"/и чуем/ за 24 май, а за застрашените /от САЩ/ евроалантически ценности
Говори Георги Лозанов: "
"Ценностите, които имаше евроатлантическият свят осигуряваха едно общество на толерантност и благоденствие. Така, че страхът, че може да го загубим естествено създава обществена паника...
Говори Георги Лозанов
Културата в медиите, ако разберем понятието култура широко, трябва да обърнем заглавието и да е медиите в културата, защото всичко е култура, медиите включително, ако го възприемаме достатъчно широко. Но за целите на нашия разговор ще стесним разбирането за култура до изкуството, науката и религиите.
И всъщност предлагам да се фокусираме около това, да говорим за присъствието на изкуството, науката и религиите в културата, защото иначе би трябвало да говорим за цялото съдържание на медиите. Имаме едно трайно усещане, че това присъствие е недостатъчно, че културата е медийно подценена и въобще тя има периферна роля в публичната среда. Това води до едно, като че ли, обществено безпокойство.
Не просто имаме съзнание, че темите, свързани с културата, се подценяват, а заедно с това това ни безпокои. И независимо от това, че това ни безпокои, те продължават да се подценяват. Това безпокойство в последно време даде своите обезпокоителни резултати. В какво се състоят те? В глобален план и то в нашата християнска евроатлантическа култура, главно в това, че получиха видимост през океана в Съединените щати. Започна подмяна на ценностите с интересите в границите на мотивацията. Все повече става общо място това да се мотивират хората от собствените си интереси и да гледат на ценностите като на някаква пренебрежима характеристика на личността.
Искам да кажа нещо за ценностите, които всъщност културата създава. Ценностите са наши вътрешни задръжки, преди всичко табута, на базата на които се създават общностите, така че ние да можем да съществуваме заедно, да съществуваме във взаимна толерантност, за да изграждаме общност. Колкото по-малко ценности има, толкова по-невъзможна остава солидарността.
А колкото е по-невъзможна солидарността, толкова повече се разпадат общностите и се превръщат в агресивни една спрямо друга групи. Има такава обща, да кажем, геополитическа тенденция – все по-малко да има доверие в ценностната мотивация и все повече отношенията в обществото и между обществата да се свеждат до сблъсък на интереси и до възможността по-силният да налага собствения си интерес, и не само така да става, а това да се легализира като нормално и естествено състояние на обществото.
Това е огромен обрат и той е силно обезпокоителен, защото много години преди това, както добре знаем, десетилетия след Втората световна война имаше категорично обратната перспектива. Ценностната солидарност беше тази, която мотивираше поведението в нашата евроатлантическа част на света. И на базата на тази солидарност тя се защитаваше от силови стратегии, каквито са диктатурите.Всичко това опира до ролята на културата и до културната ни интегрираност, до това към каква култура принадлежим и до това дали тази култура може да определя нашите мотивации. Именно разпадането на културната идентичност е свеждането на отношенията между хората и обществата до сделка. Фактически това е краят на един дълъг културно-интеграционен процес, който ние считахме, че е необратим, на който давахме различни имена.
Либерална демокрация е най-остро критикуваното име, но на този процес се гледаше като на в някакъв смисъл необратим, че ще бъдат ценностно мотивирани участниците в евроатлантическия обществен сектор в съвременния свят. А всичко това дойде именно от подценяването на културата като форма на отношения между хората, като регулатор на отношенията между хората, като възможност тя да бъде убедително представена и по този начин да се отразява на идентичността на всеки.
Не бива да забравяме, че нашата идентичност е именно културна идентичност. Колкото по-малко имаме собствена културна идентичност, толкова повече се връщаме към тип форма на агресивни силови отношения. Именно оттам произтичаше и тази тревожност, за която споменах, че ние през всичкото време наблюдавахме как културата се маргинализира като фактор и въпреки че изпитвахме тревожност заради този процес, той съвсем не, мога да кажа, се променяше.
А сега според мен водим разговор в един важен момент. Разговорът сега за културата, за нейното място в медиите и по-общо в публичността, а оттам и за влиянието ѝ върху идентичността на всеки, разбира се, е разговор за тези теми, за които споменах в началото, но заедно с това е разговор как ще се развива обществото ни оттук нататък, дали то ще започне да се отказва от демократичните форми на демократична солидарност, които са форми на задръжки един спрямо друг, на базата на които е възможна тази солидарност и толерантност, и ще се върви към силови подходи, или ще опитаме да съхраним наложената през последните десетилетия обща нагласа на солидарност в защитата на демократичните ценности, тези демократични ценности, които могат да бъдат наложени само през културата. И тук искам нещо последно да кажа, преди да започна разговора.
Сега много се говори за това, че трябва да се преподават добродетели. Разбира се, тук е полемична среда. Ние ще водим разговор за това, но искам да ви кажа нещо. От гледна точка на знанието, добродетели не могат да се преподават. Могат да се преподават различни етични системи на базата на тяхната логика, аргументация и така нататък.
Но от това учениците, на които се преподават добродетели, не стават добродетелни. Добродетелите изискват доброволност и режим на свобода, в която всеки на ниво идентичност става някакъв. Това е сложен процес. Той става в тъй наречените малки и не толкова малки общности на срама, когато теб те е срам да постъпваш по един или друг начин заради хората, които са около теб.
И затова ти можеш да изграждаш собствената си идентичност, която да е свързана с ценности, част от тези ценности са добродетелите. Това е лично усилие, авторство върху самия себе си. И това знанието върши някаква работа, но съвсем не е механизъм, за да могат тези добродетели да станат част от идентичността на човека.
По-скоро това е някакъв заместител на реалната им липса. Така че може да отворим разговора и натам – загубата на ценности по какъв начин може да бъде компенсирана и дали добродетелите, и как добродетелите в нашето общество днес може да ги върнем, ако считаме, че сме ги загубили. А във всички случаи досега ценностите, които имаше западният евроатлантически свят, осигуряваха едно общество на толерантност и благоденствие.
Така че страхът, че може да го загубим, естествено създава обществена паника. Аз си позволих да дам една доста по-широка рамка на нашия разговор, ценностна, пък всеки от вас, включвайки се в него, ще може да се съсредоточи върху онази част от доста обширната тема, която му е на него лично интересна. А може би най-напред да дам думата на г-н Митев.