Румен Петков (Поглед инфо): Здравейте отново, драги зрители. Вие сте с Поглед Инфо. Имам удоволствието да проведа интервю с доцент Вацев, по-точно втората част на интервюто, където предлагам да се спрем върху политическите процеси в Европа, даже търсейки връзка с това, което разглеждахме в първата част. Здравейте, г-н Вацев.

Валентин Вацев: Здравейте.

Румен Петков: Г-н Вацев, странни неща стават в Европа. Опитваме се и всички анализатори се опитват да ги обясняват, да търсят естествена логика, обективна логика. В много от случаите не се получава. Имам чувството, че някой някъде е начертал някаква линия, която задължително трябва да се провежда, независимо от обективните фактори, независимо от играчите, независимо от... Какво е вашето виждане за отношенията между неолиберализма и консерватизма в Европа? Тъй като ние наблюдаваме в последните няколко години много силно развитие на определени консервативни политически сили в отделни страни и бих го нарекъл консервативния вектор. В същото време неолиберализмът, който се беше въобразил, че светът ще приключи тук с... и те ще векуват, се оказаха, че нещата не са точно така. Вие имахте една теза, аз искам да я напомня, за левия консерватизъм. Тъй като всички сме свидетели, включително и в България и въобще в почти всички европейски страни, че десният консерватизъм и така наречения от вас ляв консерватизъм или така разумните леви политически сили, доколкото ги има, по много важни въпроси застават на едни и същи позиции. И това не е случайно. Защо? И тук ми е основният въпрос: ако наистина така стоят нещата, смятате ли, че има обективна основа за взаимодействие между леви и десни консерватори, или както и ще да ги наричаме, за да се справят с неолиберализма, да не го наричам неолиберален фашизъм.

Валентин Вацев: Ами вижте, то не е просто до възможности и условия. Значи елементи на това взаимодействие вече се наблюдават. Първо, наистина трябва да подчертаем, Европа се движи от либерално, крайно либерално, екстремно либерално към консервативно. Това е общ тренд. Този тренд се наблюдава може би във всички европейски страни членки на Европейския съюз. Всяка от тях става по своему, разбира се, тъй като има неповторими национални особености и освен това лявото и дясното не съвпадат с консервативно и либерално, както някои досега вярват, а лявото и дясното са особено обозначение на трендове вътре в либералното, вътре в консервативното. И сега, без да разширяваме прекалено тематиката, в социализма също има ляв и десен социализъм. Например Троцки беше ляв социалист, комунист, ако искате. Да. А Сталин, разбира се, десен. А Троцки не можа да прости на Сталин, че той е десен социалист, който искаше да строи социализъм в отделно взета страна, макар и много голяма страна, континент. Тая, тоест много голяма част от мъката, от трагедията, от проблемността на съветския комунизъм се обяснява именно с лявото и дясното вътре в тъканта на съветската политика, но ние нямаме за това време сега. Даже парадоксално, но в дори в нацизма и във фашизма има трендове леви и десни. Например Ернст Никиш, един много героичен и силен човек, който е нацист, който обаче половината му живот минава в затворите, в нацистките затвори. Той е ляв нацист. Сега вече някак си не е прието да се говори за това. За нас тематиката на нацизма е закрита, постулирана, затворена навсякъде, бетонирана и там нищо не можем да открием ново. Историците знаят, че това не е вярно. Хитлер беше десен нацист, а Ернст Никиш беше ляв нацист. А Маринети беше ляв италиански фашист. Ааа... има могат да се споменават и много десни италиански фашисти. Така че лявото и дясното са различни махали в идеологическите градове. Идеологическият град на консерваторите е, идеологическият град на либералите е друго. И така, а Европа се движи от либерално към консервативно и там съвсем ясно се вижда не просто консерватизмът, а се вижда предпочитанията към левия консерватизъм.

Значи, то зависи как подхванем темата, но трябва да се каже, че например германската "Алтернатива за Германия", която е изключително интересна партия, между другото днеска целия ден чета, докато дойда тука, статии за анализи за Алтернативата на Германия, изключително интересно идейно явление, което в момента се развива много мощно, като малко дете, което непрекъснато нараства в тегло, във влияние, в зрялост, в сили, а според мен има дълбоко заблуждение. Алтернатива за Германия е не толкова дясна, колкото лява консервативна формация. Цялата специфика на Германия, която ние трябва да помним, разбира се. Аз си мисля, че това е хипотеза само. Аз си мисля, че в Германия има отворено място в българската политическа карта за една алтернатива на България, но това, разбира се е друга тема.

В Европа аз преподавах, доскоро преподавах цели 25 години история и теория на европейската интеграция и помня и хубавите години, докато се развиваше по своите пътища Европейският съюз. Аз преподавах науката за европейската интеграция и съм някак си теоретичен свидетел на това, как докога беше хубаво, докога Европейският съюз се развиваше великолепно и успешно. Това бяха първите 30 славни години, трите славни десетилетия, les Trente Glorieuses. А и след това някъде към средата на 70-те години започна обратният процес, който оттогава не е спрял. Всъщност големият, голямата невярна крачка беше в Маастрихт, когато за пръв път привържениците на едната от двете теории за интеграцията, нека да кажа за едно отделно изречение, това са две теории за интеграцията. Едната теория е либерална, тя е и троцки по по дефиниция. А лявата лявата концепция за интеграцията е отказ от суверенитет и създаване на нов суверенитет. Някои се отказаха от суверенитета си или поне направиха опит, но нов суверенитет не се получи. Общоевропейски суверенитет и досега няма, макар че се очакваше да се появи. Другата концепция, това е тя е широко известна "Европа на народите". Това е мечтата на Шарл де Гол, на великия френски политик. Чудесен, но какъв политик? Тя като че ли окончателно загуби почва по време на Маастрихтските решения и оттогава Европа започна тръгна по пътя на хипербюрократизма, тръгна по пътя на потискане на националните суверенитети. Европа тръгна по пътя на създаването на някакви Съединени европейски щати.

Сега Троцки би казал, който е писал по този въпрос в края на 19 век, той е предлагал Европа да стане Съединени европейски щати, а Ленин е бил против, защото сега не бива пролетариатът да се разсейва с глупости. Тогава е имало така такъв диалог между Ленин и Троцки. Така че съединяването на на идеите на Троцки и на другите бюрократи от Маастрихт доведе до там, че сувере... националните суверенитети започнаха да страдат, да се потискат и народите много ясно чувстват това нещо. Обществата усещат загубата. Само ние, в България, свикнахме. Ние се научихме да живеем без суверенитет. Но дори в България има хора, които искат суверенитета. В Европа от началото на хипербюрократизацията на Европейския съюз не спря съпротивата и непрекъснатото обръщане към идеите на Де Гол за съюз на отечествата, за съюз на суверенни страни в една общност, трансисторическа общност от нов тип.

В Европа стана следното. Съединиха се хипербюрократичните идеи на федералистите, на европейските федералисти. За мен те са троцкисти. На борците за Съединени европейски щати. Тези идеи се съединиха под влияние на обстановката с интересите на европейския военно-промишлен комплекс. Някъде е по-силен, някъде е по-слаб. В Германия е силен. Той усети, че е дошъл неговият час и че трябва да дойде на сцената на новата германска история. Това е второто важно събитие след Алтернатива за Германия. Във Франция, разбира се, Макрон се опита да използва блясъка и величието на класическа Франция в своя полза, в своя политическа полза. Вие знаете, че Макрон е в много труден политически период. Той той просто доживява края на своя мандат. Аз мислех след Оланд, че по-слаб президент във Франция не може да има. Оказа се, че може. И така, Европа в момента е място, където се разбират добре и работят заедно европейският военно-промишлен комплекс или няколкото комплекса и европейската хипербюрокрация от Урсулов тип, от брюкселски тип.

Сега какво може да стане? Разбира се, има място за разни хипотези. На мене ми се струва, че в Европа все повече и повече се обособява една такава една една такава структура, която заради която нарочно измислиха термина евроатлантизъм. Евроатлантизмът, освен че беше любимата дъвка на Делян Пеевски, че България има нужда от съвършено евроатлантическо правителство, каквото и да значи това. Евроатлантизмът беше англосаксонска концепция, според която неатлантическите страни на Европа, континенталните страни на обединена Европа, тоест Германия и Франция, трябва да се подчинят на англосаксонска воля. Двете главни европейски страни, Германия и Франция, не са атлантически, а са континентални. Германия е типична континентална страна. Франция до много голяма степен е континентална страна. В тях започнаха процеси, които са не са еднозначни. Вижте какво става във Франция. От една страна Макрон е непоклатим в мандата си и ще го доживее, ще доживее края на мандата си. Той, между другото, е политически ставлник на левия глобализъм от Рошалдовски тип и това вече не се крие. Значи големите големите разкрития за Макрон не са, че жена му, видиш ли, не била родена жена, има такава една клюка. Това не е сериозно и не бива да се занимаваме с това. Големите разкрития за Макрон са, че той много дълго време е бил пратеник, ставлник на Родшелдовия капитал, ляво-либералния, ляво-глобалистския либерален капитал.

Значи във Франция десницата, но това не е само Марин льо Пен, това е и много интересният десен френски политик Ерик Земур, който даде добри резултати при последните избори. Плюс левицата, която във Франция я наричат крайна. Тя не е крайна. Това е Жон Люк Меланшон. Нищо крайно не виждам в него, но той е ляв. Безспорно той е ляв. Тоест, оказа се нещо, което аз не бях виждал преди това и не знаех, че е възможно. Левите и десните във Франция по време на политическите борби започнаха да общуват над главата на Макрон. Започнаха да се договарят над Макрон. Затова става въпрос. Да, това е невероятно. Аз го видях, но продължавам да не мога да го повярвам. Те се разбраха над главата на Макрон, с което объркаха всички сметки на Макроновото семейство. Френските десни и френските леви успяха да намерят общ език и то във Франция. Това Това не е Скандинавия, където какво ли не може да стане, без последстви. А Франция е велика европейска политическа сила. Те не живеят добре сега. Французинът не е готов да се откаже от социалните си придобивки. Франция е социална страна и няма смисъл да спорим дали това е заслуга на френските леви или на френските десни. Франция е социална страна някъде. Тя така е правена от 19 век. А петата френска република е типично социална европейска страна. А сега се очаква френският интелигент, работник, служител, salarié, да да се откаже от социалните си придобивки в здравеопазването, в културата, в образованието, в изкуството, в ежедневния начин на живот и да започне да финансира френския военно-промишлен комплекс. Това според мен не може да стане и именно за да се противостои на това, френските десни, които са много интересни десни между другото и там има много силен консервативен дъх. Марин льо Пен не е типична дясна либерална. Тя тя там има силен консервативен тренд и разбира се Меланшон, който на драго сърце ще стане консерватор, ляв консерватор във Франция. едно място за такова нещо. Така че аз си мисля, че във Великата сила Франция обществото ще реагира на бюро... на хипербюрокрацията на Брюксел и на петициите на военно-промишления комплекс ще реагира със смяна на политическия режим.

Румен Петков: В същия дух, ако погледнем и други страни в Европа, се наблюдават подобни процеси. Ето вие говорихте за Германия. Последната от онзи ден, от вчера, последното социологическо изследване показва, че "Алтернатива за Германия" вече води с 26%, 2% пред управляващата коалиция. Заедно с това нещо, ние знаем много добре, че на местните избори Алтернатива за Германия в източната част на Германия, Турингия, Саксония, спечели убедително. Заедно с това нещо лявата политическа формация на Сара Вагенкнехт се представи също много добре. Там има все още, доколкото четем и разбираме, все още известно така не страх, но някакво нежелание все още да партнират тия две политически структури, но се наблюдават определени процеси и рано или късно ще се стигне и до това. Заедно с това нещо вече става ясно, че в социал-демократическата партия на Германия има крила или крило, което също започва да се осъзнава и да се връща към изконни ценности, социалдемократическите ценности. Де линки по същия начин. Така че ето там по същия начин има територия за комуникация между така наречените десни консерватори и леви консерватори. Подобен процес виждаме в Чехия.

Валентин Вацев: Ще видим как ще се... съвсем красноречиво. Да, да. Там социалисти... левицата определено е заела разумни позиции. Бабиш го заяви ясно и категорично, че той ще се коалира с всички, които са против сегашното статукво. Ето накъде върви. Ето това са...

Румен Петков: Вие описахте новите времена в Европа, съпротивата срещу хипербюрократизма на Брюксел и действията на съвременните леви и десни, които се разбират в консервативен тон. Просто консерватизмът се връща в Европа. Те го изгониха през вратата, той влезе през прозореца.

Валентин Вацев: А до 10 години, ние можем да не го видим това, но до 10 години Европа обещава да бъде принципно различно място за живеене. Да, Европа днес, каквато е, загуби своята геополитическа субектност и беше прав Достоевски, който още тогава в 19 век, втората половина, писа в една в един пътепис "Лет зимни бележки от лет за летни впечатления", че първото изречение там беше, че "Европа е гробище на скъпи покойници". А вероятно дотам няма да се стигне. В Европа се възражда нов политически живот и нова политическа култура.

Румен Петков: Аз пак бих се върнал към централния въпрос на българите. А ние къде сме в тази работа?

Валентин Вацев: Да, изпреварихте. Щях да ви го задам. Но само една скоба, ако може. Ако погледнем, там е специфична ситуацията. В Унгария почти няма лява политическа партия. Така. В Словакия поне не се говори за наличието на силна десница, но те сами по себе си, Унгария и Словакия, също отговарят на този на този процес, за който ние говорехме, че левият Фицо и десният Орбан всъщност успяха да намерят общ език и да вървят в една посока. Теплоно се разбират, имат общи противници, общи амбиции. Защо ние, българите, винаги стоим на опашката? Защо никога не успяваме да видим зараждащите се процеси и да да се включим адекватно към това? Има ли надежда, че някакви поли... някакъв политически разум и съответно субектност, някаква политическа субектност ще се появи в скоро време, за да отговори на тези процеси?

Валентин Вацев: Аз по правило отговарям на въпроса за надеждата с "Да", утвърдително. Винаги има надежда. Надеждата умира последна. В България има много интересни социални кръгове. Има българският контраелит е готов да поеме отговорност за страната. Разбира се, не му дават. По принцип ротацията на елити и контраелити е страшно забавена там, където няма суверенитет. А българският умиращ днес елит, първата му далавера беше да изтъргува суверенитета на страната. Те се опитваха да печелят. Изнасяха суверенитет и внасяха да парцалки и дрънкулки. Българската буржоазия почти не е буржоазия, но доколкото е буржоазия, е компрадорска буржоазия. И в този смисъл България има нужда от някаква национално-демократична революция, която да възстанови правата на средната класа, на нормалното, спокойно, творческо развитие със суверенитет преди всичко. Но това това принадлежи на бъдещето. Работата е там, че това звучи като крайна хипотеза, но аз съм убеден в това, че наскоро ми попадна един исторически материал на Таня Джоева. Не помня къде го четох. Таня Джоева, тя е съвременница заедно с мене на онези процеси. Тя описва кратък исторически очерк на първите години след 10 ноември. Правителствата на Димитър Попов, на Луканов, на Сашо Томов. палежа на партийния дом и така нататък и така нататък. Тези неща, които някои не знаят, защото не им е казано, че са били, а други са ги знаят, но са заинтересувани да се забравят колкото може по-рано. Основните участници в ония процеси сега са заинтересувани нищо от това да не се помни. А тогава си рекох малко необичайно, малко неочаквано, че едно нещо, което започва така тогава, 89 година, не може да не завърши така, както завършва днес. Петата българска държава си отива и моят оптимизъм се включва в се проявява в това, че според мене ще има шеста българска държава, където готовите да носят отговорност вече ще носят отговорност. Българската компрадорщина ще бъде наритана и ще бъде ограничена. Тя няма да изчезне никога. Това е част от българския национален характер. Но комдорчената няма да бъде водеща политическа линия българската култура.

България има място за политически промени, ако не вярваме на тъпата и безсмислена пропаганда, която днеска българските медии наливат всекидневно в главите на хората. Другата година още ще има промени в БСП, която ще трябва да направи съдбовни решения или да изчезне. Ще има промени в ГЕРБ. ГЕРБ е голяма клиентелна партия, която в момента е в бъркотия. Там не се знае какво ще дойде от Германия. А ГЕРБ е правена с германско ноу-хау и с германска благословия. С другата си третата системна партия ДПС. Видяхте какво стана. Отначало имаше две ДПСта, после се оказа, че има едно. Там нищо не е ясно, освен амбицията на Пеевски, разбира се, към когото аз се отнасям с усмивка. А България има място за промени и тези промени не могат да не бъдат в синхрон с общоевропейския тренд на преход от либерално към консервативно. В България трябва да се появят национално отговорни консервативни системни политически сили. Дали това ще бъде някакво парче от БСП, което ще се отцепи от либералите, защото в момента либерали командват БСП. Дали в ГЕРБ ще се роди от така очаквания консерватизъм, което аз известно време го вярвах, но вече съм на път да загубя надежда за това. ГЕРБ имаше шансове да стане консервативна сила на един предишен етап. Сега вече е късно. А ПП-ДБС... извинение. Те те са съвсем космонавти. Те са съвсем извънземни. За тях няма какво толкова да разговаряме. Нека с тях да се занимава Бойко Борисов. Тоест българският политически живот е на път, ние очакваме, аз очаквам да роди нещо от рода на "Алтернатива за България"... нещо, което да бъде държавноотворно, национално отговорно, лявоконсервативно, не е неготово за безпринципни компромиси и с ясно разбиране за геополитическата ситуация на България. А не бива да забравяме, че България дори и такава, каквато е днес, продължава да бъде сърцевината на Балканския геополитически процес. Геополитиката, която става в България, която не става сега, главното геополитическо събитие днес е, че ще имаме много голяма натовска военна база, голямо събитие. Но българската геополитика трябва да бъде централно събитие на балканската политика и днешният днешният български политически елит не може да реши този въпрос. Те те са остатъци от 90-те години. Някои тогава се формираха като личности и оттогава не са мръднали исторически и личностно развивайки се. Просто българският политически елит е осъден да се махне от сцената на българската политика и да дойдат нови политически елити. Моето централно очакване е да се появи някакво явление от рода на лявоконсервативна алтернатива за България. Нещо, което да не дели мегдан с никого, да формулира смело целите си, да не се страхува от никакви заплахи. България има сили за такава политическа партия или формация, ако искате някакво движение. Това не е толкова важно, а и това може да стане още края на тази година и началото на другата година. В противен случай ние изпадаме отвсякъде. Изпадаме от обективния ход на историческия процес и България става, както един национален проповедник обича да се изразява, става територия със затихващи функции. България няма да бъде територия със затихващи функции. България ще има политически живот. Но разбира се, първо трябва да умре петата българска държава. Тя ще умре, издавайки неприлични звуци и миризми. Ние вече ги виждаме. Аз мисля за нова шеста българска държава. скоро след това. Освен това голямата геополитика ще ще въздейства неумолимо върху българския политически живот. Значи руската инициатива, трансисторическа инициатива за връщане на зоните на контрол и влияние, съчетана с новото разбирателство между американското и руското ръководство, защото ние сме свидетели на това в Анкорич. дава надежди, дава възможност да се надяваме за по-друго бъдеще на България. Всичко останало можем да оставим зад гърба си, да се обърнем към надеждата за нова политическа култура и за ново културно политическо бъдеще на България.

Румен Петков: Благодаря ви много, г-н Вацев. За мен беше удоволствие. Драги зрители, гледайте Поглед Инфо. Надяваме се, че в скоро време отново ще поканим доцент Вацев. Приятна вечер.

Валентин Вацев: Благодаря.