В съдебна зала в Ямбол се разигра драма, свързана с неизпълнението на родителски задължения, когато майка, задължена да плаща издръжка на двете си малолетни деца, не изпълнява това си задължение за шест месеца. Случаят, разгледан от Ямболския окръжен съд, разкрива сложна ситуация, в която здравословни проблеми, финансови затруднения и лични обстоятелства – включително съжителство на семейни начала с мъж, стопанисващ хранителен магазин – са изтъкнати като контекст за нейното поведение. Какво реши съдът и какви са мотивите за решението му? Нека разгледаме подробностите.
Фактите: Неизпълнена издръжка за две деца
Съгласно решение на Районен съд – Сливен, влязло в сила през 2019 г., майката е била задължена да плаща месечна издръжка в размер на 232,50 лева за всяко от двете си деца – общо 465 лева на месец. Тази сума е предназначена за задоволяване на нуждите на малолетните, които са поверени на заместващи грижи. Въпреки това, в периода от юни до ноември 2024 г., майката не извършва нито едно плащане, което води до натрупване на шест неплатени месечни вноски за всяко дете.
През този период майката е работила като продавач-консултант в хранителен магазин, стопанисван от мъжа, с когото е живеела на семейни начала. През юни 2024 г. тя е получила заплата от 933 лева, а през юли – 478,67 лева. От август до ноември, поради здравословни проблеми, включително заплашващ аборт и временна неработоспособност, тя не е получавала заплата, а само обезщетения от НОИ в общ размер на 6980,05 лева за периода юли 2024 г. – март 2025 г. Въпреки тези доходи, тя не е покрила дължимата издръжка, което довежда до повдигането на обвинение по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс за умишлено неизпълнение на задължение за издръжка.
Аргументите на защитата: Здраве, финансови трудности и лични обстоятелства
Защитата на майката изтъква, че тя не е могла да изпълни задълженията си поради обективни причини. Сред тях са влошеното й здравословно състояние и тежка бременност, довели до невъзможност да работи и да получава редовна заплата. През юли 2024 г., когато е получила частична заплата от 478,67 лева, тя твърди, че след изваждане на дължимата издръжка от 465 лева, остават едва 13,67 лева – сума, която според нея е недостатъчна за покриване на минималните й жизнени нужди. Защитата обаче не включва в изчисленията обезщетението от 293,25 лева за временна неработоспособност, което повишава общия й доход за юли до 771,92 лева. През следващите месеци (август–ноември) единственият й доход са били обезщетенията от НОИ, които са „...крайно недостатъчни, за да изпълни задължението си за издръжка“.
Съжителството й с мъжа, стопанисващ магазина, предполага, че тя може да е имала допълнителна подкрепа, като споделяне на разходи за жилище или други ресурси, но съдът не е коментирал този факт като облекчаващо обстоятелство. Защитата твърди, че липсата на умисъл и обективната невъзможност да плати издръжката изключват наказателната й отговорност. Алтернативно, защитата моли за намаляване на наложеното наказание, считайки го за явно несправедливо.
Решението на съда: Пряк умисъл и наказание „пробация“
Ямболският окръжен съд потвърждава присъдата на Районен съд – Ямбол, с която майката е призната за виновна в престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Съдът налага наказание „пробация“ за срок от една година, включващо две мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител.
Съдът отхвърля аргументите на защитата, като приема, че майката е действала с пряк умисъл. Според съдебния състав, тя е била напълно наясно със задълженията си, знаела е, че не предприема действия за плащане на издръжката и е предвиждала вредните последици от бездействието си. „Подсъдимата е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си“, се посочва в решението. Съдът отбелязва, че макар здравословното състояние и финансовите затруднения да са факт, те не представляват обективна невъзможност за изпълнение на задължението, тъй като тя е имала доходи през целия период. Фактът, че тя е живеела на семейни начала с мъж, стопанисващ хранителен магазин, не е разгледан като облекчаващо обстоятелство, въпреки че предполага възможност за споделяне на разходи, което може да е облекчило финансовото й положение.
Съдът подчертава, че престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК не изисква настъпването на вредоносен резултат, а е достатъчно неплащането на повече от две месечни вноски, за да бъде нарушено общественото отношение, свързано с издръжката на нетрудоспособни лица. Шестте неплатени вноски за всяко дете демонстрират „престъпна упоритост и трайно неглижиране на родителските задължения“.
Защо наказанието е „пробация“?
При определяне на наказанието съдът взема предвид както смекчаващите, така и отегчаващите обстоятелства. Сред смекчаващите е фактът, че майката е неосъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност в миналото. Въпреки това, тези обстоятелства не са „многобройни или изключителни“, за да оправдаят по-леко наказание. Отегчаващото обстоятелство е, че става въпрос за неплащане на издръжка за две деца, което увеличава обществената опасност на деянието. Наказанието „пробация“ е избрано като по-леката алтернатива на „лишаване от свобода“ до една година, с цел да има поправителен и превъзпитателен ефект, без да създава усещане за безнаказаност.
Какво следва от решението?
Решението на Ямболския окръжен съд е окончателно
- Юни: С остатък от 468 лева, тя би могла да покрие минималните си нужди, но с ограничен бюджет, особено ако разходите са по-високи (напр. 605 лв.).
- Юли: С 306,92 лева, тя би била под минималния праг, което би затруднило покриването на основни разходи като храна и комунални услуги.
- Август–ноември: С остатъци между 92,17 и 209,46 лева, тя би изпаднала в сериозен недоимък, тъй като тези суми не биха стигнали за основни нужди като храна (200–250 лв.) и комунални услуги (140–205 лв.).
През юни и вероятно юли тя би могла да покрие издръжката, макар и с трудности. От август до ноември обаче остатъчните суми са толкова ниски, че не биха стигнали за минимално съществуване, особено за бременна жена, очакваща трето дете. Съжителството с мъжа, стопанисващ магазина, е отбелязано в решението на съда като част от фактическата обстановка и вероятно е разгледано като фактор, увеличаващ нейната отговорност. То предполага възможност за споделяне на разходи (напр. за жилище или храна), което би могло да освободи средства за издръжката. Защитата не е акцентирала върху този факт, вероятно за да избегне отслабване на аргумента си за финансова невъзможност.
Дори с потенциална подкрепа от съжителството, ниските остатъчни суми през август–ноември (92,17–209,46 лв.) показват, че без значителна помощ от партньора си, подсъдимата би била в риск от сериозни финансови затруднения. Съдът обаче остава непреклонен, че родителските задължения имат приоритет, а наличието на какъвто и да е доход и потенциална подкрепа от съжителството предполагат умисъл за неплащане, тъй като тя не е направила опит да плати дори частично. Този случай илюстрира напрежението между строгото прилагане на закона и реалностите на финансовата нестабилност за хора с ниски доходи, особено в сложна лична ситуация като бременност.