Илко Капелев
Бих казал, не винаги. Западните сили отдавна са склонни – на принципа на мнозинството, да заобикалят санкциите на ООН. Тоест, те не чакат разрешение от Обединените нации да се намесят с военна сила във вътрешните работи на една страна. Което означава, че нехаят в дадена страна имало ли е „престъпление против човечеството” (както обикновено се формулират такива събития) или не. Ако сега САЩ плюс Англия и Франция нахлуят в Сирия (28 август, б. ред.), това ще бъде четвъртата война срещу ислямска държава през последните 12 години. Средно на 3 години – война…
Да, Международната общност трябва (трябваше досега) да се намеси в Сирия, за да прекрати, ако това е по силите й, невероятно жестоките кръвопролития, които се извършват в тази страна. Но на страната на кого! До този момент (както не бяха открити навремето и в Ирак) ясни доказателства за използване на химическо оръжие срещу хора в предградията на Дамаск… няма. Пардон, има! Но от кого и срещу кого? Твърди се, че зад масовото убийство стоят ислямистки банди, главорези. Башибозук.
Освен това, да считаме ли, че Башар Асад би наредил да бъде използвано химическо оръжие точно в деня, когато са поканени западни експерти да инспектират обстановката и наличието на химическо оръжие в страната? Пълно безумие!
Всички тези аргументи дълбоко разделиха мнението на западното общество за военна атака срещу Сирия. Нещо повече, една Германия – политическо-икономическият мотор на Европа, категорично отказа да участва в такава война. В такава война, каквато Международната общност крои на Сирия, отказва да участва и друга голяма държава, каквато е Италия… В Крайна сметка ще бъде формирана пак една… Коалиция на желаещите. Но тук тези вътрешни противоречия не са от кой знае какво значение. Държавите от Международната общност ще се разберат. По-важно е светът да разбере истината за Сирия. До този момент това не се получава заради безпринципния подход на… Коалицията на желаещите (което много ми наподобава нападение на доброволно събрана горска дружина над мирен керван), която мери с двоен аршин.
Всичко това е много опасно. (Между впрочем сигурен съм, че една такава безпринципна позиция - без ясни доказателства кой е използвал химическо оръжие, щеше да бъде категорично подкрепена от един бивш български външен министър, който е… израсъл на зелените морави пред български посолства в чужбина…. Да, където е работил баща му!). Сега българската позиция относно евентуален военен конфликт в Сирия се приема като балансирана. Трябва да се знае, че днес държавата Сирия искат да я стабилизират ония, които я дестабилизираха преди две години… Познато, нали! Ала не бива да се забравя, че положението в този район е остатък от Студената война. Което означава, че на практика сблъсъкът ще бъде между две велики сили – САЩ и Русия. Възможно е Русия да извади неочакван „коз” в последната минута. Но погледнато прагматично, както обича да гледа на нещата Путин, Русия няма кой знае колко варианти, освен един: да се противопостави решително на този военен конфликт (тя вече го направи). Русия има военни бази там още от времето на Студената война. Ако сега загуби позиция в този район, няма да си го отвоюва много дълго време, може би десетилетия. Едва ли Путин, който вече 10 години лее пот за възвръщане мощта на Русия на международната сцена (нещо повече, подготвя и вече е в ход нов… Евразийски съюз…) ще допусне това. Не напразно желаещите да накажат режима на Башар Асад засега говорят само за някакъв назидателен детски „пердах” в рамките на… два дни.
Като цяло световните сили трябва да намерят компромис и да сложат край на язвата „Сирия”. В ХХІ век такива дивашки кръвопролития са недопустими. У нас само от януари до този момент – за 7 месеца, спасение от Гражданската война в Сирия са потърсили 2300 души, над 900 от които с малки деца.
Това е покъртително!