Историята е благосклонна само към добрите ученици Featured
Събота, 24 Август 2013 12:36Вестник „Ню Йорк хералд трибун” (1945): „Червената армия се оказа армия-освободителка на цяла Европа и половината свят”
Илко Капелев*
На 21 август варвари за пореден път хвърлиха кофа боя върху името на България… Набезите над съветските паметници се осъществяват периодически в продължение на 25 години… с мълчаливото съгласие на държавата. Това, разбира се, е част от чалга културата у нас, която бе насадена навремето чрез държавна политика (защо й е на капиталистическа България умни, интелигентни и талантливи хора, те трябва да бъдат потискани непрестанно, както е учел след Втората световна война Алън Фостър Дълес, 5-ият директор на ЦРУ, 1953-1961 – б.а.). Тоест, тези варвари, които сквернят съветските паметници в България, въобще не знаят какво вършат… Господи, прости им, ако можеш, защото тези невежи наистина не знаят какво е нацизъм, какви са били неговите предназначение и въздействие върху Европа и света през първата половина на миналия век. Те не знаят кой е освободил Европа и половината свят от същия този нацизъм… Ако ли пък знаят, толкова по-зле. Това означава, че те са проводници на западната пропаганда и на пропагандата на България през последните години срещу днешна Русия. Което още веднъж ни поставя в една много деликатна ситуация и в жалкото състояние на коленопреклонници, пренебрегвайки историческата роля на нашите освободители както от 500-годишния отомански гнет, така и от нацизма.
Между впрочем софийската кметица Йорданка Фандъкова почти оправда този варварски акт, като заяви под сурдинка, че тези неща трябва да се правят на определени места и по определен начин (перефразирам), т.е. „цивилизовано”.
Господи, каква цивилизованост от хора, които не знаят, че Съветската армия даде над 1,5 млн. жертви само за освобождението на Европа. Фактически освобождението на цяла Европа се дължи изцяло на непобедимата Червена армия (около 7-милионна през онова време), колкото и някои да извръщат глави от тези думи с изкривени усмивки.
Нека да „освежим” този текст с малко исторически данни…
От юли 1944 година до края на войната, тоест за 10 месеца, Съветската армия в боевете за освобождението на европейските страни ще загуби убити, ранени и безследно изчезнали 3 милиона войници.
За освобождението на Полша са паднали 600 хиляди съветски солдати;
за Чехословакия – над 150 хиляди;
за Унгария – над 140 хиляди;
за Румъния – 69 хиляди;
за Австрия – около 26 хиляди;
за Югославия – 8 хиляди;
за Норвегия – 2 122 човека;
за Германия – 102 хил. съветски войници. И т.н. и т.н.
Ето и още една кратка разходка в историята в ония драматични часове непосредствено преди капитулацията на Германия през 1945 г…
На 30 април 1945 година остава завинаги в паметта на съветския народ, според маршал Георгий Константинович Жуков, и в историята на неговата борба с фашистка Германия. В този ден - в 14 часа и 25 минути, войските на 3-та ударна армия завземат основната част от зданието на райхстага. Непосредственият щурм на зданието на райхстага е бил осъществен от усилената 150-а стрелкова Идрицка дивизия (3-та ударна армия). 10-а дивизия била подкрепяна от 23-та танкова бригада и други части на армията. Този изключително важен исторически бой лично наблюдавал командващият армията В. И. Кузнецов, който държал непрекъсната връзка с Жуков.
На 30 април около 15,00 часа Кузнецов позвънява на Жуков и почти задавен от радост изкрещява в слушалката: “Над райхстага – Червеното знаме! Ура, другарю маршал!”
Към края на деня на 1 май хитлеристките части на обща численост около 1500 човека, не издържайки в боя за райхстага, се предават. Райхстагът е напълно очистен от противника…
В 3 часа и 50 минути на 1 май на командния пункт на 8-ма гвардейска армия е доставен началникът на генералния щаб на германските сухопътни войски, генералът от пехотата Кребс. Той заявява, че е упълномощен да установи непосредствен контакт с Върховния Главнокомандващ Червената Армия, тоест Сталин, за провеждане преговори за примирие…
…Маршал Жуков се свързва с Москва, а след това със Сталин, който е на вилата си. Долага на вожда за самоубиството на Хитлер (в 4 часа генерал Василий Иванович Чуйков долага на маршал Жуков по телефона, че генерал Кребс му е съобщил за самоубийството на Хитлер. По думите на Кребс то е осъществено на 30 април в 15 часа и 50 минути – б.а.) и появата на Кребс, както и за решението си да поръча на генерал Соколовски преговори с него. За последното иска разрешението на Сталин.
“Предайте на Соколовски - отговорил на маршал Жуков Върховният Главнокомандващ, - да не води никакви преговори нито с Кребс, нито с други хитлеристи… Капитулация, безусловна капитулация! И ако не се случи нищо извънредно, не ми звънете до сутринта, искам да отдъхна малко. Днес ще имаме Първомайски парад”, казал още в обичайния си стил Йосиф Висарионович и затворил телефона.
През юни 1945 година вестник “Ню Йорк хералд трибун” пише: “Червената армия се оказа фактически армия-освободителка на цяла Европа и половината свят в този смисъл, че без тази армия, без ония безгранични жертви, които даде руският народ, освобождението от жестокия ярем на нацизма щеше да е просто невъзможно…”
А онзи същият Алън Фостър Дълес казва и това след края на Втората световна война: „Войната свърши! Ние със сила не ще можем да покорим СССР… но ще хвърлим всичките си сили, злато, цялата материална сила за измамване и оглупяване на хората.
…Незабелязано ще заменим човешките ценности с фалшиви… ще изкореним социалната същност на литературата, и тя, и театрите, киното ще изобразяват и прославят най-низките човешки чувства и страсти…”
Боя се, че това което е обещал Дълес, в голяма степен е осъществено, уви! Но на всички ония невежи, които утре отново ще хвърлят кофа боя срещу съветските паметници (разбирай срещу името на България!) трябва някой да им разтълкува много внимателно и по детски разбираемо, че историята уважава и е благосклонна само към добрите ученици, към ония, които не забравят нейните уроци.
*Авторът е възпитаник на Литературния институт „Максим Горки” в Москва, член на ръководството на Дружеството за приятелство с Русия и народите на ОНД в Ямбол; поет,журналист, публицист, автор на книгата за Руския Север „Сибирски дневник”; член на СБП и СБЖ.
Tagged under