаво могат да се подредят глобалните великодържавни отношения между великата държава САЩ и великата държава Русия. А украинската мъка това е мъка от вчера до утре. Там ще се разберем все някак. Аз не вярвам тази война да спре. Тя ще продължи според мен след кратка почивка, тъй като великата цел на Русия днес, на новата империя, тя е стара и едновременно е нова, е да върне зоната на контрол и влияние. Може би, може би дори това не е много вероятно, но аз съм чувал съм и такива становища, че руската зона на контрол и влияние стига до бившата Източна Германия, до рекичката Фулда, която разделяше американския... американският реален контрол и руския по време на Студената война. Какво ще стане с Източна Германия, разбира се, предстои да видим скоро, когато се изправи в пълен ръст Алтернатива за Германия, но това е друга тема.

Румен Петков: И да, нека се опитаме да видим тази среща в Аляска. Зависи как ще протече тя, какви резултати ще има. Вие очертахте, че там ще се занимават с проблема за Украйна. Но по-важният е другият въпрос – геополитическото и геоикономическото разпределение.

Валентин Вацев: Точно така.

Румен Петков: Смятате ли, че в този процес и в това време историческо може да се намеси и Китай? На 3 септември е годишнината от приключването на победата във Втората световна война за Китай. Знаем, че Путин е приел поканата, ще отиде. За Тръмп не е ясно. Няма категоричност. Има ли вероятност да прерасне тая среща в друга среща на територията на Пекин и да се озовем с една нова Ялта в Пекин?

Валентин Вацев: Ялта. Аз аз се боя от този термин. Ялта е, когато се съберат на една маса победителите. Засега е рано победителите да се съберат, но а наистина е вероятно, в зависимост от това колко ще му хареса на Тръмп света, който Путин ще му нарисува. Когато Тръмп разбере, че Русия се обръща към него с лицето си, когато разбере, че Русия му предлага нов начин на историческо съвместно съществуване, а не разправии по повод еди-коя си там територийка Украйна. Ако Тръмп се почувства във властта си и в силата си, ако той се почувства победител, а Путин точно това иска Тръмп да се чувства победител. Да, вие налучквате правилно. Според мен да, има шанс на 3 септември те да се съберат тримата велики. Дали ще бъде Ялта или ще бъде Ялта? Все пак трябваше да направи рекапитулация на една война. Може би ако тука направят рекапитулация на украинската война, ще бъде също нещо подобно на Ялта. Но а в зависимост от това дали Тръмп ще се усети наистина победител, той може да отиде. Рано е той да заяви, че ще отиде, защото неговите ще го изядат. CNN и New York Times, това е вестник Правда на западното полукълбо, ще го ще му изяде джигера, нали така? То виждате как днес още нищо не е станало и как работи демократичната медия, глобалната демократична медия. Но Тръмп вероятно би имал желание да седне да разговаря със Си Цзинпин, с Путин и да се разберат за нова архитектура на света. Това ще бъде нова архитектура на света. Три велики сили и евентуално, ако в Турция не стане нещо съвсем невиждано, Турция също би могла при велик успех на Ердоган да се нареди между регионалните велики сили. Може би в известен смисъл Индия, но за Индия е рано да се спекулира още.

Румен Петков: А какво става с България в тази проблематика?

Валентин Вацев: България попада твърдо в зоната на контрол и влияние на Русия. А и това като четем историята от 18-ти век до ден днешен, това се потвърждава с всяка страница на историческата фактология. А неслучайно руските войски са идвали по българските земи. Това е един от векторите. Русия има четири вектора: Западният, северозападният вектор и геополитически вектор. Северозападният вектор. Това е прозорецът към Европа на Петър I-ви. Това е западният вектор на Сталин Страшни. А това е южният вектор към топлите проливи, към Босфора. Това е България също. Макар че в Гърция вярват, че Русия ще завоюва Истанбул и ще го върне на гръцките митрополити. Това е гръцка национална така вяра. А и разбира се югоизточният вектор надолу към Иран, към централноазиатската република. А България влиза в обхвата на третия вектор на геополитиката на Русия. И геополитиката по това се познава, че тя не зависи толкова от характера и от името на поредния държавен ръководител. Това е строго обективен, а строго обективна зона на влияние и контрол, строго обективна зона на взаимодействие, която по никакъв начин не се трогва от човешките желания и наклонности. Геополитиката е, както беше казал май Наполеон, геополитиката е съдба. Приемаш каквото ти е написано и теглиш, защото не може да промениш. Ние, българите, не можем да променим. Можем да променим себе си. Можем да емигрираме в Германия например. България ще остане празна от българи, ще се намери кой да я засели. Но ние не можем да променим своята геополитическа природа. Така че България винаги ще бъде геополитическото сърце на Балканите и с това тя винаги, независимо как се нарича ръководителят в Москва, цар, президент, генерален секретар или както там искате, тя винаги ще бъде интересна за Русия.