Не ми е ясно какъв човек трябва да бъдеш, за да се подхилкваш в ефир
и да се радваш, че България е дала една трета от оръжието на Украйна да се бие с руснаците.
Докато се подхилкваше и се правеше на загадъчно важен, господин Ивайло Мирчев се изплю в лицето на всички ни, като общо взето ни каза: „Вие не знаехте, ама ние давахме оръжие срещу руснаците и украинците ни плащаха и инвестираха в българската икономика.“
По-голяма гнусотия не съм чувал. Да „забогатяваме“ и да имаме инвестиции от руска и украинска кръв и съответно украинците да си плащат, че ние им даваме да стрелят срещу руснаците.
Ако това е истина, Народен съд е малко.
Акълът ми не го побира – да имаме паметник на Шипка и да имаме паметник на Цар Освободител в центъра на София, и да се хвалим с предателства и низост. На тоя свят, уважаеми господин Мирчев, освен пари, НАТО и Европейски съюз, има и памет, и гени, в края на краищата има и история. Има и благодарност. Има и една ода – „Опълченците на Шипка“. Какво да я правим тая ода и къде да я скрием?
Ако сте направили тая работа с продажбата на оръжие зад моя гръб и върху костите на мой прадядо, загинал на Шипка, и това ни го представяте за инвестиции, смятайте, че съм ви обявил война. На всички, които са продавали оръжие, крали са и са мазали, трябва да им се обяви война – война по всички фронтове.
Знам, че не ви пука. Гънките по врата Ви, господин Мирчев, бяха поизчезнали, но гледам, че пак са се появили. Дълбоко съм убеден обаче, че са изчезнали гънките в мозъка Ви, свързани с човещината, със състраданието, с българската памет и история.
Сега е вашият час – вашият час да мразите Русия, (и най-вече да искате да забележат откъдето трябва вашата омраза), да я громите по телевизорите и на партийните си събрания и пет пари да не давате за нас, които ви презираме и ненавиждаме.
Знам, че нашето презрение и ненавист ви дава сили и ви легитимира пред ония, които ви дърпат конците и ви набиват обръчите.
Ще ни вкарате във война – направихте ни най-големите душмани на Русия. Пъчите се и се дуете с всичко, с което можете да ни смразите с Русия. И се правите на европейци и на Бог знае още какви.
Вие не сте европейци, вие сте европейски мюрета, европейски ибрикчии, слуги и подлоги, но не искайте от нас да изчезнем в мрака и да си мълчим.
Така и така не ни броите за хора, но поне да извикаме, преди да ни изтриете окончателно. Вземате всички мерки да ни парализирате – и морално, и духовно. Обичате всичко, което може да ви задържи във властта и сте готови да подминете бесилката на Левски и кървавите камъни около връх Вола, стига да останете на власт. Нищо, че „превзехте“ на абордаж Росенец.
Искате да обърнете България нагоре с краката и надолу с акъла. Това вече се случва, но не благодарение на вас, а благодарение на други – неумолими биологически природни закони, които ще погълнат и вас, и тъпите ви, смотани, предателски партийни метастази. Да ви имам демократичните названия в имената. Боже Господи, каква ирония…
И какъв маскарлък, както би казал Бай Ганьо.
Господин Мирчев, Вие не знаете моето име, аз Вашето често го забравям. Сливате ми се с имената на Плевнелиев, на Йорданов, на Атанасов, на Иванов, на Борисов, на Пеевски, на Зафиров. Сливате ми се и не мога да Ви различа, и не мога. Едно и също сте.
Николай Милчев